Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
гр. Русе, 16 януари 2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 10 януари
2024 г. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ………. Мария Станчева….…и в
присъствието на прокурора ……… Георги Манолов като разгледа
докладваното от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №398…… по описа на съда за
2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е
касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания),
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от С.П.А. ***, чрез
адв. И. К.,***, насочена срещу решение №688/24.10.2023 год. на Районен
съд гр. Русе, постановено по а.н.д №1008/2023г. по описа на съда, с което е
потвърдено наказателно постановление №К-1062 от 28.04.2023г., издадено от зам.
кмета на община Русе. С наказателното постановление, на С. А., за нарушение на
чл.94, ал.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на основание
чл.178е от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 лева.
В жалбата от адвоката на касатора и в писмена защита, депозирана
лично в съдебна зала от наказаното лице се твърди, че атакуваното решение е постановено
при съществено нарушение на процесуални правила и в нарушение на материалния закон.
Сочи се, че въззивната инстанция не е ценила правилно събраните по делото
доказателства и оттам е стигнала до погрешния извод за наличие и доказаност на нарушението на ЗДвП,
за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на А.. Не се
спори, че той, в качеството на водач на МПС с рег. № Р 66 11 КМ бил спрял по
начин, заради който служителите на община Русе са приели, че нарушава нормата
на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Твърди се обаче, че е спрял поради крайна необходимост
с автомобила на тротоара, а причината за релевирането на тази необходимост оправдава
с факта, че по успоредната улица имало ремонтни дейности, и това правело
паркирането там невъзможно. Сочи се още, че в АУАН не било спазено изискването
на чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН – не били записани длъжност и месторабота на
адресата на акта. В акта липсвала и посочена правна квалификация на деянието, не
била посочено цифром за нарушена разпоредба от кой закон е. Твърди се и
некомпетентност на съставителите на АУАН и на издателя на наказателното
постановление, възражение, направено и пред въззивната инстанция.
Иска се от
касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт, съответно да бъде
отменено и наказателното постановление. Претендират се
разноски по представен списък.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното
решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението, постановено по а.н.д №1008/2023г., Русенският районен съд е потвърдил оспореното
пред него наказателно постановление, с което на касатора в настоящото
производство – С. А., на основание чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева. А. е наказан в качеството му на водач на МПС Сузуки, с
рег. № Р 66 11 КМ. Автомобилът бил паркиран на 12.03.2023г., около 14.46 часа,
в гр. Русе, по бул. Цар Освободител, пред блок Дом върху тротоара. Липсвало
знак и маркировка, позволяващи паркирането на това място. Деянието нарушавало
разпоредбата на чл.94, ал.3, изр. 2-ро от ЗДвП. Според изр. 2-ро
на цитираната норма „Допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно
на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.“
Нарушението било установено от служители при община Русе, които съставили
фиш, сер. Б-2020, бл. №0049534 от същата дата-12.03.2023г. на собственика на
автомобила – Елина Маринова. С фиша на нарушителя била наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Срещу фиша Маринова депозирала жалба, като уточнила, че автомобилът се
управлява от С. А., а не от нея. А след това представила и декларация по чл.188
от ЗДвП, с искане фишът да бъде анулиран.
Съставен бил АУАН под №0000788 от 05.04.2023г., досежно нарушението по
чл.94, ал.3 от ЗДвП с адресат С. А.. Този акт е в резултат именно на
процедурата по чл.186, ал.2 от ЗДвП и чл.39, ал.3 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт, подписан с бланкетно възражение, е
издадено и оспореното пред РРС наказателно постановление №К-1062 от 28.04.2023г., от зам.
кмета на община Русе.
Защитата, която предприел А. е сезиране на въззивната инстанция с жалба срещу НП. С нея той оспорва извършеното
нарушение, но и твърди, че е АУАН и НП били издадени при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон.
Изложените по-горе факти са установени по безспорен начин в хода на
съдебното производство, развило се пред районния съд, който след пълен и
обстоен анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че
липсват основания за отмяна на атакуваният пред него акт.
Решаващият съд е приел още, че НП е издадено при спазване на правилата на
ЗАНН и ЗДвП, при спазване на изискванията за съдържание и форма. Със съдебният
си акт съдът е приел, че направените с жалбата възражения са неоснователни.
Всичко това го мотивирало да потвърди наказателното постановление като правилно
и законосъобразно.
Касационният съд споделя фактическите
и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебните фази на
производството не сочи доказателства, които да оборят установеното нарушение на
правилата за движение по пътищата, свързано с неправилно паркиране на
неразрешено за това място на МПС, управлявано от А. на процесната дата, час и
място.
Събраните в административно-наказателното производство и в съдебното такова
писмени доказателства водят към несъмнения и безспорен извод, че е извършено
нарушение на правилата, въведени със ЗДвП досежно паркирането на позволените за
това места.
Правилно е била ангажирана за това деяние административно-наказателната
отговорност на водача на МПС, с което е извършено нарушението, след като в
декларацията по чл.188 от ЗДвП собственикът посочва, че паркирането с процесното
МПС е извършено от друго лице-наказаният А..
Не са налице сочените от касатора нарушения, които да водят до
незаконосъобразност на санкционния акт.
По отношение на липсата на компетентност :
Съгласно разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗДвП „Лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията
по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок“. Според ал.2-ра на
същата норма, „Служби за контрол, определени от кметовете на общините : 1.
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране,
както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни
средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение
от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по
велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации,
монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана“. Няма спор, че специализираното
звено към община Русе „КООРС“ е точно този вид служба за контрол. Отделно от
това, към община Русе е създадено и звено „Общинска полиция“, чиито служители
са с правомощия да съставят АУАН. Сред тях е актосъставителят – Й.Н.. Със
заповед №РД-01-952/31.03.2023г., кметът на община Русе е оправомощил зам. кмета
на община Русе и издател на процесното НП да издава санкционни актове, свързани
с производства по установени нарушения на ЗДвП.
Ето защо, както АУАН, така и НП №К-1062 от 28.04.2023г. са издадени от компетентните за
този вид актове лица и не са налице основания да се приеме твърдението на
касатора за липсата на компетентност.
По отношение на допуснатите според С. А. нарушения при съставяне и издаване
на АУАН:
Твърди се и се сочи, че при съставяне на АУАН актосъставителят е пропуснал
да посочи от кой закон е записаната като нарушена разпоредба на чл.94, ал.3, а
после това е било дописано. Дори и да е така, както се твърди, което не остава
напълно изяснено и доказано, словесното описание
на нарушението в съставения АУАН е достатъчно точно, ясно и разбираемо, че дори
и при наличие на такъв пропуск, той не прави цялото административно-наказателно
производство опорочено до степен на незаконосъобразност на издаденото въз
основа на акта НП.
Съдебната практика отдавна е приела, че неспазването на изискването на чл.42,
ал.1, т.6 от ЗАНН досежно реквизитите в АУАН не е съществено нарушение. А и „длъжност“
закона отдавна не изисква, освен за самия актосъставител, но не и за нарушителя.
Като сред част от елементите, индивидуализиращи адресата на акта е посочена само
местоработата, но не е важно изписването й в АУАН, другите индивидуализиращи
данни за нарушителя са по-важни. Освен това, разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН позволява наказателно постановление да се издаде „и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“, какъвто несъмнено е
настоящия случай.
Не се доказа нито във въззивното производство, нито в касационното такова,
че А. не е извършил нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Напротив.
Доказателствата, събрани пред районния съд сочат на поведение, с което водачът
на МПС Сузуки, с рег. № Р 66 11 КМ е паркирал лекия автомобил на 12.03.2023г.,
около 14.46 часа, в гр. Русе, по бул. Цар Освободител, пред блок Дом върху
тротоара, с което е нарушил разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Няма как съдът да приеме, че паркирането е било поради крайна необходимост.
Известно на съдебният състав е, че в последните две години в гр. Русе много
улици бяха разкопани и трудно или невъзможно бе движението по тях заради т.нар.
„Воден цикъл“. Това обаче не позволява на лице, водач на МПС, да не спазва
задълженията които има по ЗДвП, за движение, паркиране и т.н. Да си в крайна
необходимост съгласно легалното определение дадено в закона (чл.13, ал.1 от НК)
означава действията ти да са заради възможността „да се спасят държавни или
обществени интереси, или свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин,
ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените“.
Да паркираш на тротоара, защото съседната улица, по която обикновено минаваш
или спираш/паркираш е затворена, или просто разкопана е меко казано несериозно,
а и не е правно издържано.
Атакуваното решение на РРС е допустимо,
валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него
- неоснователна. Въззивният съд е приложил правилно разпоредбите на ЗАНН, ЗДвП,
а решението му по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №688/24.10.2023 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д
№1008/2023г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: