Р Е Ш Е Н И
Е № 29
Гр. Сливен, 07.02.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора Милена Радева
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Жекова административно дело № 529
по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба от Г.И.Г., ЕГН **********,
с адрес *** за присъждане на обезщетение в размер на 250,00 (двеста и петдесет)
лева, които вреди са претърпени от направени разходи за адвокатско
възнаграждение по водени в Районен съд Сливен АНД № 1670/2018 г. и АНД № 990/2019
г., както и КАНД № 160/2019 г. по описа на Административен съд Сливен,
приключило с постановяване на Решение № 183/26.11.2019 г., с което е отменено
издадено срещу Г. Наказателно постановление № М-1846/10.12.2018 г. на Заместник
кмет „ФОИ“ на Община Сливен.
В исковата молба се
твърди, че в хода на съдебните производства по обжалване на Наказателно
постановление № М-1846/10.12.2018 г. на Заместник кмет „ФОИ“ на Община Сливен по
АНД № 1670/2018 г. и АНД № 990/2019 г. двете по описа на Районен съд Сливен и
КАНД № 160/2019 г. по описа на Административен съд Сливен жалбоподателят Г. е бил
защитаван от адв. Г. М.*** по силата на сключен
Договор за правна защита и съдействие № **********/20.12.2018 г. За
осъщественото процесуално представителство същият заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 250,00 лева. КАНД № 160/2019 г. по описа на
Административен съд Сливен, приключило с постановяване на Решение №
183/26.11.2019 г., с което е отменено издадено срещу Г. Наказателно
постановление № М-1846/10.12.2018 г. на Заместник кмет „ФОИ“ на Община Сливен. Претендираната имуществена вреда съставлявала стойността на
заплатения адвокатски хонорар, заплатен в хода на съдебните производства по
обжалване на наказателното постановление. Моли съда да осъди ответника Община
Сливен да му заплати така направените разноски като обезщетение за нанесени
имуществени вреди. Претендира и направените в настоящото съдебно производство
разноски.
В с.з. ищецът,
редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. М. М., която поддържа исковата молба и моли съда да я
уважи.
В с.з. ответникът
по исковата молба Община Сливен, не се представлява.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за доказаност и основателност на иска.
Въз основа на всички
събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление № М-1846/10.12.2018 г. на Заместник кмет „ФОИ“ при Община Сливен
на Г.И.Г. за нарушение по чл. 45 ал. 1 т. 2 от Наредбата за обществения ред на
територията на Община Сливен и на основание чл. 57 ал. 1 от същата било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 (петдесет) лева. По
жалба на Г. срещу това наказателно постановление в Районен съд – Сливен било
образувано АНД № 1670/2018 г., приключило с Решение № 120/19.03.2019 г. Това
решение било обезсилено с Решение № 69/17.06.2019 г. по КАНД № 59/2019 г. по
описа на Административен съд Сливен, като производството било върнато на
Районния съд за разглеждане от друг състав. С решение № 371/01.08.2019 г. по
АНД № 990/2019 г. на Районен съд Сливен наказателното постановление било
потвърдено. Срещу последния съдебен акт по подадена касационна жалба било
образувано КАНД № 160/2019 г. на Административен съд Сливен, приключило с
Решение № 183/26.11.2019 г., с което Наказателно постановление №
М-1846/10.12.2018 г. на Заместник кмет „ФОИ“ при Община Сливен било отменено. В
хода на съдебните производства пред Районен съд Сливен и Административен съд
Сливен Г. бил защитаван от адв. Г.М. ***, съгласно
Договор за правна защита и съдействие, с договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на общо 250,00 (двеста и петдесет) лева. Пълномощникът
изготвил жалбата до Районния съд и се явил в едно съдебно заседание по АНД №
1670/2018 г., изготвил касационна жалба до Административния съд и представил
пред същия писмени бележки по КАНД № 59/2019 г., на чието открито съдебно
заседание защитата била осъществена от преупълномощен
адвокат. Адвокат Г. М. участвал и в хода по същество в откритото съдебно
заседание по АНД № 990/2019 г., като
изготвил касационната жалба срещу решението, представил писмени бележки и се
явил в откритото съдебно заседание в касационната инстанция по КАНД № 160/2019
г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха
оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Исковата молба е
процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна и като
такава следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
В процесния случай
предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203
от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе
разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер,
при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена
по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта,
действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е
осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно
предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки
трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от
тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал.
1 от ЗОДОВ. Такава липса настоящият съдебен състав не установи. На първо място,
нормата изисква наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
длъжностно лице при или по повод изпълнявана административна дейност. Във
връзка с това следва да се приеме, че издаването на наказателни постановления
от нормативно оправомощени длъжностни лица съставлява упражнена от
административни органи изпълнителна (административна) функция в рамките на
държавната власт. Макар и да не е упоменато в нормата на чл. 21 ал. 1 от АПК
като административни актове, наказателното постановление следва да се приеме
като издадено от административен орган във връзка с упражняваните от него
правомощия, следователно – като властнически акт на органите на
администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на административна
правосубектност, т.е. от извършване на административна дейност. Административният характер на издаване на
наказателно постановление, както и действията по налагане на административно
наказание, при или по повод на които са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди по чл. 1 ал. 1
от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото в Тълкувателно постановление по тълк. д. № 2/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС. Следователно,
първата от изискуемите предпоставки е налице. От доказателствата по делото се
установява, че е налице и втората такава – наказателното постановление е
отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила Решение № 183/26.11.2019
г., постановено по КАНД № 160/2019 г. по описа на Административен съд Сливен.
При преценка на доказателствата по делото и относимите
правни норми, съдът намира, че в случая са налице и другите две изискуеми
предпоставки, визирани в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – нанесена на ищеца вреда и
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело
№ 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
след като в производството по обжалване на наказателно постановление ищецът е
ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът,
платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт и е непосредствена последица от него. Действително,
плащането на адвокатско възнаграждение е по силата на облигационно
правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието на пряка причинна връзка е
безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и извършения разход за
процесуална защита е именно издаденото наказателно постановление. Както е
посочено в тълкувателното решение, неразделната взаимовръзка между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие. Според ВАС, безспорно потърсената адвокатска помощ и
платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Изплатеното
адвокатско възнаграждение се явява вреда, тъй като е налице намаляване на
имуществото на ищеца в резултат на незаконосъобразно издаденото наказателно
постановление, а ангажираната адвокатска защита е израз на нормалната грижа на
лицето за охраняване на собствените права и интереси. Ето защо съдът намира, че
предявеният иск е както основателен, така и доказан.
На следващо място, претенцията
е и доказана по безспорен начин. Видно е от договора за правна защита и
съдействие, приложен по АНД № 1670/2018 г. по описа на Районен съд Сливен, че
договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, в който случай не са
необходими други писмени доказателства, удостоверяващи извършеното плащане.
Такива биха били необходими само ако е договорено заплащане на сумата по сметка
на процесуалния представител, какъвто настоящият случай не е. Процесното
адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лева е справедливо и обосновано,
съобразено с регламентирания в нормата на чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 ал. 1
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от Г.И.Г. имуществени вреди, като
Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 250,00 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по АНД № 1670/2018 г. по описа на Районен
съд Сливен, КАНД № 59/2019 г. по описа на Административен съд Сливен АНД №
990/2019 г. по описа на Районен съд Сливен и КАНД № 160/2019 г. по описа на
Административен съд Сливен, приключило с окончателно Решение № 183/26.11.2019
г., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №
М-1846/10.12.2018 г. на Заместник кмет „ФОИ“ при Община Сливен.
С
оглед изхода на делото с уважаване на исковата молба, основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото пред настоящата
съдебна инстанция разноски, съставляващи държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Внесената държавна такса възлиза на
10,00 (десет)
лева, а съгласно представения по делото Договор за правна защита
и съдействие, между ищеца и упълномощения процесуален представител адв. М.М. е договорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на 300,00
(триста) лева. Направените разноски в общ размер от 310,00 (триста и десет) лева следва да
се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Сливен да
заплати на Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 1670/2018 г. по описа на Районен
съд Сливен, КАНД № 59/2019 г. по описа на Административен съд Сливен АНД №
990/2019 г. по описа на Районен съд Сливен и КАНД № 160/2019 г. по описа на
Административен съд Сливен.
ОСЪЖДА Община Сливен да
заплати на Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 310,00 (триста и десет)
лева, представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи
на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: