О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____________
гр. Варна, 4 ноември 2022г.
Варненският административен
съд, двадесет и втори състав, в
закрито заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Ганчева адм.дело
№ 2117 по описа
за 2021 год. за да се произнесе, взе
предвид:
Постъпило е искане с.д. № 8825/6.06.2022г. от председателя на Националното
бюро за правна помощ (НБПП) за присъждане в полза на бюрото на разноски за
възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за процесуално
представителство на М.Л.Ж. по адм.д. № 2117/2021г. на Адм.съд-Варна, в размер
на 360,00лв., определен с Решение № ВН-1267-8501/2022 г. на НБПП по представен
отчет № 1267/2022г. от адв. М.В.А. – П. - 0406. Иска се на основание чл.189 от НПК и чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК, вр. чл.27а от Закона за правната
помощ (ЗПП) присъждане на сумата и издаване на изпълнителен лист в полза на
Националното бюро за правна помощ.
Настоящият състав
на Административен съд - Варна намира искането за неоснователно по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.27а от ЗПП лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват
на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи, какъвто не е
процесния - лицето, на което е предоставена правната помощ е било жалбоподател
в първоинстанционното производство и ответник по касация в касационното
производство, като с Определение № 2451/1.10.2021г. правната помощ е
предоставена на жалбоподателя на основание чл.23, ал.3 ЗПП – по преценка на
съда, поради представени доказателства и преценка, че страната няма средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение, а не в хипотезата на ал.1 от с.р.
поради задължително предвидена по закон адвокатска защита, резервен защитник
или представителство.
С оглед изложеното
приложимо е правилото на чл.94 от ГПК, вр.чл.144 АПК за безплатна адвокатска
защита.
Неоснователно е
позоваването на чл.189 НПК, тъй като тази разпоредба не е приложима субсидиарно
в административния процес. Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи
лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното
бюро за правна помощ направените разноски. Административнопроцесуалният кодекс
не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ, поради което приложение следва да намерят
разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл.94, ал.1 ГПК
правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите
на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал.1 ГПК,
съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на
които е било освободено, а настоящият случай не е такъв.
Неоснователно е и
позоваването на разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК. Същата предвижда две
възможности за възстановяване на направените от НБПП разноски: 1/ ако претенцията на лицето, което е
получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се
присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената
част от иска; 2/ в случаите на
осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. В настоящия случай, от една страна претенцията на
лицето, което е получило правна помощ не е уважена, а от друга – спрямо него не
е налице и каквото ѝ да било осъдително решение.
Освен това
разпоредбата има предвид разноските, които е направила по делото противната
страна, като участник в производството, който извод се налага както от
буквалното тълкуване на разпоредбата, така и от систематичното ѝ място
между останалите алинеи на чл.78 ГПК. Отношенията между НБПП, която не е страна
в производството по делото, а само осигурява безплатна адвокатска защита, и
страната, на която е предоставена помощ, са отношения, които стоят извън
проведеното съдебно производство и спрямо тях общите разпоредби на ГПК относно
разноските са неприложими, в тази насока са определения на ВАС постановени по адм.д. № 12484/2013г.; адм.д. № 3251/2019г.;
по адм.д. № 4378/2021г.; по адм.д. № 3585/2021г.; по адм.д. № 8703/2022г.; по
адм.д. № 1431/2021г. и др.
Отделно от
изложеното, е налице и допълнително основание за отхвърляне на искането.
Съгласно чл.27а ЗПП, в определени със закон случаи лицата, на които е
предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски, а
съгласно чл.78, ал.7 ГПК „. изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в
полза на НБПП“. Съгласно чл.39 ЗПП заплащането на предоставената правна помощ
се извършва от НБПП по банков път. Видно от приложените към искането на НБПП
доказателства, същите удостоверяват единствено определянето на размера на
адвокатското възнаграждение, но не свидетелстват за неговото реално изплащане.
Следователно липсата на доказано направени разноски от страна на НБПП при и по
повод адм.д. № 2117/2021г. по описа на Адм.съд-Варна, е самостоятелно основание
за отхвърляне на искането.
По изложените
съображения искането за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за
правна помощ в размер на 360лв. се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Водим от горното, Варненският административен
съд, двадесет и втори състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
с.д. № 8825/6.06.2022г. от председателя на Националното бюро за правна помощ
(НБПП) за присъждане в полза на бюрото на разноски за възнаграждение на
адвоката, осъществил правна помощ за процесуално представителство на М.Л.Ж. по
адм.д. № 2117/2021г. на Адм.съд-Варна
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му!
Административен съдия: