РЕШЕНИЕ
№ 9558
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110140499 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ... е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу Н. И. Д., установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 690,40 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ...., аб. № ...., за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда - 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 109,08 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2020 г. до 01.12.2022 г., сумата от 13,58 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,83 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
31.12.2019 г. до 01.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.02.2023 г. по ч. гр. дело № 71047/2022 г. по описа на
СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
1
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за
задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил на 25.09.2024
г. от ответника чрез назначения му особен представител адв. А. Ч., в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва доставката на топлинна енергия до
процесния имот. Оспорва да са издавани фактури и извлечение по сметки за исковия период
по отношение процесния имот, доколкото приложените по делото касаят друг абонатен
номер. Счита извлечението от сметки за частен свидетелстващ документ, който не
установява действителното потребление на топлинна енергия в процесния имот. Оспорва
доставената топлинна енергия да е реално отчитана, а дори и да е, то отчетът на показанията
на водомерите не е извършен надлежно и коректно. Оспорва да е осигурен достъп до
процесния имот за извършване изчисления на действителния разход на уредите за дялово
разпределение. Възразява, че не е изпаднал в забава поради липса на покана за изпълнение
от ищеца и на връчена на ответника данъчна фактура. Не възразява за изтекла
погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.
Третото лице помагач на страната от ответника .... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството *** е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 29.12.2022 г. г. срещу И.А.Д. и Н. И. Д., за сумите,
описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело №
71047/2022 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 08.02.2023 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и И.А.Д., с предмет
вземанията за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Заповедта за изпълнение е връчена на Н. И. Д. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви
установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение по посоченото дело срещу ответницата, които искове са
процесуално допустими.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно
2
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от
страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
В настоящия случай не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства – Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за
общинската собственост, чието легитимиращо действие по отношение на правото на
собственост не е оборено в процеса, че ответницата Н. И. Д., е била собственик на 1/2 ид.
част от имота – апартамент № 1***, за спорния период. По делото не се установява в
рамките на периода, за който се търси заплащане на топлинна енергия, имотът да е отчужден
или трето лице да е придобило собствеността върху него, ето защо ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, поради което е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на *** на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност
за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни
след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и
няма твърдения в тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
3
което съдът възприема като обективно изготвено, безпристрастно и обосновано,
кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства - отчети от третото лице
помагач, се установява, че в топлоснабдения имот за периода е отчетена топлинна енергия
отдадена от 1 бр. щранг лира, представляваща отоплително тяло и 1 бр. водомер за топла
вода при осигурен достъп на 13.06.2020 г. За периода от 2020/2021 г. не е осигурен достъп
до имота. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Според заключението
на вещото лице общият размер на задължението за БГВ и топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация и за отопление на имот е в размер на 1380,82 лева след изравняването,
от която ответницата дължи половината.
В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество
топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е монтиран през 2019
г. и съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две
години. Уредът не е преминал периодична проверка за 2021 г., но съответства на одобрения
тип съгласно свидетелство от 2023 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето защо съдът
дава вяра на вещото лице, че след като към 2021 г. топломерът е отговарял на изискванията
на ДАМНТ и „Съответства“, последният е „годно средство за търговско измерване“ и е
отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на топлинна
енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за посочения период. Ето защо
предявеният иск за главница в размер на 690,40 лева за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. е основателен.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ... на клиенти в гр.София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“ в размер на 13,58 лева за периода от м.11.2019 г. до
м.04.2021 г., който се установява от представените и приети по делото писмени
доказателства.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинната енергия
изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор за исковия
период в размер на 109,08 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 01.12.2022 г., до който
размер искът следва да се уважи.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
4
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
2,83 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 16,32 лева за
държавна такса и 25 лева за юрисконсулт, от които следва да му бъдат присъдени 41,17 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 33,68 лева за държавна такса (лист 43),
както и 200 лева за особен представител на ответницата (л. 65) и 400 лева за СТЕ (л. 89).
Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази
инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 731,14 лева – разноски в исковото производство или общо за двете 772,31 лева.
Ответникът не е сторил разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата Н. И. Д., ЕГН **********, с адрес в *** дължи на ***,
5
ЕИК ****6, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 690,40 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, аб. № ...., за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 29.12.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата от 109,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 01.12.2022 г., както и сумата от 13,58 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 29.12.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 08.02.2023 г. по ч. гр. дело № 71047/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2,83 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за период от 31.12.2019 г. до 01.12.2022 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН **********, с адрес в *** да заплати на ****, ЕИК ****6,
със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
772,31 лева - разноски в производството, от които 41,17 лева в заповедното и 731,14 лева в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК ...., като трето лице-помагач на
страната на ищеца ***, ЕИК ****6.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6