Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2439 09.10.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 462/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б. против М.С.А.,
ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че в
качеството му на кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит от
28.10.2015г. дължи на ищеца сумата от 641.56 лева изискуема главница, сумата от
50.61 лева договорна лихва за периода от 01.07.2016г. до 23.12.2016г., сумата
от 28.30 лева такса за оценка на досие за периода от 01.07.2016г. до
23.12.2016г., сумата от 131.95 лева такса за услуга Кредит у дома за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене за периода от 08.07.2016г. до
23.12.2016г., сумата от 308.36 лева такса за услуга Кредит у дома за събиране
на погасителните вноски по местоживеене за периода от 01.07.2016г. до
23.12.2016г., сумата от 65.87 лева обезщетение за забава за периода от
02.07.2016г. до 01.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 28.10.2015г. ”Провидент Файненшъл България“ ООД е
сключил с ответника договор за потребителски паричен кредит, по силата на който
на А. е даден кредит от 1350 лева. Кредитът е трябвало да се върне на 60
седмични вноски, до 23.12.2016г., като общата стойност на кредита е 1616.27
лева, включваща договорната лихва. Дължи се такса за оценка на кредитно досие,
такса за доставка на кредита по местоживеене и такса за събиране на кредита по
местоживеене. Те също се заплащат на равни вноски заедно с главницата. Крайният
падеж на кредита е 23.12.2016г. и е настъпил. Ответникът е изплатил само 1580
лева, с които са погасени част от таксите и договорната лихва. Начислена е
лихва за забава, тъй като длъжникът не е заплащал вноските. В последствие с
договор за цесия от 01.07.2017г. вземането по кредита е било продадено на Изи
Асет Мениджмънт АД. След това е сключен договор за цесия от 01.03.2018г., с
който вземането е прехвърлено в полза на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД. До ответника са били пратени писма, за да бъде
уведомен за цесията, но писмата не са връчени. Ето защо се моли уведомлението
за цесия да му се връчи с исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване
на претенцията.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК чрез особения си
представител, с който оспорва исковете. Заявява, че ищецът няма процесуална
легитимация да води исковете, тъй като липсва приложен договор за цесия между
Провидент Файненшъл България ООД и Изи Асет Мениджмънт АД. Възразява се и по
получаването от страна на ответника на уведомлението за цесията. Оспорва се
датата на уведомлението от първоначалния кредитор до ответника. По същество се
заявява, че претенциите на ищеца по договора не съществуват. Прави се
възражение, че кредиторът не е изпълнил договора по отношение на събирането на
кредита с посещения у дома.
По същество, предвид
доказателствата и закона, съдът намира следното:
Бил е сключен
между “Провидент Файненшъл България“ ООД и М.С.А. договор за потребителски
кредит от 28.10.2015г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника сумата от 1350 лева,
а той се е задължил да му я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 31.82
% ГЛП, равняваща се на 266.27 лева. Според договора, ГПР е в размер на 48 %. Отделно
е уговорено да се дължи и такса за услугата Кредит у дома, свързана с домашната
доставка на заетата сума в брой по местоживеене на длъжника и седмично домашно
събиране на вноските по кредита в размер на 1057.01 лева. Така общата дължима
сума възлиза на 2740.78 лева. Кредитът се погасява на 60 седмични равни вноски,
като всяка вноска е в размер на 45.68 лева, а датата на плащане на първата
вноска е 04.11.2015г. Според чл.27 от договора, с подписването му клиентът
потвърждава, че е получил пълния размер на кредита, следователно БРС намира, че
кредиторът е изпълнил задълженията си да предостави в заем процесната сума.
В исковата молба се
съдържа признание, че длъжникът е заплатил само част от дължимите суми.
При негова
доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал в
срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че останалите
суми, уговорени с договора, не са платени. Доколкото кредитът е следвало да се
върне на 60 седмични плащания, от които първото е на 04.11.2015г., макар и в
договора да не е записана датата на последното плащане, съдът приема, че
крайният падеж е настъпил на 23.12.2016г. Ето защо всички суми са станали
изискуеми поради настъпване на падежа, без да се твърди обявяване на предсрочна
изискуемост.
Установява
се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с две
последователни цесии. С договор за цесия от 01.07.2017г. “Провидент Файненшъл
България“ ООД е прехвърлил на “Изи Асет Мениджмънт“ АД редица вземания, като
съдът приема, че процесното вземане е сред тях. Наистина приложението, в което
са описани вземанията не е представено, но е налице потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което цедентът е потвърдил прехвърлянето на вземането към длъжника М.А.,
като е посочен точно договорът за заем по номер, дата на сключване и размер на
главницата. Това е косвено доказателство, което установява факта, че процесното
вземане е прехвърлено с цесията. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно,
с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В последствие
същото вземане е било предмет на втори договор за цесия, сключен между “Изи
Асет Менидмънт“ АД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Това е рамков
договор от 16.11.2010г., изменен с допълнително споразумение от 01.11.2017г.
Към тях е налице Приложение № 1/01.03.2018г.,
в което фигурира името на длъжника А., датата на договора и размерът на главницата.
Следователно именно процесното вземане е прехвърлено в полза на ищеца по
делото. Налице са пълномощни от Изи Асет Мениджмънт АД, с които от свое име и
от името на “Файненшъл България“ ЕООД е упълномощено АСВ ЕАД да уведоми
длъжника за прехвърляне на вземанията. В изпълнение на пълномощното, новият
кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомителни писма за цесиите.
Няма данни уведомленията да са били връчено на ответника, поради което БРС намира,
че то следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на особения
представител в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. Фактът, че
ответникът се представлява от особен представител не е пречка за връчване на
уведомлението за цесията. Особеният представител действа по
делото от името на ответника. Той може да противопоставя на ищеца всякакви
възражения, отблъскващи иска – както процесуални, така и материалноправни
/например възражение за давност/. След като особеният представител може да
релевира всякакви възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса
го изисква той да е адресат на заявления от страна на ищеца, които са
материалноправни по същността си и водят до изменение на спорното право, като
тези възражения могат да се вземат от съда предвид по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира
се, особеният представител може да приема само такива заявления на ищеца, които
са свързани с предмета на делото, тъй като той има представителна власт само за
този спорен предмет. Да се приеме друго значи изцяло да се попречи на ищеца да
реализира правата си като кредитор и до голяма степен да се обезсмисли фигурата
на особения представител. Нарушава се и равенството в процеса, след като ищецът
няма да може да отправя заявления, свързани със спорното право до представителя
на ответната страна, докато последната ще може чрез същия този представител да
отправя всякакви възражения и заявления. Ето защо БРС счита, че няма пречка
съобщението за цесията да се връчи на особения представител. В случая е налице
такова връчване, поради което цесията е произвела действие по отношение на
длъжника.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая договорът не отговаря на част от императивните разпоредби, поради което следва да се приеме за нищожен. Според чл.11, ал.1, т.11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая, видно от съдържанието на договора за кредит, в него липсва посочване на датите на плащане на всички погасителни вноски. Записано е, че се дължат 60 седмични плащания, като първото плащане се дължи на 04.11.2015г. Не са посочени обаче останалите дати за плащане на вноските. Това е нарушение на императивна норма на закона, поради което следва извод, че целият договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК.
В
чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по
него.
Следователно, ответникът не дължи търсените с исковата молба договорна
лихва и лихва за забава. Не се дължат и таксата за оценка на досие, такса
услуга “Кредит у дома“ за предоставяне на кредита по местоживеене и за събиране
на погасителните вноски по местоживеене. Впрочем посочените такси не се дължат
и на основание чл.10а, ал.2 ЗПК, според която разпоредба кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая таксата за оценка на досие е такава по
усвояването на кредита, а таксите за услугата “Кредит у дома“ са такси по
управление на кредита.
На
ищеца следва да се присъди само главницата по договора. По нейния размер съдът
намира следното:
Видно
от изготвената съдебно-икономическа експертиза, по кредита са платени суми от
общо 1580 лева. След това частично плащане, остават неплатени 641.56 лева
главница, 50.61 лева лихва, 468.61 лева такса оценка на досие и такса услуга
Кредит у дома и 65.87 лева лихва за забава. По смисъла на договора чистата
стойност на кредита е само неплатената главница от 641.56 лева. Тази сума е
падежирала и се дължи от ответника.
Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца главницата от 641.56 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането. В останалата част, за другите претендирани вземания, искът е недоказан и подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 379.19 лева и разноски в заповедното дело от 39.23 лева, съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.А.,
ЕГН ********** ***, че дължи на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б. сумата от 641.56 лева /шестстотин
четиридесет и един лева и петдесет и шест стотинки/ главница, представляваща
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № *********/28.10.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 02.10.2018г. до окончателното плащане, които
вземания са предмет на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7041/2018г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 50.61 лева договорна лихва за периода от
01.07.2016г. до 23.12.2016г., сумата от 28.30 лева такса за оценка на досие за
периода от 01.07.2016г. до 23.12.2016г., сумата от 131.95 лева такса за услуга
“Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене за периода от
08.07.2016г. до 23.12.2016г., сумата от 308.36 лева такса за услуга “Кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене за периода от
01.07.2016г. до 23.12.2016г., сумата от 65.87 лева обезщетение за забава за
периода от 02.07.2016г. до 01.10.2018г.
ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН ********** *** да заплати на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б., сумата от 379.19 лева /триста седемдесет и девет лева и
деветнадесет стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 39.23 лева /тридесет и
девет лева и двадесет и три стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.