Р Е Ш Е Н И Е
№
10.01.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 6755/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против А.И.Б.,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
5503/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е
собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. *** 11551.
Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е
ТЕ, за периода 01.11.2012-30.04.2016г., и не е погасил задълженията си. Твърди
се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият
период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота,
е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение с “ТЕХЕМ СЪВВИСИС” ЕООД, гр. София. Общите
условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата
13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника Б., че дължи сумата от общо 757,77лв.,
от които сумата от 660,75лв главница, съставляваща консумирана и незаплатена
ТЕ, за периода 01.11.2012-30.04.2016г. и сумата от 97,02лв- лихва за забава, за
периода 04.01.2013-13.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски. Моли съдът да конституира като трето
лице- помагач- “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.
Ответникът
А.И.Б., изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди
се, че иска е недопустим, тъй като липсва идентичност в предмета на настоящето
исково производство и в заповедното. Твърди се, че не е сключвал с ищеца договор за доставка на
ТЕ. Оспорват се представените от ищеца писмени доказателства. Посочва се също,
че от 2006г. отв. Б. не ползва отопление и всички радиатори в жилището са свалени. Прави се искане
за спиране на делото, с оглед на
образувано Тълкувателно дело №2/2016г на ВКС, и адм. д.№ 1372/2016г на ВАС. Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
С определение №4474/14.11.2016г.,
с което е изготвен проекто- доклад по
делото, като трето лице- помагач на страната на ищеца е конституирано „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, гр. София. Със същото определение, като неоснователни са
оставени исканията на спиране на
производството по делото.
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №3517/19.07.2016г.,
по ч. гр.д.№ 5503/2016г. по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е
постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е
предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
Безспорно по делото се установява,
видно от представеният по делото нотариален акт за собственост на недвижим
имот, построен от ЖСК върху държавна земя, № 70, н.д. № 1396/27.10.1994гоид.,
на Нотариус *** И., че отв. А.Б., е собственик на топлоснабден имот, находящ се
в гр. ***, Видно от приложената към ч.
гр.д. № 5503/2016г. по описа на ПлРС, препис- извлечение от сметка, се
установява, че ответникът е титуляр на партида, с аб. 11551, за топлоснабден
имот, находящ се на посоченият адрес.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото са приети представените
от третото лице-помагач- топлинен счетоводител, помесечни справки за отчетената
като потребена ТЕ, за имота на ответника.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 11551,
е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с
консумираната ТЕ, за всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане
на определена сума, за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани
въз основа на изготвени отчети от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в сградата, на база отчет на уредите за дялово
разпределение, а при ползване на топла вода- на база показанията на водомерите.
ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.11.2013г.-30.04.2016г.,
е общо в размер на 660,75лв.- главница, от която-сумата от 250.27лв.- сума за
отопление, сумата от 404,12лв- ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и сумата
от 6,36лв- услуга дялово разпределение. ВЛ
е установило, че в имота има 0 бр. водомери и 0 бр. уреди, като начислените
суми за отопление- без ИРУ- щранг- лира в банята. ВЛ е посочило, че сумите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация са
изчисление въз основа на действителния обем на жилището-
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед
на нормата на чл.150, ал.1 т ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди,
се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповетяване на
Общите услови. Поради това, съдът
намира, че възражението на ответника, че между него и ищеца, като доставчик на
ТЕ, за битови нужди, няма сключен индивидуален договор, както и останалите
изложените в писмената защитна твърдения, свързани с това, за неоснователни.
Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се
установи, че на името на собственика на имота- отв. Б., е открита партида – с
аб.№ 11551. Съдът намира за безспорно установен факта, че ответника *** Б., има качеството на потребител на ТЕ, за процесния период, и
съответно същият дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия,
клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума.
В случая съдът следва съобрази
заявеният в ИМ процесен период- за главницата- 01.11.2013-30.04.2016г., поради
което началната дата на претенцията за лихва е от 04.01.2014г, както и ВЛ
посочва в своята експертиза.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че искът е изцяло основателен и следва да бъде признато за
установено спрямо ответника А.И.Б., че
дължи сумата от общо 757,77лв., от които сумата от 660,75лв главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2012-30.04.2016г. и
сумата от 97,02лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-13.07.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-19.07.2016г., до окончателното й изплащане.
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените от него разноски в настоящето производство, в размер на
555лв, по представеният списък по чл.80 от ГПК, както и направените разноски в
заповедното производство, в размер на 130,35лв., съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК.
Следва издадената заповед за
изпълнение да бъде обезсилена, за разликата над заявената в настоящето
производство сума.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр.чл.86, ал.1
от ЗЗД, че А.И.Б., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от
законния си представител ***ев, от общо
757,77лв., от които сумата от 660,75лв главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2012-30.04.2016г. и сумата от 97,02лв-
лихва за забава, за периода 04.01.2014-13.07.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК-19.07.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение №3517/19.07.2016г., по ч. гр.д.№ 5503/2016г. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, А.И.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона, №128, представлявано от законния си представител ***ев, сумата
от 555лв.-разноски по делото и сумата от 130,35лв- разноски по
ч.гр.д.№5503/2016г на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415,
ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №3517/19.07.2016г., по ч. гр.д.№ 5503/2016г.
по описа на ПлРС, за РАЗЛИКАТА НАД заявената сума от общо 757,77лв., от които сумата от 660,75лв главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2012-30.04.2016г. и сумата от
97,02лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-13.07.2016г.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: