РЕШЕНИЕ
№ 928
гр. Благоевград, 22.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210102986 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от С. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес п.к. 2700, гр., чрез адвокат Л. К. Б.
против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, р-н Младост, бул. „Александър Малинов" № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, с
управители Д. Н. и И. В.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за
нищожен Договор за потребителски кредит № 1356042, сключен на 04.06.2024г. между С. И.
и „Фератум Бълагрия“ ЕООД, ЕИК *********, тъй като същият съдържа нищожни
неравноправни клаузи, както и да бъде обявен Договор за предоставяне на гаранция,
сключен на 05.06.2024 г. между С. И. и „Multitude Bank“ за нищожен, доколкото с него се
предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на
добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен
като обезпечение на недействителна сделка. Претендират се сторените поделото разноски,
както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Твърди се, че на 04.06.2024 г., С. И. е сключила Договор за потребителски кредит №
1356042, по силата на който „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* й е
предоставило в заем сумата от 5 000,00 лв. при фиксирани ГЛП от 23.33 % и ГПР от 49.66
%., като е следвало да внесе общо дължима сума от 6 750,00 лв., като сумата включвала
главница и лихва. Твърди се, че на следващия ден, 05.06.2024 г., ищцата е била задължена да
сключи договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с майлтийското дружество
„Multitude Bank“ във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му.
Твърди се, че „Multitude Bank“ трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за
потребителски кредит, като е било уговорено възнаграждение за гаранта на стойност от 5
300 лева, равняващо се на 106 % от главницата, което било разсрочено на вноски, дължими
на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът "Фератум
България" ЕООД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Счита се, че двата
договори са недействителни, доколкото във втория договор се предвижда
кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите
1
нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като
обезпечение на недействителна сделка. Твърди се, че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК. поради което същият е нищожен. По договора за
поръчителство се сочи, че той само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в
действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи се твърди, че
поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че е налице
договор за гаранция, сключен с предварително определено от кредитора по договора за
паричен заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество,
като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на
кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна
конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното
възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Сочи се, че
единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на "Фератум
България" ЕООД на допълнителен финансов приход от 5 300,00 лева, представляващ
престацията на потребителя по гаранционната сделка, което е над 100% от стойността на
главницата по кредита.
Изпълнена е процедурата по чл.131 ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата
към нея е изпратен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран
писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва се като неоснователно твърдението на ищеца, че чл. 5 от Договорът за кредит
е нищожен. По отношение твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя
спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства се сочи,
че твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за
сключване на кредитен договор, е неоснователно. Твърди се, че кредитополучателят може да
избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум
България“, потребителят сам избира обезпечението, поради което се сочи, че сключването на
договор за гаранция не е задължително. На следващо място се твърди, че исковете за
нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са
насочени срещу правилната страна - Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД.
Сочи се, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което
Фератум България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен,
съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство според
ответника няма да произведе сила на присъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и
така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца. Според ответника не може да се
говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП, като ответникът не е въвел
ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. Излага се, че на
всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за
сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител. Оспорват се твърденията
на ищеца за нарушение на чл. 143 от ЗЗП, като неоснователни. Сочи се, че в чл. 5 от
договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за
сключване. По отношение твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се сочи, че
договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в
ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи според
ответника е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на
кредитоспособността по закон. С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените
искове, като неоснователни.
С Определение № 1020/23.05.2025 година е прекратил производството по гр. дело №
2986/2024 година по описа на РС - Благоевград, в частта по отношение на втория ответник
„Мултитюд Банк“.
2
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител – адвокат Л. Б., която не се явява, но в
депозирани молби изразява становище, че поддържа депозираната искова молба, излага
становище по същество на делото, като пледира за уважаване на предявения иск.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща законен и процесуален представител. в
депозирана молба, процесуалният представител на ответното дружество поддържа
депозирания писмен отговор, изразява становище по същество на делото, като пледира за
отхвърляне на предявения иск. Претендират се сторените по делото разноски, както и се
прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
От приетите по делото писмени доказателства – договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1356042 от 04.06.2024 г., погасителен план към договор за кредит
№ 1356042, общи условия за предоставяне на потребителски кредит, договор за гаранция от
04.06.2024 година, погасителен план към договор за гаранция се установяват параметрите на
облигационната връзка между страните по Договор за потребителски кредит № 1356042, по
силата на който ищцата е получила в собственост сумата от 5000.00лв., при фиксиран
годишен лихвен процент от 23.33% и ГПР в размер на 49.66%, като съгласно чл. 3 от
договора, за целия срок на договора на кредита, кредитополучателят следва да върне на
кредитора общо сумата от 6750 рева, представляваща сбор от главницата и лихвата от 1750
лева, при лихвен процент 23,33%.
Съгласно чл. 5 от Договора е ищцата е сключила Договор за гаранция с дружеството
„МУЛТИТУД БАНК p.I.c“ с цел да бъде обезпечен, сключеният договор за кредит и по
сключения Договор за гаранция, следва да заплати сумата от 5300,00 лева.
Прието е заключение на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, от която се установява, че при изчислението чрез кредитен
калкулатор за изчисляване на ГПР се включва: размер на предоставен кредит - 5 000,00 лв.;
срок на кредита: 18 месеца; годишен лихвен процент - 41%. След изчислението се получава
ГПР - 49,66%. При изчислението чрез кредитен калкулатор за изчисляване на ГПР с
включено възнаграждение на гаранта в размер на 5 300,00 лв. се получава следното : ГПР -
270,7745%. Вещото лице посочва, че от приложената по делото справка за получени
плащания по договора за кредит И. не е извършвала никакви плащания по същия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от
ЗПК, чл. 10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП,
чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на договора за кредит.
В тежест на ищеца е да докаже, че договора за паричен заем е нищожен на посочените
основания-противоречи на закона, както и че посочената в исковата молба клауза от
Договора - чл. 5, е нищожна на посочените основания-противоречи на закона, доколкото от
тези факти извличат изгодни правни последици, че е погасил задължението си по договора
за потребителски кредит, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване,
за валидността на правоотношението. В тежест на ответника е да докаже в процеса, че
договора е валидно сключен, да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата
молба, да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, както и
че сключването й е при съобразяване на императивните материални норми. Да се установи,
че при скл. на договора не е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че
всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е
неравноправна.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т. 1 от ДР на
ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Предвидената сума в чл. 5 до процесния договор за
потребителски кредит по задължителния договор за гаранция, който ищцата е следвало да
сключи, за да може да сключи договора за кредит безспорно съставлява общ разход по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. с §1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като е възнаграждение,
което е пряко свързано с договора за кредит и е предварително известно на кредитора,
доколкото е предложено от него.
В случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен
реалният размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е налице не само когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но
това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му
признава и гарантира.
В настоящия случай със сключването на Договора за предоставяне на гаранция
гарантът се е задължил да обезпечи точното изпълнение от страна на длъжника на
задълженията му по договора за кредит. Следователно задължението на гаранта е
задължение на поръчител. В теорията и практиката се приема, че поръчителството разкрива
белезите на акцесорен, обезпечителен, комутативен, безвъзмезден и формален договор, с
който поръчителят се задължава към кредитора на едно трето лице /главен длъжник/ да
отговаря с цялото си имущество за изпълнението на чуждото /главно/ задължение /ТР №
5/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден
договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да
бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. В случая в договора за
гаранция е установено, че задължението на гаранта /поръчителя/ в качеството му на трето
лице по обезпечаваното задължение, е възмездно, доколкото последното се поема срещу
насрещното задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение, платимо на вноски.
Видно от Договора за предоставяне на гаранция, възнаграждението се дължи за поемане на
задължението по чл. 1 - за поръчителството, като възнаграждението е дължимо на вноски,
съвпадащи с падежите на вноските по кредита. В чл. 19, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗПК е
предвидено, че годишният процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Независимо че произтича от друг договор, възнаграждението за гаранция
съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, защото икономическата
тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение
4
по договора за заем - главници, лихви и пр. като същото съгласно условията на договора е
платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за
кредит. Възнаграждението за гаранция не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 от ЗПК,
съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване
на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя.
Предвид гореизложеното, договорът за кредит се явява недействителен на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, доколкото видно от заключението на
назначената съдебно - счетоводна експертиза ГПР по процесния договор за кредит при
включване на задължението на ищцата по договора за гаранция надвишава многократно
максимално допустимия от закона размер.
По тези съображения, искът следва да бъде уважен.
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК принципно право на разноски
има ищцата, като тя на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е била освободена от заплащането на
държавни такси, но от същата е направено искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36,
ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца - адв. Л. К. Б. да се присъди
възнаграждение за осъществената правна услуга.
В производството по делото ищцата е представлявана от адвокат Л. К. Б. въз основа на
сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското
възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата, т. е.
на материално затруднено лице.
От страна на ответниците е сторено възражение за прекомерност.
Настоящият съдебен състав констатира, че в практиката на ВКС е налице противоречие
относно това дали ответната страна може да оспорва наличието на материална затрудненост
на страната, която е получила безплатна правна помощ или не. След като се запозна с
постановената в тази насока най-нова практика на ВКС, намира, че следва да изостави
разбирането, че ответника може да оспорва присъждането на адвокатско възнаграждение
при оказана безплатна правна помощ.В практиката на ВКС, се приема, че осъдената за
разноски насрещна страна не може да оспорва правото на адвоката да получи
възнаграждение съгласно чл.78 от ГПК за нейна сметка по съображения, че в
действителност материалното състояние на безплатно представлявания не е затруднено.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,
ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е: правна помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК. Достатъчно е да се
представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания. Касае се за вътрешни
отношения между страните, в които съдът не може се намесва, за разлика от хипотезата при
освобождаване от публични държавни вземания по чл.83 от ГПК. Възражението на другата
страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално затруднен по смисъла на
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатура всъщност не е основание тази страна да се освободи
от разноски. Адвокатът вече е осъществил действията по защитата на страната,
следователно разноските са реално извършени и заплащането им се дължи съгласно
разпоредбите на чл.78 от ГПК. Именно тези разпоредби са приложими по отношение на
отговорността за разноски, а не общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, което касае
установяването на фактите, свързани с предмета на спора /Определение № 220/02.02.2024г.
по ч.т.д. № 653/2023г. на ВКС, I т.о.; Определение № 1738/10.04.2024г. по гр.д. № 1522/2023г.
на ВКС, II г.о.; Определение № 60227 от 03.06.2021г. по ч.гр.д. № 1954/2021г. на ВКС и др./.
5
При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с
решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че
посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, съдът намира, че адвокатско
възнаграждение дори и в минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и
количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на
искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела /които са
служебно известни на настоящия съдебен състав/; както и в подаване на писмена защита,
преповтаряща доводите в исковата молба; адвокатът не се е явил в първото и единствено
съдебно заседание; по делото не са провеждани разпити на свидетели, изслушано е
заключение на допусната ССЕ, но адвокатът не се е явил при проведеното изслушване на
вещото лице; делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до
предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика, поради което намира,
че обоснован и справедлив съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски
хонорар от 400,00 лв. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Б.
сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд - гр. Благоевград държавната такса, дължима във връзка с уважаване
на главния иск в размер на 270,00 лв. (4 % от 6750 лв., която е стойността на процесния
договор за потребителски кредит), както и да заплати сторените по делото разноски за
заплатени от Районен съд - Благоевград разноски, представляващи възнаграждение на вещо
лице в размер на 300,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 във вр. с чл. 22 от ЗПК,
поради противоречие със закона Договор за потребителски кредит № 1356042, сключен на
04.06.2024г. между С. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес п.к. 2700, гр. и „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление : гр. София, ж.к. „Младост“ № 3,
бул. „Александър Малинов“ 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите Д.а В.а
Н. и И. В.а В..
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление : гр.
София, ж.к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ 51, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от управителите Д. В. Н. и И.В. В. да заплати по сметка на Районен съд -
Благоевград, сторените по делото разноски в размер на 300,00 лева /триста лева/ за
възнаграждение на вещо лице, както и сумата от 270,00 лв. /двеста и седемдесет лева/,
представляваща държавна такса, дължима за производството по гр. д. № 2987/2024г. на РС -
Благоевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление : гр. София, ж.к. „Младост“ № 3,
бул. „Александър Малинов“ 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите Д. В.
Н. и И. В. В. да заплати на адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ул.
„Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311, сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща
възнаграждение за адвокат.
6
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал.1
ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7