РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. София, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря П. М.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110206802 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Р. Н. ИВ. от .................., с
ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 21 - 4332 - 006424
издадено на 01.04.2021г. от Началник отдел ,,Пътна Полиция" при СДВР, с
което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лева за
извършено административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва законосъобразността на наказателното
постановление с твърдението, че същото е издадено при наличие на
допуснати съществени процесуални нарушения, а е налице и необоснованост
на акта, тъй като същият почивал на предположения. В заключение се иска
от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Р.И., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган: Началник отдел ,,Пътна
Полиция" при СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
1
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 23.03.2021г., около 17:45ч. в гр.София, по бул.,,Климент Охридски" ,
жалбоподателят, управлявайки лек автомобил МИЦУБИШИ СПЕЙС СТАР с
рег.№ СВ .........НТ с посока на движение от ул.,,Трайчо Станоев" към
бул.,,Андрей Ляпчев", на кръстовището с ул.,, 8 - и септември", навлязъл и
преминал на червен светлинен сигнал при редовно работеща светофарна
уредба, с което едва не причинил ПТП с движещия се на разрешен зелен
светлинен сигнал полицейски патрулен автомобил, управляван от
свидетелите Т.А. и Б.Б.. Водачът на лекия автомобил бил спрян от
въпросните лица, които му съставили АУАН по чл.6 т.1 от ЗДвП. С него били
иззети като доказателства контролен талон на МПС. Актът бил връчен лично
на нарушителя срещу подпис и с възражението, че не бил сигурен, че е
преминал на червен светофар. По силата на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание полицейски
служители Т.А. и Б.Б. е, че и двамата са се намирали на въпросното
кръстовище, което било регулирано с действаща светофарна уредба,
възприели са непосредствено поведението на жалбоподателя като
преминаващ на забранителен червен светофар и са предприели необходимите
действия по неговото спиране и санкциониране.
Показанията и на двамата полицейски служители следва да бъдат
кредитирани като обективни и безпристрастни. Същите изхождат от лица,
които са очевидци на извършеното деяние, което, по техни собствени
признания, една не довело до възникнаве на ПТП. Изложените от тях
фактически твърдения се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
2
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и издадено в съответствие със закона.
Административно наказващият орган правилно и обосновано е приел,
че със своето поведение жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
При наличие на показания на двама свидетели - очевидци, които и при
непосредствен разпит пред съда заявяват, че са преминали на зелен светлинен
сигнал и е в невъзможност, с оглед дългата дистанция до светофара,
жалбоподателят да е преминал дори и на жълт светлинен сигнал, няма как да
бъде възприета защитната теза за липса на противоправно деяние. Самият
санкциониран водач посочва в акта, че не е бил сигурен за преминаването си
на червен забранителен светлинен сигнал, но не е оспорил самото деяние.
Срещу акта не е постъпило възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, което да е
било основание за разглеждане и произнасяне.
Несъгласието на жалбоподателя с фактическите констатации по акта
бяха с категоричност опровергани от свидетелските показания на разпитаните
полицейски служители и поради липсата на насрещни такива, които да оборят
техните, както и пълното им сходство досежно изложените факти, съдът
следва да възприеме като правдоподобна именно фактическата обстановка,
отразена в АУАН и НП.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализа на
събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение
жалбоподателят Р. Н. ИВ. е извършил административно нарушение по чл.6 т.1
от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се смита за
извършено посредством действие.
От субективна страна нарушението е умишлено, тъй като деецът е
съзнавал, че е при управление на МПС се намира на регулирано със
3
светофарна светлинна уредба кръстовище и въпреки забраната за
преминаване, е преминал през същото, с което е създал предпоставка и за
ПТП.
По отношение на вида и размера на наказанието санкциониращата
правна норма по чл.183, ал.5 т.1 от ЗДвП регламентира строго установено
наказание глоба от 100 лева. Същата е била законосъобразно наложена и
поради строго регламентирания й характер не подлежи на последваща
редукция.
Съдът не споделя последното възражение на жалбоподателя относно
отнемането на контролни точки. По отношение на контролните точки,
съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение. Отнемането на контролните точки се
извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл.3, ал.2 от Наредбата, при
налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата – чл.6, в НП се
отбелязва броят на отнетите контролни точки.
Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на
закона - чл.157 от ЗДвП, т.е екс леге и същото има контролно – отчетен характер.
Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен
характер – същото не представлява нито административно наказание, нито
принудителна административна мярка, а само последица от извършеното
нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в
НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.
Отнемането на контролни точки не е отделно административно наказание, а
последица от наложеното наказание. То не подлежи нито на самостоятелно
обжалване, нито на съдебен контрол, наред едновременно с обжалването на
наложеното наказание. Законосъобразното отнемане на контролни точки е
предмет на съдебна проверка в производство по оспорване на заповеди по чл.171
т.4 във вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП (в този смисъл е Решение от 23.02.2009г. по
адм.д.№ 7269/2008г. по описа на ВАС).
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната му на
4
процесуално основание.
Предвид гореизложеното наказателното постановление следва да ъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21 - 4332 - 006424
издадено на 01.04.2021г. от Началник отдел ,,Пътна Полиция" при СДВР, с
което на основание чл.183, ал.5 т.1 от ЗДвП, на Р. Н. ИВ. от гр. София,
ж.к.,,Гоце Делчев" 246, вх.Б, ет.1, ап.15, с ЕГН: ********** е наложено
наказание глоба от 100.00 лева за извършено административно нарушение по
чл.6 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5