Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София , 14.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на пети юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №11544 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Г.К.П. ЕГН ********** *** иска да се
признае за установено на основание чл.422 от ГПК във чл. 535 ТЗ , че „У.“ ЕООД *** му дължи по запис на
заповед от 02.02.2015 г сумата от 172 356 лева ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от
22.03.2017 г по ч.гр.д.№16274/17 г на СРС , 57 състав .
Ищецът твърди , че ответника му дължи
сумата по записа на заповед . С допълнителната искова молба ищецът посочва , че
издаването на записа на заповед има обезпечителен характер по отношение на
задължения по договор за заем от 11.08.2011 г , с който ищецът е
предоставил на ответника сумата от 100 000 евро . На 02.02.2015 г страните
сключили допълнително споразумение , с което установили останалия размер на
неплатената главница и лихва – 88 124 евро , които са осчетоводени от
ответника . Ищецът оспорва погасяването на задължението със споразумение от
05.03.2015 г /вероятна правописна грешка от ищеца – посочена е дата
15.03.2015 г / между него и „Д.А.И.“ С.р.л.; респ.твърди , че това споразумение
е развалено от „Д.А.И.“ С.р.л. и развалянето има обратно действие .
Ответникът оспорва издаването на записа
на заповед и твърди , че същият е антидатиран от ищеца , който е бивш негов управител до
06.03.2015 г . Признава , че е имало правоотношение по договор за заем между
страните възникнало въз основа на договор за възнаграждение според резултатите
между „Д.А.И.“ С.р.л. и ищеца от 07.07.2011 г , изменен с договор от 28.07.2014
г , според който ищецът е отпуснал на ответника сумата от 100 000 евро и е
подписано споразумение - договор за заем от 11.08.2011 г . По договорът
за заем на 29.07.2014 г ответникът платил 5000 лева , а на 23.01.2015 г –
30 000 евро . След подписване на споразумение от 05.03.2015 г между
ищеца и „Д.А.И.“ С.р.л. няма непогасени задължения на ответника към ищеца.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
С процесния запис на заповед от 02.02.2015
г ответникът се е задължил за плати безусловно и без протест на ищеца сумата от
172 356 лева на падеж 30.04.2016 с място
на плащане гр.София . Записът на заповед
е подписан от ищеца като управител на ответника към претендираната
дата 02.02.2015 г .
Издадена е заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от
22.03.2017 г по ч.гр.д.№16274/17 г на СРС , 57 състав .
В двуседмичен срок – още на 21.03.2017 г
и 22.03.2017 г - ответникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение и
искане за спиране на изпълнението . В срок са представени доказателства пред
СРС за предявяване на процесния иск .
Ответникът представя удостоверение за
актуално състояние , според което ищецът е бил негов управител и съдружник още
от 2008 г до 06.03.2015 г .
Ответникът представя споразумение от
07.07.2011 г между „Д.А.И. С.р.л.“ и ищеца . В него се уреждат инвестиции и
възнаграждения на ищеца в описани дружества , като ищецът предоставя три
отделни заема /“облигации“/ .
Ответникът представя споразумение за
инвестиция от 11.08.2011 г между „К.Р.Е.С.“ ООД и ищеца . Ищецът инвестира в „К.Р.Е.С.“ ООД /сегашна фирма „У.“ ЕООД/ сумата от
110 000 евро при 4,5 % годишна лихва . Според чл.4.1 от договора с
подписването на споразумението се освобождава от задължение „Д.А.И. С.р.л.“.
Ответникът представя споразумение за
изплащане на договор за инвестиция от 04.08.2014 г между него и ищеца .
Споразумението е сключено , за да се приведе в изпълнение договор за частично
изплащане на облигации и на основание чл.6.4 от Договор за изменение сключен на
28.07.2014 г между ищеца и „Д.А.И. С.р.л.“. Ответникът се съгласява да изплати
на ищеца сумата от 5000 евро до 7 дни .
Според чл.2.1 от споразумението ищецът се съгласява , че подписването на
споразумението представлява изпълнение на договора от името на „Д.А.И. С.р.л.“.
Ответникът представя разходен касов ордер
от 29.07.2014 г за връщане на част от заем от 2011 г – 5000 лева .
Ответникът представя двустранно
подписана от страните нота за погасяване от 21.01.2015 г , според която
страните подписват нота за предсрочно погасяване , за да приведат в изпълнение договора
за изменение сключен на 12.01.2015 г и споразуменията към него за частично
изплащане на облигациите. Ответникът се съгласява да плати на ищеца сумата от
30 000 евро .
Ответникът представя авизо за местен
превод от 23.01.2015 г , с което е заплатил на ищеца сумата от 58 674,90
лева , което е левовата равностойност на 30 000 евро .
Ответникът представя договор за спогодба от 05.03.2015 г между „Д.А.И.
С.р.л.“ и ищеца . В него се установяват следните факти :
-
страните са
сключили на 07.07.2011 г договор , изменен на 28.07.2014 г и на 12.01.2015 г – „договор за възнаграждение според
резултатите“ . С този договор се
уреждат инвестициите на ищеца с максимална номинална стойност 300 000 евро
в дружествата „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД , „У.“ ЕООД и „Джи А.Г.“
ЕООД / наричани “прехвърлени дружества“/ . Самата инвестиция се определя като
„дълг по заемите“ , който е следвало да се изплати на ищеца само ако са
изпълнени някои предварително дефинирани цели и уговорени условия . ;
-
ищецът е получил
до края на януари 2015 г авансово частично погасяване на дълга по заемите в
размер на 100 000 евро ;
-
страните желаят
да уредят отношенията си по договора за възнаграждение според резултатите ,
договор за управление и всяко друго споразумение , което съществува между тях ;
-
страните се
съгласяват , че договорът за възнаграждение според резултатите се прекратява ,
а ищецът има право да запази получената до края на януари 2015 г сума в размер
на 100 000 евро ;
-
ищецът има право да получи до края на м.12.2016 г
обща сума от 160 000 евро като частично , но окончателно
възстановяване на стойността на останалия дълг по заемите , но ако спази
условията по раздел 5 и раздел 6 от споразумението ;
-
до 30.09.2015 г
на ищеца трябва да се заплатят 50 000 евро ; до 31.03.2016 г – 30 000
евро ; и до 31.12.2016 г – 80 000 евро ;
-
ищецът има право
за получи възнаграждения за управление на няколко дружества за м.02.2015 г и
суми за неползван отпуск на стойност 40 000 лева : на вноски до
септември 2015 г ;
-
прекратяват се
всички договори за управление на ищеца на българските дружества ;
-
страните се
споразумяват , че няма неуредени със споразумението претенции по договорите за
управление и други споразумения ;
-
сключва се трудов
договор между ищеца и „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД за надомен
труд за пазарни проучвания ;
-
ищецът не трябва да допуска извършване на конкурентна
дейност , да върне вещи на
дружествата , да подаде оставка от неправителствена организация , да проведе
обучение ;
-
ако до края на
2016 г ищецът не е извършил нарушение на споразумението , който ще бъде
освободен от отговорност като управител на дружествата . Ако е извършил
нарушение на споразумението , трудовия договор или друго вредоносно действие
ищецът губи право на плащания по споразумението и трябва да върне сумата от
100 000 евро получена до края на януари 2015 г .
С писмо от 31.03.2015 г „Д.А.И. С.р.л.“
уведомява ответника , че договорът за спогодба от 05.03.2015 г замества всички
предишни споразумения с ищеца и трябва да се отпишат задълженията към него .
С решение от 30.12.2015 г ответникът
отписва задължения към ищеца в размер на 131 908,10 лева главница и
30 812,03 лева лихви .
С допълнителната искова молба ищецът
посочва , че издаването на записа на заповед има обезпечителен характер по отношение
на задължения по договор за заем от 11.08.2011 г , с който ищецът е
предоставил на ответника сумата от 100 000 евро . Останалите управляващи ,
включително и управителят на „Д.А.И.“ С.р.л. знаели и се съгласили да се издаде
записа на заповед . На 02.02.2015 г страните сключили допълнително споразумение
, с което установили останалия размер на неплатената главница и лихва –
88 124 евро , които са осчетоводени от ответника . Ищецът оспорва
погасяването на задължението със споразумение от 15.03.2015 г между него
и „Д.А.И.“ С.р.л.; респ.твърди , че това споразумение е развалено от „Д.А.И.“
С.р.л. и развалянето има обратно действие .
Ищецът представя разпечатка на имейли от
24.09.2015 г и 29.09.2015 г на представляващия на „Д.А.И.“ С.р.л. М.У., в което
същият заявява , че прекратява споразумението с ищеца от 05.03.2015 г , тъй
като последният е извършил нарушения на клаузите да не развива конкурентна
дейност . Претендира се връщане на получените по споразумението суми .
Ищецът представя споразумение за
изплащане на инвестиция от 02.02.2015 г между страните по делото – подписана
сам със себе си от ищеца – според което ответникът трябва да върне безусловно и
неотменимо сумата от 88 124 евро
или нейната левова равностойност ; а за сумата се издава запис на
заповед за процесната сума .
С
приемо-предавателен протокол от 02.02.2015 г ищецът си предава сам на себе си
записа на заповед .
С допълнителен отговор ответникът
оспорва представените едностранно от ищеца споразумение за изплащане на
инвестиция и приемо-предавателен протокол от 02.02.2015 г . Счита , че тези
документи са създадени за нуждите на процеса и както и записът на заповед за антидатирани . Самата сума от 88 124 евро е
необоснована като размер при наличните частични плащания ат 5000 евро и
30 000 евро . Ищецът се опитва да заобиколи сключената между страните
арбитражна клауза и подведомственост на спора пред арбитраж към Международната
търговска камара в Цюрих , Швейцария . Ответникът представя Етичен кодекс на
дружеството „Д.А.И.“ С.р.л.
С определение от 27.11.2017 г е отделил
спорното от безспорното . Указал е на
ищеца , че е в негова доказателствена тежест да докаже , че записът на заповед
е издаден и подписан на 02.02.2015 г – когато все
още е бил управител на ответника . Указал е на ищеца , че е в негова
доказателствена тежест да докаже , че ответникът му дължи по каузалното
правоотношение / договор за заем / процесната сума .
В молба от 14.12.2017 г ответникът
оспорва обезпечаването на вземания между страните с процесния запис на заповед
.
Според изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В.А. ; споразумението за изплащане
на инвестиция от 02.02.2015 г , записът на заповед и приемо-предавателния
протокол не са налични в счетоводството на ответника и не са регистрирани в
деловодната система . В счетоводството са изпълнили писмо от 31.03.2015 г на „Д.А.И.
С.р.л.“ въз основа на договор за спогодба от 05.03.2015 г и са отписали задълженията
към ищеца . През 2015 г са извършвани плащания от ответника към ищеца общо за
87 418,54 лева . На 23.01.2015 г е преведена на ищеца ищеца
сумата от 58 674,90 лева , което е левовата равностойност на 30 000
евро . Лихвите върху отпусната сума по споразумението за инвестиция от
11.08.2011 г е 7584,71 лева . След договор за спогодба от 05.03.2015 г на ищеца
за преведени до 31.08.2015 г общо 16 779,61 лева .
В о.с.з на 06.03.2018 г е прието за
безспорно между страните , че по договор от 11.08.2011 г са предоставени в заем
100 000 евро . Спори се , че записът на заповед обезпечава заема .
С постановление от 09.06.2017 г СГП е
отказала да образува наказателно производство във връзка с издадени от ищеца
записи на заповед . Ищецът представя молба от 12.03.2018 г на М.У.до Апелативна
прокуратура-София , че ищецът извършва престъпления с издаване на записи на
заповед .
Според
изслушаната по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице
В.А. ; вземанията за ищеца към ответника до договор за инвестиционен заем от
11.08.2011 г са 131 908,10 лева главница и 31 664,97 лева лихва .
Сумите са отписани по нареждане в писмо на управителя на „Д.А.И. С.р.л.“. След
02.02.2015 г ответникът не плащал по договор
за инвестиционен заем от 11.08.2011 г , а има
плащания на други основания – възнаграждение за управление , неплатен
отпуск и по договор за спогодба от
05.03.2015 г .
Според разпитания пред съда свидетел Д.М.
, същата извършила финансов одит на годишния финансов отчет на ответника за
2015 г . Сумата от 70 000 евро е отписана , тъй като ответникът счита , че
не е дължима . Одиторът е обърнал внимание на необходимост от документална
обоснованост , а ищецът потвърдил задължението през предходни години . Самото
споразумение от 05.03.2015 г не е представено на одитора поради
конфиденциалност от управителя на дружеството .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
В доказателствена
тежест на ищеца по иск по чл.535 ТЗ за дължима сума по запис на заповед е да установи
, че е поемател по съответния запис на заповед отговарящ на изискванията на чл.
535 от ТЗ , за издател на който се сочи ответникът . В тежест на издателя-длъжник
е да докаже възраженията си срещу вземането , които могат да бъдат абсолютни
/срещу формата или съдържанието на записа на заповед, липсата на формална
легитимация на приносителя , срещу действителността на волеизявленията,
материализирани в ценната книга, възражения относно необходимите действия за
запазване на регреса, просрочването на менителничния
ефект, плащането по ценната книга/ и/или лични, основани на
съпътстващите записа на заповед каузални отношения /нищожна, унищожаема или развалена каузална сделка, неизпълнение на
задължение на другата страна по каузалната сделка, погасяване на задължението
на длъжника по каузалната сделка , което е било обезпечено със записа на
заповед /.
В случая
ищецът е представил запис на заповед , който притежава необходимите реквизити
по чл.535 ТЗ , но ответникът оспорва датата на издаване на записа на заповед
02.02.2015 г респ.че записът на заповед е издаден
преди прекратяване на представителната власт на ищеца като негов
управител на 06.03.2015 г .
С определение
от 27.11.2017 г съдът е указал на ищеца , че щом се позовава на благоприятна
дата на запис на заповед при вече изтекъл мандат , то е в негова
доказателствена тежест да я докаже – решение
№84 от 23.06.2009
г по т.д.№
681/2008 г,
ТК , ІІ ТО на ВКС, решение №57 от 29.04.2013 г по гр.д.№354/12 г на ВКС ,
IV ГО
.
По делото не
се представиха доказателства от ищеца , че записът на заповед действително е
издаден на 02.02.2015 г или поне по времето , в което е бил управител на
ответника . Следователно не е доказано от ищеца , че записът на заповед е
издаден от него като представител на ответника , съответно , че задължава
последния с менителнично
задължение . Фактически липсва реквитит /подпис
на законен представител на издателя / , записът на заповед е нищожен поради
липса на форма и не поражда правни последици /чл.536 ал.1 ТЗ / - решение
№158 от 05.03.2004 г по
гр.д.№1059/03 г на ВКС , II ТО.
Налице са
многобройни индиции , че записът на заповед наистина е
издаден при злоупотреба от ищеца като бивш управител и е антидатиран
. Записът на заповед , споразумението и „приемо-предаватлния
протокол“ са изготвени едностранно от ищеца .
ССЕ и допълнителната ССЕ установяват , че записът на заповед ,
споразумението и приемо-предавателният протокол от същата дата са непознати
в счетоводството и в деловодната система на ответника . Записът на заповед и споразумението към
него не са визирани в по-късно подписания договор за спогодба от 05.03.2015 г
между „Д.А.И. С.р.л.“ и ищеца. Очевидна е „целта“ на съставянето на записа на
заповед - да се избегне арбитражната клауза за разглеждане на споровете по тази спогодба
пред арбитраж към Международната търговска камара в Цюрих , Швейцария . Само
по тези съображения искът е неоснователен .
Само за
пълнота трябва да се посочи , че дори записът на заповед да не беше нищожен ,
задълженията на ответника по него са погасени . Сключена е спогодба от
05.03.2015 г между „Д.А.И. С.р.л.“ и ищеца , който договор е в полза на трето
лице – ответника /чл.22 ЗЗД / . Видно от текста на спогодбата , с нея се
уреждат инвестициите на ищеца с максимална номинална стойност 300 000 евро
в дружествата „О Д.Е.Е.К.“ ЕООД , „У.“ ЕООД и
„Джи А.Г.“ ЕООД / наричани “прехвърлени дружества“/ , като задълженията на
ответника са погасени /опростени/ за сметка на възникване на задължения към
фирмата-майка „Д.А.И. С.р.л.“. След
подписване на спогодбата ответникът е отписал задълженията към ищеца т.е. има изявление на ответника като трето
ползващо се лице , че ще се ползва от договора в негова полза . Всички
задължения на ответника към ищеца са погасени и са възникнали задължения на „Д.А.И.
С.р.л.“. Евентуални претенции на ищеца следва да бъдат насочени към „Д.А.И.
С.р.л.“ пред надлежния арбитражен съд . Само при спор между тези лица може да
се прецени дали наистина ищецът е извършил нарушения на спогодбата /конкурентна
дейност/ и дали му се дължат суми по спогодбата . Погасяването на задълженията
на ответника е безусловно и е без значение за отношенията между страните по настоящото
делото . Евентуални последици от развалянето биха настъпили между страните по спогодбата
от 05.03.2015 г - „Д.А.И. С.р.л.“ и ищеца – а не по отношение на ответника ,
който не е страна по тях и задълженията му вече са погасени .
Налага се изводът , че искът е неоснователен
и трябва да се отхвърли .
С оглед изхода на делото в тежест на ищеца
са деловодни разноски на ответника в размер на 7600 лева – адвокатско
възнаграждение и депозит за ССЕ .
Адвокатското възнаграждение на ответника от 10 561,48 лева е намалено
поради прекомерност на 7000 лева с ДДС . Делото не е с ниска фактическа и
правна сложност , за да се присъди минимално адвокатско възнаграждение от
5972,54 лева с ДДС .
Водим от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Г.К.П. ЕГН ********** *** да се признае за
установено на основание чл.422 от ГПК във чл. 535 ТЗ , че „У.“ ЕООД *** му дължи по запис на
заповед от 02.02.2015 г сумата от 172 356 лева ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от
22.03.2017 г по ч.гр.д.№16274/17 г на СРС , 57 състав .
ОСЪЖДА
Г.К.П. ЕГН ********** *** да заплати
на „У.“ ЕООД *** сумата от 7600 лева деловодни разноски .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :