П Р О Т О К О Л
гр. Шумен, 20 май 2015 година
Шуменският районен съд, IV-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Григорова
при участието на секретар: Д. Х.
и прокурора:
сложи на разглеждане гр. дело № 991 по описа за 2015 година, докладвано от районния съдия.
На именното повикване в14:37 часа се явиха:
..................................................................................................
МОТИВИ:
На първо място относно допустимостта
на молбата, специалният закон, а именно: ЗЗДН, предвижда предпоставки, за чието
наличие съдът е длъжен да следи служебно, с оглед преценката допустимостта на
молбата, т.е. дали същата следва да бъде
разгледана. В случая, предвид данните по делото, както и липсата на спор
относно тези факти съдът счита, че настоящата молба е допустима, тъй като от
една страна, е подадена от и срещу лице, очертано в кръга на разп. на чл. 3 от ЗЗДН, и на следващо място е депозирана в ШРС, в законопредвидения едномесечен
срок от твърдения акт на домашно насилие. Ето защо счита, че същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество на молбата,
няма спор по делото, че страните са живели заедно и съответно имат родено едно, малолетно към
настоящия момент дете. Няма спор, че към датата на подаване на молбата, същите
не живеят заедно, като молителката и детето живеят в дома на родителите си,
заедно с последните. Ответникът признава,
че по повод отношенията му с детето и във връзка с контактите, които същият
желае и осъществява с детето си, е имал скандали с молителката. От събраните гласни
и писмени доказателства, съдът ще ги преценява поотделно и съвкупно, приема за безспорно установено
следното: След раздялата на страните през месец февруари 2015 г. и по-специално
през релевантния за настоящия спор период от 22.04.2015 г. до 27.04.2015 г.,
ответникът с действията си формално е
извършил актове на насилие, които специалният закон определя, като актове на
домашно насилие. За да стигне до този извод, на първо място съдът се съобрази с
представените по делото писмени доказателства и по-конкретно декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдебно-медицинското удостоверение и документите,
съставляващи образувана пред ШРП преписка, във връзка с подадени сигнали от
молителката за извършени конкретни действия през посочения период. Тези писмени
доказателства, съпоставени и със събраните днес гласни доказателства, дават
основание на съда да направи безспорен и категоричен извод, че през горепосочения
период ответникът чрез действията си, е причинил болка и страдание на
молителката, и като цяло определени отрицателни емоционални изживявания. Съгласно
чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие
представлява всеки акт на физическо, психическо или сексуално насили, както и
опита за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и
личния живот, извършено спрямо лица, очертани в кръга на разп. на чл. 3. В
случая са категорични и безспорни всички доказателства, събрани в настоящото производство,
че на 22, 24, 25 и 27.04.2015 г., ответникът с поведението си е причинил на молителката най-общо психическо насилие, изразяващо се в
отправени срещу нея закани, заплахи и обиди. Безспорно установено е, че на
първите две дати – 22.04 и 24.04.2015г.,
ответникът й е причинил и физическо
насилие, изразяващо се в отправени удари (шамари) и най- общо казано нанесен
побой, с което безспорно й е причинил болка и страдание и съответно е довел до
отрицателни емоционални изживявания у молителката.
Насрещната страна, а именно:
ответникът, не ангажира каквито и да било доказателства, опровергаващи
твърденията на молителката, респ.
оспорващи или разколебаващи доказателствената сила както на писмените,
така и на събраните днес гласни доказателства.
Ето защо съдът стига до единствено възможния, съобразно данните по
делото извод, че на 22, 24, 25 и 27.04.2015г., ответникът е осъществил спрямо
молителката актове на домашно насилие, които предвид настоящата молба съдът
следва да санкционира, съответно предостави защита, като наложи съответните
защитни мерки в полза на молителката срещу ответника.
Предвид всичко
гореизложено, съдът намира тази молба за
изцяло основателна, поради което и същата следва да бъде уважена.
С оглед уважаването на
молбата и предвид нормативните изисквания, ответникът следва да понесе
отговорността за разноските в настоящото производство, направени от насрещната
страна, както и за заплащане на следващата се държавна такса за разглеждане на
молбата.
С оглед разп. на чл. 5, ал.
3 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде
осъден и да заплати глоба, предвид установеността на извършеното домашно
насилие от него, спрямо молителката, чийто размер в случая съдът определя на
сума от 600 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И: № 408
ИЗДАВА заповед срещу К.А.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, по силата на която:
ЗАДЪЛЖАВА К.А.К., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ над
Г.Ж.Г., ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на К.А.К., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, ДА ПРИБЛИЖАВА Г.Ж.Г.,
ЕГН **********, на разстояние по-малко от
100 метра, жилището, което обитава същата, находящо се в гр. Шумен, ул.
“Иван Рилски” №5, вх.1, ет.1, ап.3, местоработата й, находяща се в гр. Шумен,
ул. „П. Волов” №10, както и местата за социални контакти и отдих в момент, в
който Г.Ж.Г., ЕГН ********** ги посещава и по-конкретно така наречената Градска
градина, находяща се в гр. Шумен, за срок от 18 (осемнадесет) месеца, считано
от постановяване на съдебно решение по настоящото производство.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К.А.К.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***,
че при неизпълнение на така издадената заповед,
което неизпълнение бъде констатирано от съответните полицейски органи, същият
ще бъде задържан и ще бъде сезирана компетентната районна прокуратура.
НАЛАГА на К.А.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***,
на осн. чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, ГЛОБА
в размер на 600 лв. (шестстотин
лева).
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***,
да заплати по сметка на ШРС, държавна такса, в размер на 25,00 лв. (двадесет и
пет лева).
На осн. чл., 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати на Г.Ж.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 480,00 лв. (четиристотин и
осемдесет лева), представляваща извършените от последната разноски в настоящото
производство, съставляващи изплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на
обжалване пред ШОС, в 7-дневен срок, считано от днес.
Заповедта подлежи на незабавно
изпълнение, като обжалването й, не спира изпълнението.
На осн чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, препис от решението и заповедта да се връчат на страните, както и на
органите на РУ при ОД на МВР - гр.
Шумен.
За наложената глоба, както
и за присъдената държавна такса да се издаде служебно изпълнителен лист, след
влизане в сила на настоящото решение.
Заседанието приключи в 16:05
часа.
Протоколът –
изготвен в съдебно заседание.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН
СЪДИЯ: