Р Е Ш Е Н
И Е
№ 231 10.11.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на осми ноември две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 219 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.В.Г.С.
от КАК като пълномощник на А.Д.М. с адрес *** обжалва решение №225/25.07.2023г.
по а.н.д. №519/2023г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона свързва с нечетлив препис от
АУАН, липса на доказателства за заснета превишена скорост в населено място по см.
на §6, т.49 от ДР на ЗДвП, отсъствие на протокол по чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. и невиновно поведение поради неизправен скоростомер на автомобила.
Моли за отмяна на решението и отмяна на НП в оспорената му част.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
с.з. главен юрисконсулт Бисер Лазов като пълномощник на ответния началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна
и недоказана и моли да се потвърди оспореното решение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивния съд е
постановил правилно решение, като правилно е приложил материалния закон и не е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №23-1139-000779/19.04.2023г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил в частта по т.2, с което на А.Д.М. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 700лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца.
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че на 07.04.2023г. в 10.02 часа
в с.Невестино по път II-62,
км.12+900 в посока от гр.Дупница към гр.Кюстендил деецът е управлявал
собствения си лек автомобил Т К В с рег.№*****, като при ограничение от 50км/ч
за населено място е измерена скорост от 105км/ч. След приспаднат толеранс от 3%
в полза на водача, наказуемата скорост е 102км/ч. Нарушението е установено и
заснето с мобилна видео радарна система TFR
1М 523. Изготвен е снимков материал - клип №36382 с точен час, дата и рег.номер
на автомобила, показан на водача при подписване на АУАН. Приобщени са писмени
доказателства за техническа изправност и годност на АТТС.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за спазена
процедура по съставяне на АУАН и издаване на НП. Според съда, връченото на
дееца индигирано копие от АУАН е нечетливо, но акта е предявен на нарушителя,
който е запознат с неговото съдържание поради което не е нарушено правото на
защита. По съществото на спора съдът е приел доказано деяние при наличие на
виновно поведение, т.к. от една страна, повредата на скоростомера не изключва
непредпазливостта, а от друга, правнорелевантно е единствено показанието на
техническото средство с отчетената от него скорост. По посочените правни доводи
съдът е потвърдил НП в оспорената част.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните
в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон,
решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Правилни са изводите на районния съд за спазена
административнонаказателна процедура по ЗАНН и за доказано противоправно
деяние.
Неоснователно касаторът релевира за нечетлив препис на
връчения АУАН. Приложеният на л.48 от делото на районния съд препис на АУАН е в
индигирано копие, чието съдържание е четливо до степен да се разбере словесното
и цифрово обвинение със съставомерните за отговорността обстоятелства досежно
датата, мястото на деянието, превишаването на скоростта и правната
квалификация.
Събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства
установят управление на описания в НП автомобил на посочените дата, място и час
в нарушение на правилото по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Снимката от паметта на
техническото средство и Протокола за работа на средството установяват
управление с превишена наказуема скорост от 102км/ч при разрешена за населеното
място от 50км/ч, поради което АНО правилно е установил и наложил размера на
наказанията по състава на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Заснетият автомобил е
посоченият такъв в АУАН и НП. Неоснователно касаторът възразява за недоказано
управление на автомобила в населено място по см. на §6, т.49 от ДР на ЗДвП. Съдържанието
на Протокола за използване на АТСС на л.19 от делото на районния съд установява
измерване на скоростта в рамките на въведеното нормативно ограничение на 150м.
от ПЗ Д11 „Начало на населено място“ по см. на чл.54, ал.5 от ППЗДвП. Съгласно
чл.112, ал.1 от Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци /обн. ДВ, бр.73/21.08.2001г., изм. и доп./, приета на основание чл.14,
ал.1 от ЗДвП, ПЗ Д11 „Начало на населено място и селищно образувание“ се
използва за сигнализиране на мястото, от което започват да важат правилата за
движение в населено място и селищно образувание. С оглед на изложеното, липсата
на конкретно застрояване в мястото на заснемане е ирелевантна.
Правилен е извода на съда за доказано авторство на
деянието. МПС е собственост на дееца, който е попълнил декларация по чл.188 ЗДвП, признавайки управлението в деня, часа и мястото на нарушението.
Авторството е установено и от приобщените показания на св.Занев. Неоснователно
се възразява за липса на виновно поведение поради приетите доказателства за
неизправност на скоростомера на автомобила. Превишаването на разрешената в
населено място скорост на движение от 50км/ч е с над 50км/ч, което изключва
възможността деецът да не е имал представа, че управлява автомобила над
нормативно предвиденото ограничение.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№225/25.07.2023г. по а.н.д.№519/2023г. на РС – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.