№ 125
***, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
***:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20245140101433 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове на „Добричфарма“ ЕООД,
ЕИК 12462785, със седалище и адрес: гр. Варна, бул. „Република“ сграда на „МЦ Младост“ –
Варна, представлявано от управителя ***, чрез адв. К., срещу И. С. К., ЕГН ********** от
***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 300 ( шест
хиляди и триста) лева - главница по запис на заповед от 06.01.2020 г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от 14.05.2024 г. датата на подаване на заявлението в съда за
която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК 356 от 20.06.2024 г.
по ч.гр.д. № 620/2024 г. на PC-Кърджали, както и за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1 882,83 ( хиляда осемстотин осемдесет и два лева и 83 ст.) лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главницата
от 6 300 лв. за периода от 15.10.2021 г. до 13.05.2024.
В исковата молба се твърди, че между страните на 06.01.2020 г. е сключен договор за
заем, който е обезпечен със запис на заповед от същата дата. Твърди се, че ответникът не е
погасил дадената в заем сума в срок, поради което ищецът е подал заявление по реда на чл.
417 ГПК, което е отхвърлено в частта за сумата от 1 882,83 лева, поради което за тази сума е
предявен осъдителен иск.
В писмен отговор ответникът възразява за неоснователност на исковата претенция.
Сочи, че до по силата на трудов договор №137/30.01.2018 г. е бил назначен в
„МЕДИКОТРЕЙД ВАРНА” ООД- гр.Варна, район Младост, бул."Република” №15, сграда на
МЦ „Младост Варна", с ЕИК *********, представлявано от управителя ***, на длъжността
***. С писмо-покана към трудов договор №137/30.01.2018 год. с изх.№44 0Г 02/15.01.2020 г.,
е уведомен, че на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, трудовото му правоотношение с
„МЕДИКОТРЕЙД ВАРНА" ООД- гр.Варна е прекратено, считано от 10.01.2020 г. Във
фирми, свързани с *** и „Марешки холд: АД- гр.Варна, район Младост, бул."Република”
№15, сграда на МЦ „Младост Варна”, с ЕИК *********, ответникът сочи, че е работил от
2007 г. до 10.01.2020 г. Изложено е, че около шест месеца след прекратяване на трудовото
1
правоотношение с „МЕДИКОТРЕЙД ВАРНА” ООД- гр.Варна, по телефона на ответника се
обадила г-жа ***, която му била пряк ръководител по време на работата му в посочените по-
горе дружества. Тя позвънила от телефон с номер ***, и пожелала да се видят в
гр.Кърджали. Уговорили се да се срещнат пред аптека „Марешки”, находяща се в.
гр.Кърджали, ул.”Екзарх Йосиф” №5, след което се насочили към кафе ***, находящо се на
***, където седнали около 15.00 часа. Поръчали кафе и г-жа *** заявила на ищеца, че по
време на работата му през последните 4-5 години, са били констатирани и установени
финансови нарушения. В разговора тя изтъкнала, че е желателно и по-добре за ответника,
тъй като в противен случай ще бъде осъден и ще лежи в затвора, да подпише документите,
които предварително са били подготвени от юристите на фирмите им. Тя носела в една
папка всички документи и ги положила на масата, за да ги подпише ответника. Твърди се,
че по това време г-жа *** била действащ депутат от Народното събрание на Република
България, вкл. и *** на парламентарна група на ПП „Воля". Ответникът сочи, че се
притеснил и подписал процесните документи. В подкрепа на твърденията си изтъква, че на
датите 06.01.2020 г. и 07.01.2020 г., не е посещавал гр.Варна и няма как да е подписал
документите там. Оспорва да е получавал суми в заем.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими, като основателен е установителният иск, по
следните съображения:
Съдът е сезиран установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за присъждане на
вземане по запис на заповед, което вземане се твърди да обезпечава договор за заем, както и
с осъдителен иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва –
искове с правни основание чл. 538, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Относно осъдителния иск по чл. 86, ал. ЗЗД съдът приема, че е сезиран с иск по реда
на чл. 415, ал. 3, вр. чл. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като заповедният съд е отхвърлил
отчасти депозираното заявление по чл. 417 ГПК, като не е дал указания на заявителя, че в
едномесечен срок може да предяви осъдителен иск, поради което и искът е предявен в
условията на безсрочност.
С изготвения и обявен за окончателен проект за доклад по делото, и по аргумент от
чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът прие, че е сезиран с две възражения от ответника.
Първото е, че ответникът не е получил дадена от ищеца в заем сума, с което
възражение изначално се оспорва наличието на сключен между страните договор за заем,
тъй като договорът за заем е реален договор, т.е. елемент от фактическия му състав е
предаване на сумата. Второто възражение е, че ответникът е подписал просения запис на
заповед под заплаха.
Съдът намира, че първото възражение и изцяло ирелевантно за изхода на делото.
Записът на заповед е абстрактна правна сделка, като редовният от външна страна запис на
заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което
вземане е предмет на делото в производството по чл.422, ал. 1 ГПК. Ето защо дори и да се
установи, че между страните изобщо не съществува облигационно правоотношение по
договор за заем, то искът отново би бил основателен. ( в този см.
решение №13 от 28.07.2017 г. по т.д. № 2642 /2015 на ВКС, I т.о и др.) Каузалното
правоотношение е от значение тогава, когато страната твърди, че е погасила вземането по
него и с това е погасила и вземането, предмет на ценната книга, а не когато се твърди, че
това конкретно каузално правоотношение не съществува. Абстрактният характер на
менителницата предполага, че каузално правоотношение съществува между страните по нея.
Отделно в случая се твърди, че е налице спор относно неуредени финансови отношения
между страните на друго основание. Ето защо напълно е възможно, а и житейски
обосновано, договорът за заем, ведно със записа на заповед, да са подписани, за да уредят
2
тези отношения, като дори и заемно правоотношение да не съществува, то това няма да
засегне правата по ценната книга. При това положение съдът намира, че фактът - дали
ответникът е получил или не процесната сума като заем от ищеца, е неотносим за изхода на
делото, поради което и не следва да разпределя тежест на доказване за него.
Второто възражение на ответника е от значение за изхода на делото. Записът на
заповед освен документ е и едностранна правна сделка, която може да бъде унищожаема -
арг. от чл. 44 ЗЗД. Съдът намира, че е сезиран с възражение за унищожаемост по чл. 30 ЗЗД.
При така дадената квалификация на исковете и възраженията. В тежест на ищеца е да
установи, че е титуляр на вземане по редовен запис на запис на заповед. В тежест на
ответника е да докаже изложените в отговора на исковата молба факти, обосноваващи
погрешно протекъл мотивационен процес при подписване на записа на заповед, за което с
доклада му бе указано, че не сочи доказателства.
В проведеното на 25.02.2025 г. открито съдебно заседание, ответникът, редовно
призован, чрез посочения от него съдебен адресат, не се яви и не ангажира доказателства по
установяване на наведените възражения. Следователно недоказано в процеса остана
възражението за унищожаемост. Налице е редовен от външна страна менителничен ефект,
поради което и вземането за главница следва да се присъди изцяло.
Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
1882,83 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава
върху главницата от 6 300 лв. за периода от 15.10.2021 г. – дата след падежа на вземането по
записа на заповед до 13.05.2024 г. – датата на депозиране на заявление по чл. 417 ГПК, е
изцяло неоснователен. Заповедният съд е отхвърлил депозираното заявление в частта му за
присъждане на горната сума като се е позовал на обстоятелството, че тази сума като вид и
стойност не се съдържа в представения запис на заповед. Произнасянето на заповедния съд
е в съответствие с разясненията на т.4 от мотивната част на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че задължителните указания в т.4 от
Тълкувателно решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС са запазили значението си и при
действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., като е недопустимо да се издава
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и за произтичащото от чл.86, ал.1 ЗЗД акцесорно
вземане на кредитора за обезщетение /лихви/ за забава върху сумата по записа на заповед за
времето от падежа на записа на заповед до подаване на заявлението. Вземането по чл.86,
ал.1 ЗЗД произтича от факта на забавата в изпълнението на менителничното задължение,
който е последващ спрямо издаването на записа на заповед, и тъй като не е обективирано в
съдържанието на записа на заповед, за него не са издава заповед за изпълнение. Дадените в
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в т.4 от Тълкувателно
решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС разяснения и приетото в тях, че вземането по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е инкорпорирано в записа на заповед, макар и да касаят процесуални
въпроси, напълно импонират на материалноправния характер относно това от кой момент
длъжникът по записа на заповед изпада в забава.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че следва да разясни следното:
Записът на заповед е налична ценна книга на заповед, която се прехвърля чрез джиро, като
същата е вид менителница, при която издател и платец съвпадат. Кредитор по записа на
заповед е лицето, което държи ценната книга и се легитимира като такъв от непрекъснатия
ред на джирата. Записът на заповед не се намира във владение на длъжника, като
последният не знае кое лице е титуляр на правата по нея, тъй като ценната книга, според
уредбата на закона, би трябвало свободно да циркулира в гражданския оборот и лесно да
сменя държател. Ето защо записът на заповед е платим едва след като бъде предявен на
длъжника. Това следва от изричния текст на чл. 491 от ТЗ, според която разпоредба
менителница, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след
предявяването, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата
3
следващи работни дни, вр. с чл. 492, ал. 1 ТЗ, която разпоредба гласи, че при плащането
платецът може да иска от приносителя да му предаде менителницата и да отбележи върху
нея, че е платена. Ето защо, ако длъжникът изпълни на първоначалния кредитор, без преди
това да му е предявена ценната книга, то той рискува да плати на лице, което не е
действителният титуляр на вземането и плаща на свой риск. Записът на заповед независимо
дали е платим на определен ден или на определен срок след издаването, или след
предявяването, винаги е платим след като бъде предявен на длъжника, тъй като едва тогава
последният разбира на кого следва да изпълни. При това положение, за да изпадне в забава
длъжникът, е необходимо кредиторът по ценната книга да предяви същата за плащане, а ако
длъжникът откаже, то, по арг от чл. 496 ТЗ, отказът трябва да се установи чрез протест. В
разглежданата хипотеза няма доказателства записът на заповед да е предявен за плащане на
ответника преди образуване на заповедното производство, поради което и се налага извод,
че ответникът в рамките на исковия период по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е бил в забава.
Именното по тези съображения според настоящия съдебен състав с цитираните по-
горе тълкувателни решения се приема, че вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е инкорпорирано
в записа на заповед. Това вземане не може от правна страна да фигурира в ценната книга,
защото същата винаги е платима след като бъде предявена, с което длъжникът изпада в
забава. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 2847,82 лева за исковото и заповедното
производства за адвокат и за държавнi такси. Исковата претенция е уважена до сумата от
общо 6300 лева, т.е. в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 2192, 55 лева –
разноски за исковото и заповедното производства, от които за сумата от 1003,05 лева е
издаден изпълнителен лист в заповедното производство.
Ответникът не доказва направата на разноски.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. С. К., ЕГН
********** от *** дължи на „Добричфарма“ ЕООД, ЕИК 12462785, със седалище и адрес:
гр. Варна, бул. „Република“ сграда на „МЦ Младост“ – Варна сумата от 6 300 ( шест хиляди
и триста) лева - главница по запис на заповед от 06.01.2020 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от 14.05.2024 г. датата на подаване на заявлението в съда, за която
сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК 356 от 20.06.2024 г. по
ч.гр.д. № 620/2024 г. на PC-Кърджали, като
ОТХВЪРЛЯ, предявения по реда на реда на чл. 415, ал. 3, вр. чл. чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК, иск на Добричфарма“ ЕООД, ЕИК 12462785, със седалище и адрес: гр. Варна, бул.
„Република“ сграда на „МЦ Младост“ – Варна за осъждането на И. С. К., ЕГН **********
от *** да заплати сумата от сумата от 1 882,83 ( хиляда осемстотин осемдесет и два лева и
83 ст.) лева, представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законна
лихва за забава върху главницата от 6 300 лв. за периода от 15.10.2021 г. до 13.05.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. С. К., ЕГН ********** да заплати на
„Добричфарма“ ЕООД, ЕИК 12462785 сумата от общо 2192, 55 ( две хиляди сто деветдесет и
два лева и 55 ст.) лева – разноски за исковото и заповедното производства, от които за сумата
от 1003,05 лева е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 620/2024 г. на PC-Кърджали
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Кърджали.
4
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5