Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 421
23.06.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №188 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Т.Г.Т. ***, подадена чрез пълномощника му адв.М.Д.Д., с посочен по делото съдебен адрес:***, уточнена с допълнителна молба вх.№1325/07.03.2022 г., против Заповед №4070з-439/16.02.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) – Елхово, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 1 (една) година.
В жалбата се твърди, че заповедта се оспорвала на основанията, визирани в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Сочи се, че при описание фактическата обстановка на вменените на жалбоподателя две дисциплинарни нарушения бил нарушен основополагащ принцип в административното и наказателното производство, а именно изискването за единство на словесното изписване на предполагаемите нарушения и цифровата им аналогия. Посочените нарушения по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на издадените въз основа на закона за МВР подзаконови нормативни актове, не отговаряли на словесно изписаните, тъй като посочените заповеди – заповед №4070з-164/25.01.2021 г. на Директор на РДГП – Елхово и тази, с която е одобрена Специфична длъжностна характеристика за длъжността Началник на група „ОИД“ от ГПУ при РДГП към ГД „ГП“ – МВР, рег.03282-17255/14.08.2015 г. не били подзаконови нормативни актове. Подобно било положението и при прилагане нормата на чл.297, ал.3 от ЗМВР, което било грубо нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
Внимателният прочит на описаните дисциплинарни нарушения и подвеждането им към съответните нормативни/поднормативни актове сочело, че същите са взаимно противоречиви и взаимоизключващи се. От прочита следвало, че въпреки че по длъжностна характеристика Т. можел да ръководи, контролира и оценява подчинените си в група „ОИД“ служители, той не можел да освободи един час по-рано от края на работното време подчинения Р. Р., който го помолил да си тръгне по-рано поради възникнал непредвиден семеен ангажимент, свързан с лице, изискващо медицински грижи.
Излага се съображението, че след като Началникът на ГПУ и заместникът му имали правомощия по спазване на работното време, следвало да се приеме, че е нарушен въведеният с нормата на чл.8, ал.2 от АПК принцип – в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи да се третират еднакво, като допускайки нарушенията от страна на Р. и С., Началникът и Зам.началникът на ГПУ следвало да понесат съответната дисциплинарна отговорност. По същия начин строял въпросът и с приложение принципа за равенство при еднакви случаи, като държавният служител С. бил наказан, но не и държавният служител Р..
Налице било и грубо нарушение на императивната норма на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като в случая наказващият орган не бил посочил обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, въз основа на които то е установено, с което ограничил правото на защита на жалбоподателя.
В нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР при налагане на наказанието не бил направен и анализ на цялостното поведение на служителя, на характера и тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за службата. В този смисъл обжалваната заповед била немотивирана.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, Директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово, чрез процесуалния си представител по делото, излага доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата, и претендира отхвърлянето й.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представената Кадрова справка, жалбоподателят Т.Г.Т. заема длъжността началник на група „ОИД“ от ГПУ – Свиленград при РДГП – Елхово, със специфично наименование „старши инспектор“.
До Директора на РДГП – Елхово е постъпила Докладна записка УРИ 4536р-31931/09.12.2021 г., изготвена от Началник ГПУ – Свиленград, относно допуснато нарушение на служебната дисциплина от служители в ГПУ – Свиленград, в която е посочено, че на 30.11.2021 г. около 16.20 часа докладващият извършил проверка в група „ОИД“, при която констатирал, че двама служители липсвали. На отправения към началника на групата, старши инспектор Т.Т. въпрос, последният заявил, че освободил инспектор Р.Р. да си тръгне по-рано, на не знае къде е инспектор А.С., който не му се е обаждал.
Със Заповед №4070з-2904/13.12.2021 г. на Директора на РДГП – Елхово, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР е разпоредено да се извърши проверка на получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от старши инспектор Т.Г.Т., въз основа на Докладна записка УРИ 4536р-31931/09.12.2021 г., за това, че на 30.11.2021 г. не е осъществил контрол над подчинените си служители от групата, като двама от тях не са спазили регламентираното работно време и са си тръгнали преждевременно. Със същата заповед проверката е възложена на Комисия от трима поименно определени служители и е посочен срок за изготвяне писмена справка за резултата от проверката. Този срок е удължен със Заповед №4070-24/06.01.2022 г. на Директора на РДГП – Елхово, на гърба на която се съдържа саморъчно отбелязване, че Т.Т. се е запознал с нея срещу подпис на 11.01.2022 г.
Относно назначената проверка са събрани Докладни записки от инспектор Група ОИД А.С. и разузнавач в група ОИД инспектор Р. .Р, приобщена е Заповед 4070з-164/25.01.2021 г. на Директора на РДГП – Елхово относно: Организацията и разпределението на работното време за отделните структури и дейности в РДГП – Елхово, както и Специфична длъжностна характеристика – Формуляр 3282р-17255/14.08.2015 г. на заеманата от жалбоподателя длъжност, ведно с Протокол за запознаването на служителя Т.Т. с нея на дата 27.02.2019 г.
Под УРИ 4536р-355/05.01.2022 г. е регистрирана адресираната до Директора на РДГП – Елхово Докладна записка от Началник група ОИД ст.инспектор Т.Т., дадена относно проверка, назначена със Заповед 4070з-2904/13.12.2021 г. Върху докладната записка има положена подписана резолюция от 05.01.2022 г.
За извършената проверка и констатираните обстоятелства, назначената Комисия е изготвила Справка УРИ 4536р-2184/25.01.2022 г., адресирана до Директора на РДГП – Елхово, в която е изложила установената от нея фактическа обстановка и действията, които е извършила в хода на разследването.
Съгласно отразеното в Справката, анализирайки събраните в хода на проверката материали, Комисията е достигнала до извода, че на 30.11.2021 г. старши инспектор Т.Г.Т. е разрешил инспектор Р. Д. Р. да напусне работа по-рано от регламентираното работно време, без да има това право, с което е нарушил точка VI от Заповед №4070з-164/25.01.2021 г. на Директора на РДГП – Елхово, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.5 от ЗМВР – „превишаване на правомощия“ е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година, и че същият не е контролирал служебната дейност на инспектор А. Д.С. от група „ОИД“, като е допуснал той да напусне преди 17.30 часа работното си място, без разрешение за това, с което е нарушил задължението си по специфичната длъжностна характеристика за длъжността Началник на група „Оперативно-издирвателна дейност“ рег.№3282р-17255/14.08.2015 г.: „Служителят, заемащ длъжността, ръководи, контролира и оценява служителите в структурното звено/структурата, съгласно щата“, с което деяние е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР – „неупражняване на контрол над подчинени“ е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Комисията е направила предложение на служителя да се наложи дисциплинарно наказание.
Комисията е изготвила Покана рег.№4536-2332/27.01.2022 г. до старши инспектор Т.Г.Т., за запознаване със справка от извършената проверката и даване на допълнителни писмени обяснения и възражения в срок от 24 часа след запознаването, която му е връчена срещу подпис на 23.01.2022 г. в 09.00 часа.
Видно от писменото удостоверяване на гърба на Справката, жалбоподателят се е запознал със справката срещу подпис на 23.01.2022 г. в 09.45 ч., в присъствието на адвокат.
Изготвена е и Справка №4536р-2644/31.01.2022 г., в която се удостоверява, че към 08.30 ч. на 31.01.2022 г. в деловодството на ГПУ – Свиленград не са постъпили допълнителни обяснения или възражения от старши инспектор Т.Г.Т. след запознаване със справката.
Върху Справка УРИ 4536р-2184/25.01.2022 г. е поставена резолюция за запознаване с нея, подписана от Директора на РДГП – Елхово на дата 03.02.2022 г.
С Покана за даване на писмени обяснения Рег.№4070р-2400/03.02.2022 г., Директорът на РДГП – Елхово, като дисциплинарнонаказващ орган, предоставя възможност на Т.Г.Т. за представяне на писмени обяснения или възражения по извършената проверка, по изводите и предложенията на проверяващата комисия по вмененото му дисциплинарно нарушение, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, в 24-часов срок след връчване на поканата, което е извършено на 04.02.2022 г. в 11.00 часа срещу подпис на служителя.
С процесната Заповед №4070з-439/16.02.2022 г. на Директора на РДГП – Елхово, на старши инспектор Т.Г.Т. – Началник на група „Оперативно-издирвателна дейност“ от ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР, на основание чл.194, т.4; чл.197, ал.1, т.3; чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, и чл.197, ал.3 от ЗМВР, е наложено едно общо дисциплинарно наказание „порицание“ за максимално предвидения от закона срок от 1 (една) година, за това, че:
1. На 30.11.2021 г. в административната сграда на ГПУ – Свиленград е разрешил на инспектор Р. Д. Р. да напусне работа по-рано от регламентираното работно време, без да има това право, с което е нарушил точка VI от Заповед №4070з-164/25.01.2021 г. на Директор РДГП – Елхово, което деяние е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на издадените въз основа на закона за МВР подзаконови нормативни актове, за което на основание чл.200, ал.1, т.5 от ЗМВР – за превишаване на правомощия, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година;
2. На 30.11.2021 г. не е контролирал служебната дейност на инспектор А.Д. С. от група „ОИД“, като е допуснал инспектор А. Д. С. да напусне преди 17.30 часа работното си място, без разрешение за това. Съгласно специфична длъжностна характеристика за длъжността: Началник на група „Оперативно-издирвателна дейност“ от ГПУ при РДГП към ГДГП – МВР, рег.№3282р-17255/14.08.2015 г.: „III. Организационни връзки и взаимоотношения: Служителят, заемащ длъжността, ръководи, контролира и оценява служителите в структурното звено/структурата, съгласно щата“, което деяние е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на издадените въз основа на закона за МВР подзаконови нормативни актове, за което на основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР – „неупражняване на контрол над подчинени“ е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.
Съгласно отбелязването под текста й, заповедта е съобщена на Т.Г.Т. срещу подпис на 17.02.2022 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 25.02.2022 г. чрез РДГП – Елхово, където е регистрирана под УРИ 4070 00-368 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от компетентен по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР орган.
Няма спор, че Директорът на РДГП – Елхово е служител на ръководна длъжност и в правомощията на същия е да наложи наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3 от ЗМВР, включително предвиденото в чл.197, ал.1, т.3 от закона дисциплинарно наказание „порицание“.
Оспореният акт е надлежно мотивиран, с посочването на фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Противно на твърденията в жалбата, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съдържа изрично предписаните от чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити, като в нея са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелства, при които е извършено всяко от възприетите за дисциплинарно нарушение, и разпоредбите, които са нарушени. Обективираните в заповедта обстоятелства са достатъчни за недвусмислено посочване на възприетите две отделни деяния и описването им от фактическа страна по начин, даващ възможност на служителя да разбере какви дисциплинарни нарушения му е вменено да е извършил, и непрепятстващи правото му на защита срещу наложеното наказание. Действително е допусната непрецизност в оспорената заповед с цитирането на второто предложение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, предвиждащ, че дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. По мнение на настоящия съдебен състав, тази непрецизност не представлява липса на мотиви, или съществено процесуално нарушение, достатъчно за отмяната на акта, тъй като не се отразява върху неговата законосъобразност и не нарушава правото на защита на дисциплинарно наказаното лице. По отношение и на двете описани в заповедта дисциплинарни нарушения ясно е посочено какви актове се нарушават с всяко от тях, а именно Заповед №4070з-164/25.01.2021 г. на Директора на РДГП – Елхово относно организацията и разпределението на работното време за отделните структури и дейности в същото РДГП, и утвърдената със Заповед рег.№3282з-2084/19.02.2015 г. Специфична длъжностна характеристика, включително са цитирани конкретните нарушени текстове от тези актове. Макар последните по своя характер да не представляват подзаконови нормативни актове, то на дисциплинарнонаказния служител по никакъв начин не е препятствана възможността да разбере какво му е вменено да е извършил в отделните хипотези. И двете дисциплинарни нарушения са правилно квалифицирани с посочване разпоредбите на чл.200, ал.1, т.5 и т.6 от ЗМВР, съответно превишаване на правомощия и неупражняване на контрол над подчинени, които две основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя ясно могат да бъдат изведени от направеното в заповедта фактическо описание на отделните нарушения.
Неоснователно в жалбата се твърди, че в нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР в оспорената заповед не бил направен анализ на формата на вината и цялостното поведение на служителя, тъй като в акта се съдържат мотиви относно тези установявания, включително относно характера и тежестта на нарушенията.
Неоснователно е и направеното в жалбата възражение за взаимна противоречивост и взаимно изключване на двете вменени на служителя дисциплинарни нарушения. Цитираният в заповедта текст на т.VI от Заповед №4070з-164/25.01.2021 г. на Директора на РДГП – Елхово е ясен и конкретен, с него се определя работното време (от 08.30 до 17.30 часа с 1 час обедна почивка от 12.00 до 13.00 часа) включително за началник група, разузнавач и младши разузнавач в група „ОИД“, а с даването на разрешение на разузнавач в група ОИД инспектор Р.Р. да напусне работа по-рано от регламентираното работно време, началникът на групата на практика е превишил правомощията си, определяйки работното му време в отклонение от заповедта на Директора на РДГП – Елхово, без да има това право.
Второто вменено на служителя дисциплинарно нарушение е за това, че не е упражнил контрол над подчинения си служител инспектор А.Д. С. да спазва определеното в заповедта работно време, което нарушение по никакъв начин не се изключва от предходното. Иначе казано, в длъжностната характеристика на служителя на длъжност Началник на група ОИД безспорно е залегнало задължението му да контролира служителите в структурното звено, но не и правомощие да определя тяхното работно време.
Не се констатират и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта.
Спазени са предвидените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове за налагане на дисциплинарното наказание – два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, и дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая Справката, приключваща разпоредената дисциплинарна проверка, с която жалбоподателят се е запознал на дата 23.01.2022 г., е резолирана от дисциплинарнонаказващия орган на 03.02.2022 г., и доколкото заповедта за налагане на дисциплинарното наказание за нарушения, извършени на 30.11.2021 г. е издадена на 16.02.2022 г., визираните по-горе срокове се явяват спазени.
Спазено е предвиденото в чл.206, ал.1 от ЗМВР алтернативно задължение за дисциплинарно наказващия орган – преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В дисциплинарната преписка са налични дадените от служителя писмени обяснения, съдържащи се в адресираната до Директора на РДГП – Елхово Докладна записка УРИ 4536р-355/05.01.2022 г. от ст.инспектор Т.Т., изготвена конкретно относно проверката, назначена със Заповед 4070з-2904/13.12.2021 г., и същите са резолирани на дата 05.01.2022 г., т.е. преди издаване на процесната заповед.
От събраните в дисциплинарното производство доказателства, извършването и на двете дисциплинарни нарушения от жалбоподателя се установява по несъмнен начин, като не е оспорено и не е опровергано установеното в Справка УРИ 4536р-2184/25.01.2022 г. Съдът приема за безспорно установено виновното извършване от страна на жалбоподателя на описаните в оспорената заповед деяния, представляващи нарушения на служебната дисциплина.
Не са налице данни и обстоятелства, от които да се достигне до извод, че обжалваната заповед е издадена за цел, различна от предвидената в закона, съответно не е налице предвиденото в чл.146, т.5 от АПК основание за отмяна на административния акт.
В конкретния случай изложените в жалбата съображения, че за първото от визираните в заповедта нарушения на служебната дисциплина следвало да понесат отговорност началникът на ГПУ и неговият заместник, разполагащи с правомощия по спазване на работното време от служителите, не обосновават нарушаване принципа за еднакво третиране на сходни случаи, визиран в чл.8, ал.2 от АПК.
По отношение вида и размера на наложеното наказание, съдът намира същото за мотивирано, справедливо и съобразено с материалния закон. За всяко от двете установени дисциплинарни нарушения, за които са предвидени еднакви по вид наказания, в заповедта поотделно е определено наказанието „порицание“ и неговият срок от 6 месеца. Като е наложил общото наказание за максимално предвидения от закона (чл.200, ал.2 от ЗМВР) срок от една година, дисциплинарнонаказващият орган законосъобразно е приложил чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, според която на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.
Предвид установеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Основателна
по чл.143, ал.3 от АПК е своевременно заявената претенцията на ответника в
негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.Т. ***, против Заповед №4070з-439/16.02.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово.
ОСЪЖДА Т.Г.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово – ГДГП – МВР, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението не
подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: