РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Ловеч, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500349 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №46/13.03.24 г. постановено по гр.д.№109/23 г. ТРС е
отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ
от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д., в качеството им на
изпълнителни директори, срещу И. К. К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. О., ***, да бъде осъден И. К. К. да им заплати сумата 13
056.56 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 25.10.2019 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК
********* и И. К. К.; сумата 2 731.17 лв., представляваща договорна лихва за
периода 25.09.2021 г. - 27.04.2022 г.; сумата 658.53 лв. - лихва за забава за
периода 25.09.2021 г. 20.07.2022 г., като неоснователен.
Против решение №46/13.03.24 г. постановено по гр.д.№7109/23 г. на
Районен съд-Троян е подадена въззивна жалба с вх.№1776/3.04.24 г. от „ТИ БИ
АЙ Банк" ЕАД. Счита постановеният съдебен акт за неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и И. К. К. с
ЕГН: ********** е сключен валиден договор за потребителски кредит №
1
********** от 25.10.2019 г., отговарящ на изискванията на ЗПК и по силата на
който „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставило на ответника кредитните
средства за ползване. Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява представено е
писмено становище.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява, представено е
писмено становище.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 109/ 2023 г. по описа на Троянския районен съд, както и от становището на
страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност
съдът приема за установено следното:
На 01.08.2022 година „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, е подало
до Троянския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК срещу И. К. К., ЕГН **********, от с. О., Община т.,
Л. област, ул. ***, за сумата 13 056.56 лева главница, 2 731.17 лева лихва за
периода от 25.09.2021 година до 27.04.2022 година договорна лихва; 658.53
лева лихва за забава за перида 25.09.2021 година до 20.07.2022 година, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и разноските по делото. В заявлението е пояснено, че
паричното вземане произтича от Договор за потребителски кредит №
**********/ 25.10.2019 година за срок от 48 месеца, като длъжникът е
следвало да погасява месечна вноска в размер на 597.84 лева (последната от
598.34 лева) на всяко 25-то число от месеца. Твърдят, че К. не е изпълнил
задължението си, като е изпаднал в забава на 25.09.2021 година, като на
27.04.2022 година, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което
длъжникът е уведомен. За периода на изпадане в забава до датата на
извлечението са начислени лихви за забава в размер на 658.53 лева.
Съдът е отхвърлил така подаденото заявление с разпореждане № 579/
30.08.2022 година по ч.гр.д. № 575/ 2022 година по описа на РС – Троян,
потвърдено с определение № 904/ 07.12.2022 година по ч.гр.д. № 504/ 2022
година по описа на ОС.
С разпореждане № 855/ 15.12.2022 година заповедният съд е указал на
заявителя да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от връчване на
2
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е
връчено на 17.01.2023 година, като в указания срок на 20.02.2023 година
(клеймо 17.02.2023 година) е предявен осъдителния иск по чл. 422 вр. чл. 415,
ал.1, т.3 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства, е видно, че на
25.10.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит № **********
между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – София, в качеството на заемодател, и И. К. К.
по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер
от 10 000 лева. В договора била уговорени и застрахователни премии BANK
ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill) с общ размер 3 503.97 лева и BANK
ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) с общ размер 479.53 лева. Посочено е, че общия
размер на кредита е 3 503.97 лева. В договора е предвидена и еднократна
такса за оценка на риска в размер на 1 678.02 лева, дължима в деня на
подписване на договора, която се финансира от кредитора и се възстановява от
потребитела с дължимите погасителни вноски. Съгласно клаузите на договора
чл. 10, К. се задължил да върне сума в общ размер на 28 696.82 лева в срок от
48 месеца, на равни погасителни вноски от 597.84 лева, като последната с
падеж 25.10.2023 година в размер на 598.34 лева, вносими на двадесет и пето
число от месеца. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по заема -
33.67 % и годишен процент на разходите - 49.74 %. В случай на забава на
дължимите плащания, кредитополучателят дължи и законната лихва върху
цялата просрочена сума за целия период на просрочието, както и всички
разходи в случай на съдебно претендиране на вземането.
Със заявление-декларация за установяване на договорни отношения
длъжникът е дал съгласие за обработване на лични данни и е заявил желание и
дава съгласие да бъде сключена застраховка/и с конкретна фирма.
С уточнителна молба от 06.06.2023 година, ищецът е конкретизирал че в
периода 02.12.2019 година - 04.01.2022 година, длъжникът е внесъл обко
сумата от 10 866.10 лева, както погасителните планове по трите компонента
формирали главницата.
Приложени са рамков договор за платежни услуги на физически лица за
откриване на разплащатекелна банкова сметка, информационен бюлетин за
вложител, декларация, застраховка на кредитополучатели.
На 27.04.2022 година на длъжника е връчено уведомление за предсрочна
3
изискуемост на кредита, като в самото уведомление не се съдържа размера и
вида на претендираната сума.
По делото в първоинстанционното производство е изслушано
заключение на СЧЕ, като експертът е посочил, че по договора са платени
общо 10 866.10 лева, с които е погасена главница общо в размер на 2 604.96
лева и договорна лихва в размер на 8 181.09 лева и 80.05 лева обезщетение за
забава, която включва освен главницата по кредита, допълнителната такса и
застрахователните премии. Посочено е, че в ГПР е включена таксата за оценка
на риска, но не и застрахователните премии.
От доказателствата по делото се установява, безспорно, че между
страните е сключен договор за кредит за сумата от 10 000 лева при фиксиран
лихвен процент от 33.67 %, като общият размер на кредита е 15 661,52 ева,
тъй като включва 3 983.5 лева общо, произтичащи от застрахователни премии
по две застраховки и сумата от 1 678.02 лева такса за оценка на риска.
Съгласно договора К. се задължил да върне сума в размер на 28 696.82 лева в
срок от 48 месеца, на равни погасителни вноски от 597.84 лева, като
последната с падеж 25.10.2023 година в размер на 598.34 лева, вносими на
двадесет и пето число от месеца. Съгласно договора годишен процент на
разходите е уговорен в размер на 49.74 %. Размерът на дължимата сума по
договорната лихва в кредита не е посочена, но при приспадане на общата
главница от общата сума по договора се получава сума от 13 035,40 лева,
която следва да е договорната лихва.
Безспорно в настоящото производство ответникът-въззиваем е
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на закона за защита на
потребителите, поради което са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, като при
действието на чл. 7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи.
В конкретния случай, споразумението за допълнителни услуги –
застрахователни премии и такса за оценка на риска, е нищожно по смисъла на
чл. 23, вр. чл.22 от ЗПК. Съображенията за това са следните. На първо място е
нарушен чл. 10, вр. чл. 11, ал.1, т.11 от Закона за потребителски кредит за
яснота и разбираемост. От приложения договор за потребителски кредит и
погасителния план не е посочен размерът на възнаградителната лихва, като
дължима сума, не е ясно какво се погасява с месечната внока по погасителния
4
план, каква част е главница по кредита, по застраховките, по такса „Оценка на
риска“ и договорна лихва са погасяват.
От приложения договор е видно, че застрахователните премии и т.нар.
такса „Оценка на риска“ са включени в главницата по кредита, като по този
начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит. Касае се касае за допълнителни разходи, пряко свързани с кредита,
съгласно § 1 от ДР на ЗПК. В този смисъл е и решение от 31.03.2024 година на
СЕС по дело №С-714/22 г., съгласно което чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО
на ЕП и на Съвета от 28.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува
в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и
на понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 б.“и“, когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Освен това чл.10, §2 б.“ж“ и чл.23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в ДПК не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.“ж“ от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен
от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.
В процесния договор е видно, че застрахователните премии и таксата за
оценка на риска не са включени в ГПР в нарушение на чл. 12,т.9 от ЗПК,
поради което съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът е
недействителен и потребителят дължи връщане само на главницата – чл. 23 от
ЗПК.
Неоснователно е възражението, че сключване на застрахователен
договор по двете застраховки не е задължително, поради което те не следва да
бъдат включени в ГПР. Действително формално е посочено, че сключването
на застраховка е доброволно. Договорите са предварително изготвени, като
няма данни кредитополучателят да е можел да влияе върху съдържанието на
договора, а предвид на това, че застрахователните премии се изплащат заедно
5
с погасителната вноска и по съществото си са разход по кредита –
представляват по съществото си възнаграждение за обезпечение, заобикалят
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничаваща размера на ГПР. Освен това
клаузата за заплащане на застраховки, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Застрахователната
премия, заедно с еднократната такса за оценка на риска са в общ размер на 5
5661.25 лева и представляват 56.61% от главницата по кредита.
При това положение при приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
длъжникът дължи връщане само на главницата.
От заключението на ССчЕ се установява, че общо внесената сума е в
размер на 10 866.10 лева, от които главницата е 10 000 лева, поради което
исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изложените мотиви решение № 46/ 13.03.2024 година,
постановено по гражданско дело № 109/ 2023 година по описа на РС – Троян е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса разноски не са претендирани от въззиваемия,
поради което не следва да се присъждат.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/ 13.03.2024 година, постановено по
гражданско дело № 109/ 2023 година по описа на РС – Троян.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването (на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД – София – по реда на чл. 38,
ал.1 от ГПК) при условията на чл. 280 и 281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7