Р Е Ш Е Н И Е
№ III-301, 24.08.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на единадесети август две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Кремена Лазарова
Членове: Йорданка Майска
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1807 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №1167 от 28.05.2020 г. по гр.д. №505/2020 г. на Районен съд-Бургас са
отхвърлени исковете на И.П.К. от гр.Б., ж/к “И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, ЕГН
- **********, за осъждане на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171А, да заплати на ищеца сумата
от 1616.75 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от
224.22 часа, положен в периода 27.01.2017 год. - 27.01.2020 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 216.35 лв., начислена върху всяко неплатено
възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 26.01.2020
год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 27.01.2020 год. до
окончателното ѝ изплащане.
С
решението И.П.К. да заплати на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР деловодни разноски в размер на 100 лв.
Постъпила е въззивна жалба от И.П.К., с която се обжалва Решение №1167 от
28.05.2020 г. по гр.д. №505/2020 г. на Районен съд-Бургас изцяло. Иска се
отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат
уважени. В депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно, постановено в
противоречие на материалния закон и установената съдебна практика. Прави се
анализ на подзаконовите актове в системата на МВР, а именно на Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 год, като се
твърди, че след отмяната на последващите наредби от ВАС през процесния период е
действала само Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. Алтернативно се излагат
аргументи, че ако са действали останалите наредби то е налице законова празнота
и следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Изразява се несъгласие с извода
на РС-Бургас, че не е налице нормативен пропуск и се излагат съображения, че
независимо дали е налице нормативен пропуск или целенасочена липса на изрична
разпоредба, липсата на разпоредбата е налице, което налага субсидиарно
приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Излагат се теоретични постановки относно
характер на нощния труд, извънредния труд и статута на служителите в системата
на МВР. Прави се позоваване на чл. 9г и чл. 9б от НРВПО. Посочена е съдебна
практика в обратния смисъл на обжалваното решение.
Претендират се
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответната страна ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и
се иска потвърждаването на първоинстанционното решение като правилно. Цитирана
е практика на Районен съд-Бургас, Районен съд-Ловеч, Районен съд-Плевен,
Районен съд-Велико Търново и Окръжен съд- Ловеч. Излагат се съображения, че не
е налице празнота в специалната уредба, а специална нормативна уредба, относима
към служебното правоотношение на ищеца, чиито елементи са уредни от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Излагат се съображения,
че неправилно би било субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която би се преизчислил положения
нощен труд с коефициент 1,143. Изложени са и теоретични постановки относно
юридическия характер на възнаграждението за извънреден труд, като се твърди, че
редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е
регламентиран в ЗМВР, като не е налице препращане към КТ. Твърди се, че спрямо правилата, действащи в
системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа
нощен труд са равни на 8 часа дневен труд).
Посочено е че с писмо рег. №8121р-17549/04.10.2019 г. на директора на
Дирекция „Правно-нормативна дейност“ е предоставена писмена консултация от
проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл. 187,ал. 1 във вр. ал. 3 от ЗМВР
и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.
Твърди се, че
дори и да се допусне преизчисление на часовете нощен труд с коефициент 1.143,
то това не може да служи за генериране на извънреден труд, доколкото от ищеца
се претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на
24-часовите му дежурства. Оспорва се и съдебно-икономическата експертиза, като
се сочи, че заключението ѝ е математически невярно и извършено на
несъществуващо правно основание.
Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение
В
съдебно заседание се явява адв. Кокалов, процесуален представител на
въззивника, който поддържа въззивната жалба, излага съображения по същество,
представя списък на разноските и писмени
бележки.
Ответната
страна по въззивната жалба ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР не изпраща представител. Постъпила е молба чрез ст.юк. Стойкова, с която
моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие и се поддържа отговора
подаден срещу въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №1167 от 28.05.2020 г. по гр.д. №505/2020 г. на Районен съд-Бургас, като същото се обжалва изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните
– т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Решението е неправилно. Аргументите за това
са следните:
Пред Районен съд Бургас от ищеца са предявени
искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за осъждане на
ответната дирекция да му заплати, след приетото изменение в размера на иска,
сумата от 1616.75 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден
труд от 224.22 часа, положен в периода 27.01.2017 год. - 27.01.2020 год., ведно
с мораторна лихва в размер на 216.35 лв., начислена върху всяко неплатено
възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 26.01.2020
год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 27.01.2020 год. до
окончателното ѝ изплащане.
По
делото не се спори, че ищецът в производството – И.П.К. е държавен служител, като
през процесния период 27.01.2017 год. - 27.01.2020 год. е работил
като „м.и. ВСА, той и п.“ в РДПБЗН - гр.Бургас при ГД „ПБЗН“ на МВР
В
чл.37,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че главните дирекции са сред основните структури на МВР. Според чл.38 от ЗМВР една
от главните дирекции е ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“, а в чл.40 от ЗМВР е
посочено ,че в главните дирекции могат да се създават дирекции, териториални
звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг.
Ето
защо не се спори по делото, че за периода от 27.01.2017 год. до 27.01.2020 год.
ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР. Не се
спори по делото и относно обстоятелството, че за този период от време ищецът е
полагал и нощен труд.
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение на
която се установява, че съгласно данните от представените по делото протоколи
за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа ищецът е положил
общо 1568 часа
нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с коефициент 1, 143 възлиза на 1792.22
часа и именно разликата между двете стойности в размер на 224.22 часа
представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд. Вещото
лице посочва, че разликата представлява извънреден труд спрямо нормата за
периода. Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено
увеличение на положения труд с 224.22 часа и общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за тези 224.22 часа възлиза на сума в размер от
1616.75 лева.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно
чл. 50а от Закона за държавния служител относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат
съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Съгласно
чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187,
ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2016
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г.). Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е отменена с §4.
от ДР на Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи, като последната е в сила от 10.01.2020 г.
Въз
основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 27.01.2017 год. до 27.01.2020 са действали както следва: 1) за
периода от 27.01.2017 г. до 10.01.2020 г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и 2) за периода от 10.01.2020 г. до 27.01.2010 г. е действала Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020
г.
Разпоредбите
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и чл. 3, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-36 от 7.01.2020 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и
Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и в
чл. 34 от Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. е предвидено, че отработеното
време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени
часове.
При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във отговора на
исковата молба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че за процесния период от време: 27.01.2017 г. - 27.01.2020 г. ищецът е положил
нощен труд в размер на 1568 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени
на дневно работно време тези часове възлизат на 1792.22 часа, като разликата от
224.22 часа
експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по
платени бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по
този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1616.75
лева.
Следва
да се посочи, че действително преизчисляването
с коефициент 1, 143 не води до извода, че е реално положен извънреден труд от
работника или служителя, каквито аргументи са изложени в първоинстанционното
решение. Прилагането на коефициент, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и
преизчислението представлява въведена от законодателя фикция. Изводът обаче, че
така фингираните часове, явяващи се горница над реално отработените след
прилагане на коефициента, не са извънреден труд не може да бъде споделен. В
този смисъл е и позоваването в решението на изложените в теорията механизми за
компенсиране на работещите нощен труд именно чрез преизчисляване на нощните
часове в дневни.
Мотивиранa от изложеното, настоящата инстанция намира, че сумата в
размер на 1616.75 лева
е дължима от ответната страна, като, представляваща възнаграждение за отчетен
извънреден труд, вследствие на разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен с коефициент 1, 143 равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време като по този начин исковата претенция се явява и доказана по
размер.
Задължението
на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок,
поради което и на основание чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното
възнаграждение, което обосновава извод, че претенцията на ищеца с правно
основание чл.86 от ЗЗД е основателна за периода от падежа на всяко изизкуемо
вземане до 26.01.2020 г. и доказана в предявения след изменението на иска
размер от 216.35 лева.
Основателността
на главната претенция води до основателност и на акцесорната такава за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
на 27.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват основателни, а обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което исковете да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273
от ГПК следва да бъде уважено искането на иищеца-въззиваем за присъждане на
разноски съобразно представените по делото доказателства за извършването им в размер
на 850 лева, а именно 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат,
платено при подписване на сключения между страните Договор за правна защита и
съдействие /л. 9 от делото на РС - Бургас/ и 350 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на сключения между
страните Договор за правна защита и съдействие /л. 38 от делото на ОС –
Бургас/. Възнаграждението не е прекомерно и е съобразено с минималните размери
по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за
държавни такса по делото от които 73.32 лв. за производството пред първата
инстанция и 36.66 лв. за производството пред въззивната инстанция, както и за
възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв., платено от бюджета на съда,
които следва да бъдат заплатени по сметките на Районен съд-Бургас и Окръжен съд
- Бургас в полза на бюджета на съдебната власт.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271,
изречение I-во от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1167 от 28.05.2020 г. по гр.д. №505/2020 г. на
Районен съд-Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София, ул.”Пиротска” № 171А да заплати на И.П.К., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж/к “И.“, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.** сумата от 1616.75 лева /хиляда шестстотин и шестнадесет лева
и седемдесет и пет стотинки/, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за 224.22 часа извънреден труд, представляващи разликата между
реално положения от него нощен труд през периода 27.01.2017 г. - 27.01.2020 г.
и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от 1616.75 лева, считано от 27.01.2020 г.
до окончателното ѝ изплащане, сумата
от 216.35 лева /двеста и шестнадесет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху всяко неплатено
възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 26.01.2020
г., както и сумата от 850.00 лева /осемстотин
и петдесет лева/, представляваща направените от ищеца разноски пред двете
инстанции.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР, с адрес: гр. София,
ул.”Пиротска” № 171А, да заплати по
сметка на Бургаския районен съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 73.32 лв./седемдесет и три
лева и тридесет и две стотинки/– дължима държавна такса за първоинстанционното производство
и сумата от 200 лв. /двеста лева/ –
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, както и да заплати по сметка на Бургаския окръжен
съд, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 36.66 лв./тридесет и шест лева и шестдесет и шест
стотинки/– дължима държавна такса за въззивното производство
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.