№ 29352
гр. София, 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110171352 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на В. С. Н. срещу М. А. М., която отговаря на
изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба и отговора, ищецът и ответникът, са представили документи, които
са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна,
поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане, което съдът намира за основателно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.12.2022 г. от 11,30 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА на ищеца събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Производството е образувано по искова молба на В. С. Н. срещу М. А. М., с която са
предявени осъдителни искови претенции с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати следните суми: 6 453,27 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на клеветнически думи и изрази, употребени
в докладна записка с рег. № 5/09.02.2021 г. в гр. София и сумата от 546,73 лева,
представляваща лихва, считано от 09.02.2021 г. до дата на завеждане на исковата молба –
11.12.2021 г.
В исковата молба се излага, че с докладна записка рег. № 5/09.02.2021 г., подполковник
М. А. М. /ответник в настоящото производство/ - началник на сектор „Вътрешна
1
сигурност и оперативен контрол“ в ръководството на служба „Военна полиция“, след
извършена проверка в Центъра по логистика и подготовка (ЦЛП) към службата, навел
твърдения, че ищецът /към онзи момент директор на ЦЛП/, с писмо рег. № ЛП-
400/03.02.2021 г. искал разрешение за ползването на общежитие от бригаден генерал
Борислав Сертов, който от 28.01.2021 г. не бил служител на служба „Военна полиция“.
Сочи, че последното е невярно твърдение. Поддържа, че в резултат на действията на
ответника, изразяващи се в представяне на неверни факти, срещу ищеца била образувана
служебна проверка, която продължила два месеца. Твърди, че е наказан със заповед № ВП-
1787/08.04.2021 г., че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в удържане на процент
от месечното му възнаграждение. Срещу ищеца била образувана и прокурорска проверка.
Поддържа, че с изопачаването на истината в докладната записка на ответника, било
създадено внушение в министъра на отбраната чрез неговия орган – Инспектората, за
личността на ищеца – „проверяван и наказан служител“, което впоследствие се изразило в
уволнението на ищеца. Излага, че с решение № 5462/27.09.2021 г. по адм. дело № 4708/2021
г., 23-ти състав, второ отделение на АССГ, е отменено наложеното дисциплинарно
наказания. Твърди, че от действията на ответника е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на личния и професионалния авторитет, психически и физическо
дискомфорт, напрежение, тревога, гняв и възмущение, стрес и притеснения. Сочи, че се е
нарушил сънят му, поради което през дните се чувствал отпаднал и му било трудно да се
съсредоточи върху работата си, загубил концентрация и спокойствие. Излага, че постоянно
бил подтиснат, затворил се в себе си, нямал желание да се среща с приятели и познати.
Голяма част от колегите му се отдръпнали от него, избягвали да общуват с него. Станал
нервен и избухлив. Преди случилото се твърди, че се е ползвал с добро име и авторитет, бил
атестиран с най-високата оценка и многократно награждаван от директора на службата и
министъра на отбраната. Счита, че с докладната записка, ответникът е изразил своята
личностна негативна оценка спрямо ищеца. Сочи, че е налице противоправно поведение при
употребата на следния израз от страна на ответника: „… полк. Н. иска разрешение за
ползването на общежитието за минал период….“ Счита, че соченото представлява
изопачаване на обективната истина, с което твърди, че ответникът е уронил авторитета,
честта и достойнството му. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът сочи, че в изпълнение на служебните си
задължения, не е извършил твърдяното противоправно деяние, с което да е увредил ищеца.
Оспорва да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане. Признава, че е
началник на сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“. Излага, че съгласно
заповед на директора на служба „Военна полиция“ № ВП-4474/23.07.2019 г., функциите му
са свързани с предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от
служители на службата. Сочи, че основните му задължения включват извършване на
оперативно-издирвателна дейност, извършване на проверки по постъпили съобщения и
сигнали, събиране, обработване и анализиране на информация и предоставяне на директора
на службата на информация за процеси и явления, застрашаващи реда и сигурността в
службата. Поддържа, че в изпълнение на възложената му служебна дейност, е извършил
проверка в периода 02.02.2021 г. – 04.02.2021 г. в Центъра за логистика и подготовка и
конкретно в общежитие на служба „Военна полиция“, обект „Пети етаж на
административно-битова сграда № 23“, блокове А и Б във войскови район 1013, местността
„Къро“ относно спазване на заповед № ВП-627/30.01.2018 г. на директора на служба
„Военна полиция“. Сочената заповед била издадена относно „Определяне на реда за
използване на Учебно-тренировъчна и мобилизационна база „Искър“ на служба „Военна
полиция“ и обект „Пети етаж на административно-битова сграда № 23“, блокове А и Б във
войскови район 1013, местността „Къро“. В заповедта било посочено, че помещенията в
обекта могат да се използват от лица, командировани от други населени места в гр. София,
както следва: „приоритет за настаняване е: 1.1 Зачислени в курс в Учебния център на СВП
– за срока на курса; 1.2. Военнослужещи от СВП в служебна командировка – за срока на
2
командировката;“ Съгласно същата заповед, било забранено използването на обекта за
други цели без писмена резолюция на директора на служба „Военна полиция“. Съгласно
текста на докладната записка, на която се позовавал ищецът, при извършване на проверка
относно спазването на заповедта, било установено, че ищецът ползва стая в общежитието за
времето от 23.03.2020 г. до 18.04.2020 г. без да е получил писмена резолюция от директора
на служба „ВП“, както и че за времето от 11.12.2020 г. до 18.12.2020 г. с разрешение на
полк. В. Н. стая в общежитието е ползвал и подп. Красимир Пашов от ЦЛП с цел изолация
от карантиниран по време на COVID 19. За ползването от подп. Пашов на стая в
общежитието отново нямало дадена писмена резолюция от директора на службата.
Изложеното се сочи, че са констатации, на основание на които ответникът предложил на
прекия си ръководител да назначи със заповед комисия, която да извърши служебна
проверка на изпълнението от полковник В. Н. на заповед № 627/30.01.2018 г. Поддържа, че
действията му са извършени в изпълнение на служебните му задължения, както и че не
представляват противоправно деяние, като развива подробни съображения в тази насока.
Излага, че не е налице вина. Оспорва от действията му да са настъпили вреди за ищеца.
Сочи, че в хода на дисциплинарното производство и в хода на ДП е установено по
безспорен начин изложеното от него в докладната записка, а именно, че ищецът е ползвал
без необходимото му писмено разрешение стая в обект 1013. Излага също и че уволнението
на ищеца и освобождаване му от военна служба не са пряка и непосредствена последица от
неговите действия. Оспорва също ищецът да е претърпял имуществени вреди, изразяващи се
в удържане на процент от месечното възнаграждение. Оспорва твърдените от ищеца
неимуществени вреди да са резултат от негови действия и развива подробни съображения в
насока, че това са нормални човешки реакции и представляват субективно преживяване на
ищеца. Оспорва и акцесорния иск. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
наличието на противоправно вредоносно деяние на ответника, фактът на претърпените
неимуществени вреди, както и размера на вредите, наличието на причинно-следствена
връзка между вредите и деянието, както и изпадането на ответника в забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и че
окачествените от ищеца като неверни /клеветнически/ твърдения са верни.
ОБЯВАВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че ответникът след извършена проверка в Центъра по логистика и
подготовка е издал докладна записка рег. № 5/09.02.2021 г. с посоченото в исковата молба
съдържание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
3
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4