РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Перник, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500037 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от С. Б. М., чрез
пълномощника му адв. А. А., със съдебен адрес: *** срещу решение № 25 от
11.10.2022 година, постановено по гр. д. № 74/2022 г., по описа на Районен
съд - Трън, с което е отхвърлен предявения от С. С. Б. М., ЕГН **********,
***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу А. С. С., ***, с който се
иска да бъде осъдена А. С. С. да предаде владението на мъжко куче порода
„Мини пинчер“, светлокафяво на цвят, на име „***“, негова собственост,
което владее или държи без правно основание.
Със същото съдебно решение С. Б. М. е осъден да заплати на А. С. С.
сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски.
Във въззивната жалба по подробни съображения се твърди, че
ответната страна не е провела успешно производство по чл. 193 от ГПК,
доколкото представените писмени доказателства не установяват с
категоричност, че се касаят именно за процесното куче. На следващо място
жалбоподателя счита, че първоинстанционния съд, отхвърляйки исковата
молба, не е посочил на какво основание присъжда кучето на ответницата,
предвид липсващи мотиви в тази насока. Поради това се иска отмяната на
обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което исковата
молба бъде уважена.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила
становище по жалбата, намирайки последната за неоснователна. В писмения
отговор се сочи, че хипотезата на чл. 193 от ГПК е неприложима в случая,
доколкото се касае за частен свидетелстващ документ. Излагат се
съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно
решение, поради което се иска потвърждаването му.
И двете страни претендират разноски.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество. Решението е валидно - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански
дела и допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по предявените
искови претенции.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от
въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното първоинстанционно решение РС Трън е отхвърлил
предявения от С. Б. М. иск, с правно основание чл. 108 от ЗС срещу А. С. С. за
осъждане на последната да му предаде владението на мъжко куче, порода
„Мини пинчер“, светлокафяво на цвят, на име „***“, негова собственост,
което владее или държи без правно основание.
Със същото решение РС на осн.чл.78, ал.3 от ГПК е присъдил в полза на
ответницата сторените от нея разноски за един адвокат в размер на 600 лева.
Районен съд – гр. Трън е бил сезиран с ревандикационен иск, с правно
основание чл.108 от ЗС - за ревандикация на движима вещ.
От представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че на 27.07.2020 година ответницата и ищеца, живеещи на
съпружески начала в дома на жената, закупили от св.П.В. от с.***, *** област
мъжко куче, порода мини пинчер, което било на около два месеца. За
сделката ответницата заплатила сумата от 200 лева, като св.В. предоставил и
паспорт на животното, от който е видна извършената дотук ваксинация.
Предварителна информация за това ответницата била събрала от съседката си
св.М. А., която също закупила такова куче от св.В. три месеца преди
процесната сделка. Видно от копие на страница от ваксинационен паспорт
(л.26 от делото), на 15.07.2020 година на спорното куче била поставена
ваксина „Нобивак“, като първа ваксина за двумесечно куче. Св. П.В.
потвърждава подписа на ветеринарния лекар, полагащ грижи за новородените
му кучета (д-р Г.П., находящ се в ***), като установява, че на 15.07.2020 г.
било ваксинирано кучето, около 40 дни след раждането му. Това е първата
ваксина - Нобивак Parvo. (показания на св.В., св.С. и св.А.)
В представения от ищеца по делото договор за покупко - продажба на
2
куче с дата 02.06.2020г. и приемо-предавателен протокол е описана сделка
между св.П.В. В. и ищецът С. Б. М. за закупуване на мъжки пинчер на име
***, светлокафяв на цвят. В точка 1.3 „Сведения за кучето, предмет на
продажбата“ от договора е описано, че датата на раждане на животното е ***,
място на раждане ***, а като възраст е записано 2 месеца. Договорът не е с
нотариална заверка на подписите. Свидетелят В. заявява, че подписът върху
договора и приемо - предавателния протокол към него за „продавач“ е негов,
но и че въпросните документи са му били представени за подписване от
адвоката на ищеца през първите месеци на 2022 година.
От разпита на свидетеля Р.П.Р. – приятел на ищеца, последният го
помолил да отидат заедно да вземат процесното куче от ***. Присъствал на
самата сделка и ги завел с ответницата до мястото, където се били уговорили,
свързал се с човека, който продавал кучето, за да му каже адреса. Това се
случило преди 2 - 3 години, в околностите на гр.***, в едно от селата, но не го
помни. Ищецът не му казал за кого взема кучето, като в автомобила на
свидетеля били общо четирима души - ищецът, ответницата, свидетеля Р. и
неговата приятелка. Отишли на мястото, като продавачът излязъл с жена,
която носела едно кашонче с няколко малки кучета. Ищецът си избрал едно
от тях, платил 500 лева и ги дал на жената. Не е присъствал на подписване на
документи относно продажбата и предаването на кучето.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
По предявения ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 от
ЗС:
Настоящият съдебен състав го намира за допустим, но разгледан по
същество – неоснователен.
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна
на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК,
кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: че той е собственик
на процесните движими вещи на соченото основание, както и че те се владеят
или държат именно от ответника, като това владение или държане се
осъществява без правно основание. От друга страна, в тежест на ответникът е
да докаже, че това владение или държане е правомерно.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото пред
районния съд свидетели В., С. и А., които са единни и непротиворечиви,
установяващи по несъмнен начин, че 27.07.2020 година ответницата и ищеца,
живеещи на съпружески начала в дома на жената, закупили от св.П.В. от
с.***, *** област мъжко куче, порода мини пинчер, което било на около два
месеца. За сделката ответницата заплатила сумата от 200 лева, като св.В.
предоставил и паспорт на животното, от който е видна извършената дотук
ваксинация.
На *** година страните се разделили, като ищецът напуснал жилището
на родителите на ищцата, където живеели и отправил претенции за
изключителни права на собственост върху кучето, като на 10.05.2022 година
3
депозирал исковата молба по делото пред РС – гр.Трън.
От разпита на свидетеля В., чиито показания съдът кредитира
обективни, последователни и достоверни, произхождащи от лице,
незаинтересовано по никакъв начин от изхода на спора, става ясно, че
представеният от ищеца договор за покупко - продажба на процесното куче и
приемо - предавателния протокол към него от 02.06.2020 година са
антидатирани, с невярно съдържание и са съставени единствено за нуждите
на ищеца по делото, непосредствено преди неговото завеждане в съда –
10.05.2022 година, тъй като са му били представени за подпис в центъра на
гр.*** от адвоката на ищеца в началото на 2022 година (няколко месеца
преди 06.07.2022 година – датата на съдебния протокол за разпит), което
категорично мотивира настоящият съдебен състав да не ги цени.
Наред с горното, дори да се приеме, че договорът действително е бил
подписан на 02.06.2022 година, а кучето тогава е било на два месеца, то
рождената му дата би била в началото на месец април 2022 година, което
категорично се изключва от всички останали гласни и писмени доказателства
по делото, от които е видно, че тя е около средата на месец май 2022 година.
Наред с горното, представената бележка от ищеца за платен данък на куче
датира от 08.06.2022 година – непосредствено преди завеждане на настоящия
иск пред съда, което от една страна не доказва че е платен именно за
процесното куче, а от друга – в контекста на гореизложените съждения
създава у съда убеждение, че въпросното фискално задължение в размер на
сумата от 08,63 лева е било реализирано единствено за нуждите на доказване
на ищцовата искова претенция, каквото плащане всъщност може да извърши
всяко трето лице, без индивидуализация на съответното куче. Наред с
горното, съгласно константната съдебна практика заплащането на данък от
определено лице по отношение на конкретна вещ не го легитимира като неин
собственик.
Ето защо съдът не следва да кредитира показанията на свидетеля Р.
(приятел на ищеца), които от една страна се опровергават по категоричен
начин от показанията на първата група от трима свидетели, а от друга –
съдържат вътрешни противоречия и неясноти – свидетелят не помни точно
кога, откъде и от кого е било закупено кучето, установява че ищецът е
заплатил сумата от 500 лева на една жена, държаща кашон с кученца, от която
са го взели, но не е присъствал на договора за продажба и приемо -
предавателния протокол към него от 02.06.2020 година, където в т.4.1 от
договора и в т.1 и т.2 от протокола е записано, че сумата е било предадена
при подписването им и при предаването на кучето. Горните факти и
обстоятелства се взаимоизключват като противоречиви, което мотивира
настоящият съдебен състав да ги приеме за недостоверни и негодни за
провеждане на успешно доказване на ревандикационната претенция на
ищеца.
В случая ищецът претендира изключително право на собственост върху
процесната движима вещ, по отношение на която обаче съдът приема, че е
била придобита от ответницата, с която живеели на съпружески начала в
4
нейния дом, въз основа на първоначалната регистрация на кучето при д-р
Г.П., във ветеринарния му кабинет, находящ се в ***.
Ето защо съдът счита, че ищецът не е доказал надлежно придобивното
правно основание върху процесната движима вещ, т.е.същият не се
легитимира като собственик на кучето ***. Последното се владее от
ответницата на годно правно придобивно основание срещу сумата от 200
лева, заплатена от нея в брой на продавача – св.В..
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, при договори за прехвърляне на
собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху
определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия
договор, без да е нужно да се предаде вещта. А съгласно алинея втора на
посочения член, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи,
определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат
определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат
предадени. В тази връзка, от гореизложеното безспорно се установява, че
ответницата е придобила процесното спорно куче от св.В. на 27.06.2022
година, като го е регистрирала при ветеринарния лекар в гр.***. Друго
вписване на кучето при друг ветеринар в гр.*** само на името на ищеца
(представено от него), без знанието и съгласието на ответницата съдът счита
за ирелевантно и непораждащо правни последици действие, от които ищецът
не може да черпи изключителни права по отношение на промяна на
собствеността спрямо домашния любимец.
При това положение, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗД, договорът е породил
транслативен ефект – прехвърлил е собственосттта върху процесното куче
***, с предаването му на ответницата от продавача – св.В..
В резултат на всичко изложено дотук, въззивният съд следва да
потвърди първоинстанционното решение, с която е отхвърлен изцяло искът, с
правно основание чл.108 от ЗС и са присъдени сторените разноски на
ответницата за един адвокат.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, настоящият съдебен
състав следва да осъди въззивника да заплати на въззиваемата страна
сторените от нея разноски пред ПОС в размер на 300 лева – за един адвокат.
Воден от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 11.10.2022 година, постановено по
5
гр. д. № 74/2022 г., по описа на Районен съд – Трън.
ОСЪЖДА С. Б. М. да заплати на А. С. С. сумата от 300,00 (триста)
лева – за разноски пред ОС -Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6