№ 272
гр. Перник, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720105196 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
обективно съединени с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При условията на евентуалност са предявени искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД, обективно съединени с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Производството е образувано по искова молба от А. П. А. ЕГН
********** съд.адрес гр.******* ул. ******** № * ет.* офис * ПРОТИВ А. Р.
Н. ЕГН ********** гр.Перник ул.** ********** № **
С искане:
Да се постанови решение, по силата на което да бъде осъден А. Р. Н.,
ЕГН **********. с адрес: град ******, ул. ***** ********** №** да заплати
на А. П. А.. ЕГН **********, е адрес: ****** ****** **** ** ******* *****
***** *****
сумата в общ размер на 2200 лири е левова равностойност 5104 лева при
курс 2.32 лева за една британска лира по предоставени парични заеми на
07.01.2021 г в размер на 200 британски лири,
на 29.01.2021 г в размер на 1200 британски лири
и на 14.03.2021г в размер на 1000 британски лири
1
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното им погасяване- на основание устен договор за ЗАЕМ
В условие на евентуалност и ако бъдат отхвърлени предявените
главни искове –Да бъде осъден А. Р. Н., ЕГН **********. с адрес: град
******, ул. ***** ********** №** да върне на А. П. А., ЕГН **********, е
адрес: ****** ****** **** ** ******* ***** ***** *****
сумата в общ размер на 2200 лири е левова равностойност 5104 лева при
курс 2.32 лева за една британска лира.
представляващи получени без основание парични суми на
07.01.2021 г в размер на 200 британски лири.
на 29.01.2021г в размер на 1200 британски лири
и на 14.03.2021 г в размер на 1000 британски лири
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното им погасяване.
Претендира съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал
отговор чрез адв.Б.В. САК -
Ответникът не отрича, че тези суми са му били превеждани от ищцата,
но твърди, че те са за заплащате за положен труд от негова страна за нея .
Той е бил шофьор и я возил - както нея, така и служителите и в
търговското и дружество за почистване на къщи и офиси .
Освен това, ответникът твърди, че те са били и любовници известно
време . но той скъсал с нея и тя му се заканила - че рано или късно ще му
отмъсти за това , че я изоставил .
Ответникът твърди, че изнесеното в исковата молба не отговаряло на
истината – ищцата го е лъгала, че ще изготви трудов договор . Колкото и пъти
да е поставял този въпрос тя винаги измисляла някакво оправдание .
Ответникът твърди че никакви договори за заем не са сключвали
двамата , нито пък с ставало на въпрос да и искал пари назаем за нещо.
Пернишкият районен съд като съобрази събраните доказателства по
делото съобразно разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК
намери за установено следното:
2
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Съдът счита, че исковата молба е допустима . Представени са писмени
доказателства, които обосновават наличието на правен интерес от предявения
иск, както и от предявения евентуален иск.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА:
Установи се по наличните в кориците на делото писмени доказателства,
че ИЩЦАТА притежава регистрирано в Англия търговско дружество за
почистване на къщи и офиси ,като от септември месец 2020г ответникът е
помагал във връзка с дейността като снабдител въз основа на граждански
договор.
На 07.01.2021г по молба на ответника тя му е предоставила в заем 200
лири.
На 29.01.2021г ищцата отново му предоставя в заем още 1000 лири или
общо в размер на 1200 лири през месец януари 2021 г в левова равностойност
от 2784 лева при курс към датата на предявяване на иск 2.32 лева за една
британска лира.
Между страните било постигнато в устна форма съгласие за това, че
сумата щяла да бъде върната в рамките на два месеца, включително и чрез
прихващане е дължимите му суми от дейността му като снабдител на
дружеството на ищцата, което не се е осъществило, тъй като от края на
януари 2021 г ответникът се е прибрал в България поради заболяване на баща
му, каквато причина била изтъкната от него за невъзможността му да работи в
Англия и да върне предоставения му заем.
Вместо да и върне 1200 лири съгласно уговореното до началото на месец
март 2021 г ,на 14.03.2021г ищцата отново му предоставила на ръка в заем
още 1000 британски лири.
Страните постигнали съгласие ответникът да върне цялата предоставена
му в заем до момента от ищцата сума в общ размер на 2200 британски лири
до средата на юни 2021 г, тъй като от април месец 2021 г ответникът щял да се
върне да работи.
Горното към момента на предявяване на иска не е осъществено и
3
предоставените на ответника от ищцата в заем на 07.01.2021г в размер на 200
британски лири, на 29.01.2021г в размер на 1200 британски лири и на
14.03.2021г в размер на 1000 британски лири не са върнати.
На факта на постигане на съгласие на 07.01.2021г, на 29.01.2021г и на
14.03.2021 г и разговорите между страните е имало свидетели.
