№ 199
гр. Свищов, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20224150100207 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК , вр. чл.79 от ЗЗД и по чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът "Енерго-Про Продажби" АД с ЕИК *********, със
седалище гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г,
бул.Владислав Варненчик №258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Даниела
Димитрова, чрез юрисконсулт Виолета Митева твърди, че ответникът О. П. К.
с ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Свищов, ***** е клиент на "Енерго-
Про Продажби" АД с кл. №**********, във връзка с продажба на ел.енергия
в обект с аб.№*****, находящ се в гр. Свищов, *****. Ответникът не е
изпълнил задължението за заплащане на доставяната и консумирана ел.
енергия за периода от 6.03.2019г. до 24.06.2019г., за което са били издадени
фактура № ********** от 19.04.2019г. с падеж 10.05.2019г., фактура №
********** от 20.05.2019г. с падеж 10.06.2019г., фактура № ********** от
20.06.2019г. с падеж 10.07.2019г. и фактура № ********** от 26.06.2019г. с
падеж 17.07.2019г., общо за сумата 179,66 лева-главница и 38,80лева-лихви.
За гореописаните суми ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по
ч.гр.д. 673/2021г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение
№355/30.08.2021г. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за
изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, след като са изпълнени
предвидените в чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК процедури и същият не е открит,
1
поради което ищецът предявява настоящия установителен иск. Моли съда да
приеме за установено, че ответника му дължи горепосочената сума, както и
да му се присъдят направените в заповедното и исковото производство
разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от
ГПК особеният представител на ответника адв.С. Т. е подал писмен отговор,
в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва всички фактически и
правни твърдения на ищеца.Твърди, че не е представен договор за доставка на
ел.енергия, сключен между страните, и въобще уредбата на отношенията във
връзка с продажба на електрическа енергия противоречи на европейското
законодателство, защитаващо потребителите.
Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Ответникът О. П. К. е бил клиент на "Енерго-Про Продажби" АД с кл.
№ ********** за доставяне на ел.енергия в обект с аб.№ *****, находящ се в
гр. Свищов, *****, доколкото в определен период е бил собственик на имота.
За задължения за консумирана ел. енергия в процесния имот за периода
от 6.03.2019г. до 24.06.2019г. са издадени следните фактури: № **********
от 19.04.2019г. с падеж 10.05.2019г., фактура № ********** от 20.05.2019г. с
падеж 10.06.2019г., фактура № ********** от 20.06.2019г. с падеж
10.07.2019г. и фактура № ********** от 26.06.2019г. с падеж 17.07.2019г.,
общо за сумата 179,66 лева-главница , като са начислени и 38,80лева-лихви.
По искане на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 355/ 30.08.2021 г. по ч.гр.д.
673/2021г. на СвРС, съгласно която О. П. К. с ЕГН ********** с настоящ
адрес гр.Свищов, ***** следва да заплати на кредитора „Енерго-Про
Продажби” АД с ЕИК *********, със седалище гр.Варна 9009, район
Владислав Варненчик ,Варна Тауърс-Г, бул.Владислав Варненчик №258,
представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д. сумата от 179,66 лв. (сто
седемдесет и девет лева и 66ст.)-главница по фактури за периода 19.04.2019г.
до 26.06.2019г., с 38,8лв. (тридесет и осем лева и 80ст.)-лихва от дата на
падежа на всяка една вноска до 20.08.2021г., законна лихва от датата на
подаване на заявлението –30.08.2021г. до изплащане на сумата.
2
Ищецът е представил по делото извлечение от сметка към 20.08.2021 г.
по партида на лицето, но съдът установи, че се касае за друго лице – ЕТ
„Орфей – Георги Т.“ с. Страхилово и същото не е прието като доказателство
по делото. Съдът е указал на ищцовото дружество да представи справка за
ответника О. П. К., което не е сторено до датата на съдебното заседание.
Впоследствие на 12.12.2022г. в съда е постъпила молба от ищцовото
дружество / изпратена по куриер на 6.12.2022г./ към която е приложено
извлечение за консумацията на ел.енергия в обекта с посочен клиент О. П. К.
за периода 22.07.2017г. до 17.07.2019г., както и извлечение от имотния
регистър.
Представени са 4 бр. фактури, издадени в периода 19.04.2019 г. –
26.06.2019 г., с получател О. П. К. за обект с абонатен аб.№*****, с клиентски
номер кл. №**********.
Съдът служебно е изискал справка от Служба по вписванията – гр.
Свищов за вписаните промени в собствеността на имота и копие от
документите, които удостоверяват това, доколкото от приложените
съобщения при връчване на документи по делото е видно, че имотът до който
е доставяна ел. енергия – обект с аб. № *****, находящ се в гр. Свищов, *****
е собственост на друго лице. Същото се установява от представената справка
от имотния регистър по лице от Агенция по вписвания, видно от която
имотът, представляващ обект на потребление е възложен с постановление за
възлагане на недвижим имот от 14.09.2018 г. на ЧСИ Д.К. на И.П.И. – П.а,
считано от дата на влизане в сила на постановлението, а именно 23.10.2018 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже валидно облигационно отношение с ответника, доставяне на стоката-
ел.енергия, както и неизпълнението на договора.
Спорен въпрос по делото е наличието на облигационна връзка между
страните, както и има ли ответникът качеството на потребител на ел. енергия.
Според чл. 4, ал. 1 от "Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "Енерго - Про Продажби" АД, одобрени с Решение
№ ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране /понастоящем КЕВР/, потребител на електрическа енергия за
3
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва
електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата
от дружеството. В издадените от ищцовото дружество фактури за процесния
период, като получател е посочен ответникът О. П. К. за обект с аб. № *****,
находящ се в гр. Свищов, *****. От представената справка от имотния
регистър по лице от Агенция по вписвания е видно, че имотът,
представляващ обект на потребление е обявен на публична продан , като с
Постановление от 5.09.2018г. за купувач е обявена И.П.И. – П.а . С
Постановелние за възлагане на недвижим имот от 14.09.2018 г. на ЧСИ Д.К.,
влязло в сила на 23.10.2018 г. имотът е възложен на И.П.И. – П.а, т.е. тя е
негов собственик.
Следователно от 23.10.2018г. собственик на имота не е ответникът по
настоящото дело - О. П. К. . В чл. 17, т. 3 от ОУ е предвидено задължение за
потребителя да съобщава на "Енерго -Про Продажби" АД в 30 - дневен срок в
писмена форма за всяка промяна в данните по чл. 12, ал. 1 /идентифицираща
информация за потребителя/, както и за промени свързани със собствеността
относно обекта, в който "Енерго-Про Продажби" АД доставя електрическа
енергия. Въпреки промяната на собствеността, навият собственик не е
сезирал надлежно ищеца, липсват доказателства да е изпълнил задължението
си по чл. 17 т. 3 от ОУ-Продажби. Съдът изрично задължи ищцовото
дружество да представи преписка с подавани заявления за закупуване на
ел.енергия в процесния имот , но това не беше сторено. Според ТР № 2/2018
г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, Законът за
енергетиката свързва качеството длъжник за доставена енергия за битови
нужди с качеството на собственик на имота, когато за същия имот няма
сключен договор. Следователно ако правото на собственост върху имота
премине върху друго лице, същото придобива и качеството длъжник за
доставяната ел. енергия за битови нужди /така в решение № 205/28.02.2019 г.
по г. д. № 439/2018 г. на ВКС, III г.о./. Ето защо съдът приема, че в настоящия
случай не е доказано ответникът да има качеството на потребител по смисъла
на цитираната по - горе разпоредба. Същият не е собственик или ползвател на
обекта на потребление, поради което не може да се приеме, че облигационни
отношения между страните са възникнали по силата на Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия, приети на основание чл. 98а от Закона
4
за енергетиката (ЗЕ) от управителния съвет на ищцовото дружество и
одобрени от ДКЕВР.
Приложените по делото писмени доказателства - извлечения и фактури
представляват частни свидетелстващи документи и са без доказателствена
стойност. Същите установяват , че ищцовото дружество си е начислило суми
за ел.енергия. На кого е доставена , въз основа на какъв договор и на какво
основание остана недоказано от страна на ищеца, който носи доказателствена
тежест. Както се посочи по горе претенцията за заплащане на доставена и на
консумирана ел. енергия в имота на *****. е за периода от 6.03.2019 г. до
24.06.2019 г., който е след 23.10.2018г., от когато собственик на имота е трето
за делото лице, а не ответникът.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че по делото
не се установява съществуването на парично вземане на ищеца "Енерго-Про
Продажби" АД град Варна срещу ответника О. П. К. за сумата от 179,66 лв.,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане на доставена и на
консумирана ел. енергия за периода от 6.03.2019 г. до 24.06.2019 г. в обект
находящ се в гр. Свищов, *****, поради което искът се явява недоказан и
следва да се отхвърли.
С оглед на това, съдът приема за недоказана акцесорната претенция за
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,поради което и иска по
чл. 86 ЗЗД за сумата 38,80 лева следва да се отхвърли.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на
разноски възникват за ответника. По делото обаче не са налице доказателства
за сторени такива, поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК
*********, със седалище гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна
Тауърс-Г, бул.Владислав Варненчик №258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.
и Даниела Димитрова иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че О. П. К. с
5
ЕГН ********** с настоящ адрес гр. Свищов, ***** им дължи сумата от
179,66 лв. (сто седемдесет и девет лева и 66 ст.), представляваща главница за
доставена и консумирана ел. енергия за периода от 6.03.2019г. до
24.06.2019г., сумата от 38,80 лв. (тридесет и осем лева и 80 стотинки) -
мораторна лихва от датата на падежа на всяка една фактура до 20.08.2021 г.,
законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 355/30.08.2021 г. по ч. гр. дело № 673/2021
г. по описа на СвРС, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване
на страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6