№ 74
гр. К., 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А.Б.А.
при участието на секретаря Десислава П. Митова
като разгледа докладваното от А.Б.А. Гражданско дело № 20211850100514
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1
т. 1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба вх. № 2189 / 23.06.2021
година подадена от „М.П.” АД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление :
гр. С., бул. „А.П.Ч.“ № 45, партер, офис 4, представлявано от К.Д.М. –
управител, чрез адв. М. - САК против „К.” ООД, ЕИК : *, със седалище и
адрес на управление : гр. К., ул. „С.“ № 9, представлявано от Я.Б.С., с която
ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният
дължи сумата в общ размер на 2 386.92 / две хиляди триста осемдесет и шест
лева и деветдесет и две стотинки / лева, от които: 1 836.05 / хиляда
осемстотин тридесет и шест лева и пет стотинки / лева – главница и 550.87
/петстотин и петдесет лева и осемдесет и седем стотинки / лева – мораторна
лихва, за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021 г. до изплащане на
вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно:
разноските по заповедното производство и по настоящото производство.
В исковата молба ищецът твърди, че едномесечния срок е предявил
иск, след като е подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК и е издадена
1
Заповед за изпълнение, като е образувано ч. гр. д. № 130 / 2021 г. по описа на
РС – гр. К..
Сочи се още в исковата молба, че процесното вземане е придобито въз
основа на постановление за възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г. постановено
по т. д. № 3343 / 2017 г. на СГС, влязло в сила на 29.01.2021 г. С посоченото
постановление на ищеца са възложени вземанията на „Ф.Е“ ООД / в
несъстоятелност /, ЕИК : *.
Твърди се още, че на 27.05.2013 г. е сключен комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент и на
15.08.2017 г. е сключен Анекс № 6 към договора между „Ф.Е“ ООД / в
несъстоятелност /, ЕИК : * и ответника „К.” ООД, ЕИК : *. Съгласно договора
„Ф.Е“ ООД продава на ответника активна нетна електрическа енергия на цена
в размер от 0.0795 лева КВт/час и предоставя услугата „Отговорност за
балансиране“. За закупените и доставените количества електрическа енергия
до обектите на клиента, същият дължи на търговеца договореното в Договора
възнаграждение, посочено в съответната фактура, изпратена на клиента.
Сочи се още в исковата молба, че ответникът дължи сумата от 1 836.05 /
хиляда осемстотин тридесет и шест лева и пет стотинки / лева – главница, за
доставена по договора електрическа енергия за месеците ноември и декември
2017 г., а съгласно чл. 5.4.7 от Договора ответникът дължи и лихва върху
главницата в размер на 550.87 / петстотин и петдесет лева и осемдесет и
седем стотинки / лева, за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г. – датата на
подаване на заявлението, като до този момент сумите не са изплатени.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи сумата в общ размер на 2 386.92 / две хиляди триста осемдесет и шест
лева и деветдесет и две стотинки / лева, от които: 1 836.05 / хиляда
осемстотин тридесет и шест лева и пет стотинки / лева – главница и 550.87
/петстотин и петдесет лева и осемдесет и седем стотинки / лева – мораторна
лихва, за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021 г. до изплащане на
вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно:
разноските по заповедното производство и по настоящото производство.
Ищецът редовно призован не изпраща представител. Същият е
2
депозирал молба вх. № 708 / 18.02.2022 г., с която моли да се даде ход на
делото и моли съдът да постанови решение, с което да признае искът за
основателен и да присъди направените от ищеца разноски, като посочва
размера на същите в молбата.
Ответникът редовно призован не изпраща представител, но е депозирана
молба вх. № 734 / 21.02.2022 г. от адв. Г., която изразява становище относно
доводите на ищеца и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
исковете, като поддържа и възражението за изтекла погасителна давност. Към
молбата е приложен и списък по чл. 80 от ГПК, като се претендират
направите по делото разноски.
Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
От приложеното като доказателство заверен препис от постановление №
260000 / 06.01.2021 г. постановено по т. д. № 3343 / 2017 г. по описа на СГС е
видно, че съдът възлага на ищеца – „Мултипъл плюс” АД, ЕИК : * вземанията
на „Ф.Е“ ООД / в несъстоятелност /, с ЕИК : ********** към клиенти за
доставена ел. енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635 182.84
лева, съгласно опис изготвен от синдика и пазарна оценка. Сочи се още, че в
производството по несъстоятелност вземанията на „Ф.Е“ ООД са изчислени
след извършена съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертиза,
включително и след проверки в НАП и ЕСО.
От приложената справка – пазарна оценка на вземанията на „Ф.Е“ ООД,
произтичащи от ф – ри за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на
клиента се установява, че ответникът има вземания в размер на 1 836.05 лева.
Като доказателство към делото е приложен и Договор за продажба на ел.
енергия от 27.05.2013 г., сключен между ответникът и „Ф.Е“ ООД.
Като доказателство към делото от ответната страна бяха приложени 3 /
три броя / ф – ри : № ********** / 06.12.2017 г. на ЧЕЗ „Разпределение
България“ АД / с приложение към същата /, № ********** / 31.12.2017 г. на
ЧЕЗ „Електро България“ АД и № ********** / 30.11.2017 г. на ЧЕЗ
„Разпределение България“ АД / с приложение към същата /, като
упълномощения защитник на ответника заяви, че същите са заплатени, но не
представи доказателства.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Не е спорно между страните по делото обстоятелството и се доказва от
приложените по делото писмени доказателства, че между „Ф.Е“ ООД и „К.”
ООД, ЕИК : * е бил сключен комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия и балансиране на краен клиент и на 15.08.2017 г. е
сключен Анекс № 6 към договора.
Не е спорно и обстоятелството, че вземанията на „Ф.Е“ ООД / в
несъстоятелност / са възложени на ищеца - „Мултипъл плюс” АД, ЕИК : *.
Представените два броя фактури на ЧЕЗ „Разпределение България“ АД /
с приложения към тях / съдържат и отчетни показания за количеството на
преминалата през мрежата електрическа енергия и точката на доставка /
номер на електромер /, т.е. те са косвено доказателство, че ел. енергия
подадена от „Ф.Е“ ООД към ответника е действително преминала през
мрежата и е доставена на ответното дружество. Тези фактури са точно за
периода от 01 – 30.11.2017 г. и 01.12.2017 г. В тези фактури липсват графи за
заплатена активна електрическа енергия, акциз и такса задължение към
обществото, защото от 0.00 ч на 02.12.2017 г. „Ф.Е“ ООД е отстранено от
пазара и ответникът е преминал автоматично към доставчик „ЧЕЗ Електро
България“ АД, който има лиценз. И във ф – рата № ********** / 31.12.2017 г.
на ЧЕЗ „Електро България“ АД, която е за 12.2017 г. има графа активна
енергия, акциз и такса задължение към обществото.
Съдът споделя становището на ищеца, че ЧЕЗ „Разпределение
България“ АД е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл.
88 ал. 1, във вр. с § 1 т. 346 б. „а“ от ДР на ЗЕ. Същият няма права и
задължения като търговец на електрическа енергия, краен снабдител на ел.
енергия или доставчик от последна инстанция, нито лиценз да осъществява
такива дейности и няма как да бъде кредитор по вземания за доставка на ел.
енергия.
Относно възражението направено с отговора на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на всички процесни вземания, в т. ч.
главница и лихви, съдът не споделя становището на същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
4
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. –
ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват права, за срока от въвеждане на
извънредно положение в страната до неговата отмяна.
Съгласно § 13 от ПР на Закона за изменение и допълнение на закона за
здравето / ЗИДЗЗ / сроковете спрели да текат по време на извънредното
положение по ЗМДВИП продължават да текат с изтичането на 7 дни от
обнародването на закона в ДВ / същият е обнародван на 14.05.2020 г. / и
оттогава започват да текат спрелите давностни срокове. В случая съдът
приема, че давността е спряла да тече от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.,т. е.
близо 70 / седемдесет / дни. И оттук идва извода, че погасителната давност
за конкретния случай е изтекла на 21.02.2021 г. за вземането за продадената
ел. енергия за м. ноември 2017 г. и на 25.03.2021 г. за вземането за
продадената ел. енергия за м. декември 2017 г., а заявлението до РС – К. е
подадено на 15.02.2021 г.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че искът е
основателен и доказан, ответникът не представи доказателства, че е заплатил
на ищеца дължимата сума в общ размер на 2 386.92 / две хиляди триста
осемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки / лева, от които: 1 836.05 /
хиляда осемстотин тридесет и шест лева и пет стотинки / лева – главница и
550.87 /петстотин и петдесет лева и осемдесет и седем стотинки / лева –
мораторна лихва, за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021 г. до
изплащане на вземането.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 75.70 / седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки / лева – ДТ и
358.52 / триста петдесет и осем лева и петдесет и две стотинки / лева –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.” ООД, ЕИК : *,
със седалище и адрес на управление : гр. К., ул. „С.“ № 9, представлявано от
Я.Б.С., вземането на „М.П.” АД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление
: гр. С., бул. „А.П.Ч.“ № 45, партер, офис 4, представлявано от К.Д.М. –
управител, в общ размер на 2 386.92 / две хиляди триста осемдесет и шест
лева и деветдесет и две стотинки / лева, от които: 1 836.05 / хиляда
осемстотин тридесет и шест лева и пет стотинки / лева – главница и 550.87 /
петстотин и петдесет лева и осемдесет и седем стотинки / лева – мораторна
лихва, за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 15.02.2021 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „К.” ООД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление : гр.
К., ул. „С.“ № 9, представлявано от Я.Б.С. да заплати на „М.П.” АД, ЕИК : *,
със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. „А.П.Ч.“ № 45, партер, офис
4, представлявано от К.Д.М. – управител на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 75.70 / седемдесет и пет лева и
седемдесет стотинки / лева – ДТ и 358.52 / триста петдесет и осем лева и
петдесет и две стотинки / лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6