№ 1347
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110200901 по описа за 2023 година
Софийският районен съд, 93-ти състав, Наказателно отделение, в публичното заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 901 по
описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Р. Г. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №
*****, с който на М. Р. Г.,ЕГН-********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят - редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В жалбата се
моли за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и необоснован. Сочи се, че приетите в него за
установени факти не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства.
Изложени са доводи за неправилно използване на АТСС, липса на снимков материал,липса
на удостоверение за изправност на ЕФ, неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител; релевира
становище по жалбата-юрк. Б.Панайотова, в което застъпва позиция за потвърждаване на
ЕФ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и
1
като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 15.09.2021г. в 13:34 ч. в гр. София, бул.“Петър Дертлиев“ до бензиностанция“ШЕЛ“ с
посока на движение от бул.“Царица Йоанна“ към бул.“Сливница“ лек автомобил марка
"Сеат Алтеа" с рег. № *****, собственост на М. Р. Г., се движел със скорост от 66 км/ч. при
максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. По същото време на
посоченото място бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движението чрез
автоматизирано техническо средство мобилна система за видеоконтрол - АТСС ARH CAM
S1 с рег. № 11743f0. Видно от приложения протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на посочената дата
15.09.2021 г. за времето от 12: 00 до 14: 00 часа, контрол върху скоростта на движение на
пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо средство, което работи в
автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие, същото функционира без
намеса на контролен орган. Скоростта на движение на моторното превозно средство била
установена с посоченото техническо средство, чрез изготвяне на видеозапис като кадри от
видеоклипа били отразени на хартиен носител чрез изготвяне на фотоснимки, отразяващи,
дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното средство.
От приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 и протокол № 10-С-ИСИС от 08.03.2021 г. се установява, че автоматизирано
техническо средство 11743f0, под номер 5126 в Регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, към датата на нарушението съответства на одобрените типове
средства за измерване и е преминало последваща периодична проверка.
От справка за собственика на превозното средство се установява, че жалбоподателят е
собственик на лек автомобил-"Сеат Алтеа" с рег. № *****.
Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето със система за контрол, бил
издаден на ж-ля М. Р. Г. процесният Електронен фиш за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – Електронен Фиш серия К № *****;
Справка за регистрация на МПС; Заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш;
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от
15.09.2021г.; Протокол № 10-С-ИСИС от проверка на мобилна система за видеоконтрол;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от БИМ; Ежедневна
форма на отчет, както и веществени доказателствени средства – разпечатки на фотоснимки,
изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за отхвърляне на който и да е от писмените
доказателствени източници.
2
При установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и
процесуално е допустима.
Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът не прие като основателно възражението на жалбоподателя за нарушаване на срока
по по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В разпоредбата изрично е посочено, че касае съставяне на
АУАН в срок една година от извършване на нарушението или 3 месеца от установяването на
нарушителя. Електронният фиш няма белезите на АУАН, а изрично ЗДП го приравнява само
по последици на наказателно постановление и то след неговото влизане в сила-чл. 189, ал.11
от ЗДП - влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са относими към издаването на АУАН и за
НП. От своя страна шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН също касае
единствено издаването на НП след съставяне на АУАН, какъвто преди електронния фиш не
се издава. Поради изложеното, възраженията на жалбоподателя в тази им част се явяват
неоснователни.
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че ЕФ е издаден в предвидената
от закона писмена форма и съдържание, в предвидените в ЗАНН срокове, при спазване на
предвидения за това процесуален ред, издаден от компетентен орган и отговаря на
изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните
работи образец. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото
на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както
и установената такава на движение на процесното МПС, поради което всички възражения
на жалбоподателя, наведени в жалбата, са неоснователни.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на ЕФ и
сред тях не фигурира "дата на съставяне на ЕФ" (за разлика от чл. 42, т. 2 и чл. 57 ЗАНН,
които въвеждат такъв реквизит на АУАН и НП). В административнонаказателната преписка
се съдържа разпечатка от техническо средство, приета като доказателство по делото по
надлежния процесуален ред. Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. и за използването на АТСС за контрол е съставен протокол по образец.
Протоколът е годно доказателствено средство и с него се установява разположението на
техническото средство. В протокола изчерпателно са посочени точното място за контрол и
посоката, в която е осъществяван, идентификация на служебния автомобил, началото и края
на работната смяна и броя на установените нарушения. Данните в протокола, ведно с
приобщения снимков материал от записа, извършен от АТСС, доказват, че нарушението е
установено в границите на контролирания участък. Измерената скорост на движение на
автомобила е 69 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч.,
поради което правилно в ЕФ е отразена скорост от 66 км/ч., т.е съобразен е т. нар. толеранс.
От приложените писмени доказателства се установява, че системата за видеоконтрол, с
3
която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно нормативните
изисквания и е преминала последваща проверка за изправност.
Съдът при извършената проверка намери, че нарушението е безспорно установено.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДП- При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч за населено място. В
случая водачът е следвало да съобрази скоростта на движение с въведената максимално
допустимата скорост за населено място от 50 км/ч. От анализа на доказателствените
източници се достига до недвусмислен извод, че на посочените в електронния фиш дата, час
и място с автоматизирано техническо средство е било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 66 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. в населено място, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение с 16 км/ч.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя. След получаване на ЕФ в
съответната структура на СДВР не е представена декларация с посочване на лицето, което
на процесната дата е управлявало заснетия автомобил, поради което правилно
жалбоподателят е санкциониран за извършеното нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената в съответния пътен
участък, като по този начин е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и е
искал неговото извършване.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДП- „Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място се наказва, за превишаване от 11 км/ч. до 20 км/ч., с
административно наказание "глоба" в размер на 50 лв.“, в какъвто размер е и определената и
наложена на жалбоподателя санкция. Доколкото санкцията е в абсолютно определен размер,
то излагането на съображения досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.
В пълнота следва да се отбележи, че деянието не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид. Извършеното нарушение е формално такова, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от
същото.
С оглед на изложеното обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно и по извършените
от страните разноски. С оглед изхода на делото, съобразявайки представените писмени
бележки от гл. юрк. Биляна Панайотова, с което е оказана защита на наказващия орган,
както и фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал.
3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско
4
възнаграждение в размер от 80(осемдесет) лева. В тази връзка е необходимо да се отбележи,
че за присъждане на възнаграждението законодателят е поставил изискване юридическите
лица или еднолични търговци да са били защитавани от юрисконсулт, независимо дали
същият е взел пряко участие в проведените съдебни заседания или се е възползвал от
възможността единствено да представи писмена защита.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № *****, с който на М. Р.
Г.,ЕГН-********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя М. Р. Г.,ЕГН-
********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5