РЕШЕНИЕ
№ 260003 / 20.11.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІІ граждански състав
На дванадесети юни
две хиляди двадесет и трета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Георги
Добрев
Секретар: Марияна Тасева,
като разгледа докладваното от съдия Георги Добрев гражданско
дело номер 1025 по описа за 2020
година, установи:
Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 260095 / 06. 12. 2021 г.
отменено частично с Решение № 794 / 26. 07. 2022 г. по въззивно
гр. дело № 20222100500318 на Окръжен съд Бургас, ІІІ въззивен
граждански състав, съдът е допуснал извършването
на съдебна делба между Г.А.М., ЕГН **********,***,
М.Х. М.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
Д.А.Б., ЕГН **********
с адрес: *** *****№193, вх.
А, ет. 5, ап. 49, К.В.В., ЕГН **********
с адрес: ***, Р.Д.Д.– Д., ЕГН ********** с адрес: ***, К.Г.Д., ЕГН **********
с адрес: ***, В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.П.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, К.Х.К., ЕГН **********, с адрес: ****, В.Х.И., ЕГН **********,
с адрес: *** на недвижими поземлени имоти находящи
се в землището на с. Везенково, общ. Сунгурларе, обл. Бургас при идеални части от
правото на собственост върху тях, за страните както следва:
За Г.А.М.
35/ 90 ид. ч., за М.Х. М. 33/ 90 ид. ч., за Д.А.Б. 1/ 90 ид. ч., за К.В.В. 9/ 90 ид. ч., за Р.Д.Д.– Д. 3/ 90 ид. ч., за К.Г.Д.
3/ 90 ид. ч., за В.Г.Д.- 3/ 90 ид. ч., за Н.П.П. 1/ 90 ид. ч., за К.Х.К. 1/ 90 ид. ч., за В.Х.И. 1/ 90 ид. ч..
Още с представената искова молба ищцата Г.А.М., чрез пълномощника си адв.
С. е заявила, че има претенции по сметки
към ответника М.Х. М. за заплащане на
обезщетение за ползването на нейната част от процесните
земеделски земи в размер на 1013, 72 лева за всяка една от стопанските години- 2016-
2017 г., 2017- 2018 г., 2018- 2019 г., 2019 – 2020 г., като посочва, че такова
заплащане е било поискано още с исковата молба по гр. дело № 424 / 2017 г. по
описа на КбРС.
В първото съдебно заседание във
фазата по извършване на делбата, проведено на 01. 03. 2023 г., е представено
искане за сметки от ищцата
Г.А.М., чрез пълномощника си адв. С. с правно основание чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 30, ал. 3, във връзка с чл. 31, ал. 2, във връзка с чл. 93
от ЗС срещу съделителя М.Х. М., като се претендира същия да
заплати обезщетение за ползването на нейната част от процесните
земеделски земи, равняващо се на сума в размер на средния пазарен размер на получаванат
рента за района на землището на село Везенково, община Сунгурларе от 27 лева на
декар за претендирания период за собствените и 32/ 90
ид. ч. от 105667 кв. м. от процесните
земеделски земи, като претендираната сума е в размер
на 1013, 72 лева за всяка стопанска година от стопанската 2016-
2017 г. до стопанската
2019- 2020 г., ведно със законната лихва за забава начиная от предявяването на искането по
сметки до окончателното изплащане.
Отново е посочено, че такова искане е предявено с исковата молба по гр. дело
№ 424 / 2017 г. по описа на КбРС, в което е направено идентично
искане. Искането е прието, като препис е изпратен на ответника съделител М.Х. М..
В ОСЗ
ответника М. чрез пълномощинка си оспорва така
предявеният иск, като твърди, че за стопанската 2016- 2017 г. искането е
погасено по давност. Оспорва също така размера на претендираната
сума от 27 лева, като твърди, че за
посочения период размера на дължимите арендни
плащания за района на с. Везенково е бил много по нисък от порядъка на 15- 17
лева за декар. Признава, че действително дължи на ищцата сумите за другите
стопански години, но в намален размер.
С оглед направеното оспорване от
ответника М., по искане на ищцата е допусната и назначена съдебно счетоводна
експертиза.
Във връзка със заключението на
допуснатата съдебно счетоводна експертиза на основание чл. 214, изр. 3 от ГПК
ищцата е направила изменение на размера на искането по сметки, за заплащане на обезщетение за ползването на нейната
част от процесните земеделски земи и за ползите от
които е лишена, като е посочила, че претендира за следните заплащания по
години, както следва: за стопанската 2016 / 2017 г. от 1013, 72 лева е намалена
на 826, 55 лв.; за
стопанската 2017 / 2018 г. от 1013, 72 лева е намалена на 901, 69; за стопанската 2018 / 2019 г. от
1013, 72 лева е намалена на 976, 83 лв.; и за стопанската 2019 / 2020 г. от
1013, 72 лева е намалена на 939, 26 лв.. Искането е било
прието с протоколно определение в съдебното заседание.
В хода на съдебните прения пълномощника
на ответника М. твърди, че искането на ищцата е основателно до размер на 2817,
78 лв. понеже ответника не дължи плащане поради погасяване на искането по давност, както и посочва, че за стопанската 2017 / 2018 г. средното рентно плащане възлиза на 901, 69 лв.,
а за следващите две стопански години
2018 / 2019 г.
и 2019 / 2020 г.
е установено, че ответника е отдавал под аренда
земята, за което е получил съответните плащания в размер на 546, 65 лв. за първата година и 355,04 лв. за втора година.
Твърди, че за
тези две години какво е средното рентно плащане за района е без значение, а разликата
върху това, което реално е получил същия и това
което се е дължало в района, може да се
предяви срещу него
на друго основание, а не
на това което
е предмет на настоящото дело, евентуално непозволено увреждане. Счита, че
посоченият сбор от 2817, 78 лв. е дължимото плащане, а в останалата част претенцията е неоснователна. Желае да бъдат присъдени
разноските в размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение, като се има предвид
първоначално заявеният размер при определянето на разноските.
Пълномощника на ищцата твърди, че изложеното,
че през стопанските 2018
/ 2019г. и 2019 / 2020г. процесните
земи са били отдавани под аренда от ответника е неоснователно и видно от
писмото от ОСЗ- Сунгурларе, за посочените стопански
години процесните земи са заявени и са обработвани от
ответника, за което същия е получавал субсидии.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В молбата на ищцата Г.А.М., с която този иск е предявен, надлежно са изложени твърдения за
основанието и размера на паричните вземания, претендирани
от нея спрямо съделителят –ответник по искането за
сметки за ползване на частта на ищцата от съсобствения
имот. Поради това искът е допустим за разглеждане в настоящата фаза на делбеното производство. Същият подлежи на разглеждане в
рамките на твърдяните факти, на които се основава, а
именно– ползването от ответника на общата вещ- в случая земеделска земя съсобствена между него и ищцата, за което същия дължи обезщетение
за ползата от която същата е била лишена.
Разгледан по същество, искът е частично
основателен.
От събраните доказателства, се
установява, че на 26. 04. 2017 г. с вх.
№ 2127 в РС- Карнобат е подадена искова молба от ищцата Г.А.М., по която молба е образувано гр. дело № 424 /
2017 г. по описа на КбРС. Исковата молба е с правно
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС. С петитума на
посочената искова молба ищцата желае да бъдат допуснати до делба земеделски
имоти придобити по време на брака и брачното съжителство. С направени
допълнителни искания същата е предявила осъдителен иск срещу М.Х.М. с правно
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за да й изплати сума в размер на 1013, 72 лева
за всяка стопанска година за ползването
на нейната идеална част от съсобствената им идеална
част от 64 / 90 ид. части от 105, 60 декара
които ответника ползвал, начиная от
датата на подаване на исковата молба в съда до приключване на делото, като
плащането да се извършва в периода, в който се плащат наемните /арендни плащания– до края на месец септември за всяка
стопанска година до приключване на делото, включително и за 2017 година.
С Решение № 21 / 05. 02. 2018 г., претендираните имоти не са били допуснати до делба и
съответно не е осъден ответника М. да заплати претендираната
сума за ползването им.
В хода на настоящото дело,
ответника не оспорва, че е ползвал самостоятелно съсобствените
между него и ищцата недвижими земеделски имоти, същия оспорва единствено
размера на дължимото плащане, както и погасяването по давност на дължимото
заплащане за стопанската 2016 / 2017 г..
С оглед заявените претенции от
ищцата с така представените от нея искания по сметки и предвид обстоятелството,
че съдът не е обвързан с правната квалификация дадена с молбата, с която са
предявени претенциите, съдът счита, че така заявената правна квалификация
следва да бъде разгледана, като такава по чл. 346 от ГПК, във вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС. В тази връзка е налице константна
съдебна практика, която е непротиворечива– ТР № 7 / 02. 11. 2012 г. на ОСГК
на ВКС. В посоченото решение подробно са изведени разликите между претенциите
по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 93 от ЗС- в единият случай се претендира за
заплащане на обезщетение за времето през което собственика е бил лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно собствения си дял и по чл. 93
от ЗС, когато собственика претендира за дял съответстващ на дела му в
съсобствеността, от естествените и гражданските плодове. В настоящият случай се
претендира за получаване на обезщетение за времето през което собственик е бил
лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно неговия дял, което
определя иска като такъв по чл. 31, ал.2 от ЗС. Както е посочено в същото
решение, претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ
собственик е отправил писмено искане и
то е получено от ползващия собственик и въпреки това той е продължил да се
служи с цялата обща вещ, за задоволяване на свои потребности, без да зачита
конкурентните права на друг собственик.
С предявената искова молба
от ищцата Г.А.М. с вх. №
2127 на 26.
04. 2017 г. по която
е образувано гр. дело №
424 / 2017 г. по описа на КбРС, същата
е отправила искане към съда да осъди М.Х.М. да й изплати сума в размер на 1013, 72 лева за всяка
стопанска година за ползването на нейната
идеална част от съсобствената им идеална част
от 64 / 90 ид. части
от 105, 60 декара които ответника ползвал от подаване на исковата молба до приключване на делото. Така предявената
искова осъдителна претенция може да се приеме за писмено поискване от лишения
от възможността да ползва общата вещ. Както закона, така и в съдебната
практика, не се сочи задължително съдържание на писмено поискване, посочена е
единствено формата- след получаването на същото ползващият веща съсобственик
изпада в забава. След извършена служебно справка от съда по гр. дело № 424 / 2017 г. по описа на
КбРС е установено, че исковата молба от ищцата Г.А.М. е получена от ответника М.Х.М. на 24. 05. 2017 г., като от този ден, след като
не е изпълнил задължението си е изпаднал в забава.
От своя
страна ищцата М. е предявила искането си за сметки своевременно, а именно в
първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението за
допускането на делбата- 01. 03. 2023 г.. Същото искане е направено и със самата
искова молба за делба, макар и преждевременно предявено, като искова молба е
внесена в съда на 04. 12. 2020 г..
Ответника
М. чрез процесуалният си представител е направил възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираното
дължимо плащане за 2016 / 2017 г..
Съдът
намира така направеното възражение за основателно и съответно плащането за
посоченото година за погасено по
давност. Както бе отбелязано по горе писменото искане за заплащане на дължимото
обезщетение за ползване на процесните земеделски земи
е направено от ищцата Г.А.М. с исковата
молба по гр. д. № 424 / 2017 г. по описа на КбРС, която
е получена от ответника на 24. 05. 2017 г. и от
тази дата започнал да тече давностния срок. Ищцата М.
не е представила каквито и да било доказателства и не са направили каквито и да
било възражения, които да сочат, че въпросния давностен
срок е бил спиран или прекъсван.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1
ЗЗД давността започва да тече
от датата, на която вземането
е станало изискуемо или в
настоящият случай от получаване на писменото искане- 24. 05. 2017 г..
Задълженията за плащане
на обезщетение за лишаване от правото за ползване
на земеделските земи собственост на ищцата н представляват задължения
за периодично плащане по смисъла
на чл.111, б. „в", пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена
по реда на
чл. 290 от ГПК, изложена в Тълкувателно решение № 3 от 18. 05. 2012 г. по тълк. д. № 3 / 2011 г. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно постановките залегнали в това Тълкувателно решение, понятието „периодични плащания" по смисъла на
чл.111, б. „в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията
да са еднакви.
Или към
датата на постъпване на исковата молба в КбРС, от
датата на направеното искане за заплащане на обезщетение са изминали повече от
три години и претенцията за стопанската 2016 / 2017 г. е погасена по давност,
поради което искът следва да бъде отхвърлен в тази му част.
По
отношение на претендираният размер на обезщетението
за ползване на идеалната част от съсобствените на
ищцата земи: Съдът е допуснал назначаването и е прието заключението на
назначената съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава. От заключенията
на същите, които съдът цени като обективни и безпристрастно съставени, е видно, че размера на средното арендно плащане за претендираните
от ищцата години в землището на село Везенково, община Сунгурларе, област
Бургас възлиза съответно на сумите от: 24
лева на декар или сумата от 901, 69 лева за съсобствените
на ищцата земи от ползването на които е лишена за 2017/ 2018 г. ; 26 лева на
декар или 976, 83 лева за 2018 / 2019 г. и 25 лева на декар или 939, 26 лева за
2019 / 2020 г..
В
съответствие с разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от ГПК преди приключването на
съдебното дирене в първата инстанция ищцата е изменила размера на предявения
иск, като е намалила претенцията съобразно заключението на приетата експертиза.
В тази му част искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен,
до размера на общата претенция от 2817, 78 лева.
С молбата за искания по сметки ищцата е
претендирала, ответника да бъде осъден да заплати законната лихва върху
присъдената претенция по сметки от предявяването му – 01. 03. 2023 г. до
окончателното изплащане. Въпросната претенция е основателна и следва да бъде
уважена.
По
разноските:
Както с
предявената молба така и в съдебно заседание ищцата претендира заплащане на
разноските по делото. В хода на делото е
представен списък по чл. 80 от ГПК с разноски от пълномощника на ищцата за
следните разходи: 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение; 200 лева
депозит за вещо лице и 100 лева депозит за вещо лице. Срещу така представения
списък с разноски е постъпило възражение за частта от същия в която е добавена сумата от 100 лева депозит
за вещо лице по допълнителна съдебно счетоводна експертиза, като се твърди, че
въпросната сума за депозит е платена в резултат на не своевременно заявено
искане с първоначалната експертиза.
Ответната
страна в съдебно заседание е направила искане за заплащане на съдебни разноски
в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, като се желае присъждането
му съобразно първоначално заявения размер на иска при определянето на тези разноски. Не е
представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Срещу така претендираните
разноски от пълномощника на ищцата е постъпило възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК „ Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.“. Ответника също има право на заплащане на направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Към
делото е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от ищцата
Г.А.М., с която същата е упълномощила адвокат Я.Б.С. да я представлява
по искането и за сметки, заявено във втората фаза на Г. д. № 1025 / 2020 г. на КбРС. В пълномощното буквално е записано“ при договорено
възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева в брой за първа инстанция.“
, никъде в пълномощното не е посочено, че договореното възнаграждение е
изплатено, поради което липсват доказателства за извършване на посочените
разноски.
Съгласно
задължителната съдебна практика изложена в тълкувателно решение № 6 / 2012 г.
от 06. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС „Само, когато е доказано извършването на разноски в производството,
те могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 ГПК…..
Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва
да бъде отразен
в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото. В този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.“ В
настоящият случай в приложения договор за правна помощ не е отразено
заплащането на адвокатското възнаграждение, а единствено договореното и начина
на неговото заплащане. Поради което искането за заплащане на адвокатското
възнаграждение следва да бъде отхвърлено.
Съдът
счита, че следва да бъде
отхвърлено и искането за заплащане на внесеният депозит за възнаграждение на
вещо лице по извършената допълнителна съдебно счетоводна експертиза в размер на
100 лева. Въпреки дадената възможност на представителя на ищцата да формулира
въпросите си към първоначалната експертиза, същите не се били формулирани и е
довело до допускането и назначаване на допълнителна експертиза, данните от
заключението на която са публично достъпни и единствено касаят средни арендни плащания за определена година за землището на с.
Везенково и се съдържат на страницата на ОСЗ- Бургас,
поради което посоченият депозит следва да остане за сметка на ищеца.
На ищеца
следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част на иска от сумата
от 200 лева платен депозит за възнаграждение на вещо лице.
От
пълномощника на ответника е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от ответника,
с което адвокат Гонкова- Трайкова е упълномощена да осъществява правна защита и
съдействие срещу предявеното искане за сметки
в общ размер на 4054, 88 лева по настоящото гражданско дело. Посочено е,
че договореното възнаграждение е в размер на 705 /седемстотин и пет/ лева, като
изрично е записано, че същото е изплатено напълно и в брой при подписване на
договора.
По
направеното възражение за прекомерност от пълномощника на ищцата, съдът намира следното:
първоначално заявената искова претенция за сметки е в размер на 4054, 88 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която съдът счита, че
следва да бъде приложена минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 705, 49
лева, като не е взета в предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, в
която се посочва, че при проведени повече от две съдебни заседания за всяко
следващо се заплаща допълнително сумата от 250 лева. В тази връзка съдът намира
направеното от процесуалният представител на ищцата възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на пълномощника на ответника за неоснователно и като
такова следва да го отхвърли. На ответника следва да бъде присъдени разноски
съобразно отхвърлената част от иска от сумата в размер на 705 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Освен
това съдът намира, че по настоящата предявена искова претенция ищцата Г.А.М. следва да бъде осъдена да заплати на държавата
по сметката на РС- Карнобат държавна такса в размер на 4%
върху претендираната и отхвърлена част от
първоначалният си иск в размер на 49, 49 /четиридесет
и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ лева, както и сумата в размер на 5
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ответника
М. следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметката на РС- Карнобат
държавна такса в размер на 4% върху уважената част от
иска в размер на 112, 71 /сто и дванадесет лева и седемдесет и една стотинка/ лева, както и сумата от 5 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за горепосочената сума.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Х.
М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Г.А.М., ЕГН **********,*** сумата
в общ размер на 2817, 78 /две хиляди осемстотин и седемнадесет лева и
седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за ползване на
нейната собствена 32 / 90 идеална част
от 105667 кв. м. земеделска земя в землището на
с. Везенково, община Сунгурларе в размер на средната пазарна рента получавана
за земи в землището на с. Везенково, община Сунгурларе, както следва: сумата от
901, 69 лева за стопанската 2017 / 2018 г. ; 976, 83 лева за стопанската 2018 /
2019 г. и сумата 939, 26 лева за
стопанската 2019 / 2020 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на предявяването на искането за сметки – 01. 03. 2023 г. до
окончателното заплащане на сумата, като отхвърля искането над присъдения размер
до пълния му претендиран размер от 3644, 33 лева
поради изтекла давност.
ОСЪЖДА М.Х.
М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Г.А.М., ЕГН **********,*** сумата
в общ размер на 154, 64
/сто петдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/ представляваща съдебни разноски за заплатен
депозит за възнаграждение на вещо лице,
съобразно уважената част от иска, като отхвърля искането за присъждане на
разноски до предявения размер от 700 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Х.
М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на държавата по сметката на КбРС държавна такса в размер на 112, 71 /сто и дванадесет
лева и седемдесет и една стотинка/ лева съразмерно уважената част от иска, както
и сумата от 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
горепосочената сума.
ОСЪЖДА Г.А.М., ЕГН **********,*** да
заплати на държавата по сметката на КбРС държавна
такса в размер на 49, 49 /четиридесет и девет лева и
четиридесет и девет стотинки/ лева съразмерно отхвърлената част от иска, както
и сумата от 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
горепосочената сума.
ОСЪЖДА Г.А.М., ЕГН **********,*** да
заплати на М.Х.
М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 159, 90 /сто петдесет и
девет лева и деветдесет стотинки/ лева представляваща съдебни разноски съобразно
отхвърлената част от иска, като отхвърля искането за заплащане на разноските на
тази сума до претендирания размер от 705 лева.
Решението подлежи на обжалване с
обща жалба в срока
за обжалване на най-късното решение съгласно чл. 351 от ГПК пред
Окръжен съд Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: