Р Е Ш Е
Н И Е
№
17.01.2020 г. гр.Айтос
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното
от съдия Спасова гражданско дело № 44 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано в РС-Айтос след
изпращането му по подсъдност на РС-Айтос с определение № 54 от 11.01.2019 г. на
Б.кия окръжен съд по въззивно
ч.гр.д. № 20/2019 г. поради отвод на съдиите в РС-Карнобат, където е било
образувано под № 1459/2018 г.
Производството е образувано по искова
молба, с която от ищците С.Д.Г. с ЕГН **********, С.Д.Т. с ЕГН **********, И.Д.Т.
с ЕГН **********, Х.К.Х. с ЕГН ********** и З.Х.Т. с ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. Р.К., е предявен положителен установителен иск с правно основание по чл.124 от ГПК за
признаване на правото на собственост в полза на ищците въз основа на давност и
наследство по отношение на УПИ I-159 в кв.16 по
плана на с. Д., общ. С., при съседи – от три страни улици, с площ от 3624 кв.м.
Исковата
претенция е насочена срещу Община С., „Х.е.с.“ АД – гр. Я., Д.И.С. с ЕГН **********,
М.И.Г. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН **********, и тримата в качеството на
наследници на И. С. Д., починал на 10.01.1997 г.
Посоченото
правно основание в уводната част на исковата молба е чл.124 от ГПК и чл.54,
ал.2 от ЗКИР, но то не е обвързващо съда, доколкото същият е длъжен въз основа
на заявените фактическите твърдения и петитум в
исковата молба сам да определи правната квалификация на исковата претенция, с
която е сезиран. В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на имота
въз основа на давностно владение, осъществено от техния
наследодател И. С. Д., б.ж. на с. Д., общ. С., и съответно наследствено правоприемство. Собствеността върху имота никога не е
губена от тях, като и понастоящем ищците владеят имота, поради което същите
желаят да установят правото си на собственост по отношение на него. С оглед на
това правят искане да бъдат признати за собственици на гореописания имот.
Въз основа на
така изложените фактически твърдения и заявен петитум
съдът определя правната квалификация на предявения иск като положителен установителен иск за собственост с правно основание по
чл.124 от ГПК.
В срока за
отговор са постъпили отговори на исковата молба от физическите лица Д.И.С., М.И.Г.
и С. *** и „Х.е.с.“ АД – гр. Я., както следва:
Отговор на искова молба с вх. № 1184
от 25.02.2019 г., подаден от Д.И.С., М.И.Г. и С.И.С., чрез адв. А.Т. ***, с който се иска
прекратяване на производството по отношение на физическите лица.
Отговор на искова молба с вх. № 1238
от 27.02.2019 г., подаден от Община С., чрез адв. С.Х.Г. – Т. ***, с която се иска
прекратяване на производството по делото по отношение на общината.
Отговор на искова молба с вх. 1299 от
01.03.2019 г., подаден от „Х.е.с.“ АД – гр. Я.,
чрез адв. С.Х.Г. – Т. ***. Отговорът е постъпил по пощата с пощенско клеймо от
27.02.2019 г. и следователно се явява подаден в законоустановения
едномесечен срок, с който се излагат твърдения за придобИ.е
на имота по давност от ответното дружество.
Производството
по отношение на Д.И.С., М.И.Г., С.И.С. е прекратено като недопустимо поради
липса на правен интерес за ищците от предявяване на положителен установителен иск за правото на собственост по чл.124 от ГПК срещу тях, като това определение е потвърдено с определение на БОС по
ч.гр.д. № 728/2019 г., но е върнато за разглеждане по отношение на Община С.,
която с отговора е оспорила както допустимостта, така и основателността
на исковата претенция.
По отношение
на ответника „Х.е.с.“ АД, същият оспорва исковата претенция с
представения отговор. Оспорват се твърденията на ищците за владение на
имота, осъществено от 1940 – 1988 г. Фактическите твърдения, изложени в
отговора по исковата молба, се установява, че същият претендира собствеността
върху процесния имот поради изтекла в негова полза придобивна давност, осъществено от 1991 г. насам.
Искането за
спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК,
направено от процесуалния представител на ответниците,
съдът намира за неоснователно, тъй като не констатира преюдициалност
на разглежданото друго в РС-Айтос гражданско дело, образувано по искова молба
на трети за настоящото дело лица. Не става ясно по какъв начин решението по
другото дело ще допринесе за правилното решаване на настоящото дело при
положение, че в настоящото производство са събрани всички поискани от страните
и относими по делото гласни и писмени доказателства,
въз основа на които съдът да формира своите фактически и правни изводи.
Въз основа на събраните по делото
доказателства от фактическа страна съдът намира следното:
По делото е приложено удостоверение за наследници, от
което е видно, че И. С. Д., б.ж. на с. Д., обл. Б., е
починал на 12.05.1943 г., като ищците са негови наследници.
В хода на производството на 31.05.2019 г. ищцата С.Д.Г.
е починала, като е заместена от нейните правоприемници М.Г.И., И.И.И. и Г.И.И..
Ищците представят документи за собственост с исковата
молба, както следва:
Приложен е нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давност № 195, том първи, дело № 449/1994 г. на Карнобатски
районен съдия, с който ищците наред с останалите наследници на И. С. Д. са
признати за собственици на основание давностно
владение и наследство върху дворно място с площ от 3200 кв.м., образуващо имот
пл. № 53 в кв.29, за което се отрежда дворно място, съставляващо парцел I-53 с площ от 1460 кв.м. и дворно място с площ от 1765
кв.м., представляващо част от имот пл. № 53, която е изключена от регулацията
на селото по 216-то ПМС.
По – късно с нотариален акт за собственост върху недвижим имот
- констативен № 127, н.д. № 1254/2014г. на нотариус с рег. №581 в регистъра на
НК на ищците наред с останалите наследници
на И. С. Д. е
признато правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в с.Д., а именно: 3591/3624 ид.ч.
кв.м от дворно място цялото с площ от
3624 кв.м., което дворно място представлява УПИ I-159 в кв. 16 по ЗРП на
селото при граници от всички страни улици.
С договор № 356 от 27.05.2015 г. за покупко-продажба
на недвижим имот – частна общинска собственост от наследниците на И. С. Д. са
придобити чрез Община С. 33 кв.м., представляващи придаваемо
място при действието на ЗТСУ, обезщетението за което не е изплатено в сроковете
и по реда на пар.6, ал.2 и пар.8,
ал.2 от ПР на ЗУТ, към УПИ I в кв.16 по
плана на с. Д., общ. С., обл. Б., целия с
пространство 3624 кв.м., отреден за имот пл. № 159, при граници на имота от
всички страни улици или 33/3624 ид.ч. от този парцел.
Представено е също така с исковата молба удостоверение
изх. № 110-03-206 от 20.03.2017 г. на ОСЗ-С., удостоверяващо че имотът не
попада в границите на план за земеразделяне и план за съществуващи и
възстановими земи. Имотът не е бил актуван като държавна или общинска
собственост. Приложеното към исковата молба удостоверение от Км. наместник с. Д.
№ 52 от 28.03.2003 г., че И. С. Д. и синът му Г.И. Д. са работили имота през
целия си живот не може да се ползва като доказателство по делото, тъй като
съставлява свидетелстващо изявление, което следва да се събере чрез допустимия
по ГПК способ за събиране на гласни доказателства – разпит на свидетел.
От заключенията на вещото лице /основно и допълнително/ по назначената техническа експертиза
се установява, че първият кадастрален и регулационен план на с. Д. е
одобрен със заповеди №№ 1 и 2 от 10.05.1936 г. В разписния лист към този план
имот пл. № 53 е записан на И. С. Д. – площ от 2623 кв.м., като това е лице
различно от наследодателя на ищците, родено на друга дата и оставило след
смъртта си други законни наследници, по отношение на които производството по
делото е прекратено с горецитираното по-горе влязло в
сила определение. За имота по плана са отредени два парцела – I-53 и II-53 в кв.29,
съответно с площи от по 1460 кв.м., от които 25 кв.м. придаваеми
и 1 765 кв.м. През 1963 г. по силата на 216-то ПМС парцел II-53 е бил изключен от регулацията на селото, но с протокол
№ 9/24.09.1991 г. на временния ИК на Обл. НС Б.
отново е включен в нея. На основание нотариален акт № 195/1994 г., с който ищците
са признати за собственици по давностно владение
върху имот пл. № 53 по плана на с. Д., последните са записани допълнително в
разписния лист, а името на И. С. Д. е зачеркнато. Кв. 29, в който попадат
отредените парцели I-53 и II-53, е предвиден „за жилищно строителство“. През 2000 г.
е изработен нов кадастрален план, послужил за основа на
действащия и към настоящия момент ПУП-ПРЗ, одобрен с решение № 361/16.05.2007 г. на ОС С..
За имот пл. № 159 по кадастралния план е отреден УПИ I-159 в кв.16 и е записан като „двор“ на „Х.“ Я., впоследствие
със заповед № 119 от 21.02.2018 г. на кмета на Община С. отреждането на УПИ
става „159, за почивна база“. Новообразуваният имот пл. № 159 включва площи от
следните бивши имоти: от имот пл. № 53 – площ от
2623 кв.м., записан първоначално на И. С. Д., след което името е зачеркнато и
на основание нотариален акт № 195/1994 г. са записани имената на наследниците
на И. С. Д., от имот пл. № 54 – площ от 725 кв.м., записан на В. Т., от имот
пл. № 55 – площ от 127 кв.м., записан на наследници на Д. Заралиев,
от имот с пл. № 47 – площ от 149 кв.м., записан на С. Д.. Представена е
комбинирана скица на УПИ I-159 на л.230
от делото, на която с черно е защрихована площта от бившия имот пл. № 53,
попадаща в новообразувания парцел.
Представен е договор, от който е видно, че на
15.09.1988 г. Бригада за селскостопанско производство /звено към ТКЗС/
предоставила процесния имот, описан като
необработваема площ от 3 дка в землището на с. Д., под наем на ТКХИ „И. Т.“ гр.
Я., чийто правоприемник от 1991 г.е ДФ „Х. хидроелементи
и системи“ Я., впоследствие „Х.е.с. /ХЕС/“ АД гр. Я.. Имотът е бил предоставен със
съгласие за изграждане на временна база за почивка на работниците на
предприятието. От заключението на вещото лице става ясно, че в процесния имот са изградени четири постройки тип „бунгало“,
всяка с обща застроена площ от 41 кв.м., заедно с обслужваща инфраструктура –
септични ями, сондаж, водомера шахта, ВиК мрежа, ел.
захранване, ограда, осветление. През 2011 г. търговското дружество се
разпоредило с постройките и идеални части от имота в полза на трети по делото
физически лица. За бунгалата са
издадени представените пред ОС-Б. въззивно ч.гр.д. №
728/2019 г. удостоверения за търпимост. Бунгалата са нанесени за първи път в
кадастралния план на селото през 2000 г. в имот с пл. № 159, като според вещото
лице същите представляват строежи от пета категория по последвалия тяхното
построяване ЗУТ. Стените съдържат азбест, като според вещото лице ползването на
сгради от такъв материал не отговаря на действащите строителни и санитарни
правила и норми, тъй като считано от 01 януари 2005 г. има забрана за внос,
производство и употреба на всички азбестови влакна и азбестосъдържащи,
въведена с Наредбата за опасните химични вещества и препарати, подлежащи на забрана
и ограничения при търговия и употреба. Забраната е въведена след построяване на
бунгалата, но преди удостоверенията за търпимост, издадени за четирите бунгала
по заявление на собствениците през 2015 г., съгласно които търпимите строежи не
подлежат на премахване и забрана за ползване.
Събрани са гласни доказателства, ангажирани от ищците
и ответниците по делото. Разпитани са свидетелите Д. Л.,
родена през 1952 г., Ж. С., родена през 1950 г. и П. Я., родена през 1946 г. и
по делегация свидетелката К. М., родена през 1931 г. Д. Л. и Ж. С. са сестри,
макар първата да е доведена до разпит от ищците, а втората – от ответниците. От показанията на Д. Л., Ж. С. и П. Я. се
установява, че познават добре имота, тъй като са живели и израснали в близост
до него. Преди ТКЗС имотът не бил един имот, а отделни места, заобградени с тръни, като там работили В. С.в, една от
дъщерите на „З.“ и първоначално записания по разписен лист И. С. Д., който
работел в мястото на „З.“, тъй като бил техен зет /св. С. и Я./. Показанията на
свидетелките се подкрепят от заключението на вещото лице относно записванията в
разписния лист към плана от 1936 г., като заедно - гласни и писмени
доказателства - са последователни и кореспондират помежду си относно начина, по
който се ползвало мястото по време на действие на плана от 1936 г. до 2000 г. След
образуване на ТКЗС през 60 години за кратко го е работило самото ТКЗС. Св. С.
помни, че ТКЗС го засяло с тютюн и тя наред с другите деца „кършили върховете с
ножче“, като тогава била на 14-15 години. Така също следва да се имат предвид данните
по показанията на св. Л., която макар първоначално да твърди, че ТКЗС не го е ползвало,
то след това посочва в показанията си, че попитала майка си за мястото,
описвайки го в съдебно заседание като „това място, което ТКЗС го сее“. След
това мястото престанало да се обработва и станало пуста поляна, в която хората
от селото отивали, за да косят трева. В него си играели и децата от селото. Запустяването
на мястото е факт, който съдът следва да приеме за безспорно установен по
делото, доколкото гласните показания в тази връзка се подкрепят от писмените –
представения договор от 15.09.1988 г. между Бригада за селскостопанско
производство /звено към ТКЗС/ и ТКХИ „И. Т.“ гр. Я., в който мястото е описано
като „необработваема площ“. Според гласните доказателства Г. Д. също минавал от
там, за да си коси трева, като макар свидетелите Л. и М. да твърдят, че мястото
е на Г. Д., то данните по показанията и на двете свидетелки са все в една
посока – Г. Д. не е обработвал мястото, а само е косял трева от него, което е в
логическа последователност със споделеното от свидетелите С. и Я., че след
запустяването на мястото хората от селото минавали от там, за да си накосят
трева. Свидетелката К. М., макар първоначално да споделя в показанията си, че
мястото е обработвано от Г. Д., а след неговата смърт и на жена му - от дъщеря
им Ц., на която викали З., също заявява за него „и след това спря да го сее,
стана като ливада и си косеше сено“. Следва да се отбележи, че показанията на
свидетелката Л. съдът кредитира само в частта, в която възпроизвежда лични и
непосредствени възприятия относно имота, но не и в останалата част, в която показанията
съставляват преразказ на това, което й са разказали различни хора от селото
относно имота, вкл. от заинтересованите наследници на И. С. Д., които през
годините последователно са споделяли претенциите си по отношение на имота пред
нея. През 80-те години имотът бил даден на предприятието в гр. Я., като няма
спор по делото, че негов правоприемник е ответното дружество. В него се
построила почивната база за работещите в предприятието с бунгала, осветление,
водоснабдяване и ограждения. Базата се ползвала от
работниците на предприятието, като през 2011 г. бунгалата били продадени на
трети по делото лица. Споровете с ищците започнали през 2016 г., за което са
представени преписки от РУ-С.. Отделни наследници се опитвали да влизат в имота
и да си възстановят владението. За построяването на почивната база има
безспорни доказателства по делото, поради което съдът възприема изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели в тази връзка.
При така
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
По предявения установителен
иск за собственост, с оглед въведените с отговорите срещу исковата молба
оспорвания на правата на собственост на ищците по отношение на процесния имот, то същите следваше при условията на пълно и
главно доказване да установят правото си на собственост въз основа на
въведеното придобивно основание – наследствено правоприемство и давност. Такива категорични гласни и
писмени доказателства не се събраха. Показанията на свидетелите К. М. и Д. Л.
за това, че имотът принадлежал и се обработвал от „дядо Д. и след неговата
смърт – от неговия син Г.“ не могат да се възприемат от съда, тъй като са
неконкретизирани като време, в което е осъществявано това владение и
противоречат на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. В
тази връзка записванията в разписния лист към плана от 1936 г., сочещи, че
новообразуваният УПИ е представлявал отделни имоти, принадлежащи на различни
лица, се подкрепят от показанията на свидетелите Ж. С. и П. Я., които са
виждали част от тези лица да обработват имотите си. В същата насока са данните
по заключението на вещото лице, от което се установява, че новообразуваният УПИ
включва площи от четири различни имота по стария план от 1936 г. Очевидно
показанията на свидетелите касаят период преди ТКЗС да започне да „сее тютюн“ в
имота, т.е. преди средата на 60-те години. В тази връзка съдът съобрази данните
по показанията на свидетелката Ж. С., която е категорична относно периода - по
времето когато работила „тютюн“ била на 14-15 години, а свидетелката е родена
през 1950 г. От ангажираните свидетели единствено свидетелката К. М. заявява
като очевидец, че мястото се е обработвало от „баба Д.ка
и дядо Д.“, чийто „син е Г. Д.“, като спомените й датират от 1938 г. Свидетелката
Д. Л. не споделя лични възприятия, за да може съдът да се позове на нейните
показания. Въпреки това дори съдът да приеме, че посочените от свидетелката К. М.
„баба Д.ка и дядо Д.“ са наследодателите на ищците И.
С. Д. и неговата съпруга, то показанията не са достатъчни да установят
твърденията на ищците. Видно от удостоверението за наследници наследодателят И.
С. Д. е починал като вдовец на 12.05.1943 г., а спомените на свидетелката М. датират
от 1938 г. За периода от 1938 г. до 1943 г. не е изтекъл изискуемия по закон период
от време за придобиване на процесния имот по давност.
Показанията на свидетелите Л. и М. са неопределени и в тях липсва конкретност
по отношение на периода, в който според свидетелите „техният син Г. Д.“ го е
обработвал, за да може съдът въз основа на тези показания да формира извод за осъществяване
на фактическия състав на давността след смъртта на неговите родители. Установено
е по делото, че дори имотът да е бил обработван от него в някакъв период от
време, същият е изоставен и се е превърнал в запустяло място, което ТКЗС е
работило за кратко, като единствените категорични данни за упражнявана
фактическа власт върху имота датират след 1988 г., когато е започнало застрояването
на имота като почивна база за ползване от ответното дружество. Данни
наследниците на И. С. Д. в лицето на ищците да са осъществили владение върху
имота, което да е годно да ги направи собственици по делото също няма. Представените
от тях констативни нотариални актове са оспорени от ответниците
с отговора по исковата молба и в този смисъл не могат да легитимират ищците
като собственици при липса на категорични гласни и писмени доказателства за
осъществено в тяхна полза давностно владение.
Ангажираните от ищците гласни доказателства не са достатъчно конкретни относно
периода на владение на наследодателите и лично от ищците, противоречат на
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, а други писмени доказателства
извън оспорените констативни нотариални актове за собственост не са
представени. Ето защо ищците не доказаха при условията на пълно и главно
доказване твърденията си и предявената искова претенция следва да се отхвърли
като недоказана и неоснователна.
С оглед горното съдът не обсъжда правоизключващото възражение на ответното дружество за
изтекло в негова полза давностно владение в периода от
1991 г. до 2011 г., когато е изградена и съответно стопанисвана от него
почивната база в процесния имот. Дали това владение е
годно да го направи собственик съдът не обсъжда при положение, че е безспорно,
че владението върху имота е придобито и осъществявано въз основа на договор за
наем с трето по делото лице, а не от името и в полза на наследодателите на
ищците и/или ищците по делото.
По направеното искане за разноски на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сторените от ответниците
разноски следва да се възложат на ищците – 900 лева /600 лева адв.
възнаграждение и 300 лева възнаграждение за вещо лице/, които следва да се
заплатят на ответното дружество и 720 лева за адв. възнаграждение, които следва
да се заплатят на ответната община.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от ищците С.Д.Т.
с ЕГН **********, И.Д.Т. с ЕГН **********, Х.К.Х. с ЕГН **********, З.Х.Т. с
ЕГН **********, както и правоприемниците на починалата на 31.05.2019 г. в хода
на производството С.Д.Г. с ЕГН **********, заместена от М.Г.И. с ЕГН **********,
И. Г. И. с ЕГН ********** и И.И.И. с ЕГН **********,
положителен установителен иск с правно основание по
чл.124 от ГПК против Община С.,
представлявана от Кмета на Община С., с адрес гр. С., ул. ***, ЕИК *** и „Х.е.с.“
(ХЕС)“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. ***,
представлявано от прокурист Г. А. Г., за признаване на правото на
собственост в полза на ищците въз основа на давност и наследство по отношение
на УПИ I-159
в кв.16 по плана на с. Д., общ. С., обл. Б., с площ от 3624 кв.м., при съседи – от три страни улици.
ОСЪЖДА ищците С.Д.Т. с ЕГН **********, И.Д.Т. с ЕГН **********,
Х.К.Х. с ЕГН **********, З.Х.Т. с ЕГН **********, както и правоприемниците на
починалата на 31.05.2019 г. в хода на производството С.Д.Г. с ЕГН **********,
заместена от М.Г.И. с ЕГН **********, И. Г. И. с ЕГН ********** и И.И.И. с ЕГН **********, да заплатят съдебно деловодни разноски
на „Х.е.с.“ (ХЕС)“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. ***, представлявано от прокурист Г.
А. Г. - 900 лева за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо
лице и на Община С., представлявана от
Кмета на Община С. - 720 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Б.кия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Районен съдия: