Определение по дело №1452/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№          /   .07.2020г.

 

гр.  Варна

 

     ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 10.07.2020 година, в състав: 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

     като разгледа докладваното от съдия Бажлекова, въззивно гражданско дело № 1452 по описа за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ОДМВР – гр. Варна, чрез юрк. Богдана Йорданова, срещу Решение №1341/13.03.2020г., постановено по гр. дело  №18066 по описа за 2019г. на РС-Варна, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на Ж.В.Н.,  сумата  1321.50 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд  за периода 31.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 189.47  лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.01.2017 г. - 17.10.2019г.,  на осн. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в размер на  300  лева, на осн.чл.78 ГПК. В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат.  Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. Доказателствени искания не са направени.

Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстнационното решение бъде потвърдено. Претендира присъждане на  съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.

     Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

     Водим от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

     НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.08.2020г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: 1.        2.