№ 690
гр. Бургас, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20252100501182 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е постъпила въззивна жалба, подадена от ответника Основно училище
„П.Р. Славейков“- гр. Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23, подадена чрез пълномощниците му адв.
Мариана Бузова и адв. Ангел Йорданов, двамата от БАК против решение № 1042 от
12.05.2025г. по гр.д. № 950/2025г. по описа на РС-Бургас, в частите, с които съдът: 1/. е
признал за НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. първо от КТ,
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата Г. И. Ж., ЕГН **********, с адрес:
***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ, извършено със заповед
№ ЗП-11-317/16.12.2024 год. на директора на ответния работодател – Основно училище
„Петко Рачев Славейков“, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23 и е ОТМЕНИЛ е на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. второ, КТ, незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата Г. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ със Заповед № ЗП-11-317/16.12.2024 год. на
директора на ответника – Основно училище „Петко Рачев Славейков” , с адрес: гр. Бургас,
ул. „Цар Симеон I” № 23; 2/. ВЪЗСТАНОВИЛ е ищеца Г. И. Ж. на предишната работа – на
длъжността „Заместник-директор учебна дейност”, заемана от нея до незаконното
прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. второ, КТ със саповед № ЗП-11-317/16.12.2024 год. на директора на ответника –
Основно училище „Петко Рачев Славейков”, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23‘;
3/ ОСЪДИЛ е ответника Основно училище „Петко Рачев Славейков”, с адрес: гр. Бургас,
ул. „Цар Симеон I” № 23, на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3, КТ, чл. 84,
ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на ищцата Г. И. Ж., сумата от 5548.48 лв., представляваща
обезщетение за периода от 17.12.2024 г.- 17.06.2025 г. за оставането й без работа в резултат
от незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено на основание чл.
1
328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ със заповед № ЗП-11- 317/16.12.2024 г. на директора на
ответника /след съдебно прихващане с насрещни вземания на ответника за платените в
полза на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1, КТ в размер на 5190,50 лева, и обезщетение
по чл. 222, ал. 1, КТ в размер на 10 738.98 лева/, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от подаване на исковата молба – 10.02.2025 г. до окончателното й изплащане. Със
същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата направените в първата
инстанция разноски в размер от 2380 лв., както и да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Бургас държавна
такса в размер от 296,94 лв., като е постановено предварително изпълнение на съдебното
решение в частите му относно присъдените парично обезщетение за оставане без работа и
лихва за забавата му.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение с атакуваните
му уважаващи исковете части с твърдения, че същото е неправилно, поради нарушения на
маериалния закон и на съдопроизводствените правила, както и, че е необосновано. На първо
място въззивникът счита за неправилни изводите на съда във връзка с извършения подбор,
позовавайки се на цитирана в жалбата съдебна практика на ВКС, като счита, че трудовия
стаж е елемент от комплексния законов критерий „професионална квалификация“, която се
определя не само от образованието, но и от знания, умения, професионален опит и трудов
стаж. По тези съображения излага аргументи в подкрепа на тезата си,че включването на
трудовия стаж в конкретното учебно заведение като критерий за подбор не е
незаконосъобразно, нито съставлява злоупотреба с право, а е част от правото на
работодателя да прецени кой от служителите е с по-висока квалификация и кой работи по-
добре. На второ място се излага несъгласие с изводите на съда, че работодателят не е
представил доказателства как стажа в ответното учебно заведение е повлиял върху
квалификацията на ищцата, така, че тя е оценена по-ниско и какво е значението на този
трудов стаж и отражението на продължителността му върху квалификацията, уменията и
професионалната пригодност на съответния служител, с мотив, че по делото са представени
доказателства за относими за съответната длъжност критерии, като се има предвид, че
същата има управленски и контролни функции. В подкрепа на тези възражения в жалбата са
наведени подробни съображения и се цитира приложимата според въззивника нормативна
уредба. На следващо място се сочи, че без да е въвеждано с процеса и съответно да е било в
доклада на съда съобразно разпределената доказателствена тежест в обжалваното решение е
прието, че работодателят е злоупотребил с права, тъй като придадената тежест на
продължителността на стажа в процесното училище не отговаря на обективния критерий по
чл. 329 от КТ. В тази връзка моли за ангажиране на свидетелски показания чрез разпит на
председателят на синдикалната организация в училището, който да установи как са били
приемани критериите за подбор, включени в представената по делото карта за подбор за
заеманата от ищцата длъжност „заместник директор по учебната дейност“. Досежно иска по
чл. 225, ал. 1 от КТ се възразява, че съдът неправилно е постановил своето решение в
нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон без своевременно
представена от ищцата трудова книжка или друг документ, установяващ оставането й без
работа, като такава е представена с молба по хода на делото от 31.03.2025г. в препис, а в
оригинал- на 29.04.2025г.- в последното по делото съдебно заседание, като с оглед вписаните
в нея данни е доказала оставането си без работа само за периода от 31.03-29.04.2025г. Счита,
че правото на ищцата да представи доказателства за изминалия период от време след 29.04
до 17.06.2024г. е преклудирано, основавайки се на цитирана в жалбата съдебна практика. По
подробно развитите в жалбата съображения моли за отмяна на обжалваното решение в
атакуваните му уважаващи исковете части и постановяване на ново, с което исковете да бъде
отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на разноските по делото и пред
двете инстанции. В съдебно заседание въззвника, чрез адвокатските си представители
поддържа въззивната си жалба, като счита, че критерият „стаж в училището“ е
2
законосъобразен и е взет предвид, доколкото длъжността на ищцата не е техничека, а е с
управленски и контролни функции. Претендира се присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата-ищца,в
който излага подробно своите съображения по съществото на спора, като счита, че правилно
съдът е приел, че уволнението й е незаконно. Сочи, че не е спазено законовото изискване
преди да пристъпи към процедурата по прекратяване на трудовото й правоотношение
работодателят да информира председателя на синдикалната организация за това. Навежда
подробни съображения по отношение на неспазване на процедурата за извършения подбор,
който счита, че е формално осъществен без реална съпоставка между двамата заместник-
директори. Възразява също, че по делото е останало неизяснено кой е изготвил обща карта
за подбор и конкретно критериите за подбор и има ли заповед за определяне на комисия за
тази цел. Счита, че членовете на комисията, извършила подбора заемат длъжности, които не
предполагат наличие на информация кой от двамата заместник-директори работи по-добре,
като наред с това сочи, че е недопустимо като член в тази комисия да участва председателя
на синдикалната организация. Оспорени са и въведените с общата карта за подбор критерии
за оценка, с мотив, че те не съответстват на изискванията на чл. 329 от КТ, сочи, че нищо
друго освен личните трудови досиета не е взето предвид, като е даден превес на другия зам.-
директор, който е с по-дълъг стаж, което според нея не е задължителен критерий по чл. 329
от КТ. Навежда доводи, че професионалната квалификация има много по -съществено
значение при подбора, като подробно излага данни за своята и осъществените по време на
нея дейности и счита, че в случая неправилно е дадена еднаква оценка по този критерий и
на двамата участници, а същевременно е даден превес на трудовия стаж в процесното
училище. Излагат се доводи, свързани с твърдения за неточности в документите, издадени
от директора, посочени в писмения отговор. Възразява против оплакванията в жалбата,
свързани с представените доказателства за оставането на ищцата без работа, като излага
подробно своите аргументи, посочвайки, че от 17.03.2025г. до подаване на настоящия
писмен отговор е регистрирана в ДБТ, като в подкрепа на това твърдение е представила и
моли да се приеме копие от издадена й на 27.06.2025г. служебна бележка от Агенцията по
заетостта – ДБТ-Бургас, че е регистрирана като безработна, считано от 17.12.2024г.
Противопоставя се на доказателственото искане в жалбата за ангажиране на свидетелски
показания по съображения, че за доказване на соченото от ищеца обстоятелство в първата
инстанция е представен писмен документ – протокол РД-52 от 22.11.2024г., с което е описано
подробно как са били приемани критериите за подбор, включени в представената „Карта за
подбор на учителите“, като наред с това счита, че това доказателствено искане за
просрочено. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за
потвърждаване на обжалваното решение. В съдебно заседание, въззиваемата чрез
упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор и моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските
След извършена на основание чл.267, ал. 1 от ГПК проверка, съдът намира, че
въззивната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл.259, ал. 1 от
ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Страните не са направили доказателствени искания по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 и чл.
267, ал. 2 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и
като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от
3
КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за незаконосъобразно на уволнението на ищцата и отмяна
на обективиращата го заповед № ЗП-11-317/16.12.2024 г. на директора на ответника –
Основно училище „Петко Рачев Славейков” за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните, считано от 16.05.2024г. на основание чл.328, ал.1, т. 2, предл. 2 от КТ –
поради съкращаване в щата, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „Заместник-директор учебна дейност” в отвеното учебно заведение и за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 21477.96 лв. - главница,
представляваща обезщетение оставането й без работа вследствие уволнението в размер на
шест месечни брутни заплати от по 3579.66лв. всяка, за период от 17.12.2024г. до 17.06.
2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 10.02.2025 г. до окончателното и изплащане.
Ищцата счита уволнението си за незаконно по съображения, че заповедта за
прекратяване на трудовото й правоотношение е немотивирана, поради липса на фактически
мотиви, поради което сочи, че от нея не може да се направи извод за извършените от
директора действия, съгласно задълженията му. Възразява, че работодателят не е поискал от
синдикалната организация, в която тя членува становище и даване на предварително
съгласие за извършване на съкращението, ъвпреки, че е осведомен за това, че ищцата попада
под действието на КТД, но не не членува в КТ „Подкрепа“, а е член на общинската
организация на СРСНПБ, тъй като е заместник-директор и в това си качество членува в
работодателската организация, която е страна по КТД. Оспорва се и извършения от
работодателя подбор с мотив, че същият е следвало да се извърши между лицата, заемащи
нейната или сходни длъжности, като подборът не е споменат нито като фактически
извършено действие, нито като юридическо основание в обжалваната заповед. Излага, че ако
подбор изобщо е бил извършен, то ищцата счита, че тя отговаря по образование,
квалификация и начин на работа, за да бъде оставена на работа, поради което възразява, че
съкращаването в щата е извършено формално и без да е налице фактическо основание за
това. Сочи, че работата в училището, влизаща в правомощията на заместник-директора по
учебна дейност не е намаляла към 21.11.2024г., за да се обоснове премахването на едната
бройка, поради счита, че това е направено тенденциозно и дискриминационно, само с цел да
бъде уволнена ищцата от ответното училище. По подробно изложените в исковата молба
съображения и допълнителните такива в допълнителната молба, депозирана съгласно чл.
143, ал. 2 от ГПК, в т.ч. и с мотив, че стажът в процесното училище не следва да е заложен
като критерий в подбора, ищцата моли за уважаване на исковете си.
В писмения си отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил
исковете, с възражения, че макар да са допустими, ги счита за неоснователни. Изложил е, че
предприетото съкращаване в щата на една бройка на длъжността „Заместник-директор
учебна дейност“ е във връзка с оптимизация на дейността на училището и изпълнението на
делегирания бюджет. Посочил е, че за целта е издадена заповед № РД-08-196/21.11.2024 г., с
която са утвърдени промените в действащото щатно разписание на училището, като една от
двете щатни бройки за длъжността „Заместник-директор учебна дейност“ е закрита, считано
от 21.11.2024 г. в изпълнение на разпоредбите на чл. 10 от КТД за системата на
предучилищното и училищното образование от 28.12.2023 г. Излага, че преди да пристъпи
към съкращаването на щатната бройка, директорът на училището е провел съвещание с
председателя на синдикалната организация, на което са обсъдени причините и
необходимостта от намаляване числеността на персонала, броят на подлежащия за
съкращение по категории персонал и възможността за пренасочване на освободения
персонал, както и, че това съвещание е била обсъдена и приета „Карта за подбор“ с
включени в нея критерии за подбор на педагогическите специалисти, за да останат на работа
служителите, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Сочи, че за
проведената среща е съставен протокол № РД-52 от 22.11.2024 г., със заповед № РД-08-197 от
22.11.2024 г. е утвърдена картата за подбор, а с последваща заповед № РД-08-198 от
4
22.11.2024 г. е назначена комисия за подбор на кадрите, която на свое заседание от 25.11.2024
год. извършила подбора, попълнила обща атестационна карта и е предложила на директора
да прекрати трудовото правоотношение със служителя с по-нисък брой атестационни точки,
който в случая се явява ищцата. Излага се, че с писмо изх. № РД53 от 25.11.2024 г.
директорът поискал съгласие от председателя на СО към КТ „Подкрепа“ за прекратяване
трудовото правоотношение с ищцата, като в отговор е получил писмо, че ищцата не е член
на СО към КТ „Подкрепа“. Сочи се, че с писмо с изх. № РД-54 от 26.11.2024г., връчено на
ищцата, работодателят е поискал информация от ищцата относно наличието на
обстоятелства, поставящи я в някоя от категориите защитени лица по смисъла на чл. 333 от
КТ, като ищцата е отговорила с писмо с вх. № АС-269 от 28.11.2024г., в което е декларирала
наличието на заболяване, поставящо я под особената законова закрила на чл. 333 от КТ.
Ответникът е заявил, че е изпратил искане до ТЕЛК за даване на мнение по повод
предстоящото съкращение на ищцата, като е получил решение № 154/13.12.2024 г., с което
ТЕЛК е дала становище, че установеното от представената от ищцата мединска
документация заболяване „автоимунен тиреодит на Хашимото“ не попада под особената
закрила на чл. 333 от КТ. По горните съображения ответникът счита, че е спазил всички
императивни законови изисквания за прекратяване на трудово правоотношение с ищцата на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ. В писмения си отговор ответникът е предявил
за разглеждане, в условие на евентуалност възражение за прихващане между претендираното
от ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ и изплатените от ответника в полза на ищеца
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода 17.12.2024-28.02.2025 год. – в размер от
8666,55 лева/ впоследствие увеличено на 10 738.98 лева/ и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от
КТ – в размер от 5190.50 лв.
С обжалваното решение, районният съд изцяло е уважил предявените искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и частично иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с
чл. 86 от ЗЗД след извършено прихващане с насрещни претенции на работодателя за платени
на ищцата обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ. Съдът е приел, че са
допуснати нарушения в извършения подбор по реда на чл. 329 от КТ, тъй като
работодателят незаконосъобразно е придал на трудовия стаж в ответното училище по-висока
значимост, която не е съобразена с обективния критерий за необходимост от установяване на
притежаваната от някой от участниците в подбора по-висока квалификация, позовавайки се
на решение № 240/21.05.2012 год. по гр. д. № 936/2011 год. на IV ГО на ВКС. Посочил е, че
не са представени доказателства как обстоятелството, посочено като критерий в подбора
„трудов стаж в ответното училище“ е повлияло върху квалификацията на ищцата, за да бъде
оценена тя по-ниско, и какво е значението му и как продължителността му се отразява върху
квалификацията, уменията и професионалната пригодност на съответния служител. По тези
съображения районният съдът е приел, че по този начин работодателят е злоупотребил с
права, тъй като придадената тежест на продължителността на стажа в същото училище не
отговаря на обективния критерий за квалификация по чл. 329 от КТ, което от своя страна е
счел, че е довело до незаконосъобразност на атакуваната заповед за уволнение на ищцата на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ. Предвид това съдът е уважил иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ като е признал уволнението за незаконно и е отменил обективиращата го
заповед. Като последица от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съдът е
уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и е възстановил ищцата на заеманата преди
уволнението й длъжност. Що се касае до исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ съдът е приел същата за доказана по основание и размер, като след
извършено прихващане с насрещното вземане на ответника към ищцата за платени
обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ в общ размер от 15 929,48 лв. е уважил
частично иска по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер от 5548,48 лв., представляващ дължимият
остатък след извършеното съдебно прихващане, ведно с обезщетение за забава по чл. 86 от
ЗЗД от подаване на исковата молба – 10.02.2025 г. до окончателното й изплащане, като за
5
горницата до предявения размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1от КТ в размер 21 477.96
лв. искът е отхвърлен като погасен със съдебно прихващане с насрещното вземане на
ответника за 15 929,48 лева.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в уважаващата
исковете част, като в отхвърлителната част, с която е уважено възражението на ответника за
прихващане, решението не се обжалва.
С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените
в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за
основателна, по следните съображения:
По делото не е спорно, а и от данните по делото е установено, че считано от
08.08.2019г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата
на което ищцата е заемала длъжността „Заместник- директор по учебната дейност“ в
ответното ОУ „П.Р.Славейков“ – гр. Бургас.
Видно от щатното разписание от 04.11.2024г. в ответното училище са били налице
две щатни бройки за длъжността „Заместник-директор УД“, която заема ищцата. Представен
е и протокол от 22.11.2024г. за проведено съвещание между директора на ответното училище
и председателят на синдикалната организация в училището КТ „Подкрепа“, на което е взето
решение за закриване на една щатна бройка за длъжността „Заместник-директор УД“ във
връзка с възможностите на делегирания бюджет на училището, като е изгответна карта за
подбор на учителите с критерии за извършване на подбор по смисъла на чл. 329, ал. 1 от КТ,
като за целта е сформирана нарочна тричленна комисия, която да проведе подбора, като е
посочено, че няма възможности за пренасочване на друга работа на освободения персонал.
Със заповед № РД-08-196 от 21.11.2024г. на основание пар.1, т. 1 от КТ в. с чл. 259 от
ЗПУО, чл. 31, ал. 1, т. 12 от Наредба № 15/22.07.2019г. директорът на училището е утвърдил
ново длъжностно щатно разписание, по силата на което се закрива една щатна бройка на
длъжността заместник-директор, считано от 21.11.2024г. съгласно Приложение № 1 към
същата заповед.
Със заповед №РД-08-197 от 21.11.2024г., на основание чл. 259, ал. 1 от ЗКУО и чл.
329 от КТ директорът на училището е утвърдил картата за подбор при съкращание на
горепосочената длъжност, обсъдена на съвещанието на председателя на синдикалната
организация от 22.11.2024г., а с последваща заповед№РД-08-198 от 21.11.2024г. на директора
на училището е назначена тричленна комисия за извършване на подбора на кадрите,
подлежащи на съкращение в ответното училище на длъжността заместник-директор. Видно
от представения протокол от 25.11.2024г. на комисията по подбора като е съобразила, че на
процесната длъжност в училището работят двама служители- *** и ищцата Г. Ж., след
разглеждане на личните трудови досиета и оценките по критериите за подбор в утвърдената
нарочна карта за това, е прието, че на работа следва да остане служителят, получил най-
много атестационни точки *** -40т., като е предложено на работодателя да бъде съкраена
ищцата Ж., получила по-нисък резултат от 37 атестационни точки.
С предизвестие от 29.11.2024г., връчено на ищцата, работодателят й я е уведомил, че
поради поради съкращаване на щата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ вр. с чл.
326, ал. 2 от КТ вр. с чл. 15 от КТД за Община Бургас прекратява трудовото й
правоотношение в двумесечен срок от денят, следващ връчването на предизвестието.
С атакуваната заповед № ЗП-11-317 от 16.12.2024г. директорът на ответното
училище е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от 16.12.2024г.
на основание чл.328, ал.1, т. 2, предл. 2 от КТ – поради съкращаване в щата съгласно
изменение на щатното разписание в сила на 21.11.2024г. Заповедта е връчена на ищцата
лично срещу подпис на 16.12.2024г. В нея са определени за изплащане обезщетения по чл.
224, ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ.
6
Ищцата оспорва наличието на фактическото основание в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение – а именно реалното съкращаване на щата по смисъла на чл.
328, ал.1, т. 2, предл. второ от ЗЗД.
Видно от представената заповед от 21.11.2024г., директорът на ответното училище е
взел оперативното и неподлежащо на съдебна преценка решение, след обсъждането му с
действащата в училищетото синдикална организация, за промяна в длъжностното щатно на
училището чрез закриване на една щатна бройка за длъжността „Заместник-директор учебна
дейност /УД/“ съгласно приложеното длъжностно разписание, в сила от 21.11.2024г. Ето
защо, наведените в тази връзка възражения от ищцата дали действително е била налице
фактическа необходимост от съкращаване на една щатна бройка за процесната длъжност не
подлежи на съдебен контрол, доколкото съкращаването на щата е начин работодателят да
намали разходите си и да оптимизира работния процес при намален обем от работа, като
причината за това /в случая за такава е посочена – съобразяване с делегирания бюджет/ е по
целесъобразност и зависи изцяло от оперативната преценка на работодателя. Проверката за
законосъобразност на уволнението, извършвана от съда във връзка с реалното съкращане на
щата може да обхваща обстоятелството дали то действително е налице, т.е. дали реално по
новото щатно разписание е извършена промяна, като е останала само една от двете бройки
за длъжността на ищцата. Видно от данните по делото, съгласно новото щатно разписание,
утвърдено със заповедта от 22.11.2024г. длъжността, заемана от ищцата е останала само с
една щатна бройка. Неоснователни са доводите на ищцата, наведени в допълнителната й
молба, че в щатното разписание от 25.02.2025г., последващо уволнението й фигурира нова
длъжност „педагогически съветник“, която по длъжностна характеристика покрива
задълженията на съкратената длъжност „заместник-директор по УД“. Видно от
характеристиките на длъжността „заместник- директор“, приложени по делото и посочени в
Приложение № 4 към чл. 42, ал. 2, т. 3 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти,
и на длъжността „педагогически съветник“, посочени Приложение № 8 към чл. 42, ал. 2, т. 7
от същата Наредба, последната покрива само част от компетностите на длъжността „зам.
директор по учебната дейност“, заемана от ищцата, като същата има педагогическа,
управленска, контролна социална и гражданска компетентност. Освен това съгласно чл. 35,
ал. 1 от същата наредба заместник-директорите, които осъществяват функции, свързани с
управлението и контрола на учебната дейност, какъвто е процесния случай като освен
управленската и контролната си дейност, изпълняват норма и за преподавателска работа. За
разлика от тях, педагодическите съветници нямат управленски и контролни фукции, но
макар да имат педагогически и социално-граждански компетнтност, нямат пряка
преподавателска дейност, съответна на тази на зам. директорите по учебната дейност. Също
така за разлика от длъжността на педагодогическия съветник, в чл. 34 от същата наредба е
посочено,че зам.директора може да изпълнява и други задължения, възложени му от
директора в съотвествие със спецификата на длъжността и вида на институцията. От
горното следва, че липсва тъждество в трудовите функции и компетенции на длъжността
„зам.-директор по УТ“, заемана от ищцата преди уволнението и на въведената през 2025г.
7
длъжност „педагогически съветник“, което означава, че в случая доводите за липса на
реално съкращаване в щата са неоснователни.
На следващо място във връзка с доводите на ищцата, неразгледани от първата
инстанция, че не е спазено изискването по чл. 333, ал. 4 от КТ:
Съгласно чл. 333, ал. 4 от КТ когато това е предвидено в колективния трудов договор,
работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при
намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален
орган в предприятието. По делото е представен КТД, в който като страна участва
синдикалната организация на СРСНПБ, чийто член е ищцата, видно от приложеното към
исковата молба удостоверение. В чл. 10, ал. 3 от същият КТД е предвидено, че
прекратяването на трудовите правотношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ
става след предварително съгласие на съответната синдикална организация в
образователната институция.
По делото не е спорно, че работодателят е изискал предварително съгласие за
уволнението на ищцата на горепосоченото основание от синдикална организация на КТ
„Подкрепа“, но след отговор, че ищцата не членува в нея е след отправил към последната
изрично запитване с писмо от 26.11.2024г. връчено й на същата дата, в което е изискал от нея
информация дали попада в категорията на защитени лица по чл. 333 от КТ и да представи
надлежни документи за това, вкл. и съгласно т. 10 от писмото да даде информация дали е
член на синдикална организация в училището. В отговор от 28.11.2024г. ищцата е
приложила единствено медицинска документация за заболяването си, което счита, че попада
в обхвата на Наредба № 5 вр. с чл. 333 от КТ, ал. 1, т. 3 от КТ, без да посочва дали е член на
синдикална организация в училището, респ. в коя организация членува. Оттук се налага
извод, че въпреки отправеното до нея искане работодателят не е бил надлежно уведомен от
ищцата дали тя членува в синдикалната организация, респ. че тя е член СРСНПБ. Ето защо
причината работодателят да не е изискал предварително съгласие за уволнението на ищцата
от СРСНПБ не може да се вмени в негова вина. Предварителната закрила по чл.333, ал.4 КТ
е приложима в случаите, когато работникът или служителят е дал отговор на работодателя
при запитване за нея, бидейки добросъвестен по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ. Тогава
работодателят е задължен да спази изискванията да чл.333, ал.4 КТ и да поиска и получи
предварително съгласие от съответния синдикален орган. Когато обаче работникът или
служителят не даде отговор, работодателят не е обвързан от спазването на чл.333, ал.4 КТ. в
т.см. решение № 66 от 12.02.2014г. по гр.д. № 5417/2013г. на ВКС, ЧЕТВЪРТО г.о./. Затова, в
случая тъй като незнанието на работодателя за обстоятелството дали ищцата членува в
синдикална организация, която е страна по горепосочения КТД се дължи от липса на отговор
от нейна страна, след отправеното до нея питане за закрила, то тогава същият не носи
отговорност за неспазване на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ По горните съображения
настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на ищцата за неспазване на
процедурата за закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ.
Що се касае за закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ от данните по делото е установено, че
заболяването на ищцата съгласно представената медицинска документация не е от
категорията, даващи й право на закрила по Наредба № 5 вр. с чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ при
уволнение на процесното основание – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ.
С оглед обстоятелството, че извършеното съкращаване в щата касае намаляване на
щатната численост на една измежду две щатни бройки на заеманата на ищцата длъжност, в
изпълнение на задължението си по чл. 329 от КТ работодателят е извършил подбор измежду
двамата служители, заемащи длъжността „Заместник-директор учебна дейност /УД/“ в
процесното училище с цел да уволни този от тях, който е с най-ниска квалификация и
8
работи най-некачествено. Предмет на съдебна проверка е законосъобразното упражняване
на подбора от работодателя /който е бил задължителен, след като трудовата функция се е
изпълнявала от повече от едно лице/ по критериите, посочени кумулативно в чл. 329, ал. 1
от КТ – квалификация и ниво на изпълнение на работата. Съгласно разясненията в
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, че при
упражняването на съдебен контрол за спазване на чл. 329, ал. 1 от КТ съдът проверява
основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1
от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво
на изпълнение на възложената работа.
В случая за извършване на подбора с протокол от 22.11.2025г. на работодателя и
председателя на КТ „Подкрепа“ е приета обща карта за подбор с отделни критерии и е
назначена нарочна комисия за оценяване на двамата служители, заемащи длъжността, чийто
един щат се съкращава. В нея като критерии са включени -1. Квалификация на учителя, с
оценяване на професиално-квалификационна степен, общ педагогически стаж,
педагогически стаж в ответното училище; и т. 2.- ниво на изпълнение на служебните
задължения, с оценяване на срочно и качествено изпълнение на задълженията по
длъжностната характеристика и взаимоотношения с ученици, родители и учители. Видно от
оценяването по всички показатели двамата зам. директори по УД, между които е извършен
подбора са получили еднакъв брой точки, с изключение на показателя „педагогически стаж в
ОУ „П.Р. Славейков“, по който ищцата, която е със стаж в ответното училище от 5 г. и 3
месеца към датата на оценката има 2 точки, а другият служител ***- със стаж в ответното
училище от 31г. и 2 месеца има 5 точки. Така ищцата е получила обща оценка 37т., а ***-
40т. Във връзка с оценяването на служителите в първата инстанция е извършена съдебна
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, която е дала заключение, че по
показателите образование и професионална квалификация, общ педагогически стаж и
педагодически стаж в ответното училище, атестационните точки в картите за подбор са
поставени правилно.
Спорен по делото е въпросът дали показателят педагодически стаж в ответното
училище е следвало да бъде включен в оценяването и дали съставлява част от обективния
критерий за установяване на притежавана от участниците в подбора по-висока
квалификация, в т.ч. и каква тежест има този показател. В тази връзка районният съд е счел,
че в случая липсат доказателства какво е значението на педагогическия стаж в ответното
училище за разботодателя - как неговата продължителност се отразява на квалификацията,
уменията и професионалната пригодност на служителя, поради което е приел, че
включвайки този показател работодателят е злоупотребил с правата си съгласно чл. 8, ал. 2
от КТ, позовавайки се на цитирана в решението съдебна практика, обективирана в решение
№ 240/21.05.2012г. по гр.д.№ 936/2011г. на ВКС, четвърто г.о. В същото е посочено, че
работодателят разполага с правото да въвежда конкретни критерии за подбор във връзка с
особеностите на работата, стига те да са съобразени с императивно установените в чл. 329,
ал. 1 от КТ два критерия: по-висока квалификация и по-добра работа. Там, макар предмет на
спора да касае друг критерий при оценяване на служителите, участващи в подбора -
„дисциплинарното минало” на съответните работници или служители, какъвто в настоящата
хипотеза няма ВКС е посочил, че няма пречка в приложение на законовите критерии
работодателят да установи и по-тесния по обем конкретен показател. Ето защо в случая
работодателят освен, че е включил в първия общ критерий „по-висока квалификация“ общия
педагогически стаж на служителите, е преценил, че за него е важен и конкретен показател -
стажът в ответното училище, който не излиза извън общия критерий „по-висока
квалификация“. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно трайната практика на
ВКС, в т.ч. и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по
т. д. № 3/2011 г., ОСГК преценката по кои показатели да бъде извършен подборът за всяка
специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде
9
контролирана от съда, стига този критерий да е в рамките на обхвата на чл. 329, ал. 1 от КТ,
а в случая педагогическия стаж в ответното училище е част от общия педагогически стаж,
който обхваща критерий на чл. 329, ал. 1 от КТ – „по –висока квалификация“. В случая
съдебната проверка обхваща само обективното съответствие на оценката по приетите от
работодателя показатели с действителните качества на работника, което е налице, видно от
данните по делото. Що се касае до конкретната тежест на всеки показател и по-специалния
за спорния стаж в училището, следва да се има предвид, че доколкото право на работодателя
е да определи кой работи по-добре и има по-висока квалификация, с цел да не се превърне
това право в злоупотреба в чл. 329 от КТ законодателят е посочил общо критериите за
оценка без да определя тяхната тежест. В случая е навела съображения, че работодателят е
придал по-голямо значение на педагогическия й стаж в ответното училище околкото на
общия й педагогически стаж, в рамките на който тя е имала стаж като директор от 26г.,
считайки, че реалните й квалификация и опит не са взети предвид от работодателя при
подбора, като същия е извършен тенденциозно и целенасочено с цел ищцата да бъде
уволнена. Тъй като същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между
качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви трудови функции,
извършването му е с целта да останат на работа тези, които по-пълно отговарят на
критериите на закона - ниво на изпълнение на трудовите задължения и професионална
квалификация. Досежно възраженията, че не е определена относителната тежест на всеки от
критериите, съдът намира, че в случая видно от определената точкова система за оценяване
на всеки от критериите и начина на определяне на крайната оценка чрез осредяване на
стойността на оценката по всеки от критериите, следва, че работодателят е дал еднаква
тежест и на двата критерия по чл. 329 от КТ. В съдебната практика по този въпрос се
приема, че относителната тежест на всеки от критериите за подбор е право на работодателя,
което не подлежи на съдебен контрол, тъй като преценката за това е по целесъобразност с
оглед нуждите на работодателя.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира за основателни
възраженията в жалбата, че в случая неправилно районният съд е приел, че подбора е
извършен незаконосъобразно поради при злоупотреба с право от страна на работодателя по
смисъла на чл. 8, ал. 2 от КТ. Напротив настоящият съдебен състав намира, че работодателят
е изпълнил всички законови изисквания при извършването на подбора, същият е извършен
по зададените от работодателя критерии съгласно изискванията на чл. 329 от КТ, за които се
установи, че са еднакво приложени спрямо двамата оценявани служители и няма данни на
някой от тях, в т.ч. и на ищцата да е дадена оценка, несъотвестваща на фактическото
положение съобразно зададените от работодателя критерии и показатели. С оглед
доказателствената тежест, която носи в тази насока работодателят проведе пълно и успешно
доказване на съотвествието на дадените на ищцата оценки с действителните му качества, на
базата на събрана както за него, така и за другият участник в подбора обоснована
информация и съобразно установените със заповедта за провеждане на подбора правила и
критери.
Предвид горното съдът намира извършения подбор за законосъобразен, което
означава, че в случая работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата поради соченото в заповедта за уволнение основание -
съкращение в щата и поради класирането на ищцата с по-нисък резултат от другият
служител, заемащи същата длъжност. Затова съдът счита, че работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с ищеца законосъобразно, като на работа е останал другият
участник, получили по-висока комплексна оценка по двата законови критерия, съгласно чл.
329 от КТ.
10
Ето защо предявеният иск за признаване незаконността на уволнението следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Установената законосъобразност на уволнението на ищцата
води до като последица и до неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност и претенцията
по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД- за присъденото след
извършеното прихващане обезщетение поради незаконно уволнение, ведно със законната
лихва, както и за присъждане на направенит разноски по делото.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции се налага отмяна на
първоинстанционното решение, в частта уважаваща предявените искове по чл. 344, ал. 1, т.
1- 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, в т.ч. и в частта, с която в тежест на ответника
е възложено заплащане на дължимите по делото държавни такси и разноски, като вместо
него следва да бъде постановено ново, с което тези искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед изхода на спора, разрешен в настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК поради изцяло отхвърляне на исковете в полза на въззивника- ответник следва да се
присъдят направените по делото разноски и за двете инстанции.Такива са разходите за
платено от ответника експертно заключение в първата инстанция от 400 лв., държавна такса
за въззивно обжалване в размер на 148.47 лв. и за адвокатско възнаграждение за един
адвокат за всяка инстанция в размер на 2500 лв. Досежно размерът на разноските,
претендирани за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции ищцата е направила
своевременно възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
При произнасяне по възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът следва да съобрази
решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, в което е посочено, че съдът не е
обвързан от размерите на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна
организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с
оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС.Преценка за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при направено възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, се извършва от съда съобразно фактическата и правна сложност на
конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и
положените усилия, труд и време при осъществяването й.
Предмет на разглеждане в по делото са исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ,
както и направеното в първата инстанция възражение за прихващане. Във въззивното
производство предмет на разглеждане са останали само исковете, доколкото възражението за
прихващане е уважено и в тази отхвърляща третия иск част съдебното решение не е
обжалвано. В първата инстанция са събирани множество писмени доказателства и е
изслушвано експертно заключение, като делото е приключило в две съдебни заседания, на
които са се явили и двамата адвокатски представители на ответника, а във въззивното
производство събирани само писмени доказателства, като е проведено едно открито съдебно
заседание. При така установената обичайна за този вид дела степен на фактическа и правна
сложност на въззивното производство, наличието на задължителна и многобройна съдебна
практика по отношение на основните спорни въпроси, както и обема на положения от
процесуалния пълномощник на ответника, за който са направени разноски за адвокатско
възнаграждение труд, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
2500 лв. за всяка инстанция е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и следва да
бъдат редуцирано до сумата 1250 лв. за първата инстация и 1000 лв. за въззивната
инстанция, с оглед действителния обем на извършената работа в съответната инстанция
работа, фактическата и правна сложност на делото и проведените съдебни заседания и
11
извършени в тях процесуални действия.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1042 от 12.05.2025г. по гр.д. № 950/2025г. по описа на РС-
Бургас, в частите, с които съдът: 1/. е признал за НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал.
1, т. 1, предл. първо от КТ, прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата Г. И.
Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ
от КТ, извършено със заповед № ЗП-11-317/16.12.2024 год. на директора на ответния
работодател – Основно училище „Петко Рачев Славейков“, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар
Симеон I” № 23 и е ОТМЕНИЛ е на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. второ, КТ,
незаконното прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Г. И. Ж., ЕГН
**********, с адрес: ***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ със
Заповед № ЗП-11-317/16.12.2024 год. на директора на ответника – Основно училище „Петко
Рачев Славейков” , с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23; 2/. ВЪЗСТАНОВИЛ е
ищеца Г. И. Ж. на предишната работа – на длъжността „Заместник-директор учебна
дейност”, заемана от нея до незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ със саповед № ЗП-11-
317/16.12.2024 год. на директора на ответника – Основно училище „Петко Рачев Славейков”,
с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23‘; 3/ ОСЪДИЛ е ответника Основно училище
„Петко Рачев Славейков”, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23, на основание чл. 225,
ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на ищцата Г. И.
Ж., сумата от 5548.48 лв., представляваща обезщетение за периода от 17.12.2024 г.-
17.06.2025 г. за оставането й без работа в резултат от незаконното прекратяване на трудовото
й правоотношение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ със заповед
№ ЗП-11- 317/16.12.2024 г. на директора на ответника /след съдебно прихващане с насрещни
вземания на ответника за платените в полза на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1, КТ в
размер на 5190,50 лева, и обезщетение по чл. 222, ал. 1, КТ в размер на 10 738.98 лева/,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от подаване на исковата молба – 10.02.2025
г. до окончателното й изплащане, и в частите, с които ответникът е осъден да заплати на
ищцата направените в първата инстанция разноски в размер от 2380 лв., както и да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Бургас държавна такса в размер от 296,94 лв., като е постановено
предварително изпълнение на съдебното решение в частите му относно присъдените
парично обезщетение за оставане без работа и лихва за забавата му, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответната
Основно училище „Петко Рачев Славейков“, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23 с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. първо от КТ и
ОТМЯНАТА му като такова на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Г. И.
Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ
от КТ, извършено със заповед № ЗП-11-317/16.12.2024 год. на директора на ответния
работодател – Основно училище „Петко Рачев Славейков“, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар
Симеон I” № 23; 2/. За ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ищцата Г. И. Ж. на предишната работа – на
длъжността „Заместник-директор учебна дейност”, заемана от нея до незаконното
прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. второ, КТ със саповед № ЗП-11-317/16.12.2024 год. на директора на ответника –
Основно училище „Петко Рачев Славейков”, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23‘;
12
3/ за ОСЪЖДАНЕТО е ответника Основно училище „Петко Рачев Славейков”, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23, на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3, КТ,
чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на ищцата Г. И. Ж. сумата от 5548.48 лв.,
представляваща обезщетение за периода от 17.12.2024 г.- 17.06.2025 г. за оставането й без
работа в резултат от незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ със заповед № ЗП-11- 317/16.12.2024 г. на
директора на ответника /след съдебно прихващане с насрещни вземания на ответника за
платените в полза на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1, КТ в размер на 5190,50 лева, и
обезщетение по чл. 222, ал. 1, КТ в размер на 10 738.98 лева/, ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от подаване на исковата молба – 10.02.2025 г. до окончателното й
изплащане, както и в частите, с които ответникът е осъден да заплати на ищцата
направените в първата инстанция разноски в размер от 2380 лв., както и да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Бургас държавна такса в размер от 296.94 лв., в т.ч. и в частта, с която е постановено
предварително изпълнение на съдебното решение в частите му относно присъдените
парично обезщетение за оставане без работа и лихва за забавата му.
ОСЪЖДА Г. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Основно
училище „Петко Рачев Славейков”, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 23 на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 400 лв.- разноски за платено експертно заключение
в първата инстанция, сумата от 148.47 лв. – направените разноски за платена във въззивното
производство държавна такса, и сумата от общо 2250лв.- направени разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат общо за двете инстанции /1250 лв. - за първата и 1000 лв.- за
въззивната/, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 78, ал. 3 от ГПК в останалата
му част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13