№ 131
гр. С., 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900164 по описа за 2023 година
ИЩЕЦЪТ – П. Н. Т., с ЕГН **********, с адрес: обл. С., гр. Б., ул. „С.“ № 13, вх. А,
ап. 5, чрез пълномощника си адв. И. Ж. от САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „К. А. Д.-К.“
№ 5, вх. В, ап. 25 е предявил обективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ
и чл.497 от КЗ срещу З.А.Д. „Д.Б.:Ж.З.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Г. М Д.“ № 1, за заплащане на сумата от 30 000 (тридесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки, страдания и ограничения в движенията за период по-дълъг от 30 дни,
причинени от: фрактура на ребро вляво, контузия на гръден кош, язва на
дванадесетопръстника, с интензивен стомашночревен кръвоизлив и хроничен еритемо-
ексудативен и ерозитивен гастрит, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 17. 09. 2022г.,
на главен път Е-79, в района на 169,600 км. между л.а. марка „Опел“, модел „Агила“, с рег.
№ СО 0627 СМ – управляван от ищеца и специален автомобил „Ивеко 3510“, с рег. № КН
5866 ВН, управляван от Р. С. М. от с. К., обл. К., по вина на последния, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, по
полица № BG/30/122001797346, валидна за периода от 19.06.2022г. – 18.06.2023г., както и
сумата в размер на обезщетение на 272,41 (двеста седемдесет и два лева и четиридесет и
една стотинки) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени
разноски за лечение с медикаменти вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва
върху посочените суми, считано от 21.07.2023г. – датата на постановения отказ за
извънсъдебно изплащане на застрахователните обезщетения от ответника до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
1
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В исковата си молба, уточнена с молба вх. № 8603/26. 10. 2023 г. ищецът твърди, че
на 17. 09. 2022 г., около 15:55 часа, управлявайки собствения си л. а. „Опел Агила“, с рег. №
СО 0627 СМ, по главен път Е-79, с посока от гр. М. към гр. Б., в района на 169,600 км. спрял
автомобила в лентата за движение, тъй като в същата лента пред него имало и други спрели
автомобили, поради аварирал друг такъв на пътното платно и невъзможност за движение. В
автомобила на ищеца пътували още Н.Т.Т., А.А.Г. и Т.А.Г..
Посочено е още в исковата молба, че по същото време, със същата посока на
движение, към мястото, където бил спрял ищецът, се приближавал специален автомобил
„Ивеко 3510“, с peг. № КН 5866 ВН, управляван от Р. С. М.. Достигайки мястото, където се
намирала колоната от спрели автомобили, водачът на специализирания автомобил не
предприел своевременни действия по спиране на автомобила, в резултат на което, последвал
удар между предната част на управлявания от него автомобил „Ивеко 3510“, с peг. № КН 58
66 ВН и задната част на л. а. „Опел Агила“, с peг. № CO 0627 СМ. В резултат на настъпилия
удар, лекият автомобил „Опел Агила“ бил изместен в посока напред и блъснал в задната
част т. а. „Фолксваген Крафтер 2,5 ТДИ", с peг. № СВ 6664 ВР, който от своя страна блъснал
с предната си част намиращия се пред него специален автомобил „Мерцедес 416 ЦДИ“, с
peг. № ВН 4187 АМ.
За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на РУ-М. и екип на СМП. Полицейските служители
съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, № 0000/17.09.2022 г. и било
образувано Досъдебно производство № 338/2022 г. по описа на РУ - М., пр.пр. № 6657/2022
г. по описа на РП-Враца.
Ищецът сочи още, че вследствие на описаното ПТП, пострадал като получил
следните травматични увреждания, свързани с физически болки и страдания, довели до
разстройство на здравето му за период по-дълъг от 30 дни:
1. фрактура на ребро, вляво;
2. Контузия на гръден кош;
3. Язва на дванадесетопръстника, с интензивен стомашно-чревен кръвоизлив;
4. Хроничен еритемо-ексудативен и ерозивен гастрит.
Поддържа се още от ищеца в исковата молба, че му била оказана спешна медицинска
помощ от екип на ЦСМП – Б., тъй като бил във видимо увредено общо състояние, без ясен
спомен за случилото се. Оплаквал се от непоносими болки в областта на гръдния кош,
ирадиращи към гърба, болки при дълбоко вдишване и болки при извършването на каквито и
да било движения на торса. По-късно същия ден бил транспортиран за лечение в МБАЛ „Св.
А." АД - гр. С., където му били назначени и извършени необходимите изследвания.
Констатирани били фрактура на ребро в лявата част на гръдния кош, както и контузия на
гръдния кош. Назначена му била терапия посредством нестероидни противовъзпалителни
медикаменти и продължаване на лечението в домашни условия.
2
Твърди се в исковата молба, че на 04. 10. 2022 г. ищецът потърсил медицинска помощ
в МБАЛ „Св. А.“ АД, поради болки в областта на корема и наличието на тъмни
изпражнения, където било констатирано наличие на стомашночревен кръвоизлив, поради
което бил приет за лечение в отделението по гастроентерология за периода от четири дни.
След извършени изследвания били констатирани наличието на язва на
дванадесетопръстника с изразен еритем и оток на лигавицата, изразени язвени дефекти
около 7-8 мм и наличието на кървене. Наложило се извършването на ендоскопска хемостаза,
за овладяване на кървенето. Установено било, че вследствие на първоначално получените от
ПТП травматични увреждания и медикаментозното лечение, ищецът получил възпаление на
дванадесетопръстника, последваща язва на дванадесетопръстника и развит хроничен
еритмо-ексудативен и ерозивен гастрит.
Ищецът излага, че в резултат на получените травматични увреждания търпял силни по
интензитет физически болки и страдания, дори и след проведеното медикаментозно лечение.
Имал нужда от постоянна подкрепа и съдействие от близките си хора, което от своя страна
го карало да се чувства непълноценен, физически и психически нестабилен.
Твърди се още в исковата молба, че към датата на ПТП-то по отношение на т. а. „Ивеко
3510“, с peг. № КН 58 66 ВН била налице валидно сключена с ответното ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД,
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица №
BG/30/122001797346, за периода от 19.06.2022 г. до 18.06.2023 г.
Ищецът отправил доброволна претенция към дружеството ответник на 21.04.2023г. за
заплащане на застрахователно обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, по
която претенция била образувана щета № 0801-007302/2022-09/10. С писмо от 21.07.2023г.
ответното дружество отказало да определи и заплати обезщетение на ищеца.
Освен неимуществени вреди, ищецът претендира осъждането на ответника да му
заплати понесени от него и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по
лечението му за закупуване на медикаменти, както и за издаване на медицински документи,
които разходи възлизали в размер на 272,41 лева, съобразно разходни документи /подробно
конкретизирани в ут. молба от 26.10.2023г. – л.88 от делото/, от които 182,41 лева за
лекарства и 90 лева – такса за издаване на копие от История на заболяването му.
Ищецът претендира и лихва за забава върху сумите по исковите претенции, считано от
22. 07. 2023 г. - датата следваща изтичането на законоустановения тримесечен срок за
произнасяне от ответното дружество по предявената от ищеца доброволна претенция до
изплащането й.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.:Ж.З.“ АД е подал писмен
отговор, чрез процесуалния си представител юрк. К. И., с който е оспорил предявените
искове по основание и размер.
С отговора на исковата молба, ответникът признава наличието към датата на ПТП на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, за товарен автомобил „Ивеко 3510“, с рег. № КН 5866 ВН, сключено с полица
3
№ BG/30/122001797346/18. 06. 2022 г.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва наличието на вина на
застрахования при него водач за настъпване на процесното ПТП. При условията на
евентуалност сочи, че процесното ПТП е възникнало в условията на независимо
съизвършителство от страна на тримата водачи - на ищеца, на авариралия автомобил и на
застрахования в дружеството ответник водач.
С отговора на исковата молба се прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки
и страдания, както и на съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи към
процесния период. Ответникът прави и възражение за съпричиняване на ПТП и
вредоносните последици от него, като сочи, че ищецът е пътувал без поставен
обезопасителен колан, управлявал МПС с превишена скорост, което му било попречило да
реагира своевременно на възникналата опасност и да подаде сигнал на идващите зад него
автомобили, както и управлявал автомобила си след употреба на алкохол и без да има
необходимата правоспособност.
Ответникът по делото прави и възражение за съпричиняване от страна на ищеца и по
отношение на продължителността на оздравителния и възстановителния период, като
твърди, че ищецът не е полагал дължимата грижа за спазване на лекарските препоръки, не
бил провеждал задължителна или препоръчителна физиотерапия и рехабилитация, което
удължило периода на възстановяването му.
Твърди, че ищецът се е възстановил в рамките на обичайното за този вид травми.
Твърди още в отговора на исковата си молба, че язвата на дванадесетопръстника и
хроничния еритемо-ексудативен и ерозивен гастрит били заболявания, които ищецът имал
отпреди ПТП, а дори и да били възникнали след ПТП нямали връзка с травмите/лечението
на уврежданията от ПТП.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва и претенцията за имуществени
вреди на ищеца, като твърди, че не е налице причинно-следствената връзка между
направените разходи за лечение и лекарства и травмите от ПТП, както и необходимостта и
относимостта на разходите за лечение. На самостоятелно основание възразява разходът в
размер на 90 лв. за копие от ИЗ да е необходим и да следва да бъде възложен в негова
тежест.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която
е възразил срещу направените с отговора на исковата молба искания, възражения,
оспорвания и твърдения.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната
искова молба, в който е посочил, че поддържа всички направени твърдения, възражения и
искания в първоначалния такъв.
4
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение по НОХД №282/2023г. на РС - гр.М. от 20.11.2023г. е
одобрено споразумение, с което Р. С. М. е признат за виновен във това, че на 17.09.2022г., на
Главен път Е79, км. 169.600, с посока на движение от гр. М. към гр. Б., при управление на
моторно превозно средство - специален автомобил марка „Ивеко 3510“ с peг. номер КН 5866
ВН, негова собственост, е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 21. ал.2 от ЗДвП -
"Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената
в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, а именно ограничение с пътен знак В26 "Забранено
е движението със скорост по-висока от означената - 50 км/ч, като се е движил със скорост от
80,7 км/ч., при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице - престъпление по чл.343, ал.3, предл.3, б.“а“, предл.2, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, при условията на чл.66, ал.1
от НК и е лишен от право да управлява МПС за срок от 9 месеца.
Видно от горното споразумение е, че ищецът не е сред лицата, на които е причинена
средна телесна повреда при процесното ПТП. Същият обаче е описан като пострадало лице в
съставения протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от служители на РУ-М. на
03.10.2022г.
Установява се от заключението на изслушаната и приетата по делото комплексна
съдебно медицинска и автотехническа експертиза, че в резултат на ПТП на ищеца е
причинено следното травматично увреждане - контузия на гръден кош, което е отзвучало
за около 15-20 дни без да останат трайни или постоянни последици за здравето на
пострадалия. Вещото лице сочи, че в приложените по делото медицински документи няма
данни на ищеца да е назначена медикаментозна или друг вид терапия. В приложената по
делото медицинска документация нямало и отразена фрактура на ребро. При прегледа на
ищеца в СО на болница „Св.А.”-С. била извършена рентгенография на гръден кош и таз, но
нямало приложени разчитания на тази рентгенография по делото, както и не била отразена
рентгеновата диагноза. В документа издаден от СО /лист 24/ била записана основна диагноза
по МКБ Фрактура на ребра без диагнозата да била подкрепена от клинично и резултат от
рентгеновото изследване. В същият документ ищецът отказал с подпис предложената му
хоспитализация.
По отношение на претенцията на ищеца за имуществени вреди, вещите лица сочат, че
приложените касови бонове по делото за закупуване на фраксипарин и нестероидно
противовъзпалително лекарствено средство могат да имат отношение към травмата на
ищеца, но по делото не била налице рецепта за тяхното изписване, както и амбулаторен лист
за преглед с последващо назначаване на такава терапия.
Видно е още от заключението на вещите лица, че автомобилът на ищеца е бил
фабрично оборудван с инерционни предпазни колани, но не можело да се установи по
категоричен начин, че към момента на ПТП ищецът е бил с поставен такъв колан.
5
Заключението на КСМАТЕ сочи, че е налице причинно-следствена връзка, между
получените увреждания от ищеца и процесното ПТП.
По делото са представени касови бонове за закупени медикаменти, но от тя не се
установява кой е закупил медикаментите. Представена е от ищеца и фактура от 11.01.2023г.
на стойност 90 лева за копие на история на заболяване, като същата не представлява разход
направен във връзка с настъпили травматични увреждания за ищеца от процесното ПТП.
От показанията на свидетеля К.И. – внук на ищеца се установява, че дядо му е
пострадал при ПТП на 17.09.2022г. Състоянието му след катастрофата било тежко, тъй като
не можел да слезе сам от колата пред спешното в гр.Б.. Той имал болки в гръдния кош и в
кръста. Свидетелят установява, че дядо му отказал да остане в Окръжна болница в С., където
бил откаран от Спешното в гр.Б.. След това една седмица свидетелят и годеницата му се
грижели за него. Помагали му да са облича и да се изправя от леглото, да си легне, тъй като
той нямал способността сам да го направи. Лекарите му били изписали пластири за ребрата,
които свидетелят сменял всеки ден, защото дядо му не можел сам да го прави. Две седмици
по-късно дядо му започнал да се оплаква от силни болки в стомаха и от кървене по време на
тоалетна. Бил приет в болница за лечение на язва и други проблеми със стомаха. Престоят в
болницата продължил около 3-4 дена, след което свидетелят прибрал дядо си в къщи.
Болките в ребрата на дядо му продължили около два месеца и половина, като кръстът все
още го болял. Язвата се излекувала в продължение на около месец.
Свидетелят сочи още, че след катастрофата дядо му не бил същият човек. Страх го
било да шофира на по-големи разстояния. Чувството му за хумор изчезнало и не се хранел
особено много. Свидетелят живеел при дядо си около седмица след ПТП и помагал за
всички домашни задължения. След това ходел само през деня и се прибирал вечер в своя
дом. Преди ПТП-то дядо му нямал болки, нито здравословни оплаквания, освен обичайните
за диабет диети, които спазвал.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарния
автомобил марка „Ивеко 3510“, с peг. № КН 5866 ВН, сключено със застрахователна полица
№ BG/30/122001797346/18.06.2022г., сключена със „ЗАД Д.Б.:Ж.З.“ АД и валидна за периода
19.06.2022 г. – 18.06.2023г., т.е. към датата на ПТП, 17.09.2022год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на П. Н. Т. и отказ на същата от ответника с дата 21.07.2023г. е, че ищецът е депозирал
при ответника застрахователната си претенция на 21.04.2023г., както и че ответникът е
отказал да определи и изплати застрахователно обезщетение по същата.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
6
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
7
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца по делото от 21.04.2023г.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложеното по делото влязло в сила на 20.11.2023 год. споразумение,
сключено по НОХД № 282/2023 год. на PC – М. – относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че зачитайки така
сключеното споразумение за прекратяване на наказателното производство пред
наказателния съд, приравнено на влязла в сила присъда, настоящият съдебен състав следва
да приеме за установено извършеното виновно от Р. С. М. деяние, съставляващо
престъпление по НК.
На следващо място по делото се установи от изслушаната и приета КСМАТЕ,
настъпилото като пряк резултат от ПТП телесно увреждане на ищеца, описано в и.м. –
контузия на гръден кош. Не се установиха по делото, при условията на пълно и главно
доказване останалите твърдени от ищеца и описани в исковата молба негови травматични
увреждания от процесното ПТП. Вещото лице – лекар в състава на КСМАТЕ сочи, че за тези
твърдени увреждания по делото няма категорични доказателства, че са настъпили /по
отношение фрактурата на ребро/ и че са в причинно – следствена връзка /по отношение на
язвата на дванадесетопръстника и гастрита/ с процесното ПТП. Заключението на вещите
лица не е оспорено от процесуалния представител на ищеца.
Установена бе и причинната връзка между контузията на гръден кош нанесена на
ищеца и търпените от него физически болки и страдания и изживян стрес.
Установено бе и че соченото в и.м. увреждане - контузия на гръден кош, причинено
при ПТП на ищеца, е в причинна връзка с противоправните действия на деликвента,
причинил ПТП.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за товарния автомобил марка „Ивеко 3510“, с рег. № КН 5866 ВН,
управляван при ПТП от деликвента Р. С. М., е била сключена със ЗАД „Д.Б.:Ж.З.” АД,
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
8
BG/30/122001797346, валидна за периода от 19.06.2022г. – 18.06.2023г., т.е. към датата на
ПТП, 17.09.2022 год.
Доказан по основание, първият от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от полученото при
ПТП травматично увреждане, както и последици за здравословното му състояние, налагащи
ограничения в нормалния му начин на живот за около 15-20 дни.
От заключението на обсъдената горе комплексна съдебно-медицинска експертиза
бяха установени както интензитета и продължителността във времето на физическите болки
и страдания, понесени от ищеца, така и последиците за здравето му от нанесеното му при
ПТП травматично увреждане. Установено бе, че субективните оплаквания от получената
контузия на гръден кош отшумяват за около 15-20 дни, без да останат трайни последици за
здравето на ищеца.
При определяне на обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди,
предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищецът е възрастен мъж, който към
момента на ПТП – на 78 години, е бил физически увреден, което обстоятелство е
препятствало за сравнително кратък период от време връщането му към нормален и
пълноценен начин на живот.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причиненото на П. Т. физическо увреждане налагат определяне на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди и репатриране на неблагоприятните последици
от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, в размер на 5 000 лева, която сума
ответникът следва да се осъди да му заплати на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, а за разликата до
пълния предявен размер от 30 000 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото
обезщетение на ищеца поради негови действия или бездействия, довели до съпричиняване
на вредоносния резултат. На първо място следва да се отбележи, че от заключението на
КСМАТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно, обосновано и
пълно, бе установено, че контузия на гръден кош може да бъде причинена и от поставен
обезопасителен колан, но в конкретния случай дали ищецът е бил с поставен такъв вещите
лица не могат да отговорят. Видно е още от заключението, че полученото от ищеца
травматично увреждане не налага провеждането на рехабилитация или физиотерапия. В тази
връзка ответникът не проведе успешно доказване на направеното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
9
Върху сумата от 5 000 лева съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
21.07.2023 год. – датата на постановения отказ от ответника по предявената от ищеца пред
него застрахователна претенция. От тази дата е поискано присъждането на законна лихва,
поради което и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да
присъди лихвата от по-предходен момент, въпреки, че са налице основания за това.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на ищеца на обезщетение в размер на 272.41 лева за причинени имуществени
вреди – направени от ищеца разходи за медикаменти за лечение на причиненото му телесно
увреждане, не е доказан по основание и размер. По делото не са налице данни за назначена
на ищеца, от лекар медикаментозна терапия. Отделно от това от представените с и.м. касови
бонове не се установява кой е закупил отразените в тях лекарства, а представената фактура
не касае разход свързан с лечението на причиненото при ПТП на ищеца травматично
увреждане. Отразеният във фактурата разход в размер на 90 лева за изготвянето на копие от
история на заболяването на ищеца не е било необходимо да бъде извършван.
Поради изложеното вторият обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ – за заплащане на ищеца на обезщетение в размер на 272.41 лева за причинени му
имуществени вреди, ведно с акцесорния иск за законна лихва върху сумата от 272.41 лева,
считано от 21.07.2023 год. – датата на постановения отказ от ответника по предявената от
ищеца пред него застрахователна претенция, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с определение № 338/23.08.2023 год. ищецът е бил освободен от заплащане
на държавна такса и внасяне на разноски за предявените искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на
исковете в размер на 200 лева и направените разноски от бюджета на съда в размер на 400
лева – заплатено възнаграждение на вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете.
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ /л.92 от делото/,
сключен между ищеца и адвокат И. Н. Ж. от САК, със служебен адрес гр. С., ул. „К. А. Д.-
К.“ № 5, вх.В, ап.25, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36,
ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в размер на 800 лева /при минимален размер от 800 лева по
чл.7, ал.2, т.2 при интерес от 5000 лева/, като осъди ответника да заплати тази сума на
пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство. Върху горната
сума не следва да се присъжда заплащане на ДДС, доколкото не е удостоверено, че
10
адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското
възнаграждение бе съобразен с фактическата и правна сложност на делото, броят на
проведените заседания /две/ и извършените процесуални действия.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 705
лева – внесен депозит за КСМАТЕ, за призоваване на свидетел и за съдебно удостоверение,
поради което на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да му заплати сумата от
588,56 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът
не е бил представляван по делото от юрисконсулт, поради което няма основание за
присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, както е претендирано в представения
от страната списък по чл.80 от ГПК; същият е бил представляван от адвокат, но по делото
не е представен договор за правна помощ и съответно не е удостоверено заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, ЗАД „Д.Б.:Ж.З.” АД, ЕИК
********* да заплати на П. Н. Т., с ЕГН **********, с адрес: обл. С., гр. Б., ул. „С.“ № 13,
вх. А, ап. 5, сумата от 5 000 лева /пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени
му неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесено му телесно
увреждане – контузия на гръден кош, причинено в резултат на ПТП, настъпило на 17. 09.
2022г., на главен път Е-79, в района на 169,600 км. между л.а. марка „Опел“, модел „Агила“,
с рег. № СО 0627 СМ – управляван от ищеца и специален автомобил марка „Ивеко 3510“, с
рег. № КН 5866 ВН, управляван от Р. С. М. от с. К., обл. К., по вина на последния,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответника, по полица № BG/30/122001797346, валидна за периода от 19.06.2022г. –
18.06.2023г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 21.07.2023г. –
датата на постановения отказ за извънсъдебно изплащане на застрахователното обезщетение
от ответника, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по
чл.432, ал.1 от КЗ в частта му за разликата до пълния предявен размер от 30 000 /тридесет
хиляди лв./.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Н. Т., с ЕГН **********, с адрес: обл. С., гр. Б., ул.
„С.“ № 13, вх. А, ап. 5, чрез адв. И. Ж. от САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „К. А. Д.-К.“ №
5, вх. В, ап. 25 срещу З.А.Д. „Д.Б.:Ж.З.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Г. М Д.“ № 1, искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.497 от КЗ за
заплащане на сумата от 272,41 (двеста седемдесет и два лева и четиридесет и една
стотинки) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разноски
за лечение с медикаменти вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 21.07.2023г. – датата на постановения отказ за извънсъдебно
изплащане на застрахователното обезщетение от ответника, до окончателното изплащане на
11
сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ЗАД „Д.Б.:Ж.З.” АД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 200 лева /двеста лева/, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и сумата от 400 лева /четиристотин
лева/, съставляваща направени разноски от бюджета на съда, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД, „Д.Б.:Ж.З.” АД, ЕИК ********* да заплати
на адвокат И. Н. Ж. от САК, със служебен адрес гр. С., ул. „К. А. Д.-К.“ № 5, вх.В, ап.25,
сумата от 800 лева /осемстотин лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2
от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, П. Н. Т., с ЕГН **********, с адрес: обл. С.,
гр. Б., ул. „С.“ № 13, вх. А, ап. 5 да заплати на ЗАД „Д.Б.:Ж.З.” АД, ЕИК ********* сумата
от 588,56 лева /петстотин осемдесет и осем лева и петдесет и шест ст./, съставляваща
направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12