Решение по дело №14403/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 361
Дата: 23 януари 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110214403
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110214403 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от В. К. П., с ЕГН: **********
в качеството й на представител на ЕТ ,,КРИС 13 - В. П.", с ЕИК: .................... с
адрес: .........................., чрез упълномощен защитник против Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К № 5040350 на СДВР, с който било установено,
че на 25.06.2021г. в 15:46ч. в гр.София, по бул. ,,Сливница" до блок 3, с
посока на движение от бул.,,Константин Величков" към ул.,,Опълченска" бил
заснет да бъде управляван лек автомобил марка ..............с рег.№ ......................,
собственост на търговеца, със скорост от 64 км/ч., превишавайки максимално
допустимата скорост за движение в населено място от 50 км/ч. с 14 км/ч. -
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същото било установено с техническо
средство АТСС TFR1 - M 613.
В жалбата до съда се навеждат оплаквания за процесуална
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, развивайки се
подробни съображения в тази насока. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което същият да бъде отменен.
1
В съдебно заседание жалбоподателят В. К. П. , редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се изразява становище по неоснователността на жалбата като се иска от съда
да остави същата без уважение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.06.2021г. в 15:46ч. в гр.София, по бул. ,,Сливница" до блок 3, с
посока на движение от бул.,,Константин Величков" към ул.,,Опълченска" бил
заснет да бъде управляван лек автомобил марка ................. с рег.№ .................,
собственост на търговеца, със скорост от 64 км/ч., превишавайки максимално
допустимата скорост за движение в населено място от 50 км/ч. с 14 км/ч. -
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същото било установено с техническо
средство АТСС TFR1 - M 613.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от
жалбоподателя и същата се установи по категоричен и несъмнен начин от
приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
2
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 и Протокол за проверка № 6 - 38 - 20 за проверка на система за
видеоконтрол TFR - 1M.
Маршрута, по който се е движел лекият автомобил, е бил обезпечен с
техническо средство, предназначена да измерва и записва движението и
скоростта на моторни превозни средства.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Видно от постъпилата справка за собственост на заснетото МПС е, че
собственик на лекия автомобил към момента на нарушението, е бил ,,КРИС
13 - В. П.", с ЕИК:..........., с представител В. К. П.. Ето защо нарушението се
явява доказано от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказаетлства.
Съдът намира, че вмененото нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е
3
съставомерно от обективна страна. Авторството на изпълнителното деяние се
презюмира от справката за собственост на лекия автомобил.
Не е следва да бъде споделено оплакването на жалбоподателя, че
електронният фиш е бил издаден при наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения. Санкциониращият акт е бил постановен по образец,
утвърден по съответния законов ред, като от хипотезата на посочената в него
правна норма се пояснява, че е налице нарушение в населено място. Коректно
са били отразени и времето, мястото и посоката на движение на заснетия лек
автомобил, както и скоростта му на движение, максимално допустимата
скорост и скоростта на превишаване. Нарушението е било извършено в
населено място, поради което и не е било необходимо изрично отразяване на
това обстоятелство в електронния фиш. Цитианият в жалбата на търговеца
подзаконов нормативен акт е неотносим към насотящия случай, тък като
касае установяване на превишена скорост в процедура по съставяне на АУАН
и НП, а настоящата такава е по ЗДвП. За пълнота следва да се отбележи, че не
всяко формално нарушение на закона или подзаконов нормативен акт е от
категорията на съществените, които да обуславят отмяната на процесуално
основание.
Санкционната норма на чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП
санкционира нарушителя за повторно извършено нарушение на наказание,
предвидено в съответната разпоредба в двоен размер.
В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в
населено място от 50 км/ч. с 16 км/ч., което попада в хипотезата на чл.182,
ал.1 т.2 от ЗДвП и предвижда наказание глоба в размер на 50.00 лева. Поради
строго фиксирания му размер и същият не подлежи на последваща редукция.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което същият и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР сумата от 80.00 лева представляваща юрисконсултско
4
възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
5040350 на СДВР, с който на В. К. П., с ЕГН: ********** в качеството й на
представител на ЕТ ,,КРИС 13 - В. П.", с ЕИК: .............. с адрес: ...................., е
наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева за извършено
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА В. К. П., с ЕГН:
**********, в качеството й на законен представител на ЕТ ,,КРИС 13 - В. П.",
с ЕИК:................ с адрес: ................... да заплати на СДВР сумата от 80.00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и
сумата от 05.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – гр.София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от В. К. П., с ЕГН: ********** в качеството й на
представител на ЕТ ,,КРИС 13 - В. П.", с ЕИК: ................ с адрес: гр.София, ул. ,,Костур" №
8А, чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
5040350 на СДВР, с който било установено, че на 25.06.2021г. в 15:46ч. в гр.София, по бул.
,,Сливница" до блок 3, с посока на движение от бул.,,Константин Величков" към
ул.,,Опълченска" бил заснет да бъде управляван лек автомобил марка............... с рег.№
.................., собственост на търговеца, със скорост от 64 км/ч., превишавайки максимално
допустимата скорост за движение в населено място от 50 км/ч. с 14 км/ч. - нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същото било установено с техническо средство АТСС TFR1 - M 613. В
жалбата до съда се навеждат оплаквания за процесуална незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш, развивайки се подробни съображения в тази насока. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което същият да бъде отменен. В
съдебно заседание жалбоподателят В. К. П. , редовно призован, не се явява и не се
представлява. Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща
представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се изразява становище
по неоснователността на жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в
законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът като
съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за установено следното от
фактическа страна: На 25.06.2021г. в 15:46ч. в гр.София, по бул. ,,Сливница" до блок 3, с
посока на движение от бул.,,Константин Величков" към ул.,,Опълченска" бил заснет да бъде
управляван лек автомобил марка ............. с рег.№ ................, собственост на търговеца, със
скорост от 64 км/ч., превишавайки максимално допустимата скорост за движение в населено
място от 50 км/ч. с 14 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същото било установено с
техническо средство АТСС TFR1 - M 613. Горната фактическа обстановка принципно не се
оспорва от жалбоподателя и същата се установи по категоричен и несъмнен начин от
приложените към делото писмени доказателства. При така приетото за установено от
фактическа страна съдът намери депозираната жалба за основателна по следните
съображения: Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон. С промените в ЗДвП /
ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този
начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство,
в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо
средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност
за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки
фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл –
когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава
електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни
за първата фаза на административно – наказателното производство. В случая нарушението е
установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът
на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши
заснемането, за което е налице надлежно Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 и Протокол за проверка № 6 - 38 - 20 за проверка на система за
видеоконтрол TFR - 1M. Маршрута, по който се е движел лекият автомобил, е бил обезпечен
1
с техническо средство, предназначена да измерва и записва движението и скоростта на
моторни превозни средства. Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане
на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното
нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към
момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол
няма това качество. Видно от постъпилата справка за собственост на заснетото МПС е, че
собственик на лекия автомобил към момента на нарушението, е бил ,,КРИС 13 - В. П.", с
ЕИК: .................., с представител В. К. П.. Ето защо нарушението се явява доказано от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът намира, че вмененото
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е съставомерно от обективна страна. Авторството на
изпълнителното деяние се презюмира от справката за собственост на лекия автомобил. Не е
следва да бъде споделено оплакването на жалбоподателя, че електронният фиш е бил
издаден при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения. Санкциониращият
акт е бил постановен по образец, утвърден по съответния законов ред, като от хипотезата на
посочената в него правна норма се пояснява, че е налице нарушение в населено място.
Коректно са били отразени и времето, мястото и посоката на движение на заснетия лек
автомобил, както и скоростта му на движение, максимално допустимата скорост и скоростта
на превишаване. Нарушението е било извършено в населено място, поради което и не е било
необходимо изрично отразяване на това обстоятелство в електронния фиш. Цитираният в
жалбата на търговеца подзаконов нормативен акт е неотносим към настоящия случай,
тъкйкато касае установяване на превишена скорост в процедура по съставяне на АУАН и
НП, а настоящата такава е по ЗДвП. За пълнота следва да се отбележи, че не всяко формално
нарушение на закона или подзаконов нормативен акт е от категорията на съществените,
които да обуславят отмяната на процесуално основание. Санкционната норма на чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП санкционира нарушителя за повторно извършено нарушение
на наказание, предвидено в съответната разпоредба в двоен размер. В случая е налице
превишаване на максимално допустимата скорост в населено място от 50 км/ч. с 16 км/ч.,
което попада в хипотезата на чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП и предвижда наказание глоба в размер
на 50.00 лева. Поради строго фиксирания му размер и същият не подлежи на последваща
редукция. При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени процесуални
нарушения в хода на административно – наказателното производство, които да обосноват
отмяната на акта на процесуално основание. Поради тази причина съдът прие, че
електронният фиш за реализиране на административно – наказателна отговорност е бил
издаден законосъобразно, поради което същият и следва да бъде потвърден. С оглед изхода
на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР сумата от 80.00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
2