Ответникът в отговора не отрича, че тези суми са му били превеждани
от нея . но те са били за заплащане за положен труд от негова страна за нея .
Той е бил шофьор и я возил - както нея така и служителите и в
търговското и дружество за почистване на къщи и офиси .
Освен това те са били и любовници известно време , но скъсал с нея и
тя му се заканила - че рано или късно ще му отмъсти за това , че я изоставил .
Ответникът твърди, че ищцата го е лъгала, че ще изготви трудов
договор . Колкото и пъти да е поставял този въпрос тя винаги измисляла
някакво оправдание .
Никакви договори за заем не са сключвали двамата , нито пък с ставало
на въпрос да и искал пари назаем за нещо.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
1. Относно главният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
дължимостта на сумата от 2200 британски лири, с равностойност
5104 лева на договорно основание – договор за заем.
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за
връщане на сума, дадена въз основа на сключен договор за заем.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение между него и ответника по иска, както и
даването на ответника на паричната сума в твърдения размер.
Ответникът носи тежестта да докаже връщане на заетата сума в
посочения размер.
Договорът за заем за потребление е реален договор, той се счита
сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната
да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а едва когато
4
въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат
предадени на заемателя.
Въпреки реалния характер на договора, неговото съществуване е
обусловено от наличието на взаимно покриващи се насрещни волеизявления
на страните, с които едната се съгласява да предаде на другата пари или
заместими вещи, а втората – да получи пари или заместими вещи, които да
върне в същия вид, количество и качество.
Липсва ли съгласие в посочения смисъл, реалното предаване на пари
или заместими вещи от един субект на друг не представлява правопораждащ
облигационно правоотношение юридически факт.
От събраните по делото и обсъдени в съвкупност доказателства
(писмени и гласни) се установява, че на посочените дати ищцата е превела
посочените суми на ответника по банкова сметка
От свидетелските показания на свидетелката В.В. Банкова се
установява следното :
Ищцата има фирма за почистване в Англия – повече от 10 години
Ответникът е работил за ищцата
На по-късен етап са имали лични отношения
Ищцата е на около 50г. , семейна, има си съпруг.
Съпругът й не е знаел за тези отношения
Свидетелката описва как ответникът е искал пари назаем, които щял да
изработи, и ищцата му е давала, но накрая той се връща в България и оттогава
не се е връщал в Англия.Ответникът е на около 27-28 години, работил е като
шофьор пир ищцата , и отделно й помагал.
Ищцата е била коректен работодател, пращала е пари на ответника по
различни поводи- че баща му бил болен, за операция, и т.н. ПО-късно се
разбрало, че ответникът си заложил колата в Благоевград, искал от ищцата
3000 паунда да си я върне и тя му е дала.Ответникът е казвал, че ще ги върне.
Свидетелката описва един път, в който ищцата му е дала 1500 паунда –
като в момента ги е нямала и помолила свидетелката да ги преведе на
5
ответника, и впоследствие ги е възстановила на нея, но Ответникът на ищцата
не е върнал тази сума.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за безспорно
установено по делото, че ответникът е получил от ищцата сумата от 2200
британски лири.
Както по-горе беше отбелязано, договорът за заем включва два елементи –
постигане на съгласие за неговото сключване и
-предаване на вещта- предмет на договора.
Липсва ли един от тези два кумулативно необходими елемента, не е
налице заем за потребление.
От събраните по делото доказателства не се установи безспорно
предадената от ищцата на ответника сума да е била предадена в изпълнение на
договорно задължение на ищцата по сключен устен договор за заем с
ответника. И свидетелката в показанията си сочи, че ответникът е получавал
суми, преведени от ищцата, както твърди, че същият е работил при ищцата /
не се установи дали по трудов договор или устно по договорка / както се
установи и че двамата са имали лични отношения.
При тези данни съдът не може да установи категорично какви са били
уговорките между страните във връзка с превеждането на тази сума – дали
същата е следвало да бъде връщана от ответника или не и в какви срокове и по
какъв начин.
Събраните по делото доказателства не обезпечават необходимото пълно
доказване на съществуващо между страните облигационно правоотношение,
възникнало от сключен устен договор за заем за потребление.
Ищцата носи доказателствената тежест да установи съществуването на
облигационно правоотношение и неговото съдържание.
Ищцата следваше да представи трудов договор на ответника за да се
установи какъв размер е фиксирано трудово възнаграждение на същия – за да
6
се изключи вариант това да са превеждани суми от заплати.
Освен това, като са имали лични отношения, тези суми могат да имат и
друг характер.
Ясно е, че ищцата му е превеждала суми, срещу обещания за връщане,
но това не е достатъчно, за да се обоснове тезата, че е налице устен договор за
заем.
Поради това, възлагайки неблагоприятните правни последици от
неуспешното доказване върху страната, която носи доказателствена тежест за
установяване на подлежащия на доказване факт, настоящият съдебен състав
приема, че между страните не е бил сключен договор за заем за потребление,
въз основа на който ищцата е предала на ответника сумата от общо 220
британски паунда.
Предвид изложеното предявеният главен иск с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Това е така, имайки предвид систематизирания преглед на съдебните актове,
постановени от ВКС по приложението на чл. 240 ЗЗД.
Не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен
договор за заем между тях.
Правните субекти си предават парични суми на различни основания.
Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да
е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например
парична вноска по договор за гражданско дружество) и т.н.
При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от
самият факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се
презумира, че страните сключват договор за заем.
Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи
определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от
самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен
договор.
Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е
7
освободен от доказателствената тежест да установи този източник с
допустимите от закона доказателствени средства.
Така например при липса на писмен договор за заем, не е достатъчно
наличието на разписка, в която не е посочено основание за предаването на
сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем по
смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД
(в този смисъл са : Решение № 274 от 19.12.2013 г. по гр.д. №1285/2012 г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 283 от 03.10.2013 г. по гр.д. № 2202/2013 г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 134/2010 г. на ВКС,
ІV г.о., Решение № 97/22.03.2011 г. по гр.д. № 417/2010 г. ВКС, ІV г.о.,
Решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. ВКС, ІІІ г.о., Решение №
52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. ВКС, І т.о.).
С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната
сума, представлява съществен елемент на договора, поради което
установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното
връщане е въпрос на доказване.
За доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума
важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК.
Приложими са всички доказателствени средства без свидетелски показания (с
оглед забраната на чл. 164 от ГПК).
При наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги
съставили (договор за заем и предварителен договор, съдържащ изявление за
реално получаване на предоставената сума), които не са оспорени, същите
съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са
направени от посочените в тях лица и удостоверените в факти са се
осъществили така, както са посочени (в този смисъл е Решение № 43 от
26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
В Решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр. дело № 5122/2014 на ВКС, III г.о. и
Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г.о. е
налице произнасяне по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 164,
ал. 1, т. 3 ГПК при доказване на договор за заем, над определената в закона
стойност.
В цитираните съдебни актове е прието, че в производството по иск с правно
8
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е
установено – налице е писмен документ за предаване на сумата, но липсват
данни, на какво основание е направено това, за останалите елементи на
договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.
Според чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. второ ГПК, свидетелски показания се допускат
във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на
стойност, по-голяма от 5000 лева и не са сключени от съпрузи или роднини в
определена степен на родство и сватовство.
Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания
за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е
приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно
отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят
за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички
уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на
обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната
обща воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на
страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен
договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са
изпълнявани задълженията по него след сключването му.
В случай, че предаването на парична сума е установено, както е в
настоящия случай - но липсват други данни на какво основание е сторено
то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен
договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с
допустимите от закона доказателствени средства.
При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то
забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на
заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност.
Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на
предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на
договора.
При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на
договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания (в
9
този смисъл са Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016 на ВКС,
IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III
г.о., Решение от 17.10.2014 г. по гр.д. №2902/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение
от 23.01.2014 г. по гр.д. №483/2012г. на ВКС, І т.о. и Решение от 23.07.2010 г.
по гр.д. №856/2009 г. на ВКС, ІV г.о.)
По предявения евентуален иск :
Евентуално в случай, че съдът приеме липсата на договорни връзки
между страните, възникнали от договори за заем от 07.01.2021г, от 29.01.2021
г и от 14.03.2021 г, то ИЩЦАТА твърди, че ответникът е получил сумите,
както следва: на 07.01.2021 г в размер на 200 британски лири. на 29.01.2021 г в
размер на 1200 британски лири и на 14.03.2021 г в размер на 1000 британски
лири без основание и следва да ги върне.
Към настоящия момент обичайното местопребиваване на ответника е в
Република България, от което произтича и компетентността на българския
съд.
Изхождайки както от формулирането на условието, под което е предявен
същият иск в петитума на исковата молба, така и от естеството на иска по чл.
59 ЗЗД, който винаги представлява субсидиарна форма на защита на
накърнени граждански права и в този смисъл не би могъл по дефиниция да
бъде предявен като алтернативен иск за защита на права, които се претендират
и на договорно основание, настоящият съдебен състав приема, че е сезиран
с един евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, като условието, под
което същият е предявен е ясно формулиран от ищеца – неуважаването на
иска на твърдяното договорно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Предвид сбъдването на това вътрешнопроцесуално условие, под което е
предявен този иск, съдът дължи произнасяне по същия.
За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД следва кумулативно да бъде
доказано наличието на следните предпоставки:
1. обедняване на един субект (ищеца);
2. обогатяване на друг субект (ответника);
10
3. причинно-следствена връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника;
4. отсъствие на правно основание за обогатяването;
Наличието на първите три предпоставки следва да се докаже от ищеца, а
доказателствената тежест за установяване на правно основание за
преминаването на имуществените блага от патримониума на ищцата в този на
ответника, се носи от последния.
От обсъдените доказателства се установи, че ищцата е предала на
ответника, а последният е получил суми, като общият размер който се
претендира е 2200 британски паунда.По размера не се спори, ответникът не
отрича, че ги е получил, което представлява и ПРИЗНАНИЕ НА ФАКТИ.
Предвид това по делото са установени първите три от посочените по-
горе предпоставки за уважаване на предявения иск
– ищцата е обедняла със сумата от 220 брит. паунда,
- ответникът се е обогатил с тази сума и
-обогатяването на ответника е обусловено от обедняването на ищцата.
Установи се, че ищцата е превела процесните суми на съответни дати, а
свидетелката посочва, че винаги, когато ответникът е искал суми, ищцата е
намирала начин и му ги е изпращала – в този смисъл и доказателствата по
делото / и извадките от телефона за мобилното банкиране/
Ответникът не ангажира доказателства, установяващи наличие на
правно основание за собственото си обогатяване с процесната сума.
За трудов договор и двете страни не представиха доказателства,
следователно, не може да се приеме, че тези суми са били заплати.
Не се установи,тези суми да са били подаръци, тъй като има данни, че
ответникът е обещавал да ги върне.
Установи се, че ответникът е искал сумите по конкретни поводи –
операции, заплащане болничен престой на баща му, освобождаване на
заложената му кола и др.
11
Не се установи, същият да я е получил на основание договор за заем или
на друго договорно основание, поради което възлагайки неблагоприятните
правни последици от неуспешното доказване върху страната, която носи
доказателствена тежест за установяване на подлежащия на доказване факт,
настоящият съдебен състав приема, че липсва основание за получените суми.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД е доказан както по основание така и по размер /предвид
обстоятелството, че страните не спорят по размера на сумата /, поради което
същият следва да бъде уважен.
Предвид основателността на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД
относно главницата, като основателен следва да бъде уважен искът за
признаване дължимостта на обезщетение за забава върху главницата -за
периода от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2024 г. до
окончателното плащане на задължението.
По разноските :
На основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе и по претенцията
на ищцата за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора ответникът дължи разноски на ищцата в
размер1200лв. адв.възнаграждение и 204.16лв. държ.такса
Същите са предявени в списък по чл.80 ГПК, адекватни като размер са
спрямо Наредба № 1 и ЗАдв. и съдът ги присъжда в цялост.
Предвид гореизложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
Отхвърля предявения от А. П. А. ЕГН **********, с адрес: ******
****** **** ** ******* ***** ***** ***** съд.адрес и чрез адв.С. М. САК
съдебен адрес гр.******* ул. ******** № * ет.* офис *- ПРОТИВ А. Р. Н.
ЕГН ********** гр.Перник ул.** ********** № **
ИСК с правно основание чл.240 ЗЗД – да бъде осъден А. Р. Н., ЕГН
12
**********. с адрес: град ******, ул. ***** ********** №**
да заплати на А. П. А.. ЕГН **********, е адрес: ****** ****** **** **
******* ***** ***** *****
сумата в общ размер на 2200 лири е левова равностойност 5104 лева при
курс 2.32 лева за една британска лира по предоставени парични заеми на
07.01.2021 г в размер на 200 британски лири,
на 29.01.2021 г в размер на 1200 британски лири
и на 14.03.2021г в размер на 1000 британски лири
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното им погасяване – КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА А. Р. Н. ЕГН ********** гр.Перник ул.** ********** № **
По предявения евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД - да
заплати на А. П. А.. ЕГН **********, с адрес: ****** ****** **** ** *******
***** ***** *****
и чрез адв.С. М. САК съдебен адрес гр.******* ул. ******** № * ет.*
офис *-
сумата в общ размер на 2200 лири е левова равностойност 5104 лева при
курс 2.32 лева за една британска лира по предоставени парични заеми на
07.01.2021 г в размер на 200 британски лири,
на 29.01.2021 г в размер на 1200 британски лири
и на 14.03.2021г в размер на 1000 британски лири
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 29.08.2024г.
до окончателното им погасяване
ОСЪЖДА А. Р. Н. ЕГН ********** гр.Перник ул.** ********** № **
По предявения евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД - да
заплати на А. П. А.. ЕГН **********, с адрес: ****** ****** **** ** *******
***** ***** *****
и чрез адв.С. М. САК съдебен адрес гр.******* ул. ******** № * ет.*
офис *-
РАЗНОСКИ : 1200лв. адвокатски разноски и 204.16лв. държавна такса
13
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
14