О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1006
29.06.2020г., гр. Пловдив
Пловдивският районен съд,
Наказателна колегия, XXV
състав, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
след като се запозна с
материалите по ЧНД № 3078/2020г. по описа на съда, намери за установено
следното:
Производството е по реда
на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е по Жалба с
вх. № 776/18 от 27.05.2020г. по описа на РП-Пловдив, депозирана от Г.И.К., в
качеството й на у. на фирма «Тета» ЕООД, чрез пълномощник адв. А.Ш., срещу
Постановление от 10.03.2020г. на РП-Пловдив, с което производството по ДП № 188/2018г.
по описа на Отдел «ИП» на ОДМВР Пловдив, водено за престъпление по чл. 201, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1,
т.1 от НПК.
Досъдебното производство
е образувано с постановление
на Районна прокуратура Пловдив от 31.05.2018г., за това че в условията на продължавано престъпление,
в периода 16.08.2017г. - 03.10.2017г., длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.
1, б.“б“ от НК – „Продавач извън магазин“
/търговски представител/ на „Тета"
ЕООД, гр. Пловдив, на десет пъти присвоил чужди
движими вещи /пари/ - сумата от общо 3 954.82 лева. собственост на „Тета" ЕООД, които
му били връчени в това му качество да ги пази и управлява - престъпление по
чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. По делото няма привлечено обвиняемо лице.
Настоящата жалбата е подадена
в срок и изхожда от лице, попадащо в кръга на лицата, очертани в нормата на чл.
243, ал.3 от НПК, имащи право да обжалват постановление за прекратяване на
наказателно производство – ощетено юридическо лице. Заради това и жалбата се
прецени като ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След запознаване с
материалите по делото, съдът намери за установена следната фактическа
обстановка.
Свидетелката
Г.К. била собственик и у. на търговско дружество „Тета“ ЕООД. Основния предмет
на дейност на
дружеството била търговия със захарни изделия, натурални сокове,
минерална вода и енергийни напитки. Изпълнението на основната дейност на
дружеството се извършвало посредством специално назначени на длъжността
„Търговски представител“ лица, всеки от които отговарял за определен район на
страната. Работата на търговския представител се състояла в посещение на
възложените му обект и събиране на поръчки от различни търговци - контрагенти
на дружество, заявяване тези поръчки към складовата програма ползвана от фирма „Тета“ ЕООД и организиране доставката на
поръчките към всеки от контрагентите. Самите доставки се извършвали от шофьори, назначени на тази длъжност в
„Тета" ЕООД. Търговските представители
имали служебни смартфони, чрез които по електронен път изпращали взетите от клиента заявки. За района на гр. Велинград за т. п. била
назначена свидетелката Н. Ч., която работила за дружеството от
06.02.2012г. до 09.11.2017г. когато била дисциплинарно уволнена. Принципно всеки район се обслужвал от един търговски
представител и един шофьор. Двамата не посещавали клиентите си заедно, а
работели отделно. Практиката била всеки
търговски представител да посещава клиента си в обслужваната териотория и там
да приема съответната заявка. Фирмата
жалбоподател
разполагала със складова
програма на „Дейта +", в която
всеки търговски представител притежавал код. Конкретните поръчки, по електронен
път се задавали от търговските
представители, чрез мобилно устройство /служебен смартфон/. наречено „вайзор“. Така въпросната поръчка се задавала и подготвяла
в склада на фирмата в гр. Пловдив.
бул. „Пещерско шосе" № 200. След подаването на поръчката от търговския представител,
стоковеди в дружеството
получавали заявката и започвали да я обръщат
в стокова разписка. За заявката се издавала стокова разписка в 3 екземпляра,
фактура в 3 екземпляра, касова бележка и
товарителница в един екземпляр. Стоковата разписка била отразявала реалната продажба към клиента с наличните
артикули. Тя се принтирала от стоковеда в три екземпляра и едновременно с това
се издавала фактура от съшия стоковед, приел заявката. Фактурата била в три екземпляра със същата дата като заявката, а
стоковата разписка имала и датата на заявка и датата на доставка, като датата
на доставка обичайно била следващия ден,
след заявката. В самия ден на
заявката и издаване на фактурата, ако клиентът плащал в брой се издавала и
касова бележка. След като стоката по заявката била приготвена от склада,
шофьорът я доставял в съответния обект, обслужван от него. При доставката в
обекта, стоката се придружава от стокова разписка - 2 броя /третият екземпляр
бил в склада на дружеството/, 2 броя фактури - едната оригинал, другата копие,
като на оригинала била касовия бон и товарителница. При предаване на
стоката, на клиента, ако той
плати цялата стойност по фактурата, шофьорът оставял на клиента по един
екземпляр от стоковата разписка и фактурата с прикрепена касова бележка. Ако
клиента не плати цялата дължима по фактурата сума, шофьорът трябвало да изпише на стоковата разписка
сумата, която получил под формата на частично плащане по фактурата, а клиентът
се подписвал под текста. В
случай, че клиентът нямал възможност да плати, шофьорът се обаждал на
търговския представител, за да попита за решение да остави или да прибере
стоката. В случай, че търговският представител давал разрешение за оставяне на стоката без плащане,
търговският представител поемал ангажимента за събирането на задълженията, а
шофьорът оформял по описания по - горе начин документите. Шофьорът също имал
устройство „Вайзор", в което отразявал плащането
от клиента чрез електронен приходен ордер, било то частично или пълно, и във фирмата се получава информация за това коя
фактура на кой клиент била изцяло платена,
частично платена, или не била платена.
Когато се връщал шофьорът в склада, неговото устройство се синхронизирало с
офисния компютър и стоковедът прехвърлял данните върху товарителница в рамките
па същия ден /денят на получаване на парите/. Така шофьорът отчитат събрания
оборот в касата па фирмата.
Товарителницата
пък се издавала в момента на чекиране на стоковите разписки, като в една
товарителница били отразявани всички заявки за деня на конкретния шофьор. След
като шофьорът се върнел в склада, тогава се разнасяла информацията върху нея по
начина, описан по-горе. Товарителницата
била обобщаващия документ, в който се съдържал конкретният курс на шофьора с
всички заявки и изпълнението по тях - платено, респ. неплатено.
След
отчитането на шофьора за доставените стоки, които не били платени по решение на
търговския представител, от този момент нататък отговарял търговския
представител. При отчитането на шофьора, когато стоката била платена, той обикновено оставял втория екземпляр от фактурата и
стоковата разписка, а когато не била платена и била оставена по решение на
търговския представител, отново оставял втория екземпляр от фактурата и
стоковата разписка, като върху стоковата разписка било отразено от клиента
неплащането.
След
това шофьорът давал на търговския представител, издал разрешението за доставка
без плащане, стоковите разписки, върху които клиентът бил записан, че било
частично платено.
Практика във фирмата жалбоподател било, когато неиздължилият се
клиент бивал посетен от търговски представител за да вземе следващата му поръчка, клиентът да заплати задълженията си по фактура на него, без да изчаква следващо
посещение на шофьор. Ако клиентът заплати пълната стойност по фактура,
търговският представител полагал подписа си на стоковата разписка, затова че
получавал парите по фактурата. Единият от
екземплярите на стоковата разписка, подписана от търговския представител, се предоставяла на клиента и се оставял екземпляр от
платена фактура на клиента. Така се
практикувало и когато на търговски представител от клиент бивала заплатена
частично сума по фактура. С разликата, че при непълно плащане, търговският
представител не оставял екземпляр от фактурата на клиента. Само и единствено при пълно заплащане на
стойността по фактура, клиентът получавал екземпляр от фактурата си. Когато клиенти заплатили суми по фактури на търговски
представител, последният не извършвал съответно записване електронно по
системата на
фирмата посредством вайзора си и не се издавал
съответен ордер. Това правели
само шофъорите. Правило било в дейността на дружеството, търговските
представители да отчитат в рамките на 24 часа събрания оборот от фактури на клиентите. Това отчитане се правило пред
касата на фирмата като се предоставял събраният оборот и екземплярите от
стоковите разписки, които се подписали, че са получили плащане. Никакви документи не били
съставяни. Касиерката се ориентирала по кои фактури и за кои клиенти били събраните парите по получените им заявки. По отношение получени
на ръка пари от търговския представител в подобни случаи, за тези изплатени на
ръка пари не се изготвял изричен документ. Единствено търговският представител
се разписвал и отбелязвал на стоковата разписка „Платено" и предоставяла
фактура на клиента, а парите оставял във фирмата, без да се съставя какъвто и да е документ
за предадена и получена сума.
Обичайно било дейността на всеки търговски представител се проверявала в началото на всеки месец. Тогава се правела проверка
по програмата, с която работи фирмата за
наличие неплатени фактури за клиенти на всеки търговски представител. Индикация
за проблем било да има наличие на неплатени фактури за повече от месец назад.
Според твърденията на пострадалото дружество, в началото на октомври 2017г. при рутинна
проверка от страна на ръководството на „Тета“ ЕООД, било установено наличие на множество неплатени фактури от
страна дългогодишни клиенти на Ч.
Според
управителката на дружеството, свидетелката Н. Ч. не била отчела доставени стоки от подчинения й щофьор
И.М., за които дала решение да бъдат оставени без плащане следните фактури и за
следните суми:
1. Контрагент: АКВА-ИГК ЕООД, ЕИК *********: за ф-ра № …. частично 200 лева и за ф-ра № …. - 258.70 лева;
2. Контрагент: А.-…-М.К. ЕТ, ЕИК …; за
ф-ра …. - 215,77 лева и за ф-ра № …. -
202.43 лева;
3. Контрагент: А. – С.
С. ЕТ,
ЕИК …, ф-ра № …. - 54.86 лева;
4. Контрагент: И.
ЕООД. ЕИК *********: ф-ра № …. -
платени частично 52,30 лева;
5. Контрагент: ЕТ "АНЕЗИЦА-91 – О. В. – Н.
Х., ЕИК …:
за ф-ра № …. - платил частично 310,30 лева:
6. Контрагент: ЕТ „И.-С. К.", ЕИК …: Без ф-ра - 449,19 лева;
7.
Контрагент: „М.-…“ ЕООД с ЕИК *********; за ф-ра № …. - платени частично 44.30 лева:
8. Контрагент: ЕТ „М.-М. Д."
е ЕИК …; ф-ра …-платена частично 537,38 лева:
9.
Контрагент : „ПОЛИСТАРС“ ООД с ЕИК *********; за ф-ра № …. -837,19 лева, ф-ра № … - частично 500 лева и за ф-ра …. - частично 110 лева;
По делото били предоставени от св. К. заверени копия, разпечатани от системата
"Дейта +", както и 11 броя
товарителници с приходните ордери за отчетени суми по товарителници към всяка
от тях и 13 броя заявки складови разписки, разпечатани от системата, видно от
които същите били подадени в системата от свидетелкаа Н. Ч., тоест тя взела заявките от съответните обекти и
отговаряла за тях: заверено копие на съответните уведомления към ТД НАП за м. август, септември и октомври, и СДДЦС дневници
за продажби, в които били отразени
фактурите, по които Н. Ч. получила плащане, без
да го отчете според дружеството жалбоподател.
Свидетелката
П., която
работела в „Тета“ ЕООД и
познавала клиентите иа фирмата,
позвънила на всеки неин клиент с проблемна неизплатена фактура, за да разбера
какво се случва. От разговорите с клиентите разбрала, че те били заплатили в
цялост стойността по фактурите си. Сумите, които фигурирали като неплатени по
заявките им. те твърдели, че заплатили лично на ръка на св. Ч.
За отчетените от св. Ч. в дружеството жалбоподател пари,
получени по плащания на неплатени от клиенти фактури, не се съставяли никакви
отчетни документи. Дружеството жалбоподател не можело да докаже и чрез
разпчатка от системата която била интегрирана за ползване, кога и какви пари, по
кои фактури е отчела св. Ч., и съответно не е отчела.
След извършените рапити на значителна част от
свидетелите, била назначена и изготвена Съдебно-счетоводна експертиза, Видно от заключението на назначената и
изготвена ССЕ, предвид липсата на пълна
и точна информация, експертизата не може да отговори категорично и изчерпателно
налице ли е липса и/или отклоняване па парични средства по фактури с доставчик
"Тета" ЕООД до контрагенти, чрез т. п. Н. Ч., като не може да се определи размерът на
реално настъпила вреда за "Тета"
ЕООД от дейността на длъжностното лице, не може да деференцира липсите/вредите
по контрагенти и фактури, респективно не може да бъде анализира мехамизма и причините, довели до възможности
за създаването им и какви способи са използвани за прикриване на липсите/отклоняванията. Вещото лице приело че липсва необходимата документация за такава
преценка. Ог така
приложената
от страна на дружеството
счетоводна информация по настоящото разследване,
отрязяваща процесиите търговски сделки на "Тета" ЕООД. както и предвид приложените
свидетелски показания, вещото лице приело, че
когато търговски представител на "Тета" ЕООД е получавал на ръка от
клиент суми по издадена фактура, за тези изплатени на ръка парични средства не
бил изготвян документ, отразяващ размера на плащането, основанието, име на
платеца и име на получилия съответно плащане.
Пловдивският районен съд, след като съобрази събраните по
делото доказателства и установената фактическа обстановка, както и наведените
от жалбоподателите съображения, достигна до следните правни изводи:
Така описанато по-горе
фактическа обстановка се подкрепя от извършените в хода на разследването, процесуално следствени действия –
разпити на всички свидетели
запознати с относима по случая фактология - Г.И.К., Р. Т. С., И.
А. М., Б.
П. М.,
Н. С.
Ч., T. Н. П.,
М. Т.
К., Г. И. М., П. И. К.,
М. В.
Д. и Л.
Я. Д. за ЕТ "М.-М. Д.", С. М. К. и И. И. Ш. за ЕТ „И. – С.
К.", М. И. К. за „И." ЕООД, М. А. К. и Ф. А. К. за ЕТ "А.-…-М.К.", П. С. Д. за "Полистарс" ООД,
Н. Х. за ЕТ "Анезица 91", М. Ю. Б. и А. С. К. за
"М." ЕООД, А. С. С. за ЕТ "А. – С. С.",
Д. В.
Х. и П.
Ц. Х. за ЕТ "Бялата Вода – Н. Х.",
от изисканите и приобщени множество документи, от назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза.
Установения от съда
алгоритъм на работа в дружеството жалбоподател се установева от разпита на
посочените по-горе свидетели. Най-пряко запознати с него, са служителите на «Тета»
ЕООД, като съществено значение имат показанията на свидетелите Г. и П. К., П. и
М. от чийто разпити се установява по какъв начин и как е работело дружеството,
как са вземани поръчките от клиенти, какви документи са били издавани, в какво
се е състояла работата на св. в
качеството й на търговски представител, как са се плащали дължимите по
доставената стока неизплатени суми и как същите са се отчитали от св. . В тази
насока са и показанията на св. К., но твърдените от нея обстоятелства за това
кое я е принудило да напусне дружеството не се потвърждават от разпита на
останалите по делото свидетели.
Съдът споделя напълно
сторените от прокурора правни изводи.
Действително престъплението длъжностно присвояване се осъществява от длъжностно
лице, на което чуждото имущество е връчено в
това му качество да го пази или
управлява съобразно възложената му работа, и то се разпореди с
него в свой или чужд интерес във вреда на собственика му. Безспорно в
конкретния процесен случай, свидетелката е длъжностно лице по смисъла на чл.93. т. 1. буква „б“ от НК.
При
длъжностното присвояване изпълнителното деяние „присвои“ се осъществява чрез извършване на действия на
разпореждане с вещта като със своя. Простата
липса на имущество при отчитането не е достатъчна да обоснове осъществяването
на престъплението. От субективна страна следва да е налице намерение за своене. Изпълнителното деяние при присвояването се
изразява до външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му
имущество, което той владее или управлява за сметка на юридическото лице,
изразено в противозаконно разпореждане (фактическо или юридическо) с това
имущество в свой личен интерес или в интерес на другиго, с което то бива отклонено от патримониума на
действителния му собственик, от чието име
длъжностното лице владее имуществото.
От събраните по делото доказателства обаче не се
установява св. действително да е
осъществила престъплението длъжностно присвояване, и то по фактурите посочени
от св. К.. По делото няма спор че св. Ч. е работила като т. п., както и че като
такъв е давала разрешение за оставяне на стока при търговци които не са я
платили веднага при доставката. Св. Ч. и не отрича че в такива случаи тя е
получавала парите по такива неплатени фактири, но заявява че всичко е отчитала
на дружеството, по утвърдения от самото него начин на работа. От разпита на
свидетелките К., П. и М. по делото се установява че за предадените от
търговските представители в касата на дружеството суми, от неплатили при доставката клиенти, от дружеството не са
били съставяни никакви документи. Такива не са били представени по делото.
Именно поради липсата на такава отчетност, и вещото лице е посочило в
изготвената ССЕ че не би могло да се отговори с точност има ли нанесена
имуществена вреда от длъжностното лице на дружеството. От разпита на свидетелите Л.
Я. Д. за ЕТ "М.-М. Д.", С. М. К. и И. И. Ш. за ЕТ „И. – С. К.",
М. И.
К. за „И." ЕООД, М. А. К. и Ф. А. К. за ЕТ "А.М.К.", П. С. Д. за
"Полистарс" ООД, Н. Х. за ЕТ "Анезица 91", М. Ю. Б. и А. С. К. за
"М." ЕООД, А. С. С. за ЕТ "А. – С. С.",
Д. В. Х. и П. Ц. Х. за ЕТ "Бялата Вода – Н. Х.", се установява че те
действително търгуват с фирма „Тета“ ЕООД, получават стока от нея, по описания
по горе механизъм, като голяма част от тях заявяват че не винаги плащат
веднага. За конкретните фактури, свидетелите заявяват че са платени, но кога
точоно не могат да конкретизират. В крайна сметка, липсата на документи за
отчитане на парични средства в дружеството лишава същото от възможността му да
се защити адекватно, и лишава и прокуратурата от възможността да направи друг
извод, различен от този че липсват категорични доказателства св. да е извършила длъжностно присвояване и изобщо
такова престъпление да е било извършено.
Именно поради това, постановлението на прокурора, като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо, Пловдивски
районен съд, XXV наказателен състав, на
основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 10.03.2020г. на РП-Пловдив, с
което производството по ДП № 188/2018г. по описа на Отдел «ИП» на ОДМВР
Пловдив, водено за престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е
било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати на РП Пловдив,
на Г.И.К.
в качеството й на у. на фирма «Тета» ЕООД и пълномощника адв. А.Ш..
Определението подлежи на
обжалване и протестиране пред Пловдивски окръжен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.