Р Е Ш Е Н И
Е
№ 14 05.01.2018 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На единадесети декември две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани С.
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 6047/2017г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск от С.К.Г., ЕГН **********
*** против Р.Н.С., ЕГН ********** *** за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 340 лева обезщетение за лишаване от правото на ползване на 1/3
ид.ч. от съсобственото жилище, представляващо втори жилищен етаж от сграда, с
площ от 65 кв.м., находящо се в гр.Б. за периода от 27.05.2016г. до
28.07.2016г. /погрешно записано в уточняващата молба като 28.07.2017г./, сумата
от 1517 лева обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч.
от съсобственото жилище за периода от 29.07.2016г. до 25.01.2017г., сумата от
1716 лева обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. от
съсобственото жилище за периода от 25.01.2017г. до 11.08.2017г. и сумата от 480
лева обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. от
таванското помещение за периода от 29.07.2016г. до 11.08.2017г.
Ищецът твърди, че с
ответницата са бивши съпрузи, като бракът им понастоящем е прекратен. Придобили
са в съсобственост по време на брака недвижим имот, представляващ втори жилищен
етаж от сграда, с площ от 65 кв.м., находящ се в гр.Б. С решението по
бракоразводното дело жилището било предоставено за ползване на ответницата.
През 2002г. ответницата и синовете им сменили патрона на бравата на вратата към
хола и кухнята и оттогава не допускали ищеца да ползва тези помещения. Ищецът
ползва само една стая от 14.40 кв.м. и банята, а ответницата ползва другата
стая, хола, кухнята и банята. С нотариална покана ищецът поискал бившата му съпруга
да му осигури достъп до кухнята и хола, за да ги ползва лично, но тя отказала.
Тогава той решил да отдаде под наем стаята, която ползва, но поради пречки,
създавани от ответницата не могъл да осъществи намерението си, поради което
изпратил на С. втора покана да му плаща наем. На 20.07.2016г. ответницата с
помощта на ЧСИ принудително извела Г. от апартамента, като оттогава той е
изцяло лишен от ползването на ½ от имота. С тези мотиви ищецът моли
исковете му да се уважат.
Исковете са по чл.31,
ал.2 ЗС.
Ответницата е
представила отговор, в който заявява, че искът е неоснователен. Твърди, че
семейното жилище е предоставено при развода на нея, но въпреки това страните са
продължили да живеят под един покрив. Не е ясно по какъв начин е определен
размерът на претенциите, както и периода. Изпратените нотариални покани от
ищеца не конкретизират волята му, а именно дали желае достъп до помещенията или
иска да му се заплаща наем. Размерът и периодът на претенцията не съвпадат с
тези от поканата. Ищецът е живял в жилището до 20.07.2016г., поради което
претенцията му за наем до тази дата е неоснователна. Претенцията за периода от
29.07.2016г. до 25.01.2017г. е също неоснователна, тъй като след отстраняването
му от имота ищецът не е канил ответницата да му заплаща наем. Искът за
последния период също се оспорва с твърдение, че нотариалната покана е
изпратена на 25.01.2017г., а е връчена едва на 01.02.2017г., освен това
исканата сума е много завишена. Наем за таванското помещение не се дължи, тъй
като то не е обособено, а е обща част на сградата, като освен това не може да
се отдаде под наем самостоятелно и да дава плодове. Моли се исковете да се
отхвърлят. В случай, че исковете се уважат, ответницата прави възражение за
прихващане с дължимите от ищеца суми по изп.дело № 919/2016г. по описа на ЧСИ И.Б.
в размер на 1336 лева.
По повод на
направеното възражение за прихващане, съдът е счел, че същото не следва да се
приема за разглеждане по делото, доколкото сумите, предмет на възражението, са
предмет и на изпълнително дело. По това изпълнително дело се извършват действия
по събиране на сумите, поради което за в бъдеще е възможно част от сумите или
всички суми да бъдат събрани, като така се погаси дългът. В случай, че се
приеме възражението за прихващане, ще се наложи съдът постоянно да извършва
проверки за евентуалното събиране на сумите по изпълнителното дело, което ще
доведе до утежняване на производството и до липса на сигурност, поради което
приемане на подобно възражение не е целесъобразно. Ето защо възражението не е
прието и съответно не е предмет на делото.
В съдебно заседание
искът за сумата от 1716 лева обезщетение за лишаване от правото на ползване на
½ ид.ч. от съсобственото жилище за периода от 25.01.2017г. до
11.08.2017г. е изменен досежно периода, като за в бъдеще периодът ще се счита
предявен от 01.02.2017г. до 11.08.2017г., като е прекратено производството по
делото за периода от 25.01.2017г. до 31.01.2017г. Размерът на иска не е изменен.
При преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът
достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Страните са бивши съпрузи, сключили брак през 1980г., който е прекратен
с развод с решение № 352/28.06.2004г. на БРС по гр.дело № 44/2004г. При развода
семейното жилище е предоставено за ползване на жената.
Семейното жилище представлява втори жилищен етаж от къща с площ от 65
кв.м., находяща се в гр.Б. Имотът е закупен от С.Г. по време на брака му с
ответницата, видно от нот.акт № **/**.**.****г., том *****,
дело № *****/****г. Ето защо
жилището е придобито в режим на съпружеска имуществена общност. След развода
през 2004г. СИО е прекратена и имотът е станал обща дялова собственост между
страните, като всеки от тях има по ½ ид.ч.
Установява се още, като това е безспорно между страните, че въпреки че с
развода имотът е даден да се ползва от съпругата, ищецът е продължил да живее
там и съответно е ползвал една от стаите, както и банята. Според изготвената
съдебно-техническа експертиза жилището се състои от две стаи, кухня,
баня-тоалетна, антре и тераси. В решението по бракоразводното дело също е
отразено, че имотът има две спални и дневна с кухня-бокс. Следователно БРС
приема, че жилището има общо три големи помещения – две спални и дневна с
кухня. Явно е, че ищецът е обитавал едната от спалните, а другата е била
ползвана от ответницата. Банята е била ползвана общо /по признания на самия
ищец/, антрето, поради естеството си, също е било общо ползвано, за да може
всеки от обитателите да влиза в жилището и да се придвижва из него. Ответницата
не е оспорила ищцовото твърдение, че Г. е ползвал само една от стаите, като не
е бил допускан от нея да ползва помещението, служещо за дневна и кухня. Ето
защо съдът приема този факт за установен по делото, още повече че ищецът е
пращал нотариални покани, с които е изисквал от бившата си съпруга да му даде
достъп до дневната и кухнята и да му заплаща обезщетение за това, че не може да
ги ползва.
Данните сочат, че на 20.07.2016г. ищецът принудително е бил отстранен от
ползваната от него стая. Това е станало, след като Р.С. се е снабдила с
изпълнителен лист за ползването на цялото жилище. Заведено е било изпълнително
дело, в резултат на което Г. е изведен от жилището на 20.07.2016г., видно от
протокола за принудителното отнемане на недвижим имот. Седмица по-късно, на
29.07.2016г., ищецът е бил допуснат в стаята, само за да си вземе останали там
негови вещи. Следователно от 20.07.2016г. ищецът не живее в жилището.
Според чл.31, ал.2 ЗС
когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване.
В случая съдът намира, че предпоставките на тази разпоредба са
изпълнени. Жилището е съсобствено между страните. До 20.07.2016г. ищецът е
живял в него, като е ползвал една от стаите, но не е могъл да ползва дневната с
кухненския бокс. Това помещение се е ползвало само от ответницата, която не е
давала достъп на ищеца до него. Това обстоятелство не беше отречено от нея,
освен това е ясно, че отношенията им са много лоши, видно и от решенията по
дела, образувани по ЗЗДН.
Налице са данни и за отправяне на писмена покана от страна на ищеца до
ответницата за плащане на обезщетение за лишаването му от правото на ползване. Налице
е нотариална покана, с която Г. е поискал от С. да му се плаща обезщетение за
това, че не ползва хола и кухнята. Съдът приема, че ищецът е имал предвид
помещението дневна с кухня, доколкото е приложена и друга нотариална покана, с
която той е поискал ответницата да му осигури достъп до дневната и кухнята,
като е посочил, че няма претенции към другата стая, ползвана на бившата му
съпруга. Видно е, че нотариалната покана, с която се търси парично обезщетение
за ползването на дневната и кухнята, е била връчена на ответницата на
27.05.2016г. След като ищецът е отстранен изцяло от жилището, той е пратил до
ответницата нова нотариална покана, с която й е заявил, че поради
отстраняването му от жилището следва тя да му заплаща обезщетение за неговата
½ ид.ч. и я е приканил за в бъдеще да плаща такова. Тази нотариална
покана е била връчена на С. на 01.02.2017г.
Следователно се установяват всички законови изисквания, за да се приеме,
че претенцията на ищеца е доказана в своето основание. Понеже са предявени
няколко иска по чл.31, ал.2 ЗС, за различни периоди от време, следва БРС да се
произнесе отделно по всеки един от тях.
По отношение на иска
за 340 лева обезщетение за лишаване от правото на ползване на 1/3 ид.ч. от
съсобственото жилище, за периода от 27.05.2016г. до 28.07.2016г., съдът намира
следното:
През този период, до
20.07.2016г. ищецът е ползвал една стая от жилището, а от 20.07.2016г. е бил отстранен
от него. Претенцията му обаче касае обезщетението само за невъзможността той да
ползва дневната и кухнята за целия период, като съдът е обвързан от тази
претенция, по начина, по който е предявена. Няма данни каква точно е площта на
помещението, ползвано за дневна и кухня. Данни има само за общата площ на
жилището – 65 кв.м., налице е и твърдение на ищеца за площта на стаята,
ползвана от него - 14.40 кв.м. Съдът намира, че доколкото дневната и кухнята са
в едно помещение, е логично да се счете, че това помещение не е малко, а е
просторно, поради което може да се приеме, че неговата площ е приблизително
равна на тази на стаята, т.е. 14 кв.м. Следователно ищецът има право да ползва
7 кв.м. от помещението и именно за такава площ му се дължи обезщетение по
чл.31, ал.2 ЗС. Изготвената експертиза е дала заключение, че месечната пазарна
цена за жилището е 220 лева. Тази цена касае цялата площ от 65 кв.м.
Следователно, за площ от 7 кв.м. се дължи обезщетение от 23.69 лева на месец.
Налага се извод, че периода от 27.05.2016г. до 28.07.2016г., т.е. за два
месеца, се дължи в полза на ищеца обезщетение от 47.38 лева. Той е ползвал
своята стая, признава че е ползвал и банята и антрето, следователно е лишен да
ползва само половината от дневната и кухнята. Следва решение, с което
ответницата бъде осъдена да му заплати 47.38 лева обезщетение, дължащо за 1/6
ид.ч. от имота (същият има три стаи, като всяка от страните ползва по една
стая, а ищецът не е пуснат да ползва половината от третата стая) като за
горницата до 340 лева искът подлежи на отхвърляне.
По иска за сумата от
1517 лева обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. от
съсобственото жилище за периода от 29.07.2016г. до 25.01.2017г.:
В този период ищецът
вече не е живеел в жилището, поради което принципно ответницата му дължи
обезщетение за неговата ½ ид.ч. Следва да се има предвид обаче, че с
първата нотариална покана, получена от С. на 27.05.2016г., се търси парично
обезщетение само за ползването на дневната и кухнята. Обезщетение за лишаването
от ползване на ½ ид.ч. е поискано с втората нотариална покана, получена
от ответницата едва на 01.02.2017г. Следователно за процесния период – от
29.07.2017г. до 25.01.2017г. ответницата е била поканена да плаща обезщетение
само за дневната и кухнята. Както беше установено, за 7 кв.м. се дължат 23.69
лева на месец. За посочения период от приблизително шест месеца, се дължи
сборно обезщетение от 138.98 лева, изчислено по реда на чл.162 ГПК. Следва
решение, с което ответницата се осъди да заплати 138.98 лева за неползването на
посоченото помещение, като за горницата до 1517 лева искът трябва да бъде
отхвърлен.
По иска за сумата от
1716 лева обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. от
съсобственото жилище за периода от 01.02.2017г. до 11.08.2017г., съдът намира
следното:
Ответницата на
01.02.2017г. е получила новата нотариална покана, с която от нея се претендира
да заплаща обезщетение за ½ ид.ч. от имота. Следователно тя вече дължи
обезщетение именно за тази площ, доколкото ползва целия имот и е отстранила
ищеца от него. Според експертизата месечният наем за жилището е 220 лева.
Ищецът притежава половината от него, поради което ответницата дължи месечно
обезщетение от 110 лева. За периода от 01.02.2017г. до 11.08.2017г. сумарното
обезщетение, изчислено по чл.162 ГПК, възлиза на 696.70 лева. Следва решение, с
което ответницата се осъди да заплати на ищеца обезщетение от 696.70 лева, като
за горницата до 1716 лева искът трябва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за сумата от
480 лева обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. от
таванското помещение за периода от 29.07.2016г. до 11.08.2017г., съдът намира
следното:
Този иск е изцяло неоснователен.
В съдебно заседание ответницата е заявила, че таванското помещение е необитаемо
и се ползва само като мазе, като в него няма прозорци, а само малки отвори,
като отдушници. Експертизата също е установила, че таванското помещение е
подпокривната част от пространството на скатния покрив на сградата, което се
ползва като склад. В съдебно заседание експертът е уточнил, че помещението може
да се ползва само като склад и вътре в него не може да се живее. Следователно
БРС счита, че за това помещение не се дължи отделен наем. Касае се за таванско
помещение, което по естеството си е принадлежност към жилищния етаж. Ето защо
това помещение се оценява заедно с етажа, който обслужва. Така именно е
постъпило и вещото лице, като в експертизата е изчислило, че наемът от 220 лева
на месец се дължи за апартамента, в т.ч. и подпокривното пространство. Дължи се
обезщетение само за етажа, което вече е присъдено по предишните искове. По тази
причина искът за обезщетение, дължимо отделно за ползването на таванското помещение,
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът принципно
има право на разноски, но в случая такива не са направени от негова страна,
доколкото е бил освободен от заплащането им.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът трябва да се осъди да заплати на ответницата разноски от 293.30 лева,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата трябва да се осъди да заплати
по сметка на съда държавна такса от 50 лева и разноски за експертиза от 34.86
лева, съразмерно на уважената претенция.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Н.С., ЕГН **********
*** да заплати на С.К.Г., ЕГН ********** *** сумата от 47.38 лева /четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/
обезщетение за лишаване от правото на ползване на 1/6 ид.ч. от съсобственото
жилище, представляващо втори жилищен етаж от сграда, с площ от 65 кв.м.,
находящ се в гр.Б., която ид.ч. съответства на половината от стаята,
представляваща дневна с кухня за периода от 27.05.2016г. до 28.07.2016г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 340 лева.
ОСЪЖДА Р.Н.С., ЕГН **********
*** да заплати на С.К.Г., ЕГН ********** *** сумата от 138.98 лева /сто тридесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/
обезщетение за лишаване от правото на ползване на 1/6 ид.ч. от съсобственото
жилище, представляващо втори жилищен етаж от сграда, с площ от 65 кв.м.,
находящ се в гр.Б., която ид.ч. съответства на половината от стаята,
представляваща дневна с кухня за периода от 29.07.2016г. до 25.01.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 1517 лева.
ОСЪЖДА Р.Н.С., ЕГН **********
*** да заплати на С.К.Г., ЕГН ********** *** сумата от 696.70 лева /шестстотин деветдесет и шест лева и седемдесет
стотинки/ обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. от
съсобственото жилище, представляващо втори жилищен етаж от сграда, с площ от 65
кв.м., находящ се в гр.Б. за периода от 01.02.2017г. до 11.08.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 1716 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.К.Г.,
ЕГН ********** *** за осъждането на Р.Н.С., ЕГН ********** *** да му заплати
сумата от 480 лева /четиристотин и
осемдесет лева/ обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½
ид.ч. от таванското помещение, принадлежащо към съсобственото жилище,
представляващо втори жилищен етаж от сграда, с площ от 65 кв.м., находяща се в
гр.Б. за периода от 29.07.2016г. до 11.08.2017г.
ОСЪЖДА С.К.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Р.Н.С., ЕГН ********** *** сумата от 293.30
лева /двеста
деветдесет и три лева и тридесет стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.Н.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на БРС сумата от 50 лева /петдесет лева/ държавна такса и сумата от 34.86 лева /тридесет и четири лева и осемдесет и шест
стотинки/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
А.С.