РЕШЕНИЕ
№ 3082
гр. Варна, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110115220 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от И. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. ***, срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Средец, бул. ***, ет. мецанин, представлявано от
изпълнителния директор И.Г.Д.-М., обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на следните суми: сумата от 810 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение
по изпълнително дело № ......... по описа на ЧСИ Н.Д. с рег. № в КЧСИ и
район на действие ОС-Варна, както и сумата от 395 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ Н.Д. с с рег.
№ *** в КЧСИ и район на действие ОС-Варна, които изпълнителни
производства са били прекратени поради обезсилване на издадените в полза
на кредитора изпълнителни листове по ч.гр.д. № 13657/2011 г. по описа на
ВРС и ч.гр.д. № 16431/2011 г. по описа на ВРС в резултат от непредявяване на
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в указания му от
заповедния съд срок.
По твърдения в исковата молба, в полза на кредитора „Банка ДСК“
ЕАД били издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни
листове срещу ищеца И. И. по ч.гр.д. № 13657/2011 г. по описа на ВРС и
ч.гр.д. № 16431/2011 г. по описа на ВРС за неизплатени задължения по
сключени помежду им договори за потребителски кредити. Тези вземания на
банката били цедирани в полза на ответника „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и въз основа на
1
издадените изпълнителни листове по посочените заповедни производства
през 2016 г. той образувал срещу ищеца изпълнително дело № № *** и
изпълнително дело № 2***, двете по описа на ЧСИ Н.Д.. За защита по
посочените изпълнителни дела ищецът заплатил следните адвокатски
възнаграждения: 810 лв. по договор от 27.11.2017 г. за правна защита и
съдействие по изп.дело № *** и 395 лв. по договор от 05.01.2018 г. за правна
защита и съдействие по изп.дело № 2***. С влезли в сила определения по
ч.гр.д. № 13657/2011 г. на ВРС и ч.гр.д. № 16431/2011 г. на ВРС били
обезсилени издадените в полза на кредитора изпълнителни листове поради
непредставяне на доказателства за предявяване на установителни искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК в указания му срок. Затова и на основание чл. 433, ал. 1, т. 3
ГПК били прекратени изпълнителните дела, образувани въз основа на
обезсилените изпълнителни листове.
Ищецът счита, че сторените от него разноски за заплатени адвокатски
възнаграждения по прекратените изпълнителните дела представляват
имуществени вреди, за които отговорност носи ответникът – взискател по тях.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез процесуалния му
представител адв. П. У., поддържа иска и претендира разноски за заплатена
държавна такса в размер на 100 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа,
че отговорността за разноски по изпълнителните дела не представлява
деликтна отговорност за вреди и не може да съществува самостоятелно, извън
висящ процес, респ. същата е следвало да бъде реализирана в хода на
принудителното изпълнение, чрез съответно искане от страна на ищеца,
отправено до съдебния изпълнител. Позовава се в тази връзка на разпоредбата
на чл. 81 ГПК и посочена съдебна практика. Отделно счита, че не са налице
елементите на фактическия състав на деликта по чл. 45 ГПК и в частност
противоправно негово поведение и причинно-следствена връзка между това
поведение и претърпените от ищеца вреди. По този повод твърди, че към
момента на образуване на изпълнителните дела той надлежно се е
легитимирал като титуляр на цедираните му с договор за цесия от 12.06.2012
г. вземания на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ищеца и същите са подлежали на
принудително изпълнение. Счита за недоказани и претърпените от ищеца
имуществени вреди, тъй като упълномощеният негов процесуален
представител не бил извършвал никакви действия по процесуалната му
защита в хода на принудителното изпълнение. В условията на евентуалност
прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатените от
ищеца адвокатски възнаграждения по изпълнителните дела и моли същите да
бъдат намалени до техния минимален размер по Наредба № 1/2004 г., респ. до
този намален размер да бъдат редуцирани и претендираните обезщетения за
вреди.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящия исков процес.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника
2
юрк. Илина П.а поддържа отговора и направеното искане по същество.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От приобщения към доказателствения материал заверен за вярност
препис от изпълнително дело № 2016***0400615 по описа на ЧСИ Н.Д. с с
рег. № *** в КЧСИ и район на действие ОС-Варна се установява, че същото е
образувано по молба вх. № 8528/04.11.2016 г. на взискателя „ОТП Ф.Б.“ ЕАД
(настоящ ответник) въз основа на заповед № 7996/20.09.2011 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 27.09.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 13657/2011 г. на
Районен съд – Варна, срещу длъжниците И. П. И. (сега ищец), К. П. И. и
С.И.Н. за главница от 11766,62 евро, договорна лихва от 1593,65 евро и
наказателна лихва от 942,52 евро, дължими по договор за кредит за текущо
потребление от 30.04.2008 г. и договор за поръчителство от същата дата,
сключени с кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД с договор за цесия от 12.06.2012 г., както и разноски по
заповедното дело за държавна такса от 559,48 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 729,74 лв.
Поканата за доброволно изпълнение изп.д. № 615/2016 г. е връчена на
длъжника И. П. И. на 24.04.2017 г.
С молба вх. № 12935/04.12.2017 г. длъжникът И. И. е представил пред
съдебния изпълнител пълномощно за процесуално представителство по
делото в полза на адв. П. У., както и сключен между тях договор за правна
защита и съдействие от 22.11.2017 г. Видно от съдържанието на договора,
страните са уговори адвокатско възнаграждение за защита по изпълнителното
дело в размер на 810 лв., което е заплатено изцяло в брой, съгласно
обективираната в договора разписка.
С влязло в сила на 19.12.2017 г. определение № 12224/24.11.2017 г. по
ч.гр.д. № 13657/2011 г. по описа на ВРС е обезсилен издаденият по делото
изпълнителен лист по отношение на длъжника И. П. И. въз основа на заповед
№ 7996/20.09.2011 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Видно от
мотивите на съдебния акт, заповедта по чл. 417 ГПК също е обезсилена с
предходно определение № 29264/29.06.2017 г., като обезсилването е сторено
на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК – поради непредявяване на иск по чл. 415,
ал. 1 ГПК в указания на заявителя (кредитор) срок.
Препис от въпросното съдебно определение е представен по
изпълнителното дело с молба вх. № 75/04.01.2018 г., подадена от длъжника И.
И., чрез адв. П. У.. В молбата се съдържа и искане за прекратяване на
изпълнителното дело.
Молбата е уважена и с постановление на ЧСИ от 25.01.2018 г.
изпълнителното дело е прекратено по отношение на длъжника И. И., на
основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно издадено от ЧСИ удостоверение с изх. № 7629/17.05.2018 г., в
хода на изп.д. № 615/2016 г. длъжникът И. И. не е заплащал такси и не е
правил разноски. По изпълнителното дело е представил договор за правна
защита и съдействие от 22.11.2017 г. за заплатен адвокатски хонорар за
защита по принудителното изпълнение в размер на 810 лв., който не се счита
3
за разноски по делото.
От приобщения заверен за вярност препис от изпълнително дело №
2016***0400711 описа на ЧСИ Н.Д. с с рег. № *** в КЧСИ и район на
действие ОС-Варна се установява, че същото е образувано по молба вх. №
8039/17.10.2016 г. на взискателя „ОТП Ф.Б.“ ЕАД въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 04.11.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 16431/2011 г. на
Районен съд – Варна, срещу солидарните длъжници И. П. И. и К. П. И. за
главница от 4649,52 евро, договорна лихва от 575,85 евро и наказателна лихва
от 289,62 евро по договор за кредит от 16.05.2008 г., сключен с кредитора
„Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с
договор за цесия от 12.06.2012 г., както и разноски по заповедното
производство в размер на 873,59 лв.
Поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 711/2016 г. е връчена
на длъжника И. П. И. на 24.04.2017 г.
С молба вх. № 991/25.01.2018 г. длъжниците К. И. и И. И. са уведомили
съдебния изпълнител, че са упълномощили за техен представител по изп.дело
адв. П. У., като са представили към молбата съответни пълномощни и
договори за правна защита и съдействие от 05.01.2018 г., сключени с всеки
длъжник, с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 395 лв. и
съдържащи разписки за плащането му в брой.
С последваща молба вх. № 6155/10.05.2018 г. длъжниците, действащи
чрез ад. П. У., са сезирали съдебния изпълнител с искане за прекратяване на
изп.д. № 711/2016 г. поради обезсилване на изпълнителния лист, въз основа
на който е образувано то. Приложено към молбата е и влязло в сила на
12.02.2018 г. определение № 1241/20.01.2018 г. по ч.гр.д. № 16431/2011 г. по
описа на ВРС, с което е обезсилен издаденият по делото изпълнителен лист на
основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
Молбата е уважена и с постановление на ЧСИ от 17.05.2018 г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Посочената разпоредба предвижда отговорност на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени
при или по повод на тази работа. Отговорността е обективна и гаранционно-
обезпечителна, предназначена да репарира вредоносните последици,
настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно поведение
(действие или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението на
възложената дейност. Следователно, за да бъде ангажирана извъндоговорната
отговорност на възложителя, следва да бъде осъществен фактическият състав
на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно деяние (действие или
бездействие), вреди, причинно-следствена връзка между тях и вина, която по
агр. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, както и да е налице допълнителната
предпоставка на приложимата норма на чл. 49 ЗЗД, а именно делинквентът да
е причинил вредите при или пo повод изпълнението на възложената работа.
Страните не спорят, а се установява и от обсъдените писмени
4
доказателствени средства, че срещу ищеца И. П. И. са образувани две
изпълнителни дела – изп.д. № 615/2016 г. и изп.д. № 711/2016 г., двете по
описа на ЧСИ Н.Д., за принудително изпълнение на парични вземания на
ответника „ОТП Ф.Б.“ ЕАД по издадени в полза на праводателя му „Банка
ДСК“ ЕАД (цедент по договор за цесия от 12.06.2012 г.) заповеди за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листове по ч.гр.д. №
13657/2011 г. и ч.гр.д. № 16431/2011 г., двете по описа на Районен съд –
Варна.
Безспорно установено е също, че и двете изпълнителни дела са
прекратени от съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК –
поради обезсилване на изпълнителния лист. Обезсилването, от друга страна, е
сторено от заповедния съд по посочените ч.гр.дела при условията на чл. 415,
ал. 5 ГПК – поради непредставяне на доказателства за предявяване на
установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК за съдебно установяване на
оспорените от длъжника чрез възражение вземания в указания на заявителя
едномесечен срок.
От обсъдените договори за правна защита и съдействие от дати
22.11.2017 г. и 05.01.2018 г. се доказва, че ищецът И. И. е заплатил в брой в
полза на адв. П. У. следните адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство по образуваните срещу него дела, а именно: 810 лв.
адвокатско възнаграждение по изп.д. № 615/2016 г. и 395 лв. по изп.д. №
711/2016 г. Така направените разходи в хода на изпълнителните производства
може да бъдат квалифицирани като вреди за ищеца под формата на
претърпени загуби, защото представляват намаляване на неговото имущество.
Спорно е дали ответникът носи деликтна отговорност за тези вреди.
Налице е спорна съдебна практика по този въпрос, като настоящият
съдебен състав споделя тази, даваща отрицателен отговор на въпроса – напр.
решение по възз.т.д. № 1891/2019 г. на Окръжен съд – Варна, решение по
възз.гр.д. № 368/2021 г. на Окръжен съд – Варна и др. Аргументите за това са
следните:
Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение,
което произтича от процесуалния закон и е уредено от него, същата е
обективна (невиновна отговорност) и може да съществува само при условията
на висящ процес, вкл. изпълнителен, респ. не може да се търси в отделно
(исково) производство (така - решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 5091/2015 г., IV г. о., решение № 67 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2944/2013 г., IV г. о. И др.).
Според чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в изрично предвидените в разпоредбата случаи, сред които и
при прекратяване на делото съгласно чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство – чл. 79, ал. 1, т. 1
ГПК. По аргумент за противното от цитираната норма, в посочената хипотеза
на прекратяване на изпълнителния процес, в т.ч. и поради обезсилване на
изпълнителния лист (чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК), разноските по изпълнението не
са за сметка на длъжника, тоест следва да бъдат понесени от взискателя
(ответник), явяващ се насрещна страна по прекратеното процесуално
правоотношение. Последният извод следва и от нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК,
според която ответникът, респ. длъжникът в изпълнителния процес, има
право на разноски при прекратяване на делото. От друга страна, тези
5
разноски се изразяват в заплатени такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат – арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК. Според чл. 81
ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът
се произнася и по искането за разноски. Посочените разпоредби се съдържат
в Част първа на ГПК – Общи правила, поради което и с оглед систематичното
им място, същите са приложими както за исковия, така и за изпълнителния
процес, уредени в кодекса. Поради това и съдът намира, че длъжникът по
изпълнителните дела, който е сторил разноски за адвокатски възнаграждения
за защитата си по тях, е следвало да претендира тази разноски пред съдебния
изпълнител.
В случая ищецът не е сторил това в рамките на образуваните срещу
него изпълнителни дела, който пропуск не би могъл да бъде отстранен в хода
на настоящия исков процес, доколкото не са налице предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника.
При образуването на изпълнителния процес взискателят не е бил
недобросъвестен, тъй като действията му са били насочени към реализиране
на цедирани в негова полза парични вземания, за които са издадени заповеди
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листове, респ. към
този момент не е било налице противоправно поведение на негов служител
(процесуален представител), комуто е била възложена работата по водене на
изпълнителното дело. Последващото бездействие, изразяващо се в
непредявяване на установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, също не би
могло да се квалифицира като противоправно, понеже инициирането на исков
процес за оспорените в заповедното производство вземания е право, а не
задължение на кредитора. Няма данни също така това бездействие да е било
пряко насочено към увреждане на длъжника, да е недобросъвестно или да
противоречи на добрите нрави, съответно да поражда отговорността на
кредитора за вреди по чл. 3 ГПК.
С оглед липсата на всички кумулативни предпоставки, включени във
фактическия състав, правопораждащ съдебно предявените вземания,
предявените искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода на делото, направеното
за това искане и представения списък, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. П. И. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. ***, срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Средец, бул. ***, ет. мецанин, представлявано от
изпълнителния директор И.Г.Д.-М., обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
6
заплащане на следните суми: сумата от 810 лв. (осемстотин и десет лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №
2016***0400615 по описа на ЧСИ Н.Д. с рег. № *** в КЧСИ и район на
действие ОС-Варна, както и сумата от 395 лв. (триста деветдесет и пет
лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №
2016***0400711 по описа на ЧСИ Н.Д. с с рег. № *** в КЧСИ и район на
действие ОС-Варна, които изпълнителни производства са били прекратени
поради обезсилване на издадените в полза на кредитора изпълнителни
листове по ч.гр.д. № 13657/2011 г. по описа на ВРС и ч.гр.д. № 16431/2011 г.
по описа на ВРС в резултат от непредявяване на установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в указания му от заповедния съд срок.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ***, да
заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Средец, бул. ***, ет. мецанин, представлявано от
изпълнителния директор И.Г.Д.-М., сумата от 100 лв. (сто лева) за съдебно-
деловодни разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7