№ 36
гр. Ямбол , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Е. Иванов
Галина И. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Николай Е. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20212300500087 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Х. М., чрез пълномощник адв. И.Г. от АК Я.,
срещу Определение №260068/12.01.2021 г. по гр.д. №3139/2020 г. по описа на ЯРС, с което
е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Твърди
се, че постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Според
жалбоподателката, твърденията на длъжника за изтекла погасителна давност, както и
евентуалните възражения на кредитора за спиране и/или прекъсване на давностния срок, както и за
наличие на хипотезите на чл.115 от ЗЗД, могат да бъдат направени и преценявани само в исково
производство, като длъжникът не бил длъжен да аргументира възражението си по чл.414 от ГПК
и да навежда доводи и възражения относно недължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение. При подадено възражение право на кредитора било да прецени дали ще предяви иск
по чл.422 от ГПК или не. Твърде условно било да се приеме, че ако длъжникът бил подал
възражение, то кредиторът е щял да предяви иск по чл.422 от ГПК, в което производство да бъдат
наведени доводи за погасяване на вземането по давност. Сочи се, че в исковата молба в
действителност се твърдяло, че давността е изтекла преди образуване на ч.гр.д., но за да се
установяло дали това е така, следвало да бъде изискан договора за потребителски кредит и
погасителния план към него. Само посредством тяхното представяне било възможно да се
установи дали давността е изтекла след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, т.е. искът би
бил процесуално допустим. Обжалваното определение било неправилно, и като постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно допускането,
представянето и събирането на доказателствата. Поради това моли за отмяна на
обжалваното определение и за връщане на делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В писмен отговор насрещната страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД гр.София, с ЕИК-********* оспорва жалбата и твърди че същата е неоснователна.
Сочи, че правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните и препятства оспорването на задълженията, въз
основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Твърди, че в по
предявения отрицателен установителен иск ищецът се позовавал на факти, настъпили преди
изтичането на срока за подаване на възражение срещу издадената Заповед за изпълнение,
поради което правилно и законосъобразно първоинстанционния съд постановил, че
предявеният иск е недопустим. Претендира се потвърждаване на първоинстанционния акт и
присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.
1
ЯОС, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и представените по
делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество частна жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Г. Х. М.,
чрез пълномощник адв. И.Г., с която против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД гр.София е предявен отрицателен установителен иск, да бъде прието за установено
спрямо ответника, че вземането му предмет на ИЛ от 16.12.2015 г. по ч.гр.д. № 2451/2015 г. ,
въз основа на който е образувано ИД № 293/2016 год. по описа на ЧСИ И.Х. не съществува
поради изтекла погасителна давност и нередовно уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се тълкува във връзка с
хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК. От значение в случая е и пояснението, че фактите следва да
са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По реда на ГПК в сила от 01.03.2008г. заповедите за изпълнение
се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл.237 ГПК /отм./. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение /в т. см. Опр. №214/15.05.2018 г.
по ч.гр.д. № 1528/2018 г.. IV г. о на ВКС/. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2
ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене
не се провежда. Съгласно практиката на ВКС, оспорването от длъжника, основано на факти
и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се
извърши с възражението по чл.414 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са
основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК. На
новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти длъжникът може да
се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Т.е. длъжникът в заповедното
производство може да ползва исковата защита по чл.439 ГПК, като разпоредбата на чл.439
ГПК урежда един фактически състав – оспорване на изпълнението на основание
новонастъпили факти. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение по правилото на чл.416 ГПК. Неподаването на възражение по
чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за
установяване на вземането по чл.422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на
заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице
специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК /в т. см. Опр. №956/22.12.2010г. по
ч.т.д.№ 886/2010г. на I т.о./.
В настоящия случай, както правилно е посочил в мотивите си
първоинстанционният съд, в исковата молба се твърдят факти, които са настъпили до датата
на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК /твърди се наличие на давност текла от
03.05.2009г. до момента на подаване на в съда на заявлението по чл.410 ГПК, и цесия
извършена на 25.10.2012г./. Въз основа на тези сочени в ИМ факти, длъжникът е могъл да
подаде възражение по чл. 414 от ГПК. При положение, че не е сторил това, то възможността
да се позове на тези факти е преклудирана. Следва да се посочи, че страните в исковия
процес не трябва да се смесват със субектите на материалното правоотношение. Щом като
процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на накърненото материално
право, тя се определя от правното твърдение на ищеца, заявено в иска. Т.е. правният спор се
индивидуализира, чрез претендираното от ищеца спорно право. В настоящия случай ищцата
изрично е заявила недължимост на сумите по изпълнителното дело, позовавайки се на
факти, които са настъпили до датата на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК.
2
Поради това, предявеният иск правилно е бил приет за недопустим и производството по
делото прекратено от първоинстанционния съд.
Предвид изложеното определението на ЯРС, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, следва да се присъдят разноски в полза на въззиваемата
страна пред настоящата инстанция, в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
изчислено в предвидения в чл.25а от НЗПП минимален размер.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260068/12.01.2021 г. постановено по гр.д.
№3139/2020 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Г. Х. М. , с ЕГН-********, от гр.**********, със съдебен адрес:
*************, чрез адв. И.Г. от АК Я., да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД гр.София, с ЕИК-********* сумата 50 лв.- разноски пред въззивната
инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3