Р Е Ш Е Н И Е
№………../06.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретаря Ана Ангелова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 4300 по описа за 2020 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „В.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск
по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 10 лева, като
частична претенция от общата в размер на 836,92 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „каско” на МПС,
сключен със застрахователна полица № 10500100003580 от 26.02.2018г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген голф” с ДК № В 3838
КР, изразяващи се в увреждане на задна дясна врата, заден десен калник и задна
броня, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба-05.05.2020г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по
делото разноски.
В
исковата молба са изложени твърдения, че 28.02.2018г. между страните е сключен
договор за застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 10500100003580 за
лек автомобил „Фолксваген голф” с ДК № В 3838 КР, собственост на ищеца, със
срок на действие от 04.03.2018г. до 03.03.2019г. Застрахователната премия била
изцяло платена. На 01.09.2018г. автомобилът бил паркиран на УЛ.“Народен юмрук“
в гр. Варна, като около 12 часа на същия ден било установено, че са увредени
следните детайли: задна дясна врата, заден десен калник и задна броня. На
03.01.2018г. бил уведомен застрахователя, който извършил оглед и бил изготвен
опис по щета. За претърпените вреди застрахователят заплатил обезщетение в
размер на 278,80 лева. При проучване в няколко сервиза било установено, че
сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1115,72 лева.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не се
оспорва сключването на валидна застраховка „каско“ и уведомлението за настъпило
застрахователно събитие. Твърди се, че още при сключване на договора за
застраховка са установени увреждания по същите детайлите, които са
увредени при процесното събитие, поради което съгл. чл.14, ал. 9 от ОУ не дължи
тяхната обезвреда. Оспорва да е възникнало застрахователно събитие,
включително, че застрахованият автомобил е паркира на паркинг на ул.“Народни
будители“№ 3, както и че увреждания са настъпили в резултат на описаното
събитие. Позовава се на клаузата на чл. 3, ал.1, т. 2 от ОУ, изключваща
отговорността на застрахователя при щети, настъпили на паркинг, освен ако не са
възникнали при ПТП. Оспорва размера на обезщетението, като счита че заплатеното
обезщетение покрива размера на вредите.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, чрез адв. А. поддържа така предявения
иск.
Ответната
страна се представлява от юк. Славов, които поддържа оспорването на иска.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
На осн. чл.
405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да
заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Основателността
на иска предполага доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит
застрахователен риск, вида и размера на тези щети, наличието
на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е
изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата
застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.
Между
страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието
между тях на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане „Каско” по застрахователна полица №10500100003580 от 26.02.2018г. за л.а.
марка „Фолксваген голф” с ДК № В 3838 КР към датата на
застрахователното събитие- 03.09.2018г.
Спорните
по делото въпроси могат да се обобщят по следния начин: на първо място покрива
ли отговорността на ответния застраховател щети по застрахованото имущество,
които са настъпили на паркинг, както и дали по заявените по щетата детайли са
били налице увреждания към датата на сключване на застрахователния договор,
съответно дължи ли в този случай ответникът обезщетение за вреди, измерими с
разходите за тяхното възстановяване.
По
спорните въпроси съдът намира следното:
I.Разпоредбата на чл. 3(1), т. 2 от ОУ, приложима към действалия между страните договор
за имуществено застраховане ограничава отговорността на ответника за щети в
случаите, в които са настъпили на паркинг до такива, които са възникнали при
условията на ПТП. Разпоредбата ясно и недвусмислено очертава хипотеза на
изключване на покрит риск, съгласно изискването за изчерпателност на
изключенията (чл. 345, ал.5, т. 1 от КЗ).В пар § 6., т.30 от ДП на ЗДвП "Пътнотранспортно
произшествие" е дефинирано като събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. Следователно, за да счита покрит застрахователният
риск следва вредите да възникнали при движение на моторното средство.
Същевременно от заключението на СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните се установява, че възможният механизъм на
настъпване на събитието е при съприкосновение на предмет (външен детайл на друго превозно
средство), движещ се покрай процесния автомобил с него. При липса на данни за
друг механизъм на събитието, следва да се приеме, че то е настъпило при
движение на друго МПС и съприкосновението му със застрахования
автомобил. След като увредата е настъпила при движение на превозно
средство, то налице е ПТП по смисъла на цитираната легална дефиниция. Оттук
следва, че рискът от увреждането се явява обезпечен от застрахователя.
II.Установява се от протокол № 48784 за извършване на оглед на МПС
към застрахователна полица 10500100002650, че при възникване на
застрахователното правоотношение страните за установили състояние на МПС към
датата на огледа, при което са констатирали увреждания на задната броня,
тавана, предната броня, задната дяна брата, заден десен калник. Протоколът е
подписан от „за декларатор“ от застрахованото лице и в този смисъл
се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в него неизгодни
за страната факти ( 180 от ГПК) относно щетите по автомобила към датата на
възникване на застрахователното правоотношение и вида на дейностите за тяхното
отстраняване.
От
заключението на СТЕ и преписката се установява, че при огледа по завеждане на
щетата то 3.09.2018г. са констатирани щети по задна дясна врата, задна броня и
десен калник. За възстановяване на тези увреждани се налага боядисване на
детайла. Вещото лице е дало заключение, че при процесното събитие са увредени
детайли, които са били констатирани като увредени при сключване на
застрахователния договор. Касае се, обаче за различни увреждания по едни и същи
детайли. Тоест увреждания, настъпили по процесното събитие не са идентични със
съществувалите първоначално щети. В съдебно заседание експертът е уточнил,
че процесните увреждания не биха оскъпили ремонта. За отстраняване на
първоначалните и на процесните щети е необходимо да се извърши боядисване.
Съгл
на чл. 14, т. 9 от ОУ не се изплаща застрахователно обезщетение за
увреждания на МПС, които са били налице при сключване на договора за
застраховка и са били отбелязани в застрахователния договор или в протокола за
оглед. Последващото възстановяване на отбелязаните налични увреждания се
допуска след извършване на нов оглед от застрахователя, при който се констатира
отстраняването им. С цитираната разпоредба е изключена отговорността на
застрахователя за вреди под формата на разходи за отстраняване на щети, налични
към датата на настъпване на застрахователното събитие. Изрично е уговорено, че
за да възникне правото на обезщетение, е необходимо застрахованият на отстрани
първоначалните щети, след което да предяви автомобила за оглед.Предивденото
изключение, обаче следва да се отнесе ограничително само относно щети по МПС,
които са констатирани при сключването на застрахователния договор, но не й
относно щети, които са настъпили по същите детайли след сключване на договора. Противното
би означавало да се изключи отговорността на застрахователя за вреди настъпили
по застрахованото имуществено в рамките на срока на договора. Още повече, като
е заплатил отчасти обезщетение в полза на застрахования, ответникът е признал
осъщестяването на предпоставките за ангажиране на отговорността му.
В
заключение следва да се отхвърлят доводите на ответника за изклюванена
отговорността му за щети по автомобила, настъпили в периода на действие на
договора по детайли, които са увредени преди това. Както се посочи касае се за
различни щети по едни и същи детайли.
III. При определяне размера на обезщетението, съдът следва да се
съобрази с нормата на чл.400, ал.2 от КЗ, съгласно която размерът на дължимото
обезщетение при частична увреда на имущество, представлява възстановителната му
стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които
са необходими за възстановяване на това имущество до вида преди увредата, без
прилагане на обезценка /в тази насока Решение №57/07.07.2016г. по
т.д.№3751/2014г. на ВКС, първо т.о/. Затова при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за
реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от КЗ.
Според вещото лице за отстраняване на
настъпилите преди и по време на действието на договора щети е необходимо да се
извърши боядисване на детайлите, което означава,
че при отстраняване на старата щета от съответния елемент, ще се санира целия
детайл. При това действие практически ще бъдат отстранени и заварените щети,
т.е. тези при наличието на които автомобилът е бил застрахован. Това налага
извода, че в конкретния случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на
ищеца, тъй като по този начин, същият ще си спести разходите за отстраняване на
съществувалите при сключване на договора увреждания на същия детайл, доколкото
застрахователят би заплатил и тези разходи в процеса на отстраняване на
процесните щети. Това състояние би противоречало на принципите на
справедливостта, еквивалентността и добросъвестността. Затова, за да се избегне
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответното дружество и за да не
се допусне неоправдано имуществено разместване, стойността на ремонта на задна дясна
врата следва да се поеме
по
равно от двете страни, при което претенцията на ищеца се явява основателна до
размера на половината от пазарната стойност на ремонта, включващ материали и
труд. Определена, на осн. чл.162 от ГПК по преценка на съда и при наличните
данни от данните, съдържащи се в т.8 на САТЕ – опис на детайлите, степента им
на увреждане и остойностяването им в масови сервизи, се установява, че
пазарната стойност, необходима за отстраняване на щетата по задна дясна врата,
заден десен калник и задна броня е общо 637,36 лева от които обезщетението,
което следва да се изплати на ищеца възлиза на 318,68 лева. В резултат общата
дължима стойност на застрахователното обезщетение, представляващо сбора от
стойността на труда и материалите, необходими за възстановяване на увреденото
имущество с нова от същия вид и качество, каквото е изискването на разпоредбата
на чл.400, ал.2 от КЗ, с отчитане на изплатеното от застрахователя обезщетение
в размер на 278,80 лева се равнява на 37,88 лева. Доколкото предявения размер
на иска от 10 лева, като частичен, не надвишава така установената стойност на
дължимото обезщетение, то като основателен и доказан искът следва да бъде
уважен. Върху определената сума за обезщетяване на увреденото лице се следва и
претендираното обезщетение за забава в плащането на главницата, считано от
подаване на исковата молба да изплащане на задължението.
В заключение съдът намира, че исковата
претенция се явява основателна.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат и направените от ищеца разноски с в размер на 560 лева, в
това число д.т. в размер на 50 лева и възнаграждение за САТЕ 150 лв., внесен
адв.хонорар в размер на 360 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „ЕВРОИНС” ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на „Вероника“ 2007 ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 10 лева, като частична претенция от общата в
размер на 836,92 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
съгласно договор за застраховка „каско” на МПС,
сключен със застрахователна полица № 10500100003580 от 26.02.2018г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген голф” с ДК № В 3838
КР, изразяващи се в увреждане на задна дясна врата, заден десен калник и задна
броня, в резултата на застрахователно събитие на 01.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба-05.05.2020г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА „ЗАД „ЕВРОИНС” ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на „Вероника“ 2007
ООД, ЕИК *********, с адрес в гр.Варна, кв. “Младост”,бл.148,вх.1, ет.1, ап.3 сумата в размер на 560 лв. (петстотин и шестдесет лева)
представляваща сторени от ищеца разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: