РЕШЕНИЕ
№ 816
гр. Перник, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720101575 по описа за 2025 година
Производството по делото e образувано по искова молба на “А1 България” ЕАД
срещу „Диагностично-консултативен център 1- Перник“ ЕООД, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в размер
на 230,68 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни услуги от 10.04.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане и сумата от 10,38 лева, предсталвяваща лихва за забава за
периода от 14.09.24 г. до 23.02.25 г. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за електронни
съобщителни услуги ************* от 10.04.2019 г. За всяка отделна мобилна услуга или
пакет от услуги се сключвали отделни приложения, неразделна част от договора. Сочи се, че
с приложение № 1 от 06.12.22 г., за срок от две години, са активирани планове А1 М клас 2
XL със стандартна месечна такса от 30,99 лева без ДДС и пропоционална такса от 21,60 лева
без ДДС за посочени три броя номера, описани в Приложение 2. В т. VIII.1 от Приложение
№ 1 от 06.12.22 г. била уговорена неустоечна клауза за нарушаване срока на договора.
Описани са извършваните за периода 2022 г. – 2024 г. актуализации на цените. Посочва се,
че договорът бил прекратен на 13.09.24 г., поради направен пренос на услуги към мрежата
на друг оператор, преди изтичане на уговорения срок за ползване, в която хипотеза
потребителят дължи неустойка, формирана като сбор от стандартните месечни абонаментни
такси за мобилните планове, без отстъпки, дължими от абоната за съответните карти,
1
считано от прекратяване на договора до изтичане на посочения в него срок за всеки мобилен
номер. За дължимата се неустойка била издадена фактура № ********* от 13.09.24 г. на
стойност 236, 40 лева, неплатената част от която е в размер на 230, 68 лева. Сумата
представлява начислени за трите номера по 2 месечни такси, всяка в размер на 30,99 лева,
плюс съответната индексация от 9, 5 към два от тях и е начислен ДДС. Претендира се
заплащане на обезщетение за забава, считано от първия ден на забавата до датата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който признава
предявените искове. Представя доказателства за заплащане на претендираните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение, като сочи, че сумата е заплатена след получаване на
препис от исковата молба, тъй като до този момент не е било ясно за ответника от какво
произтича задължението, доколкото към заявлението по чл. 410 ГПК ищецът не бил
представил описаното Приложение 1. Сочи се, че ответното дружество не е получавало
покана, фактура или друг счетоводен документ, преди предявяване на иска, от който
обективно да може да разбере в какво се изразява вземането. В този смисъл счита, че не
следва да му се възлагат разноските по делото, доколкото не е дало повод за завеждане на
делото. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от
фактическа и правна страна следното:
Установява се, че „А1 България” ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответното дружество, отнасящо се за
вземанията, които са предмет на настоящата искова претенция. В тази връзка е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 735 по описа за 2025 г. на
Пернишкия районен съд.
Предявените искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК са с правно
основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключена клауза за неустойка, както и да
установи размера на неустойката, както и, че договорът е прекратен поради осъществен
пренос на мрежата към друг оператор, преди изтичане на срока му.
В тежест на ищеца е да установи падежа на задълженията и изпадането на ответника
в забава.
На осн. чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства - сключването между страните на договор за предоставяне
на електронни съобщителни услуги ************* от 10.04.2019 г. и приложение № 1 от
06.12.22 г. към него и направен пренос на услуги към мрежата на друг оператор, преди
изтичане на уговорения срок за ползване.
Към отговора ответникът представя платежно нареждане, от които е видно, че е
заплатил сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, в това число и за присъдените в
2
развилото се заповедно производство суми.
Следователно ответникът в съответствие с доказателствената тежест, която му е
възложена, установява извършено плащане на претендираната с исковата молба сума за
главница и лихви, направено след завеждане на ИМ, с което е погасил задължението си,
така, както се претендира в настоящото производство. Това обстоятелство следва да бъде
взето предвид, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и исковете за главница и мораторни лихви
следва да бъдат отхвърлени, като погасени поради плащане.На основание чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът следва да отчете извършеното цялостно плащане на дължимите суми за главница и
лихви и исковете за тях следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
Плащането в хода на процеса е равносилно на конклудентно признание на иска.
Същевременно осъщественото в хода на процеса плащане не се отразява на отговорността за
разноски на ответника, независимо, че ответникът е признал иска, тъй като той е дал повод
за спора, т.е. липсва другото кумулативно изискване по чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът не
възприема доводите на ответника, че е бил в невъзможност за узнае своевременно
стойността на задълженията си, за да ги заплати преди предявяване на иска. В заявлението
си по чл. 40 ГПК заявителят е индивидуализирал вземането си по основание и размер. В
случая не намира приложение изискването на чл. 410, ал.3 ГПК заявителят да представи в
писмен вид договорът, от който произтича вземането, както и приложенията към него, тъй
като ответното дружество няма качеството „ потребител“ по смисъла на закона, доколкото е
юридическо лице и не се ползва със засилената потребителска защита. Вземането се
основава на съглашение, подписано от ответника, с което същият е запознат и е изразил
своето съгласие с уговореното. В подаденото възражение ответникът е посочил Приложение
1 към договора, обосновавайки своите оспорвания. Поради изложеното право на разноски в
производството има ищецът.
Ищецът доказва разноски в исковото производство общо от 25,00 лв. – за държавна
такса, които следва да му се присъдят. Дължимите се разноски в заповедното производство
са заплатени вече от ответника, посредством извършения превод от 12.06.2025г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, улица «Кукуш» № 1 срещу
„Диагностично-консултативен център 1- Перник“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ул. Брезник № 2, да бъде признато за установено, че
ответната страна дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 230,68 лева,
представляваща неустойка по договор за мобилни услуги № ************* от 10.04.2019 г.
и приложение № 1 от 06.12.22 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане и сумата от 10,38 лева,
3
предсталвяваща лихва за забава за периода от 14.09.24 г. до 23.02.25 г. поради извършено
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Диагностично-консултативен център 1- Перник“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Брезник № 2 ДА ЗАПЛАТИ
на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н Илинден, улица «Кукуш» № 1 сумата в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева – разноски в
исковото производств
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. 000735 по
описа за 2025 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4