Решение по дело №2814/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2048
Дата: 15 октомври 2018 г. (в сила от 13 ноември 2018 г.)
Съдия: Райна Георгиева Стефанова
Дело: 20171100902814
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,15.10.2018 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в закрито съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

       СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА

 

като разгледа т. дело № 2814 по описа за 2017 година, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 06.11.2017 година, с която е предявен от Д.Л.И., с ЕГН **********, чрез адв. Н.А., със съдебен адрес:***, срещу „О.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.К.К., конститутивен иск с правна квалификация чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на приетото решение по т. 1 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците в „О.“ ООД, обективирано в протокол от 30.09.2017 година, а именно решение № 1, с което ищецът Д.Л.И. е изключен като съдружник от дружеството.

Ищецът твърди, че общото събрание е проведено без да са изпълнени законовите разпоредби за свикването му, за редовност на покана и участие на всички съдружници. Твърди, че на 16.08.2017 година е получил покана за свикване на ОС, в която е инкорпорирано и предупреждение за изключването му като съдружник, като са конкретизирани действия, които според управителя на дружеството водят до увреждане на интересите на дружеството. Сочи, че се цели изключване на съдружника, независимо от това дали изключвания съдружник оборва твърденията за действия срещу дружеството или е отстранил причините за изключването, тъй като едновременно с предупреждението за изключване е включено в дневния ред и изключване на съдружник.

Сочи, че относно съдружниците В.А.К.и Х.Д.Г. не е налице редовна процедура по връчване на покани с дневния ред, в срок от 7 дни преди провеждане на ОС. Поддържа, че е допуснато Т.К.да представлява съдружника Х.Г. с нотариално заверено пълномощно, което не е издадено за конкретното ОС по обявения дневен ред от 30.09.3017 година и липсват указания за гласуване по всяка точка от дневния ред, което е в противоречие с чл.137, ал.6  от ТЗ. Сочи, че по този начин, при гласуване изключването му като съдружник решението е прието с единодушие, с включване на процентното участие в дружествените дялове от капитала на съдружника Г.. Твърди, че поради изложените съображения пълномощното на Г. е невалидно и в действителност решението за изключване е прието от ОС с 56% от капитала на дружеството, което е в противоречие с чл.137, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2 - изискващ 3/4 от капитала на дружеството, респ. 59% от капитала на дружеството. Твърди, че останалите решения на ОС за изключване на В.К. като съдружник и за освобождаване на същия като управител на дружеството и приемане на нов съдружник също са приети с 56% от капитала, поради което са незаконосъобразни.

Сочи се, че по отношение твърденията, че ищецът е извършвал нелоялна конкуренция към процесното дружество, следва да се има предвид че той не е управител на дружеството и такава отговорност не може да му се търси.

Поддържа, че твърденията, че ищецът е нарушил чл. 126, ал. 3, т. 1 и 3 от ТЗ са неверни, с аргументи, че баровете „Б.Д.” 1 и „Б.Д.” 2, които са управлявани от процесното дружество и дискотека „Г.” са коренно различни като концепция и целева аудитория, като дискотеката е заведение с комерсиална насоченост – пускане на най-популярни в страната и в света топ слушани  песни по радио класациите, хип-хоп, ретро хитове, докато баровете са ориентирани нишово към т.н. ъндърграунд, а музиката основно е фънк, електро суинг, дръм енд бейс. Твърди, че в дискотеката се изпълнява музика, която по никакъв начин не удовлетворява кръга от клиенти на баровете, поради което да се твърди, че се отнемат клиенти от заведенията, управлявани от „О.” ООД за сметка на клиентите на дискотека „Г.” е невярно и практически невъзможно.

Твърди, че относно „Е.Т.К.” ООД, регистрирано на адреса на „Б.Д.”, то след отправено към ищеца предупреждение търговското дружество е променило адреса си.

         Оспорва твърденията, че поведението на ищеца е станало причина да напуснат работа служителите М.Й.и Г.Г., както и че ищецът не участва в качеството му на съдружник в ежедневната дейност на дружеството. Поддържа, че единствено той е организирал редовно литературно четене в бара, както и стенд-ъп комедийни вечери, партита и в двата бара в петък и събота, масови партита за чужденци и ергенски партита, осъществявал е онлайн реклама на двата бара в социалните мрежи, участвал е редовно в оперативките, организирани от управителите на дружеството два-три пъти месечно.

         Сочи, че е добросъвестен съдружник, действащ изцяло в интерес на процесното дружество, поради което не са налице действията , описани в предупреждението за изключването му като съдружник.

Направени са доказателствени искания. Представени са писмени доказателства. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

С уточнителна молба от 06.11.2017 година, във връзка с дадени указания от съда, е посочен дневния ред на общото събрание, проведено на 30.09.2017 година и е направено изрично уточнение, че с исковата молба се атакува само приетото решение № 1, с което ищецът Д.Л.И. е изключен като съдружник от дружеството „О.” ООД, като прието в нарушение на чл. 139, ал.1 от ТЗ, тъй като съдружниците В.К. и Х.Г. не са получили покани за свиканото ОС седем дни преди провеждането му и решението е прието с по-малко мнозинство от изискуемото, съгласно чл.137, ал.З, предл.1 от ТЗ.

Поддържа, че в поканата за свикване на ОС е инкорпорирано и предупреждение за изключване от дружеството поради: осъществяване на нелоялна конкурентна дейност спрямо предмета на дейност на дружеството; учреденото от Д.И. дружество „Е.Т.К.” ООД е регистрирано със седалище и адрес на управление, идентични с адреса заведението, управлявано от „О.“ ООД, което създава проблем с наемодателя на обекта; намалила се значително ангажираността на Д.И. при осъществяване на работата на дружеството, откакто развива конкурентна дейност с „НИН П.“ ООД; има неадекватна комуникация със служителите М.Й.и Г.Г., които са напуснали дружеството, поради проблеми, създадени от ищеца. В предупреждението било посочено, че всички изброени и конкретизирани действия са извършени в грубо нарушение на чл. 13 от дружествения договор, което водело до компрометиране на търговската дейност на дружеството.

 

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „О.” ООД сочи, че искът е неоснователен. Оспорва изложените фактически твърдения в исковата молба. Сочи, че ищецът е получил покана за ОС от 30.09.2017 година на 16.08.2017 година и надлежно е уведомен, включително и за обстоятелствата, които налагат изключването му. Твърди, че полученото от ищеца предупреждение за изключването е конкретно и  недвусмислено, въпреки, че в него е инкорпорирана и покана за ОС. Сочи, че в предупреждението е посочен достатъчен срок за поправяне на поведението на Д.И. и преустановяване на извършваната от него нелоялна конкурентна дейност. Твърди, че становището на Д.И. относно отправеното предупреждение за изключване е взето предвид от присъстващите на ОС съдружници и е обсъдено неговото поведение. Поддържа, че съдружника Х.Г. е бил надлежно уведомен за ОС, чрез пълномощника си, видно от подписаната поканата за ОС и съгласно предоставеното му нотариално пълномощно, а Велично К.е бил уведомен за събранието чрез изпращане на телепоща и по електронната му поща.

                   Изразява становище, че Т.К.е бил редовно упълномощен от съдружника Х.Г. и е неправилно твърдението в исковата молба, че решението за изключване е било взето с по-малко мнозинство. Сочи се, че ищецът не само не е променил поведението си след отправеното предупреждение, но и е преустановил всякакви контакти със съдружниците и всякаква дейност в дружеството.

                   Твърди се, че предупреждението за изключване е направено не изобщо за участието му в други дружества, а именно поради извършваната от него нелоялна конкурентна дейност чрез „Е.Т.К. ООД, в което е съдружник и управител, което дружество участва като съдружник в „НИН П.“ ООД, което стопанисва заведението „Г. и в което се дублират участия, артисти и мероприятия, поканени и организирани от „О.“ ООД.

                   Сочи, че посочените служители са напуснали обосновавайки се именно с некоректното поведение на съдружниците Д.И. и В.К..

      Твърди, че искът е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.          Представя доказателства. Направени са доказателствени искания.

С молба от 06.03.2018 година ищецът сочи, че не възразява да се допуснат приложените към отговора на исковата молба доказателства.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

                   По делото е отделено като безспорно установено с определението по чл.140 ГПК, че ищецът е притежавал качеството на съдружник в ответното дружество към датата на приемане на решението, чиято отмяна се иска, както и че решение с твърдяното съдържание е било взето на посочената в исковата молба дата.

От представените по делото писмени доказателства, а и според твърденията на ищеца, поканата за свикване на процесното ОС последният е получил на 16.08.2017г. С поканата ищецът е предупреден, че ще бъде изключен като съдружник поради изложени в същата причините, а именно: осъществяване на нелоялна конкуренция спрямо предмета на дейност на дружетвото, като с тази дейност действа против интересите на дружеството- учредено на 03.01.2017 година дружество „Е.Т.К.“ ООД, в което е управител и съдружник с предмет почти идентичен на предмета на дейност на „О.“ ООД; закупуване от името на „Е.Т.К.“ ООД, в което е управител и съдружник на дялове от капитала на дружеството „Нин П.“ ООД, което дружество заимства/копира /дублира програмата , визията и  начина на работа на „О.“ ООД, а именно „Нин П.“ ООД стопанисва и управлява заведението „Г.“, гр.София, което извършва същата дейност като управляваните от „О.“ ООД заведения Б.Д. и Б.Д. 2, като визията и идентичността на тези заведения е продукт на продължителна съвместна дейност на всички съдружници и е лесно разпознаваема за клиентите/запазена марка, като нейното копиране води до отлив на клиенти и финансови загуби на дружеството; дублирането на участия/програми на едни и същи артисти-като например И.М.-Супер Любо, The Jam Session Alchemists, Wosh MC Emil Prize и други , с които съдружникът има контакт благодарение на „О.“ ООД и провеждането им в конкурентни заведения води до намаляване на клиентския интерес /отлив на клиенти ; дружеството „Е.Т.К.“ ООДС е регистрирано на адрес, идентичен с адреса на заведението на ул.“Московска“, № 3, което създава проблеми на ответника- последвал отказ от наемодателя да приподпише договора за по-дълъг срок, поради регистрация на друго дружество на адреса без негово знание и съгласие и предупреждение от наемодателя че ще прекрати договора за наем до края на месец октомври 2017 година, като с тези действия се твърди че съдружникът Д.И. е нарушил чл.13 от дружествения договор; - намаляване значително на ангажираността  си при осъществяване на работата на дружеството и минимален принос при създаване на програмата/привличане на клиенти, организиране на събития, преговори с гостуващи артисти и осигуряване на участия/; конфликтно поведение, влошаване на качеството на работния процес, липса на адекватна комуникация с обслужващия персонал и клиентите, довела до напускане на служители и отлив на посетители на заведенията- последните напуснали служители след създадени проблеми от Д.И. са М.Й.и Г.Г.; системно  отсъствие от редовно провеждани срещи на съдружниците за обсъждане/организиране/оптимизиране на ежедневната дейност на заведенията, провеждани  ежемесечно; отлагане на  срещата през месец юни три пъти поради неявяване на съдружника.

В покана са посочени 12 събития, провеждани в „Г.“ , взаимствани от Б.Д. и Б.Д.2.

 От приложения протокол от 30.09.2017г. е видно, че ищецът е присъствал на проведеното общо събрание. От същия протокол се установява, че на събранието са присъствали съдружниците Т.К.К.-лично и като пълномощник на Х.Д.Г., упълномощен с нотариално заверено пълномощно, А.Г.С., Д.Л.И., В.В.В., Й.О.А. и Г.Н.Н.. Съдружникът В.К. не се е явил и отсъства от събранието.

                   Основанието, на което е изключен ищеца като съдружник е осъществяване на действия против интересите на дружеството по чл.126, ал.3, т.3 ТЗ– осъществяване на нелоялна конкурентна дейност спрямо предмета на дейност на „О.” ООД, чрез учредяване на 03.01.2017г. на дружество „Е.Т.К.” ООД със сходен предмет на дейност и придобиване от „Е.Т.К.” ООД на дялове в капитал на „НИН П.” ООД, което заимства/ дублира програмата, визията и начина на работа на „О.” ООД, чрез стопанисваното от него заведение „Г.”, което е довело до отлив на клиенти и финансови загуби за дружеството; - регистриране на дружеството „Е.Т.К.” ООД на адреса на управление на едно от заведенията, стопанисвани от ответника „О.” ООД ***, което е довело до влошаване на отношенията с наемодателя-собственик на заведението, прекратяването на договора за наем и намаляване на дейността на ответното дружество; - намалена ангажираност на ищеца като съдружник и конфликтна комуникация с персонала на дружеството, в резултат на което е настъпил отлив на посетители на заведенията на ответника, както и напускането на служителите М.Й.и Г.Г..

                   В поканата за събранието, респ. в предизвестието, инкорпорирано в нея, се изтъква основание за изключване и по т.1 на чл. 126, ал.3, изразяващо се в отсъствие от редовно провежданите срещи на съдружниците за организиране и оптимизиране на дейността на заведенията, вкл. отлагане на ежемесечната среща, предвидена за месец м. юни за три дати, поради неявяване на ищеца – на 02.06.2017г., 10.06.2017г. и 19.06.2017г. Въпреки това, видно от протокола от ОС, провело се на 30.09.17г., ищецът не е изключен като съдружник на това основание и същото не е било подложено на гласуване, поради което установяването на основателността на същото се явява ирелевантно за спора.

От проверка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ответното дружество „О." ООД е с предмет на дейност: вътрешна и външнотърговска дейност, търговско представителство и посредничество на български и чужди физически и юридически лица, хотелиерство и ресторантьорство, както и всяка друга дейност, незабранена от закона. Основната икономическа дейност от КИД на дружеството е ресторантьорство.

Дружество „Е.Т.К.” ООД е с предмет на дейност: ресторантьорство, управление на търговски обекти - ресторанти, пицарии, барове, менажиране, отдаване под наем на търговски обекти, стопанисване на заведения за обществено хранене, търговско представителство; търговско посредничество; хотелиерство; даване на вещи под наем; производство на хранителни продукти; рекламна дейност, изработване на рекламни продукти; печат и печатни услуги; изработване на програмни продукти и търговия, както и всяка друга дейност незабранена от закона , а дружество „НИН П.” ООД - ресторантьорство, управление на заведения за обществено хранене, отдих и развлечение, кулинарни работилници и магазини, ресторанти, пицарии и барове, отдаване под наем на търговски обекти за обществено хранене, производство на стоки и услуги, както и всякаква друга дейност, незабранена от закона.

Съгласно показанията на свидетеля Д.В., неговото участие представлява комедийно шоу, което редица заведения и барове правят. Същият обяснява, че в края на м. юли 2017г. ищецът Д.И. го е уведомил, че заведението „Бардак” ще затвори, защото хазяйката си искала помещението обратно. Според този свидетел част от комедийната програма, в която е бил ангажиран в Б.Д., е била организирана от ищеца, а Т.К.е отговарял за друга програма, представляваща  „Куиз шоу”, в която той не е участвал. Относно отношенията между ищеца и напусналите служители М.Й.и Г.Г., този свидетел заявява, че не е забелязал да има напрежение между персонала. Свидетелят допълва, че ищецът Д.И. не му е договарял участие в друго заведение.

От показанията на свидетеля М.В.се установява, че Д.И. е довел клиентела в бар „Б.Д. -1”, който се намира на ул. „Московска”,организирал е множество събития, канил е ди джеи. Сочи, че  след като Д. се е включил като съдружник започнали да се случват събития всеки ден, които довели много хора в заведението Б.Д.. Според този свидетел, броят на организираните събития в заведението са се е увеличили след като ищецът е станал съдружник в него, като свидетелят посочва някои от мероприятията, които според него са били организирани в бара от Д.И.- ди джей Е.П., литературна вечер.

При разпита на свидетеля Радослав Мирчев, същият посочва, че му е известно, че ищецът има участие в собствеността на заведението „Г.” . За това заведение свидетелят казва, че представлява дискотека, в която се слуша комерсиална музика, която е много различна от типа музика, която се слуша в „Б.Д.”.

Свидетелят на ответника А.С. е съдружник в „О.” ООД. Той пояснява, че двамата бармани М.Й.и Г.Г. са напуснали главно заради неразбирателството, което са имали със съдружниците В.К. и Д.И.. Освен това, от обясненията му се установява, че съдружниците поддържат обща база данни с контактите на изпълнители и артисти. Част от тях, с които ответното дружество работи, са били останали с грешно впечатление, за заведение „Г.”- а именно, че принадлежи също на ответника и че работейки в него, те работят заедно с ответното дружество. Свидетелят пояснява, че главна функция на изключения съдружник Д.И. е било да поддържа фейсбук профила на заведението и онлайн маркетинга. След като бил уведомен за предстоящото му изключване, Д.И. си довършил вече започнатите ангажименти, но не поел инициатива за допълнителна дейност. На последните оперативки, според свидетеля, Д.И. не е присъствал. Този свидетел посочва, че наемодателя на „Бардак” е уведомил, че ще прекрати договора за наем с „О.” ООД, поради това, че В.К. и Д.И. са регистрирали фирмата си на ул. Московска 3, без да я уведомят. Според показанията на този свидетел, Д.И. е използвал достъпа си до контакти на артисти, съхранявани в базата данни на ответното дружество, поради което ги е привлякъл в другото си заведение и това е довело до отлив на клиенти от „Б.Д.”. Сочи, че имало дублиращи се събития. Допълва се, че около датата на последното общото събрание Д.И. е полагал повече усилия за успешната работа на „Г.”, което според свидетеля може да бъде установено от отчетите му  и от резултатите във Фейсбук. Посочва се събитие за рекламиране на суши, което е било неуспешно, въпреки че е използван 1/3 от бюджета за реклама и не е довело до добри резултати за „Б.Д.”, като според свидетеля поканеният сушист е работел по същото време в „Г.” , поради което Д. И. е имал лична изгода да промотира последното.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Търговския закон, искът за отмяна на решения на общо събрание се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен. В конкретния случай, този срок е изтекъл за ищеца на 14.10.2017г., а исковата молба е от дата 02.10.2017г., т.е., постъпила е в съда в рамките на преклузивния срок. Налице е и правен интерес у ищеца от исканата отмяна, доколкото с решението, чиято отмяна се цели, същият е бил изключен като съдружник в „О.” ООД.

Предвид горното, искът е допустим. Съдът намира, че разгледан по същество, същият е и основателен.

           Разпоредбата на чл.126 от Търговския закон регламентира изключването на съдружник, като ал. 3 на същата предвижда компетентност на Общото събрание в четири хипотези. Нормата изисква да бъде отправено писмено предупреждение до съдружника преди изключването. За да е законно действието на предприетото изключване, е необходимо да се установи получаването на предупреждението и законност на свиканото и проведено събрание, в това число и процедурата по свикването му. С предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен, му се предоставя възможност да се подготви за заседанието на ОС, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл.126, ал.3 от ТЗ, евентуално и да коригира поведението си, ако нарушението позволява това. Търговският закон не регламентира спазването на определен срок между връчването на предупреждението и провеждането на събранието за изключване. Връчването на писмено предупреждение по чл.126, ал.3 от ТЗ, поставя началото на процедурата по изключване.

           В конкретния случай предупреждението за изключване на ищеца Д.И. е инкорпорирано в получената от него покана за свикване на ОС, което е допустимо и не опорочава процедурата по изключване.

По отношение на изложените в исковата молба твърдения за нередовно уведомяване на съдружника В.К. за ОС на 30.09.2017г., настоящият състав счита, че в рамките на настоящото производство не бяха събрани доказателства, установяващи по безспорен начин, че този съдружник е бил редовно поканен за събранието. По делото са представени разпечатки от кореспонденция по електронна поща, от които обаче не се установява дали получателят “Velichko” е краткото наименование, съответващо на В.К., кой е адресът на електронна поща на В.К., както и дали изпратената като прикачен файл покана се отнася именно за събранието, насрочено за 30.09.2017г., респ. с предвидения за същото дневен ред. В самия протокол е отразено, че съдружникът  К.отсъства по  неизвестни и неизяснени причини като не се е върнала разписката дали са получени  изпратените му покана за ОС и предупреждение.

Не би могло да се приеме, че поканата е била изпратена и чрез „Български пощи" ЕАД, чрез услугата телепоща, доколкото липсва отбелязване или друга индиция, че същата е получена.

Мотивите на представеното от ответника съдебно решение, постановено по т.д. №2815/17г. по описа на VI-23с-в., СГС касаещи уведомяване на В. К.за обсъжданото ОС, не обвързват настоящият състав /включително съдебната експертиза/ и не представляват годно доказателство, събрано по предвидения ред за установяване на това обстоятелство. Въпросът дали В. К.не е получил поканата за ОС на 30.09.2017г. е относим единствено към редовното свикване на събранието, респ. към заключение за незаконосъобразност на провеждането му и на това основание.

                   Според разпоредбата на чл.137, ал.6 от ГПК, съдружниците могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно освен за съдружници - юридически лица и законни представители. Императивната разпоредба не подлежи на разширително тълкуване. В последователната си практика ВКС е приел, че е необходимо да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник.

С оглед наведеното в исковата молба оплакване за ненадлежно представляване на  съдружника Х.Г. на процесното ОС, то от представеното пълномощно /л. 48/ се установява, че е делегирана широка представителна власт на Т.К., като предоставените със същото правомощия са „примерно посочени“. Предвидено е, че пълномощникът К.има право да представлява съдружника Хр. Г. пред Общите събрания на дружеството, провеждани редовно или извънредно, вкл. като гласува за изключване на съдружници. Доколкото не са посочени имената на изключваните съдружници, нито по какви съображения същите са предложени за изключване и на коя дата ще се проведе събранието, на което това предложение ще бъде гласувано, както и като взе предвид, че поканата за свикване на ОС на 30.09.2017г. е връчена на Х.Г. също чрез пълномощника му Катранджиев, съдът счита, че упълномощителят не е бил уведомен за предстоящото изключване на съдружника Д.И. и съображенията за него, поради което не е и могъл да формирал воля за гласуване по този въпрос, за изразяването на която да е упълномощил съдружника Катранджиев.

Като заключение, съдът стига до извода, че процесното пълномощно не отговаря на изискванията на чл. 137, ал.6 ТЗ. Посочената правна норма  изисква да бъде конкретизирано за кое събрание се отнася упълномощаването и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилият го съдружник. Изричното специално пълномощно изключва възможността пълномощникът да гласува във всички общи събрания на съдружниците, които ще се проведат в рамките на срока на упълномощаване (в този смисъл Решение №34/25.03.2013 г. по т.д. № 144/2012 г., на ВКС, I т.о.).

От изложеното следва, че съдружникът Х.Г. не е бил надлежно представляван на процесното ОС и неговият глас, отразен в протокола от ОС, не следва да бъде зачетен. Съгласно дружествения договор Хр. Г. притежава 600 дяла, неприсъствалият на събранието съдружник В.К. – 720 дяла, а изключваният Д.И. – 1320 дяла. Следователно се  установява, че решението за изключване е взето с 3360 гласа от 4680 (от всички 6000 се приспадат 1320 гласа на негласуващият Д.И.) или решението е прието с по- малко от ¾ от капитала.

Разпоредбата на чл. 137, ал. 3 относно предвиденото за приемане и изключване на съдружник мнозинство, е императивна и макар в дружествения договор на ответника (чл. 8 ) да е посочено, че ОС взима решенията си с мнозинство от 51% от капитала, тази разпоредба не може да бъде съобразена от съда.

От изложеното следва, че оспореното решение по т. 1 от протокола от ОС, проведено на 30.09.2017г. е прието с мнозинство под законоустановения минимум от гласове.

Дори и да се приеме, че решението е прието с изискуемия от закона кворум от ¾ от капитала, респ. при редовно упълномощаване, то не бяха установени в настоящото производство от ответника, с оглед разпределената доказателствена тежест, че е налице конкретно поведение на съдружника И., с което същият е накърнил интересите на дружеството.

В допълнение, за да формира извода си за законосъобразност на взетото решение за изключване, решаващият състав следва да прецени наличието на обективно осъществили се факти, покриващи предвидените в закона основания за изключване, като доказателствената тежест да установи тези предпоставки се носи от дружеството. Съдебната практика е подчертала необходимостта от анализ на адекватността на извършеното нарушение с предприемането на най-тежката санкционна мярка спрямо съдружника, както и наличието на системност и неепизодичност в накърняващите дружеството действия – решение на ВКС № 554 от 12.06.2007 г. по т.д. № 221/ 2007 г., ІІ о.; решение на ВКС № 171 от 14.03.2012 г. по т.д. № 860/ 2010 г., ІІ т.о.

От събраните писмени и гласни доказателства по делото не се установи, да са налице факти , от които да се направи извод за наличие на трайно поведение на ищеца, насочено срещу интересите на дружеството.

Доколкото в чл. 13 от дружествения договор изрично е постигнато съгласие, че съдружниците имат право да осъществяват търговска дейност и под други фирми, сами за себе си, без да е указана забрана тези други дружества да са с конкурентна дейност на „О.” ООД, то само по себе си участието на Д.И. в „Е.Т.К.” ООД като съдружник и „Нин П.” ООД-като управител, не е нарушение, обуславящо изключване на съдружник, по см. на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. Не се установи и да са настъпили вреди (отлив на клиентела на заведенията на ответника в резултат на поведението на съдружника И. и загуби), а доколкото според свидетелските показания аудиторията и посетителите на „Б.Д.” и „Г.” са различни и предпочитат различен тип заведения и музика, то такъв отлив не се явява логична последица от участието на съдружника Д.И. и в двете дружества. Дублиращи участия на изпълнители в две заведения, стопанисвани от различни дружества също  не обосновава противоправно и противоуставно поведение на съдружника И., без да бъде установен вредоносен резултат за дружеството, настъпил от действията на съдружника Д.И.. Съдружникът в ООД е свободен да развива конкурентна дейност. ТЗ не въвежда забрана за конкурентна дейност, такава липсва и в дружествения договор.   Не се установи нелоялно привличане на клиенти от едно  заведение в друго / с оглед твърдението отлив на клиенти/, предвид дублиращите участия на изпълнители. Нелоялно привличане на клиенти  по смисъла на чл.36 ЗЗК е насочено към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. В случая дори и едни и същи изпълнители да са имали участия и в конкурентното дружество, в което участва Д.И. няма доказателства, а и твърдения изпълнителите да са отказали участие по тази причина в заведението на „О.“ ООД, нито че клиентите са предпочели второто заведение.

Не е установено каква е концепцията на посочените събития в поканата-предупреждение, за която се твърди че е копирана в клуб Г..

Конкурентната дейност би била основание за изключване само при доказана в производството вреда, квалифицираща се като действие против интересите на дружеството по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ. Подобни доказателства по делото не са представени.

Не може да се приеме и становището, че като е подкрепял В.К. в решенията му и метода му на работа по отношение на бармани М.Й.и Г.Г., Д.И. е извършвал действия против интересите на дружеството. Не беше доказано по делото, че именно поведението на Д. И. е бил решаващо за напускането на двамата служители, още повече, че в показанията си св. А.С. посочва, че след като М.Й.е узнал, че В.К. не се е появил на общото събрание, е взел решение и се е върнал на работа при ответника.Следва да се има предвид, че Д.И. не е управител на дружеството и не може да се приеме, че забавянето на заплати и на плащания, посочени като причина за напускане на служители, е в резултат именно на негови действия.

Относно визираното в предупреждението за изключване нарушение на И., изразяващо се в регистриране на дружеството му „Е.Т.К.” ООД на адреса на ответника на ул. Московска, в резултат на което се е стигнало до прекратяване на договора за наем на „Б.Д.”, следва да се отбележи, че тази причинно-следствена връзка между поведението на ищеца и прекратяването на наемното правоотношение не беше доказана. Дори да се приеме, че собственикът на помещението е  прекратил договора за наем защото не е бил уведомен, че „Е.Т.К.” ООД е регистриран на неговия адрес, то от материалите по делото се установява, че дружеството е променило адреса си след получаване на предупреждението за изключване и преди ОС, а именно на 18.09.2017г. Изложеното сочи, че действието не е извършено от ищеца със знанието и желанието да действа против интересите на дружеството. Освен това, същото е еднократно, поправено е в срока на предизвестието и не отговаря на предпоставките по т.3 на ал. 3 на чл. 126 от ТЗ.

 

Ето защо решението за изключване на съдружника Д.И. е незаконосъобразно и на това основание.

Поради изложеното искът следва да бъде уважен като основателен.

 

По разноските:

 

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски. Представя списък по чл.80 ГПК за направени разноски  в размер на 1080 лв.за държавна такса  80 лева и 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие  от 01.09.2017 година е договорено е  договорено възнаграждение в размер на 1500 лева, от които са заплатени 750 лева в брой.

Поради изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на  830 лева, от които - за държавна такса 80 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева- реално направени и доказани разноски, като възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 74 ТЗ, предявен Д.Л.И., с ЕГН **********, чрез адв. Н.А., със съдебен адрес:***, решението по т. 1 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците в „О.“ ООД, обективирано в протокол от 30.09.2017 година, а именно решение № 1, с което ищецът Д.Л.И. е изключен като съдружник от дружеството.

 

         ОСЪЖДА „О.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.К.К., да заплати на Д.Л.И., с ЕГН **********,***-чрез адв. Н.А.,  сумата от 830 лв. разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

        

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: