Определение по дело №585/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260015
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20201500500585
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                     О    П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е                                             

                                                      11.04.2022г., гр.Кюстендил

   

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на eдинадесети април, през две хиляди и двадесет и втора  година, в състав:

                                                                                                   Председател:Ваня Богоева                                                                                                                                        Членове: Евгения Стамова                                                                                                                                                    Елисавета Деянчева                                                                                                                                  

    След като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№585/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:

    С решение №338/06.07.2018г. по гр.д.№133/2018г. на Дупнишкия районен съд е прекратен брака между Д.Д.Д., ЕГН********** *** и А.К.Д., ЕГН ********** по вина на жената, упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Кирил Асенов Д., ЕГН ********** е възложено на бащата А.К.Д., като е определен режим за лични контакти на майката с детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване от 9.00ч. до 18.00ч. и един месец през лятото несъвпадащ с годишния отпуск на бащата, ползването на семейното жилище е предоставено на бащата, а майката е осъдена да заплаща на детето, чрез неговия баща А.К.Д. месечна издръжка в размер на 160.00 лева, считано от влизане на решението в сила до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва при забава.

По жалби на Д.Д. срещу посоченото решение е образувано в.гр.д.№166/2019г. на Кюстендилския окръжен съд.С решение от 30.10.2020г. съдът е отменил решението в частта за вината, постановявайки ново решение с което е прогласил, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът.Потвърдено е решението в частта относно предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на бащата А.Д., както и определение с което е постановено детето да живее с баща си, и е отменено решението в частта относно определения режим на лични контакти на майката с детето, като е определен друг режим.

Решението по гр.д.№166/2019г. е обжалвано пред Върховния касационен съд в частта му, обективираща произнасяне по упражняването на родителските права по отношение на детето и определения режим на лични контакти.В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 С решение №176 от 08.12.2020г. решението на Кюстендилския окръжен съд от 30.10.2020г. е отменено, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.В решението се съдържат указания във връзка със събиране на допълнителни доказателства, за обстоятелства от значение за правилното решаване на спора.

В жалбата срещу първоинстанционния съдебен акт , подадена от Д.Д. се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението.Посочено е, че съдът не е взел предвид факти от значение за правилното решаване на спора, които са установени с изготвения социален доклад, вместо това се е позовал на психологическо изследване финансирано от съпруга й, изготвено от лице, което не притежава съответната специалност – детска психология.Съдът е игнорирал показания на незаинтересовния свидетел Нейкова, вместо това се е позовал на показания на заинтересования свидетел Д..Според жалбоподателката от социалния доклад се установява, че детето е под специална закрила, тъй като родителите на бащата, се опитват да отчуждат принудително детето от майката, при условие, че то винаги е живяло с майка си, а бащата е с тежък характер, инициатор на скандали от ревност и побоища, което е  потвърдено и от показанията на свид.Нейкова и е следвало да бъде взето предвид от съда.Позовава се на показанията на кум  - свид.Нейкова, като непосредствени, логични и последователни, установяващи, че въззивницата след раждането на детето се е грижила за него, до започване на работа си е стояла вкъщи или навън с майката на съпруга й,не е имала извънбрачни връзки.Счита, че по делото е установено, че родителите на страните са се месили в отношенията им, за което свидетелстват твърденията, че са заплащали сметките и храната, като в социалния доклад е отразено, че ответникът бил безработен, бившата и свекърва била завела детето на вилата и посочила, че единствена причина за напускане на жилището били нейните капризи, а не някакъв побой за което въззивницата разполага с медицинско свидетелство.Оспорва показанията на бившата си съпруга, като обусловени единствено от близката и връзка с ответника и желанието да формира убеждение за по- добър социален облик.Визира скандали, пиянски изцепки на бившата си съпруга, за които се съдържат сведения в показанията на свид.Нейнска, като свидетелство за това, че средата в която ще продължи да расте детето, не е предполагаща изграждането на здрава ценностна система.Сочи противоречие във връзка с информацията за предоставяна от родителите на бащата издръжка в размер на 250.00 лева, и факта, че детето е при тях.Факта, че работи, а не разчита на издръжка от родителите си, за да се вози с колата си и 20 годишна приятелка, в нарушение на правилата за движение тъй като детето се е возело отпред сочи като индициращ, че тя е родителят, чийто нравствени качества предполагат правилно възпитание на детето.Счита, че доколкото според социален доклад детето е културно и възпитано, като уважава съученици и учители, то това е следствие именно на нейното възпитание и създадената от нея среда – тя не употребява алкохол, не съжителства с любовници, и не е с тоталитарен и ревнив характер предизвикващ сцени и побоища.Сочи липса на доказателства за нейно противобрачно поведение – изразило с в извънбрачни връзки.Позовава се на факта, че детето е силно привързано към майка си, има установени навици в течение на времето, което преимуществено са прекарвали заедно.Относно издръжката счита, че същата следва да бъде определена в размер на 250,00 лева – толкова колкото ответникът е заплащал на майка си, а не поискания в исковата молла размер от 300,00 лева.Искането на жалбоподателката е упражняването на родителските права спрямо детето да бъде възложено на нея, да бъде определено местожителството му на адрес гр.Дупница,  ул.“И.  Вазов“№13, а на бащата да бъде определен по – разширен режим на лични отношения, с оглед и дадените в Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр.д.№3/1974г. пленум на ВС указания.Липсващ доклад в съответствие с изискванията по чл.146 ГПК се сочи, като свидетелство за допуснати от районния съд процесуални нарушения.

В отговор на въззивната жалба, ответникът А.Д. изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.Сочи, че решението се основава на факти и обстоятелства установени с представените от страните писмени и гласни доказателства, психологическо изследване от специалист , включен в списъка на вещи лица към КнОС, с нужната компетентност, чийто професионални знание и умения са ползвани и от двете страни във връзка с настъпилите у детето неприятни изживявания свързани с техния развод.Счита, че при данни по делото, че единствено бащата и родителите му са водели детето на училище, подпомагали са го в подготовката и усвояване на учебния материал, полагат ежедневни грижи за отглеждане и възпитание на детето, водят го на частни уроци, през цялото лято на 2018г. детето е живяло само при бащата и родителите му, привързаността към баща му е много по – голяма от тази към майката, а вероятността да живее на място различно от къщата където е израснал му причинява емоционален срив изводът, че неговите възпитателски качества са по- добри е правилен и обоснован.Счита, че по делото е установено, че жилищните условия при бащата са много по добри от тези при майката, при това се касае за жилището в което детето е израстнало, неговите родители  го подпомагат в отглеждането на детето, той и родителите му са поели финансовата издръжка за детето, а в жилището на майката няма самостоятелна детска стая, бюро и учебни пособия.Сочи като укоримо поведение на майката изразило се в опит да се предотвратят контакти на детето с бащата, за разлика от него, който всеки ден откарва детето до квартирата на майката и го прибира от там.Относно показанията на свид.Д. на които се е позовал съда счита, че преценката е правилна, тъй като показанията са логични и последователни, основават се на ежедневен поглед върху отношенията между страните и брачното поведение на Д..Относно свидетелката Нейкова твърди, че тя не е посещавала дома на страните от години, намира се в лоши отношения с ответника , няма поглед върху отношенията между страните и отглеждането, възпитанието и издръжката на детето им.Отделно счита, че посочения свидетел не разполага с информация за фактите на които въззивницата се позовава.Искането на въззиваемия е решението да бъде потвърдено, като му се присъдят деловодни разноски.

С определение от с.з., проведено на 19.10.2021г. съдът е спрял производството по делото, по съгласие на страните с оглед постигане на споразумение.

На 07.04.2022г. по делото е постъпила молба от адв.И. ***, ст.216 пълномощник на Д.Д.  съдържаща искане възобновяване на производството по делото.С молбата е представен проект за споразумение по  спора и се сочи, че споразумението е изпратено на бащата.

Според чл.229, ал.1 т.1 ГПК съдът трябва да спре производството по съгласие на страните, а на основание чл.230 ГПК да го възобнови служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му.С чл.231 ГПК е въведено ограничение за срока през който страните могат да поискат възобновяване на производството – спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.

В случая е налице спиране на производството. В рамките на 6 месеца от спирането е постъпила молба, съдържаща искане за възобновяването му.Производството следва да бъде възобновено, а делото насрочено за разглеждане в с.з. с призоваване на страните.

Водим от горното, съдът

                                                   О    П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.гр.д.№585/20202г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.

Насрочва делото за разглеждане в с.з. на 19.05.2022г.- 12:00ч. в гр.Кюстендил за когато  да бъдат призовани страните.

Обръща внимание на страните, че в представеното споразумение е налице различие в посочване личното име на ищцата –  фигурира като „Дияна“ и „Д.“.Погрешно е посоченото името на ищеца и в подадената от адв.Сираков молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

       Членове: