Решение по дело №495/2014 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N 301

                                 

гр.Русе, 27.VII.2016 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД                                гражданска колегия      в публичното заседание на 25 юли 2016г.                             в състав :

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                ЧЛЕНОВЕ :

 

при секретаря Т.Ф. и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ГАВРАИЛОВА   гр.д. N495 по описа за 2014 г.,   за да се произнесе, съобрази  следното: 

 

Ищецът – г. п. и. при ТД на Н.А.П-В., твърди, че със заповед за възлагане на ревизия № 1300765 от 27.02.2013г. на ТД на НАП, е възложено извършването на ревизия на първия ответник  „А.“ ООД,ЕИК**** /сега „А.“ ЕООД/ . С договор за покупко- продажба от 08.08.2013 г. „А.“ ЕООД, представлявано от Е. А. В. продало на втория ответник- „Г. А.“ ООД, ЕИК****, представлявано от А. Г., товарен автомобил марка ***, модел „***“, рег.№ ****,  двигател №****, за сумата 48000лв. На 04.10.2013 г. на „А.“ ЕООД бил връчен ревизионен акт №*********/30.09.2013 г., с който на дружеството били определени данъчни задължения за внасяне в общ размер на 4 555 517.95 лв. - главница и лихви за просрочие. Ищецът счита, че са налице всички изискуеми предпоставки, визирани в чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК за прогласяване недействителността на сделката, сключена между двамата ответници - връчена заповед за ревизия на длъжника преди сключване на сделката, в резултат на ревизия с ревизионен акт били установени публични задължения в големи размери, които длъжникът не е в състояние да погаси, сключена е сделка с намерение да бъде увреден кредитора – държавата, тъй като със същата продавачът е намалил актива на имуществото си, поради което кредиторът не можел да бъде удовлетворен от наличното такова.  Към 19.11.2013 г. съгласно разпореждане на публичния изпълнител по изп.д.№ 8795/2013 г., задълженията на първия ответник били в общ размер на 4 603 249.90 лв., вкл. и 4555517,95лв. по посочения ревизионен акт. Ищецът твърди, че от справките за дълготрайни активи, писма от банки, данните от Пътна полиция-Русе, баланса на дружеството за 2012г. е видно, че към 31.12.2012г. активите на дружеството са 578х.лв.Дружеството притежава само един недвижим имот с цена на придобиване 399576лв., разпоредило се е с притежаваните МПС, а авоарите по банковите му сметки са недостатъчни да погасят задълженията му.

Иска съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителен по отношение на публичния взискател – държавата, сключения между „А.“ ООД /сега ЕООД/, ЕИК **** и „Г. А.“-ООД, ЕИК**** договор за  покупко- продажба на МПС-товарен автомобил марка *****, модел „****“, рег.№ ****, цвят бял, двигател №*****.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът  „А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.В., район ***., ул.“***“№**, представлявано от М.Я., не изразява становище по основателността на иска. Ответникът „Г. А.“-ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“***“ №**, представлявано от А. Г., оспорва основателността на иска по съображенията, изложени в отговора по чл.131 от ГПК. Твърди, че  не са налице предпоставките на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК и обстоятелството, че първият ответник е сключил сделката с намерение да увреди публичния взискател.Моли искът да бъде отхвърлен, при законните последици.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на  27.02.2013 г. на „А.“ ООД, ЕИК ****, към този момент представлявано от Е.А.В., е била връчена Заповед за възлагане на ревизия № 1300765/27.02.2013 г.   В заповедта е посочено, че ревизията е за периода  01.12.2009 г.- 31.12.2010 г. и обхваща следните видове задължения : данък върху добавената стойност и корпоративен данък.С искане  от 24.07.2013г. на гл.инспектор по приходите, във връзка с ревизионното производство е поискано налагане на предварителни обезпечителни мерки ПОМ за предотвратяване на извършването на сделки и  действия с имуществото на ревизираното лице -„А.“ ООД, ЕИК ****.

С ревизионен акт №*********/30.09.2013 г., връчен на проверяваното дружество „А.“ ООД, ЕИК ***** на 04.10.2013 г./по електронен път/, са установени публични задължения, както следва: корпоративен данък в общ размер на 1 717 689,02 лв. – главница и лихва в размер на 557803,97 лв., както и задължения за ДДС в размер на 1679965.81 лв.- главница и лихва в размер на 6000059,15 лв.-вж.таблица на л.13 от гр.д.№495/14г. на РОС. Жалбата на „А.“-ООД против ревизионния акт, потвърден с решение на *** на дирекция „ОДОП“-В.арна, е отхвърлена с  решение №2680/14.12.2015 г. по адм.д № 2967/2015 г. на Варненския административен съд, влязло в сила на 26.01.2016г./л.л.76-80/.

От данните по разпореждане за присъединяване от 19.11.2013г. е видно, че публичните вземания, установени с ревизионния акт,  са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№8795/2012 г. на ТД на НАП- Варна, офис Русе. От разпореждането се установява, че  към  19.11.2013 г. дружеството  има  непогасени публични задължения в общ размер на 3398056.55 лв. главница и лихви в размер на 1205153.35 лв. или общо 4603249,90лв.

С договор за покупко-продажба на употребяван автомобил /л.16/, с нотариална заверка на подписите, сключен на 08.08.2013г. между „А.“ ООД-Р.,ЕИК****-продавач и „Г. А.“-ООД, ЕИК****, първият ответник продава на втория  товарен автомобил *** **, модел *** ***, двигател №****,първа регистрация 2008г.,  рег.№ ***, за сумата 48000лв. с вкл.ДДС - От справка в ТР е видно, че са настъпили правно-организационни промени и дружеството-продавач е преобразувано в ЕООД, със седалище гр.Варна. С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 ГПК, вторият ответник – Г. А.“-ООД е представил преписи от издадените във връзка с продажбата фактури и платежно нареждане от 07.08.2013г., с което удостоверява превода на сумата от 48000лв. по сметка на продавача.В писмено сатновище от 10.06.2016г. ищецът е заявил, че не оспорва, че продажбата е реализирана на цена 48000лв.От справката за налични моторни превозни средства е видно, че придобивната стойност на автомобила е била 75497лв.

Във връзка с възражението на втория ответник, че в актива на първия ответник е имало достатъчно имущество за удовлетворяване на вземанията, е назначена съдебно- икономическа експертиза.заключението на вещото лице е, че към 31.08.2013г. дружеството-длъжник, не е разполагало с достатъчно краткотрайни материални активи за покриване на краткосрочните си задължения. Съдът кредитира заключението на експертизата предвид специалните знания на вещото лице и на обстоятелството, че изводите са обосновани и подкрепени от писмените доказателства по делото – справки за притежаваните от първия ответник  недвижими имоти и МПС, Баланс към 31.12.2013г. и др., събрана в хода на производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При така изложената  фактическа обстановка съдът приема за установено следното : Предявеният иск за прогласяване недействителността на сделката,  за покупко-продажба на употребяван автомобил – товарен автомобил марка ****, сключена от ответниците с договор от 08.08.2013г. е с правно основание чл.216, ал.1, т.т.4 от ДОПК. За да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК трябва длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. Този фактически състав поражда правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на съответните сделки или действия. За да бъде прогласена нищожността на процесната сделка по отношение на държавата на първото посочено основание по т.4. следва да се установи, че същата е сключена с намерение да  се увреди публичния взискател.В настоящото производство  са представени доказателства, че сделката е сключена след връчване на заповедта за ревизия. От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че са налице предпоставките по  чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за прогласяване на недействителността на сделката по отношение на държавата. Налице е сделка,  сключена след връчване на заповед за възлагане на данъчна ревизия.Следва да се отбележи, че  ревизионен акт №*********/30.09.2013 г., връчен на „А.“ ООД, ЕИК **** на 04.10.2013 г., е влязъл в сила на 26.01.2016г.Предвид разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК този факт, настъпил след предявяването на иска, следва да бъде съобразен, тъй като има значение за спорното право. Както беше посочено по-горе, с ревизионния акт са установени публични задължения в особено големи размери – задължение за  корпоративен данък в общ размер на 1 717 689.02 лв. – главница и лихва в размер на 557803.97 лв., както и ДДС в размер на 1679965.81 лв.- главница и лихва в размер на 6000 059.15 лв. От писмените доказателства, представени с исковата молба и от данните по съдебно-икономическата експертиза е установено, че към 31.08.2013г. - месеца, когато е сключена сделката, първият ответник не е разполагал с достатъчно краткотрайни материални активи за покриване на краткосрочните си задължения. За събиране на вземанията публичният изпълнител може да избере някой от способите по чл.215 от ДОПК, какъвто е насочване на принудително изпълнение срещу притежавани от длъжника МПС.Договорът за покупко-продажба на процесния товарен автомобил е сключен след връчване на заповедта за възлагане на данъчна ревизи и много скоро след започване на процедурата по налагане на предварителни обезпечителни мерки за предотвратяване на сделки и действия, с които ще бъде затруднено събирането на вземанията на държавата. Изложените обстоятелства мотивират съдът да приеме, че сделката е сключена с намерение да се увреди публичния взискател.Следва накратко да се отбележи, че намерението за увреждане, като елемент от фактическият състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, какъвто е настоящия случай.

 

 

Предвид изложеното съдът намира, че сделката за покупко-продажба на процесния автомобил е недействителна по отношение на държавата и иска  следва да бъде уважен, като основателен и доказан. Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК ответниците дължат на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1970лв. предвид разпоредбата на чл.7,ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Ответниците следва да заплатят дължимата държавна такса за производството в размер на  1920лв., по сметка на Русенския окръжен съд.

Мотивиран така съдът

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОБЯВЯВА  за недействителен по отношение на Д., Т.Д на Н.А.П-В., И.Р.М Р. договорът, сключен на 08.08.2013 г. между „А.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.В. и „Г. А.“-ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Р. за покупко- продажба на товарен автомобил марка ***, модел ***,  цвят **, двигател №*****, рег.№*****, на основание чл.216,ал.1, т.4 от ДОПК.

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище гр.В. и „Г. А.“-ООД, ЕИК****, със седалище гр.Р. да заплатят на ТД на НАП-В., ИРМ Р. 1970лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 1920лв.

 

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

               СЪДИЯ: