Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер:
260131 , 19.07.2021г.,
гр.Исперих
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На
двадесет и пети юни през 2021 година,
в
публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна Ц.
Секретар:
Наталия Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
299 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба по
чл.341 и сл. от ГПК във фазата по извършването й.
С влязло в сила на 30.10.2019г.
Решение № 269 І от 30.09.2019г. на РС-гр.Исперих и Решение № 260069 от 16.03.2021г. за поправка на очевидна фактическа грешка в
първото решение, неразделна част към него, двете постановени
по настоящото дело, е допусната съдебна делба между Т.М.Р., ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-**********,
непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-**********, действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Т.М.Р., С.Н.Т., ЕГН- ********** и А.Т.Р.,
ЕГН-**********, върху следния съсобствен недвижим имот, придобит по
наследство от Т. *** и в резултат на прехвърлителни сделки:
„Поземлен
имот, с начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в строителните
граници на гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Лом” № 5, с площ 687 квадратни
метра, представляващо УПИ XIII в квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по
ЗРП на гр.Исперих, ЕКАТТЕ: 32874, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001г. на
Кмета на Община-Исперих, отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи:
УПИ XVIII от квартал 21, УПИ XIV от квартал 21, УПИ XXIX от квартал 0, УПИ XVII
от квартал 21, ведно с построените в
същия имот: 1/ЖИЛИЩНА СГРАДА с декларирана застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка от 88 квадратни метра; 2/ВТОРОСТЕПЕННА
ПОСТРОЙКА с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка от 26
квадратни метра; 3/ЖИЛИЩНА СГРАДА с декларирана застроена площ по удостоверение
за данъчна оценка от 79 квадратни метра, с прилежащото към нея избено помощение
с декларирана площ от 4 квадратни метра“, при
права: по 1/24 ид.част за Т.М.Р., З.Д.Н. и непълнолетната М.Д.Т., за
всеки един от тях поотделно, 18/24
ид.части за С.Н.Т. и 3/24 ид.части
за А.Т.Р..
В
съдебно заседание на 04.12.2019г. и с допълнително уточнение по молба вх.№ 5219/12.12.2019г., съделителката
Т.М.Р., ЕГН-**********
предявява срещу останалите съделители
претенция за възлагане в неин дял, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, на допуснатата до делба ЖИЛИЩНА СГРАДА с
декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка от 79 кв.м., с
прилежащото към нея избено помощение с декларирана площ от 4 кв.м., построена в
процесния УПИ XIII в квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по ЗРП на град
Исперих. Твърди, че реално тази сграда е със ЗП от 40 кв.м., няма баня,
тоалетна и маза, поради което поставя претенцията си за възлагане под условие,
че описаната сграда отговаря на изискванията за жилище.
-
Съделителката З.Д.Н., ЕГН-********** предявява срещу останалите съделители претенция за възлагане в неин дял, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, на допуснатата до делба ЖИЛИЩНА СГРАДА с
декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна оценка от 88 кв.м.,
построена в процесния УПИ XIII в квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по
ЗРП на град Исперих. Твърди, че на практика описаната сграда е двуетажна
жилищна сграда от 120 кв.м., като единият етаж е жилищен, а другият – приземен
и представлява едно жилище;
-
Трите съделителки Т.М.Р., ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-********** и
непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-**********, действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Т.М.Р., предявявят общо претенция за сметки по чл.346 от ГПК срещу останалите съделители С.Н.Т., ЕГН-**********
и А.Т.Р., ЕГН-**********, във връзка с извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски), както
следва:
1.Извършена
през 2008г., в новата двуетажна жилищна сграда, смяна на стари дървени врати и
прозорци с нова дограма – 4 нови прозореца и 2 броя врати, на обща стойност от
1 800.00 лева, от която всяка от претендиращите съделителки и съобразно
квотата на всеки един от ответниците по претенцията, претендира заплащане по
450.00 лева от С.Н.Т., ЕГН-********** и по 75.00 лева от А.Т.Р., ЕГН-**********;
2.Извършена
през 2008г., в новата двуетажна жилищна сграда, смяна на дървена врата към
улицата с нова метална врата, на стойност 250.00 лева, от която всяка от
претендиращите съделителки и съобразно квотата на всеки един от ответниците по
претенцията, претендира заплащане по 62.50 лева от С.Н.Т., ЕГН-********** и по
10.42 лева от А.Т.Р., ЕГН-**********;
3.Изграждане
през 2008г., в новата двуетажна жилищна сграда, на водна инсталация – тръби на
двата етажа, вкл. прокарване на канал за мръсната вода, плочки на първи етаж и
мивка в банята на горния етаж, на обща стойност от 1 450.00 лева, от която
всяка от претендиращите съделителки и съобразно квотата на всеки един от
ответниците по претенцията, претендира заплащане по 362.50 лева от С.Н.Т., ЕГН-**********
и по 60.42 лева от А.Т.Р., ЕГН-**********; 4.Извършен
през 2009г. ремонт на долния етаж на новата двуетажна жилищна сграда, включващ
– къртене на под, нивелиране, поставяне на циментова замазка, шпакловка на стените,
боядисване на стаите, циментиране на външния под към стъпалата на втория етаж,
варосване на стаи, смяна отдушника на комина и боядисване на всички стаи врати
в бял цвят, на обща стойност от 450.00 лева, от която всяка от претендиращите
съделителки и съобразно квотата на всеки един от ответниците по претенцията,
претендира заплащане по 112.50 лева от С.Н.Т., ЕГН-********** и по 18.75 лева
от А.Т.Р., ЕГН-**********;
5.Направена
през 2010г., постройка в двора, която включва четири отделни тухлени помещения,
в които са гледани животни и съхранявани дърва - обща стойност от 280.00 лева,
от която всяка от претендиращите съделителки и съобразно квотата на всеки един
от ответниците по претенцията, претендира заплащане по 70.000 лева от С.Н.Т.,
ЕГН-********** и по 11.66 лева от А.Т.Р., ЕГН-**********;
6.Извършена
през 2011г. шпакловка на стаите на горния етаж в новата двуетажна жилищна
сграда, боядисване на стените и циментиране на пода на стъпалата към къщата, на
обща стойност от 1 600.00 лева, от която всяка от претендиращите
съделителки и съобразно квотата на всеки един от ответниците по претенцията,
претендира заплащане по 400.00 лева от С.Н.Т., ЕГН-********** и по 66.66 лева
от А.Т.Р., ЕГН-**********;
7.Направен
през 2011г. заден вход на новата двуетажна жилищна сграда, с изграждане на
стъпала към този заден вход и поставяне на врата, на обща стойност от 400.00
лева, от която всяка от претендиращите съделителки и съобразно квотата на всеки
един от ответниците по претенцията, претендира заплащане по 100.00 лева от С.Н.Т.,
ЕГН-********** и по 16.66 лева от А.Т.Р., ЕГН-**********;
8.Изграждане
през 2015г. на лятна постройка с циментиране на пода до задния вход на новата
двуетажна жилищна сграда, на обща стойност от 1 800.00 лева, от която
всяка от претендиращите съделителки и съобразно квотата на всеки един от
ответниците по претенцията, претендира заплащане по 450.00 лева от С.Н.Т., ЕГН-**********
и по 75.00 лева от А.Т.Р., ЕГН-**********;
9.Направена
баня през 2015г. на горния етаж в новата двуетажна жилищна сграда (преустроена
от едната стая) – полагане на цимен, купуване на материали, прокарване на
тръби, отделна шахта за банята, прозорец на банята, дограма - обща стойност от
3 000.00 лева, от която всяка от претендиращите съделителки и съобразно
квотата на всеки един от ответниците по претенцията, претендира заплащане по
750.00 лева от С.Н.Т., ЕГН-********** и по 125.00 лева от А.Т.Р., ЕГН-**********;
10.Обособяване
през 2016г. от салона на новата двуетажна жилищна сграда на две отделни
помещения (всекидневна и кухня) чрез поставяне на плъзгаща врата, монтиране на
дограма, ремонтиране на предни стъпала към горния етаж - обща стойност от
980.00 лева, от която всяка от претендиращите съделителки и съобразно квотата
на всеки един от ответниците по претенцията, претендира заплащане по 245.00
лева от С.Н.Т., ЕГН-********** и по 40.83 лева от А.Т.Р., ЕГН-**********, и
11.Подмяна
през 2016г. на вратите на горната част на новата двуетажна жилищна сграда, с
нови железни врати, на обща стойност от 880.00 лева, от която всяка от
претендиращите съделителки и съобразно квотата на всеки един от ответниците по
претенцията, претендира заплащане по 220.00 лева от С.Н.Т., ЕГН-********** и по
36.66 лева от А.Т.Р., ЕГН-**********,
като
върху стойността на претендираните подобрения, претендират и заплащане на
законната лихва, считано от 11.12.2019г. до окончателното изплащане на
дължимата парична сума.
В
същото съдебно заседание на 04.12.2019г. и с допълнително уточнение по молба
вх.№ 5414/20.12.2019г., съделителката С.Н.Т., ЕГН-********** предявява
срещу останалите съделители претенция за възлагане в неин дял, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, на двете допуснати до делба ЖИЛИЩНИ
СГРАДИ, съответно с декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна
оценка от 88 кв.м., а втората сграда - с декларирана застроена площ по
удостоверение за данъчна оценка от 79 кв.м., с прилежащото към нея избено
помощение с декларирана площ от 4 кв.м.,
построени в процесния УПИ XIII в квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по
ЗРП на град Исперих.
В
предоставения срок за писмен отговор на така предявените претенции е представен
такъв вх.№ 61/08.01.2020г. единствено от съделителката С.Н.Т., ЕГН-**********,
като оспорва изцяло предявените срещу нея претенции
за сметки на трите съделителки Т.М.Р., ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-**********
и непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-**********, действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Т.М.Р.. Противопоставя възражение за
погасяване по давност на претендираните вземания за подобрения, извършени в
делбения имот. Счита, че част от тези подобрения представляват необходими
разноски, свързани със запазването на имота. Възразява, че описаните подобрения
са направени в частта на имота, която се ползва от претендиращите съделителки (ищци
по претенцията), като ползването представлява възнаграждение и следва да се
приспадне от стойността на подобренията. Възразява също, че подобренията са
извършени без съгласието на останалите съсобственици, поради което счита, че
отношенията помежду им следва да се уреждат по правилата за водене на чужда
работа без пълномощие, като работата е била предприета от ищците и в техен
собствен интерес, при което отговорността е до размера на обогатяването.
Съдът,
след преценка на събраните по делото даказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Още във фазата по допускане на съдебната делба и с
оглед на събраните доказателства, съдът е приел за доказано, че процесният имот
във вида, в който е допуснат до делба, ведно с описаните сгради, построени в
него, е бил притежание в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) между
наследодателя Т. *** и неговата съпруга З. М С . Впоследствие, след смъртта на
посочения наследодател, починал на 01.11.2000г. и на сина му Д.Т.Р., починал на
05.11.2013г., е възникнала съсобствеността върху имота между страните по
настоящото дело въз основа на наследствено правоприемство за съделителите Т.М.Р.,
З.Д.Н., непълнолетната М.Д.Т. и А.Т.Р. (наследници на посочените горе
наседодатели), и въз основа на две прехвърлителни сделки, извършени на
25.02.2019г. в полза на съделителката С.Н.Т., съответно по Договор за дарение
от баща й Н.Т.Р. (по НА № 93, том І, рег.№ 1062, дело № 77/2019г. по описа на
Нотариус, рег.№ 688 с район на действие РС-гр.Исперих) и по Договор за продажба
на недвижим имот от баба й З. (по НА №
94, том І, рег.№ 1064, дело № 78/2019г. по описа на същия Нотариус).
От показанията на разпитаните по делото свидетели
Сениха М. Ахмед (сестра на съделителката Т.), и ю а , Ю Ф А (майка на съделителката С.) и Н.Т.Р.
(баща на съделителката С. и брат на съделителя А.), се установява
непротиворечиво, че приживе на наследодотеля Т.Р. Сали и на сина му Д.Т.Р.,
включително и непосредствено преди смъртта им, те са живеели заедно в делбения
имот, като са обитавали новата жилищна сграда в имота. Още през 1988г., когато
се оженили Д. и съпругата му – съделителката Т., те заживали като семейство в
тази къща, там се родили и децата им – съделителките З.Д.Н. и непълнолетната М.Д.Т..
Възрастните родители Т.Р. Сали и З. обитавали приземния етаж на къщата, а младото
семейство – горния етаж. По същото време другите синове на Т. и З. вече живеели
извън процесния имот. По-големият син – свидетелят Н.Т.Р. заедно със съпругата
си – свидетелката Ю Ф А (понастоящем
разведени) живеели в отделна къща в гр.Исперих, която се намирала срещу
процесния имот, а средният син – съделителят А.Т.Р. живеел вече в РТурция, както и понастоящем.
Още
докато бил жив Д., т.е. преди 2013г. (но след смъртта на баща му Т.Р.
Сали, починал на 01.11.2000г.), той и съпругата му Т. извършили множество
ремонтни дейности в процесния имот. По този начин от 2008г. и през следващите
години извършили множество подобрения. Сменили старите дървени врати и прозорци
с нова дограма на техните стаи на горния етаж – 2 броя врати и 4 броя прозорци.
Изградили водна инсталация и канализация за цялата къща, като прекарали
водопроводни тръби на двата етажа, поставили мивка в банята на долния етаж и
направили облицовка с фаянсови плочки. Последователно, на долния етаж, а
впоследствие и на горния етаж, извършили шпакловка и боядисване на стените,
нивелиране на пода и полагане на циментова замаска (бетонова настилка) по
подовете и стъпалата в къщата. Сменили дървената врата към улицата с метална
врата. През 2010г. изградили в имота тухлена постройка с четири помещения, в
които отглеждали животни и съхранявали дърва. През следващата 2011г. изградили
заден вход на новата жилищна сграда, като разбили отвор в тухления зид за врата
и изградили стъпала към този вход. При извършването на описаните ремонтни
дейности съпрузите Д. и Т. участвали с личен труд и с лични средства. Д. бил майстор и помагал за подобренията.
Наемали и работници, като за шпакловането на стените помагал и синът на
свидетелката Юскияр Фахредин Атеш, но без да му плащат. Макар и скромно баба З.
също се включила материално, като дала пари за извършените подобрения на нейния
етаж, за закупуването на тръбите и мивката. По-големите братя на Д. знаели за
тези подобрения, но не са се противопоставяли, като по-големият брат Н. живеел
в близко съседство и виждал каква се прави, а средният брат А. си идвал в
България, отсядал в къщата и също виждал ремонтите, които се извършват.
Вече след смъртта на Д.Т.Р., т.е. след
05.11.2013г., неговата съпруга – съделителката Т. продължила да извършва
ремонтни дейности в делбения имот и в обитаваната от нея, децата и баба З. нова
жилищна сграда, където продължили да живеят. Към този момент, обсъдено в
решението за допускане на съдебната делба, баба З. вече е била прехвърлила
своите 5/8 ид.части от имота в полза на Джелялядин и Т. с Договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 17.10.2013г., впоследствие
развален с влязлото в сила на 23.01.2019г.
Решение № 102/27.03.2018г. по гр.д.№ 146/2017г. на РС-гр.Исперих. В обсъждания
период и преди развалянето на Договора, а именно през 2015г. - 2016г. едната
стая на горния етаж била преустроена в баня и вътрешна тоалетна. От салона на
горния етаж през 2015г. били обособени две отделни помещения (всекидневна и
кухня) с плъзгаща врата между тях – за удобство и да се топлят по-добре през
зимата. Подменени били вратите на горната част на новата къща с нови железни
врати. Отново през 2015г. била изградена и лятна постройка до задния вход на
новата жилищна сграда, с навес и бетонова настилка. Според показанията на
свидетелите Ю Ф А и Н.Т.Р. (родителите
на съделителката С.), стаята на горния етаж, която била преустроена в баня и
тоалетна, се ползвала от съделителя А., когато си идвал в България. Там държал
свои лични вещи. Баба З. имала претенции да не се прави нищо в стаята на А. и
дори се скарала след това със снаха си Т., задето преустроила стаята без да
поиска разрешение. От съделителя А. също не било поискано съгласие за
преустройството на стаята и той нищо не знаел за това. Според показанията на Н.Т.Р.,
когато брат му А. се върнал в България и видял банята, казал „Искам да се
събори тази баня“, но никой не го слушал. Различни са показанията на
свидетелката Сениха М. Ахмед (сестра на съделителката Т.), като твърди, че А.,
макар и рядко си идвал в България и виждал какво се прави в къщата и знаел за
всичко. Идвал на погребението на брат си Д. и след това, като първоначално
отсядал при майка си в къщата, а впоследствие в отрещната къща при Юскияр.
Твърди, че А. и Т. добре се отнасяли помежду си и не са имали проблеми.
Направата на банята не можело да остане скрита и всичко било със съгласието на
баба З. и на наследниците.
Отново от свидетелските показания се установява,
че съделителка С.Н.Т. не е живяла в делбения имот. В този смисъл са данните,
които съобщават родителите й – свидетели по делото, като твърдят, че преди да
се разведат, като семейство те не са живеели в имота, за който се води делото,
а в отсрещната къща. След развода им през 1994-1995г., майката на С. веднага
заминала за Турция и С. я последвала, като според баща й, тя е била в 4-ти
клас, когато заминала и сега живее в Турция. В България следвала редовно
висшето си образование, като 4-5 години била в гр.Варна, а понастоящем, когато
си идвала от Турция отсядала при майка си. Назначената в настоящата фаза
на процеса съдебно-техническа и оценъчна експертиза, с депозирано основно
заключение вх.№ 260038/18.08.2020г. (л.120-140 от делото) и допълнителни
заключения вх.№ 260881/03.11.2020г. (л.151-167 от делото) и вх.№
261565/18.06.2021г., изготвени въз основа оглед на място в процесния делбен
имот, индивидуализира построените в имота сгради, представляващи самостоятелни
обекти – жилищни, второстепенни и на допълващо застрояване, както следва
(т.ІІІ.2 от основното заключение):
1.Жилищна
сграда (нова), представляваща едноетажна жилищна сграда с приземен етаж,
построена в югозападната част на дворното място, със застроена площ на
постройката 88 кв.м., която съвпада с декларираната. Етажът се състои от две
самостоятелни части, между които няма топла връзка, а се влиза от площадта на
главното стълбище: западна част, състояща се от дневна и кухня, преградени с
плъзгаща врата и две спални; от кухнята има втори вход, който чрез стълбище
води вътре в стопанската постройка, долепена до северозападната стена на къщата
и източна част, състояща се от една стая и баня.
Приземният
етаж се състои от стая, дневна с кухня и складово помещение.
Външно
къщата е частично измазана с пръскана мазилка, процорците са от PVC, а
вратите дървени. Покривът е четирискатен, покрит с керемиди.
2.Жилищна
сграда (стара), представляваща едноетажна жилищна сграда без избени помещения,
построена североизточно от новата къща, със застроена площ от 79.00 кв.м.,
която съвпада с декларираната. Състои се от две самостоятелни части с отделни
входове: западна част - от три стаи, в които таванските конструкции са
деформирани и мазилките са опадали на место; стените са от керпич и помещенията
са необитаеми, и източна част – от две стаи, като три от стените са тухлени и
външно са частично измазани.
В
тази къща няма баня и вътрешна тоалетна. Покривът е четирискатен, покрит с
различни материали – цигански керемиди или етернит. Външно къщата е измаза.
За
двете жилищни сгради, тъй като експертното заключение не отговаря конкретно на
поставения от съда въпрос да отграничи тези, които имат характеристиките на
жилище (по арг. от § 5, т.30 от ДР на ЗУТ), при разпита в съдебно заседание на
27.08.2020г. вещото лице уточнява, че само новата жилищна сграда отговаря на
тези характеристика, а старата – не, тъй като няма санитарен възел.
3.Стопанска
сграда, представляваща едноетажна сграда без сутерен, долепена от
северозападната страна на новата къща. Има застроена площ от 29.10 кв.м., а
декларираната е 26.00 кв.м. Състои се от едно помещение, в което е изградено
ново стълбище, осигуряващо връзка с кухнята на жилищния етаж. Вътрешно е
частично измазана, с дървен, двускатен покрив, покрит с ондулин и
4.Селскостопанска
сграда, представляваща едноетажна сграда без сутерен, на около 3 метра
северозападно от другата стопанска сграда. Има застроена площ от 28.50 кв.м.,
като не е декларирана в Община-Исперих, отдел „МДТ“. Състои се от четири
отделни помещения. Външо и вътрешно не е измазана, с дървен, двускатен покрив,
покрит с керемиди.
За
двете стопански сгради експертизата констатира, че са изградени след 1998г. без
строителни книжа и не са търпими строежи (т.ІV.6 от основното заключение,
доразвит в т.ІІІ.2 от второто допълнително заключение). Не отговарят на
действащите правила и нормативи към периода на изграждането им и не са
декларирани от собствениците за одобряване пред компетентните органи. Строени
са от разнородни материали, без строителни книжа, а селскостапнаската сграда е на
разстояние по-малко от 1 метър от границата със съседа УПИ ХVІІІ-2324 от кв.21
(арг. от § 16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ). Установява, въз основа на извършена
справка в Техническата служба на Община-Исперих, че няма открита процедура по
установяване и премахване на незаконното строителство в процесния имот, като няма издадена заповед от Кмета на Общината за
премахване на нетърпимите сгради.
Същата експертиза, в съответствие с
поставената задача да индивидуализира извършените в имота и претендирани по
делото подобрения, констатира в т.ІІІ.4
от основното заключение, че са действително извършени, с изключение на подмяната
на вратите на горната част на новата къща с нови железни врати. По външен
оглед не може да установи периода на
извършването им, както и констатира, че по делото не са представени документи
за закупени материали, платен труд и строителни книжа за извършените ремонтни
работи. В тази връзка сведения за периода на извършване на подобренията, за
част от тях и конкретни години, се извличат от показанията на свидетелите. Подобренията
са обсъдени подробно в Приложение № 1 към
второто допълнително заключение на експертизата. Остойностени са съобразно
състоянието им към момента на извършването им, поради което не следва да се
приспада овехтяване, и по средни пазарни цени на СМР към настоящия момент. Действителните
разходи към момента на извършване на подобренията (като вложените средства за
материали и труд) са определени в колонка
14 на Таблицата от Приложението (с приложен корекционен коефицент за съпоставяне
към настоящите ценови стойности - спрямо нормативно установения размер на МРЗ
за страната), а в колонка 18 е
определен размерът на увеличената стойност на делбения имот към настоящия
момент, вследствие на всяко едно извършено подобрение, като съдът ги
разграничава, съобразно свидетелските показания по периоди на извършване, както
следва:
-
подобрения, извършени преди 2013г., но
след смъртта на наследодателя Т.Р. Сали, починал
на 01.11.2000г:
- Смяна през 2008г. на стари дървени врати и прозорци с нова дограма в
новата къща– 4 броя прозорци и 2 броя врати, с действителни разходи по
извършването им в размер на 3 508.93 лева
(с приложен корекционен коефицент К = 2.77). Това подобрение е увеличило
стойността на имота към настоящия момент с 2 819.40 лева;
- Смяна през 2008г. на дървена врата към улицата с нова метална врата,
с действителни разходи по извършването в размер на 1 288.93 лева (с
приложен корекционен коефицент К = 2.77), което подобрение е увеличило
стойността на имота към настоящия момент с 915.20 лева;
-
Изграждане през 2008г. на
водна инсталация и канализация в новата къща, с действителни разходи по
извършването в размер на 2 897.33 лева (с приложен корекционен коефицент К
= 2.77), което подобрение е увеличило стойността на имота към настоящия момент
с 1 447.80 лева.
- Ремонт на долния етаж на новата жилищна
сграда, с действителни разходи по
извършването в размер на 5 221.24 лева (с приложен корекционен коефицент К
= 2.54), което подобрение е увеличило стойността на имота към настоящия момент
с 2 053.65 лева;
- Изграждане на постройка в двора през 2010г.,
с действителни разходи по извършването в размер на 15 224.24 лева (с
приложен корекционен коефицент К = 2.54), което подобрение е увеличило
стойността на имота към настоящия момент с
2 900.00 лева;
-
Ремонт на горния етаж на новата жилищна сграда,
с действителни разходи по извършването в размер на 6 549.06 лева (с
приложен корекционен коефицент К = 2.54), което подобрение е увеличило
стойността на имота към настоящия момент с
1 238.37 лева;
- Изграждане през 2011г. на заден вход на
новата жилищна сгрда, с действителни разходи по
извършването в размер на 4 375.96 лева (с приложен корекционен коефицент К
= 2.54), което подобрение е увеличило стойността на имота към настоящия момент с 3 886.200 лева, и
-
подобрения, извършени след 17.10.2013г.,
когато е сключен Договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и преди
развалянето му с влязлото в сила на 23.01.2019г.
Решение № 102/27.03.2018г. по гр.д.№ 146/2017г. на РС-гр.Исперих:
-
Изграждане през 2015г. на лятна постройка
до задния вход на новата жилищна сграда, с
действителни разходи по извършването в размер на 4 710.79 лева (с приложен
корекционен коефицент К = 1.69), което подобрение е увеличило стойността на
имота към настоящия момент с 2 800 лева;
-
Изграждане през 2015г. на баня на горния
етаж на новата жилищна сграда, с действителни разходи по
извършването в размер на 3 624.65 лева (с приложен корекционен коефицент К
= 1.69), което подобрение е увеличило стойността на имота към настоящия момент
с 2 019.30 лева и
-
Обособяване от салона на две отделни
помещения на горния етаж на новата жилищна сграда,
извършено 2015-216г., с действителни разходи по извършването в размер на 1260.67
лева (с приложен корекционен коефицент К = 1.45), което подобрение е увеличило
стойността на имота към настоящия момент с
1028.70 лева.
Вещото лице не остойностява подмяната на вратите на горната част на
новата жилищна сграда с нови железни врати, с оглед
на което съдът възприе, отбелязано и по-горе, че тези подобрения не са
установени като извършени при огледа на имота.
По делото не са направени
доказателствени искания, респ. не са събирани доказателства относно дължимите
плащания за ползване на процесния имот, предвид възражението на съделителката С.Н.Т.
по предявените срещу нея претенции за подобрения, че от стойността на същите
следва да се приспадне като възнаграждение, дължимото плащане за ползване на
имота, предвид, че именно претендиращите подобренията съделителки са ползвали
процесния имот в периода на извършване на подобренията. Доказателства за
размера на това обезщетение за ползване, обаче липсват.
Експертизата определя обща пазарна стойност на
делбения имот с направените подобрения, като отчита факта, че две от сградите
не са търпими строежи и увеличава обезценката им, както следва (т.ІІІ.1 от първото допълнително заключение и
т.ІІІ.1 от второто допълнително заключение):
Обща пазарна стойност на имота от 57 200.00 лева, включваща стойността на:
-
дворно място – 4 500.00 лева;
-
жилищната сграда (нова) – 38 100 лева;
-
жилищна сграда (стара) – 8 900.00 лева;
-
стопанска сграда – 2 800.00 лева и
-
селскостопанска сграда – 2 900.00 лева.
Във второто допълнително заключение
констатира и общата пазарна стойност на поземления имот (дворно място и сгради)
без подобренията, възлизаща на 36 100.00 лева, при което дава заключение,
че увеличението на стойността на целия имот след извършени подобрения, обсъдени
по-горе, е в общия размер от 21 108.62 лева.
По
искане на съда, по реда на чл.201, ал.1 във вр. с ал.2 и чл.203, ал.1 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ), е ангажирано по делото Становище вх.№ 1545/13.05.2020г.
на Главния архитект на Община-Исперих, което установява реална неподеляемост на делбения имот и сградите в него, съобразно
правата на страните. Констатира, че самото местоположение на сградите в имота,
както и лицето на имота към улицата, с която граничи, не дават възможност с
минимални и незначителни преустройства на съществуващите постройки, имотът да
бъде разделен на пет реални дяла – самостоятелни УПИ, съобразно правата на
съделителите и изискванията на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗУТ за минимална площ
и лице (вкл. и при допустимото от закона максимално намеление от 1/5). Същото е
констатирано и в Констативно-съобразителната част на основното заключение на съдебно-техническата и оценъчна експериза
по отношение на дворното място. Вещото лице констатира и реална неподеляемост
на съществуващите в имота жилищни сгради, като установява, че също не могат да
бъдат реално поделени, нито преустроени така, че да се осигури реален дял на
всеки от съделителите съобразно правата им и съобразно изискванията на чл.40,
ал.1 от ЗУТ и чл.110, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, изискващи
всяко жилище да има самостоятелен вход, най–малко едно жилищно помещение, кухня
или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение във или извън
жилището. Според експертизата от процесните жилищни сгради не могат да се
обособят пет жилища, съобразно квотите на страните и отговярящи на техническите
правила и норми на ЗУТ, поради което жилищните сгради са неподеляеми.
Обсъжданата
експертиза, с направените допълнителни проучвания по допълнителните заключения,
не е оспорена от страните и се възприема от съда.
По
делото са ангажирани доказателства – Удостоверения за декларирани данни,
издадени от Община-Исперих (л.109 и л.110 от делото), установяващи, че към
настоящия момент съделителката З.Д.Т. освен процесния УПИ ХІІІ-2323, находящ се
в гр.Исперих, на ул.“Лом“ № 5, няма декларирани други недвижими имоти, вкл. и
жилищни такива, а по отношение на съделителката Т.М.Р. е отбелязан, освен
процесният и още един деклариран имот, находящ се в гр.Исперих, на ул.“Искър“ №
39 - УПИ VІІІ-2415.
В настоящото съдебно производство
съделителката Т.М.Р.
е направила деловодни разноски в общ размер на 405.00 лева, от които 5.00 лева
– заплатена ДТ за издадено съдебно удостоверение и 400.00 – заплатена част от
възнаграждението на вещото лице по съдебно-техническата и оценъчна експертиза.
Съделителката З.Д.Н. е направила разноски в общ размер на 288.00 лева, от които
10.00 лева – заплатена ДТ за 2 броя съдебни удостоверения и 278.00 лева –
заплатена част от възнаграждението на вещото лице по съдебно-техническата и
оценъчна експертиза. Двете чрез общия си процесуален представител претендират
за присъждане на разноските. Съделителката С.Н.Т. е направила деловодни
разноски в размер на 1 742.00 лева, от които: 1 380.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
01.07.2019г. и 362.00 лева – заплатена част от възнаграждението на вещото лице
по съдебно-техническата и оценъчна експертиза, като също претендира
присъждането им. Останалите съделители не са направили разноски и не заявявят
претенции за такива. Техните припадащи части от възнаграждението на вещото лице
по експертизата са заплатени от първите две съделителки Т.Р. и З.Н..
Въз основа на гореизложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Законодателят
регламентира различни способи за прекряване на съсобствеността в делбеното
производство, като основният критерий за избора на способ е дали броят на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В процесния случай делбената маса
включва единствен имот, който е неподялем съобразно правата на съделителите и
без възможност от този имот да бъдат образувани реални дялове за всеки един от
тях.
Неподеляемостта на имота, ведно с
жилищните сгради в него, е категорично установена с оглед становището на
Главния архитект на Община-Исперих и заключението на съдебно-техническата
експертиза, съобразно обективните дадености на имота и изискванията на закона –
чл.201, ал.2 във вр. с чл.19 от ЗУТ за минимално установените размери за лице и
повърхност на урегулираните поземлени имоти и с оглед разположението на
съществуващите в имота сгради, както и чл.203 от ЗУТ за жилищните имоти и
другите самостоятелни обекти в имота, поради което съдът изцяло възприема
становището на експертизата за неподеляемост на същите като компетентно и
обосновано.
Възлагателни
претенции с оглед неподеляемостта на двете жилищни сгради в имота
предявяват три от съделителките Т.М.Р.,
ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-********** и С.Н.Т., ЕГН- **********, като имат своето правно основание в разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК. Като своевременно заявени и от надлежни
страни в делбеното производство, претенциите им са допустими.
Разгледани по същество, е основателна единствено
претенцията на З.Д.Н., ЕГН-**********, заявена по отношение на новата жилищна сграда
със застроена площ от 88 кв.м., построена в процесния УПИ XIII в квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по ЗРП на гр.Исперих.
Правото да иска възлагане в дял може
да се реализира в делбения процес, ако за претендиращия съделител-наследник са
налице всички материалноправни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.349,
ал.2 от ГПК. Условията, при
които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на
някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с изисквания, на които
следва да отговаря самият съделител.
Делбеният
недвижим имот следва да има характера на жилищен
(т.е. да е служил за жилище на наследодателя и по своето
предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди (вж. § 5, т.30 от ДР
на ЗУТ - съвкупност от помещения, покрити и/или
открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди). Тук е мястото да се отбележи, че под "жилище",
съгласно чл. 349, ал.2 от ГПК, следва да се разбира не само сградата за
живеене, но и дворното място към нея, предвид обслужващото му значение. Второто изискване към имота е да е неподеляем, т.е. от него да не
могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки
един от съделителите. Качества, които безспорно са налице по отношения на обсъжданата нова жилищна
сграда в процесния имот.
По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът също поставя две
изисквания: 1.Да е живял в сънаследствения имот (в жилището на наследодателя) при откриване на наследството (в случая
това е моментът на смъртта на наследодателя Т. Р. Сали, починал на 01.11.2000г. – чл.1 от ЗН) и 2.Отрицателното условие съделителят да не притежава друго жилище към момента
на извършване на делбата (вж. Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г. по
тълк.дело № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.7).
Двете условия категорично са доказани по делото по отношение на претендиращата
съделителителка З.Д.Н., ЕГН-**********, чиито права върху процесния имот произтичат
изцяло по наследствено правоприемство от дядо й чрез наследяване от баща й,
когато тя наследява впоследствие., както и е живяла в процесната жилищна
сграда, както към момента на смъртта на дядо си, така и към момента на смъртта
на баща си. Граматическото и логическото
тълкуване на правната норма, формулираща първото условие (т.1), налага извода,
че изискването “при откриване на наследството” изключва от обхвата на този
способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази,
възникнала в резултат на наследяване, т.е. основно изискване на закона е
претендиращият възлагане съделител да има качеството на наследник по отношение
на наследодателя и наследството, от което черпи правата си ( в този смисъл вж.
и т.8 от цитираното горе
Тълкувателно решение). Въз основа на
свидетелските показания беше доказано и обстоятелството, че е живяла в процесния имот при отриване на наследството, като установено
трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение установяване и
пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение,
като е живяла в него заедно с родителите си, още приживе на дядо си, а след
това е продължила да живее в същия имот, вкл. и след смъртта на баща си.
Кумулативното наличие на обсъдените
горе условия по отношение на делбения имот и съделителката, обосновава и извода
за основателност на нейната претенция за възлагане на процесния имот в неин
дял, поради което следва да бъде уважена.
По отношение на второстепенната
постройка със застроена площ от 29.10 кв.м. (декларирана 26 кв.м.), въпреки, че е допусната
до делба като самостоятелен обект на собственост, то с оглед на установения
статут в настоящата фаза на процеса, като незаконен строеж, като е нетърпима и
подлежи на премахване, но няма издадено предписание за това от компетентните
технически органи – заповед по чл.225 от ЗУТ, следва да се приеме, че има
обслужващо предназначение по смисъла на чл.41 от ЗУТ, като постройка на допълващото застрояване към
сградата на основното застрояване (долепена от северозападната страна на новата
къща) и представлява принадлежност към тази сграда по смисъла на чл.98 от
Закона за собствеността, респ. при извършване на делбата следва да се възложи
заедно с нея.
При обсъжданато
възлагане в дял на имота на един сънаследник, паричното уравняване на дяловете на останалите
сънаследници следва да стане, като жилищният имот се оценява съобразно
пазарната му цена към момента на
извършване на делбата, доказана в производството в размера от 45 400.00 лева
според обсъденото горе второ допълнително
заключение на съдебно-техническата и оценъчна експертиза, включваща дворното
място, новата жилищна сграда със застроена площ от 88 кв.м. и стопанската постройка
със застроена площ от 29.10 кв.м. (декларирана 26
кв.м.). Ето защо, на основание
чл.349, ал.5 във вр. с ал.2 от ГПК,
съдът следва да осъди съделителката З.Д.Н. да заплати на всеки един от останалите съделители за
уравнение на дяловете им суми, както
следва:
- на Т.М.Р. и непълнолетната
й дъщеря М.Д.Т., с права от по
1/24 ид.част, поотделно – по
1 891.67 лева, за всяка една от тях поотделно;
- на С.Н.Т., с права 18/24 ид.части – 34 050.06 лева и
- на А.Т.Р., с права 3/24
ид.части – 5 675.01
лева, заедно със
законната лихва върху тези суми, считано от влизането в сила на решението за възлагане до
окончателното им изплащане, платими в шестмесечен срок
от влизане на решението в сила. Съделителката, на която ще бъде възложен неподеляемия жилищен имот по
посочения горе ред, ще стане собственик на имота, само ако плати в срок на всеки от останалите съделители сумата,
определена от съда като равностойност на техния дял, заедно с полагащата се
законна лихва. Неплащането води до обезсилване по право на решението за
възлагане, с проитчащите от това последици по чл.349, ал.6 от ГПК.
Възлагателната
претенция
по чл.349, ал.2 от ГПК на съделителката Т.М.Р.,
ЕГН-********** е заявена по отношение на старата жилищна сграда
в имота със
застроена площ от 79 кв.м., за която съдебно-техническа експертиза категорично
установи, че няма обсъдените горе характеристики на жилище, поради което и с
оглед на изискуемите кумулативни условия за уважаване на тази претенция, тя се
явявя неоснователна.
По
същия начин и за съделителката С.Н.Т., ЕГН-**********, чиято възлагателна претеция по чл.349, ал.2 от ГПК е заявена за двете жилищни сгради в делбения имот, но по отношение
на нея не са изпълнени изисквания, на
които следва да отговаря самият
съделител. Правата,
които тя притежава от 18/24 ид.части (равнозначни на 6/8 ид.части) върху двете
жилищни сгради, произтичат изцяло от
разпоредителните сделки, извършени в нейна полза на страна на баба й и
баща й на 25.02.2019г., а не от наследяване, като същата не е живяла и в нито
една от сградите, които претендира, към момента на откриване на наследството от
покойния й дядо Т.Р. Сали. Ето защо, нейната възлагателна претенция също следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
По претенцията за сметки по чл.346 на съделителките Т.М.Р., ЕГН-**********, З.Д.Н.,
ЕГН-********** и непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-**********, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Т.М.Р., предявена срещу останалите съделители С.Н.Т., ЕГН-**********
и А.Т.Р., ЕГН-**********, във връзка с извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски), извършени
след смъртта на наследодателя Т.Р.
Сали, починал на 01.11.2000г., а именно в периода 2008-2016г., със знанието и
без противопоставянето на останалите съсобственици и в общ техен интерес, съдът
приема, че е частично основателна и
доказана, само за част от претендираните подобрения.
Претенцията за сметки по чл.346 на трите подобрителки само срещу С.Н.Т., ЕГН-**********, е в общ размер от по 3 222.50 лева за всяка от претендиращите
съделителки, поотделно. Като ответник по тази претенция единствено С.Н.Т.
заявява възражение за погасяването й
по давност. Предвид облигационния характер на исканията за сметки, те
се погасяват по давност на общо основание, съгласно чл.110 и сл. от ЗЗД.
Давността е петгодишна и започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. За подобренията този
момент зависи от обстоятелството дали съсобственикът, който е извършил
подобренията е бил държател или владелец на частите на останалите
съсобственици. Ако е имал качеството на държател,
изискуемостта настъпва от момента на извършване на подобренията, а ако е имал
качеството на владелец, вземането
става изискуемо от момента на прекъсване на владението. За претендиращите
подобренията съделителки, съдът приема, че за целия период на претендираните от
тях извършени подобрения (2008г.-2016г.), те са били владелци само на
собствените си ид.части върху делбения имот, но държатели по отношение
на частите на останалите съсобственици. Същото важи и за периода от 17.10.2013г., когато е сключен Договора за прехвърляне на 5/8
ид.части от имота в полза на съпрузите Д. и Т. срещу задължение за гледане и
издръжка, до развалянето на този договор с влязлото в сила на 23.01.2019г. Решение №
102/27.03.2018г. по гр.д.№ 146/2017г. на РС-гр.Исперих. С оглед на
разрешението, дадено по Тълкувателно решение № 122 от 01.12.1986 г. на ОСГК на
Върховния съд, че Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка
и гледане не е за продължително или периодично изпълнение и затова при неговото
разваляне има основание за реституция, т.е. развалянето е с обратно действие (арг.
от чл.88, ал.1 от ЗЗД), все едно, че не е сключван такъв договор, то следва да
се приеме, че и за обсъждания период съделителките-подобрителки на имота са били
държатели по отношение на идеалните части на останалите съсобственици на този имота.
При това положение следва да се приеме, че към момента на предявяване на
претенцията за сметки за извършените в имота подобрения, което е сатанало в
хода на настоящото съдебно производство, а именно в първото по делото съдебно
заседание след допускането на делбата, проведено на 04.12.2019г., то за всички подобрения, извършени преди
04.12.2014г., претенцията за заплащането им по отношение на съделителката
Сезер Н.Т., се явява погасена, поради изтичане на 5-годишната давност по чл.110
от ЗЗД и следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Само за тези подобрения заявената претенция от трите
подобрителки срещу С.Н.Т. е в общ размер
на 1 457.50 лева, поотделно за всяка от тях.
По отношение на останали подобрения, претенидрани за
периода 2015-2016г., съдът приема, че като извършени и съществуващи към
момента, са доказани изграждането през 2015г. на
лятна постройка до задния вход на новата жилищна сграда, изграждането
през 2015г. на баня на горния етаж на новата жилищна сграда и обособяването от
салона на две отделни помещения на горния етаж на новата жилищна сграда. Към този период претендиращите съделителки са обитавали
общо новата жилищна сграда. Установи се непротиворечиво от гласните
доказателства, че ремонтните дейности през този период са извършени изцяло със вложени труд, средства и
материали, осигуравани от тяхното семейство. Същите са довели до увеличаване
стойността на имота и в този смисъл безспорно съставляват подобрения върху него
(арг.. Постановление № 6 от 27.XII.1974
г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, т.ІІ 6.). Тези подобрения увеличават
дяловете на всички съсобственици, независимо кой е живял и живее в имота, като
сумата за тях съставлява задължение за цялата делбена маса и тя трябва да бъде
понесена от всички съделители, съобразно дяловете им. По този начин
подобрителят може да иска от другите съсобственици само сумата, която се
припада на техните дялове. Стойностният израз на обсъжданите подобрения, като
вложените средства за материали и труд по средни пазарни цени, действали към
момента на извършването им, но чрез прилагане на корекционен коефицент,
съпоставим към настоящите ценови стойности спрямо тези към минал период, е доказан в общия размер от 9 596.11 лева
– вж. колонка 14 на
Приложение № 1 към второто допълнително
заключение на СТОЕ, и са увеличили стойността на имота към настоящия момент с 5848.00
лева – вж. колонка 18 на същото Приложение № 1 към второто допълнително заключение на СТОЕ.
Съдът
приема, че обсъдените горе подобрения са били извършени със знанието и
без противопоставяне от страна на останалите съсобственици. Този въпрос е
спорен единствено по отношение на изградената
през 2015г. баня на горния етаж на новата жилищна сграда, за която се събраха
противоречиви данни дали е имало противопоставяне и несъгласие от останалите
съсобственици. Тези противоречиви сведения са единствено по отношение на
поведението на съсобственика А.Т.Р. и се съдържат в показанията на свидетелите Сениха
М. Ахмед (сестра на съделителката Т.), Ю
Ф А (майка на съделителката С.) и Н.Т.Р. (баща на съделителката С. и брат на
съделителя А.). Очевидно е, че тези свидетели са в много близко родство с
насрещните страни по претенцията за подборения, като всеки един от тях свидетелства
в полза на страната, с която е в близко родство. При това положение показанията
им не могат да бъдат кредитирани като обективни, безпристратни и
незаинтересовани. Изхождайки от факта, че обособяването на банята на горния
етаж е станало в периода на действие на обсъдения горе Договор за прехвърляне
на 5/8 ид.части от имота срещу задължение за гледане и издръжка и по този
въпрос не е имало никакви спорове между приобретателите и останалите
съсобственици, следва да се приеме, че подобренията са извършвани с тяхно
знание. Не се доказват и никакви конкретни действия на изразено несъгласие и
противопоставяне. Съдебните претенции от страна на прехвърлителката З. са били предявени едва през 2017г. От страна
на настоящата съсобственица на имота С.Н.Т. не се съобщават данни, нито
доказват факти за извършени действия на несъгласие и противопоставяне спрямо
извършените подобрения в имота. Ето защо съдът приема, че отношенията между
съсобствениците във връзка с извършените подобрения следва да се уредят по правилата на чл.30, ал.3 от Закона за
собствеността, съобразно действително извършените разходи за тези
подобрения, доказани в обсъдения горе общ
размер от 9 596.11
лева, а не
се дължи увеличената стойност на имота в резултат на тези подобрения, тъй като
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно на
частта си. При това положение съделителката С.Н.Т.,
ЕГН-**********, съразмерно на
своите 18/24 ид.части от имота следва да заплати за обсъжданите подобрения
и в полза на трите подобрителки общо сумата от 7 197.00 лева, или по 2 399.00 лева на всяка от тях,
поотделно.
От претендираните срещу същата
съделителка подобрения, които не са погасени по давност, следва да се обсъди
като недоказано подобрение подмяната през 2016г. на вратите на горната
част на новата жилищна сграда с нови железни врати. Както
беше обсъдено в обстоятелствената част на решението, същите не са установени
като извършени и съществуващи при огледа на имота от вещото лице, поради което
и не са остойностени от експертизата. Само за това подобрение претенцията на
всяка от съделителките-подобрителки срещу С.Н.Т. е в размер от по 220.00 лева и следва да
бъде отхвърлена.
Въз
основа на всичко гореизложено, от претенцията за подобрения срещу С.Н.Т.,
ЕГН-**********,
предявена от всяка от претендиращите съделителки Т.М.Р., ЕГН-**********, З.Д.Н.,
ЕГН-********** и непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-**********, в размер от по
3 222.50 лева, за всяка поотделно, доказаните
възлизат в размер от по
2 399.00 лева за всяка от тях, поотделно. Респ., за горницата над
този размер претенцията за сметки по чл.346
от ГПК, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за сметки по чл.346 на трите подобрителки само срещу А.Т.Р., ЕГН-**********,
във връзка с извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски), е в общ размер от по 537.06 лева за всяка от
претендиращите съделителки, поотделно. Като ответник по тази претенция А.Т.Р.
не е заявил възражение за погасяване по давност, поради което съдът не може
служебно да прилага погасителната давност. Въз основа на горното спрямо този
съделител, съдът приема за доказани като извършени всички претендирани
подобрения, с изключение на извършената през
2016г. подмяна на вратите на горната част на новата жилищна сграда с нови
железни врати, по съобженията изложени по-горе. Само
за това подобрение претенцията на всяка от съделителките-подобрителки срещу А.Т.Р.
е в размер от по 36.66 лева и следва
да бъде отхвърлена.
По
отношение на останалите ремонтни дейности, съображенията на съда, изложени
по-горе относно характера им на подобрения (полезни разноски), довели до увеличаване
стойността на имота (арг..
Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, т.ІІ
6.) и начина, по който следва да бъдат възмездени в отношенията межу
съсобствениците-съделите по
правилата на чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, съобразно действително
извършените разходи за тези подобрения, важат и за този съделител-ответник А.Т.Р.. По размер тези разходи са доказани чрез
заключението на СТОЕ и възлизат общо
на 48 661.91 лева, като вложени средства за материали и
труд по средни пазарни цени, действали към момента на извършването им, но чрез
прилагане на корекционен коефицент, съпоставим към настоящите ценови стойности
спрямо тези към минал период – вж. колонка 14 на Приложение
№ 1 към второто допълнително заключение
на СТОЕ. В посочения размер, обсъдено по-горе, експертизата не включва
подмяната на вратите през 2016г. на горния етаж на къщата.
От тези подобрения, като неоснователна съдът прецени
претенцията на трите претендиращи съделителки по отношение на изградените през през 2008г.
водна инсталация и канализация в новата къща, за които действителните разходи по
извършването, според второто допълнително заключение на СТОЕ, обсъдено
по-горе, възлизат в размер на 2 897.33 лева, а всяка от
претендиращите съделителки претендира за тях от А.Т.Р. по
60.42 лева. В тази част претенцията също следва да бъде отхвърлена, тъй
като от събраните по делото доказателства не се доказа, че
това подобрение е извършено единствено и само с личния принос на претендиращите
съделителки. Събраха се гласни доказателств, че баба З. също е участвала с лични средства при
извършването на тези ремонтни дейности.
Въз
основа на горното, общо доказаните подобрения, съобразно действителните
разходи по извършването им, като
вложени средства за материали и труд по средни пазарни цени, действали към
момента на извършването, възлизат на 45 764.58 лева (48 661.91 - 2 897.33).
Само за съделителя
А.Т.Р., ЕГН-**********, съразмерно на неговите 3/24 ид.части от
имота, следва да заплати за обсъжданите подобрения и в полза на трите
подобрителки общо сумата от 5 720.57 лева, или по 1 905.86 лева на всяка от тях, поотделно. Претенцията
на всяка една от тях срещу този съделител, обаче, е в размер от по 537.06 лева,
т.е. в по-малък размер. От този размер следва да се изключат неоснователно
претендираните подобрения, обсъдени по-горе, а именно подмяната през 2016г. на вратите на горната част на новата жилищна
сграда с нови железни врати, за която всяка от съделителките-подобрителки
претендира от А.Т.Р. по 36.66 лева,
както и изградените през 2008г. водна инсталация и канализация
в новата къща,
за които всяка от претендиращите съделителки претендира от А.Т.Р. по
60.42 лева. По този начин претенцията им
следва да бъде уважена до размера от
442.98 лева, съобразно поисканото (537.06 - 36.66 – 60.42).
По
отношение на селскостапанската сграда от четири помещения със застроена площ от
28.50 кв.м., която е установена от СТОЕ като съществуваща в имота с характер на
подобрение и самостоятелен обект на собственост, но със статут на незаконен
строеж – нетърпима, подлежаща на премахване, но без издадено предписание за
това от компетентните технически органи, то съдът прецени, че при извършването
на делбата следва да се възложи в дял по възлагателната претенция на
съделителката З.Д.Н.,
ЕГН-**********, като подобрение, следващо собствеността на
земята (чл.92 от ЗС). Респ. като стойност не следва да се включва в общата
пазарна цена на възложения имот и в стойността на дължимите парични уравнения,
предвид уреждането на отношенията между страните по отношение на тази сграда по
претенцията за подбрения.
По
отношение на допусната до делба стара Жилищна сграда, индивидуализирана в
настоящата фаза на делбеното производство, във вида, в който съществува
понастоящем, като едноетажна
жилищна сграда без избени помещения, построена североизточно от новата къща,
със застроена площ от 79.00 кв.м., състояща се от две самостоятелни части с
отделни входове: западна част - от три стаи и източна част – от две стаи, единственият
сопособ за ликвидиране на съсобствеността върху нея се явява този по реда на
чл.348 от ГПК – чрез изнасянето й на публична продан. В тази връзка съдът
отчита реалната неподеляемост на сградата и невъзможността за поставянето й в
дял на съделителите. Страните в делбата могат да участват при наддаването в
публичната продан (чл.348, изр.2 от ГПК), съобразно правилата на чл.354 от ГПК.
Пазарната цена на тази жилищна сграда (стара), съобразно заключението на СТОЕ,
е 8 900.00 лева.
На основание чл.355 от ГПК във вр. с чл.8 от действащата Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните
следва да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Исперих държавна такса в
размер на 4 % върху стойността на дела си, съобразно доказаната пазарна цена на
делбения имот (57 200.00 лева), ведно с постройките в него, която държавна
такса, изчислена за всеки от съделителите, съобразно правата им върху имота
възлиза, както следва:
- за Т.М.Р.,
ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-********** и непълнолетната
М.Д.Т., ЕГН-**********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител, с права от по 1/24 ид.част върху имота и при стойност на дяловете им от по 2 383.33 лева – дължима ДТ в размер на 95.33 (деветдесет и пет лева и 33 ст)
лева, платима от всяка една от
тях поотделно;
-
за
С.Н.Т.,
ЕГН- **********, с права от 18/24
ид.части върху имота и при стойност на дела й от 42 900.00 лева – дължима ДТ в размер на 1 716.00
(хиляда седемстотин и
шестнадесет) лева и
-
за А.Т.Р., ЕГН-**********, с права от 3/24 ид.части върху имота и при
стойност на дела му от 7 150.00 лева – дължима ДТ в размер на 286.00 (двеста осемдесети шест) лева.
Върху уважения размер на
претенциите за сметки, също се дължи ДТ в размер на 4 % върху стойността им, но не по-малко от 50.00 лева, на
основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК (предвид, че не се събира такава при предявяването им) и е дължима от
осъдените за заплащането им съделители. Респективно и за отхвърлените изцяло
или частично претенции за сметки, претендиращите съделители също дължат ДТ в
посочения размер – 4 % върху отхвърления материален интерес.
По този начин:
- С.Н.Т., ЕГН-********** по предявената срещу нея претенция от
трите съделителки Т.М.Р., ЕГН-**********,
З.Д.Н., ЕГН-********** и непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-**********, уважена за всяка от тях поотделно в размера от по
2 399.00 лева, или общо за 7 197.00 лева, следва да заплати дължима държавна такса в размера на 287.88 (двеста осемдесет
и седем лева и 88 ст) лева върху уважения размер на претенцията по чл.346 от ГПК във
вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за извършени в делбения имот подобрения
(полезни разноски) от трите съделителки (4 % от 7 197.00 лева);
- А.Т.Р., ЕГН-********** по предявената
срещу него претенция от трите съделителки Т.М.Р., ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-********** и
непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-**********, уважена за всяка от тях поотделно в размера от по 442.98
лева, или общо за 1 328.94 лева, следва да заплати дължима държавна такса в размера на 53.16 (петдесет и три
лева и 16 ст) лева върху уважения размер на претенцията по чл.346 от ГПК във
вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за извършени в делбения имот подобрения
(полезни разноски) от трите съделителки (4 % от 1 328.94 лева) и
- Т.М.Р.,
ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-**********, непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-**********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т.М.Р., следва да заплатят,
всяка от тях поотделно дължима
държавна такса в размер от по 50.00
лева върху отхвърления размер на претенцията им по чл.346 от ГПК във
вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за извършени в делбения имот подобрения
(полезни разноски) срещу двамата съделители С.Н.Т., ЕГН- ********** и А.Т.Р., ЕГН-**********, формирана, както следва: отхвърлената претенция за всяка
от тях срещу С.Н. Тахил е в размер на 823.50 (горницата над уважения размер от
2 399.00 лева до първоначално заявената претенция от 3 222.50 лева),
а отхвърлената претенция за всяка от тях срещу А.Т.Р. е в размер на 97.08 лева
(36.66 + 60.42), или общо отхърлената част от претенциите им за всяка от тях
срещу останалите двама съделители е в размер на 920.58 лева. Върху тази сума
всяка от тях дължи ДТ в размер на 4%, но не по-малко от 50.00 лева.
Във връзка с направените и претендирани по делото разноски от
съделителите Т.М.Р., ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-********** и С.Н.Т.,
ЕГН-**********, съдът констатира, че същите, според основанието за
плащането им, ползват както претенцията за съдебна делба, така и претенцията по
пресъединените в делбеното производство искания за сметки. При това положение съдът приема,
че половината от направените от тях разноски, следва да бъде присъдени,
съобразно разпоредбата на чл.355, изр.1
от ГПК, тъй като извършената съдебна делба осъществява правото на делба
на всеки от съделителите, при което всеки от тях следва да понесе такава част
от разноските, която съответства на размера на неговия дял в имуществената
общност спрямо делбения имот, като бъдат присъдени в полза на съделителя,
заплатил разноските.
По този начин от общо
доказаните разноски в размер на 405 лева, направени от Т.М.Р., половината от тях, ползващи претенцията за съдебна
делба, възлизат на 202.50 лева. От тях останалите съделители (доколкото не е
направено разграничение спрямо кого от съделителите претендира разноски) следва
да понесат такава част, съответна на делбените им права, както следва:
- З.Д.Н. и непълнолетната М.Д.Т., с права от по 1/24 ид.част – по 8.44 лева, всяка;
- С.Н.Т. с права 18/24 ид.части –
152.00 лева и
- А.Т.Р. с права 3/24 ид.части – 25.32 лева.
По този същия начин по
претенцията за разноски на съделителката З.Д.Н., доказани в размер на 288.00 лева, половината от тях, ползващи претенцията за съдебна
делба, възлизат на 144.00 лева. От тях останалите съделители (доколкото не е
направено разграничение спрямо кого от съделителите претендира разноски) следва
да понесат такава част, съответна на делбените им права, както следва:
- Т.М.Р. и непълнолетната М.Д.Т., с права от по 1/24 ид.част – по 6.00 лева, всяка;
- С.Н.Т. с права 18/24 ид.части –
108.00 лева и
- А.Т.Р. с права 3/24 ид.части – 18.00 лева.
Същото и за разноски на
съделителката С.Н.Т., доказани
в размер на 1 742.00
лева, половината от тях, ползващи претенцията за съдебна
делба, възлизат на 871.00 лева. От тях останалите съделители (доколкото не е
направено разграничение спрямо кого от съделителите претендира разноски) следва
да понесат такава част, съответна на делбените им права, както следва:
- Т.М.Р., З.Д.Н. и непълнолетната М.Д.Т., с права от по 1/24 ид.част – по 36.29 лева, всяка
и
- А.Т.Р. с права 3/24 ид.части – 108.87 лева.
Останалата
половина от разноски, заплатени от претендиращите
съделители,
съобразно разпоредбата на чл.355, изр.2 от ГПК, като разноски,
реализирани по исканията за сметки,
следва да бъдат възложени съобразно с общите правила на чл.78 от ГПК.
За
съделителката Т.М.Р., нейната претенция за сметки, възлиза на 3 222.50 лева срещу
С.Н.Т. и 537.06 лева срещу А.Т.Р.. Разноските й по този претенция са в размер
на 202.50 лева, които спрямо размера на претенциите за всеки ответник следва да
се разпределят в размер на 174.00 лева по претенцията срещу С.Т. и 29.00 лева
по претенцията срещу А.Р.. Уваженият размер на претенциите за сметки на същата
съделителка възлиза на 2 399.00 лева срещу С.Н.Т.
и 442.98 лева срещу А.Т.Р.. По този начин и съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответниците по обсъжданите претенции следва
да й заплатят направените от нея разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите й, както следва:
- С.Н.Т. следва да й заплати сумата
от 129.53 лева и
- А.Т.Р. следва да й заплати сумата от 23.92 лева.
За
съделителката З.Д.Н., нейната претенция за сметки, възлиза на 3 222.50 лева срещу
С.Н.Т. и 537.06 лева срещу А.Т.Р.. Разноските й по този претенция са в размер
на 144.00 лева, които спрямо размера на претенциите за всеки ответник следва да
се разпределят в размер на 123.00 лева по претенцията срещу С.Т. и 21.00 лева
по претенцията срещу А.Р.. Уваженият размер на претенциите за сметки на същата
съделителка възлиза на 2 399.00 лева срещу С.Н.Т.
и 442.98 лева срещу А.Т.Р.. По този начин и съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответниците по обсъжданите претенции следва
да й заплатят направените от нея разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите й, както следва:
- С.Н.Т. следва да й заплати
сумата от 91.57 лева и
- А.Т.Р. следва да й заплати сумата от 17.32 лева.
За съделителката С.Н.Т., като ответник по претенциите за сметки, нейните разноски
по тях са в размер на 871.00 лева, които
разпределени поотделно спрямо претендиращите съделителки Т.М.Р., З.Д.Н.
и непълнолетната М.Д.Т., чиито претенции са равни
(по 3 222.50 лева за всяка), възлизат по 290.33 лева по всяка претенция. Същите
претенции са уважени до размера от 2 399.00 лева,
при отхвърлена част от 823.50 лева. По този начин и съобразно разпоредбата на
чл.78, ал.3 от ГПК, посочените претендиращи съделителки следва да заплатят на С.Т.
следващите се разноски, съразмерно на отхвърлената част от претенциите им, или
всяка от тях сумата от по 74.19 лева.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ВЪЗЛАГА, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, в РЕАЛЕН ДЯЛ на съделителката З.Д.Н., ЕГН-********** ***,
делбеният „Поземлен
имот, с начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в строителните
граници на гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Л” № *, с площ 687 квадратни метра,
представляващо УПИ XIII в квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по ЗРП на
гр.Исперих, ЕКАТТЕ: 32***, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001г. на Кмета на
Община-Исперих, отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ XVIII
от квартал 21, УПИ XIV от квартал 21, УПИ XXIX от квартал 0, УПИ XVII от
квартал 21, ведно с построените в
същия имот:
-
ЖИЛИЩНА СГРАДА (нова), представляваща
едноетажна жилищна сграда с приземен етаж, построена в югозападната част на
дворното място, със застроена площ 88 кв.м., с две самостоятелни части на
горния етаж, между които няма топла връзка, а се влиза от площадта на главното
стълбище: западна част, състояща се от дневна, кухня и две спални и източна
част, състояща се от една стая и баня;
-
ВТОРОСТЕПЕННА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, представляваща
едноетажна сграда без сутерен, долепена от северозападната страна на новата
жилищна сграда със застроена площ от 29.10 кв.м., а декларирана 26.00 кв.м.,
състояща се от едно помещение, с изградено ново стълбище, осигуряващо връзка с
жилищния етаж,
с обща пазарна стойност на възложения
имот 45 400.00 (четиридесет и пет хиляди и
четиристотин) лева, включваща
дворното място, новата жилищна сграда и стопанската постройка,
като
ВЪЗЛАГА В СЪЩИЯ ДЯЛ и СЕЛСКОСТОПАНСКАТА СГРАДА, посторена в имота, представляваща едноетажна сграда без
сутерен, състояща се от четири помещения, със застроена площ от 28.50 кв.м.,
като не е декларирана в Община-Исперих, отдел „МДТ“, представляваща подобрение, следващо собствеността на земята
(чл.92 от ЗС).
ОСЪЖДА, на основание
чл.349, ал.5 във вр. с ал.2 от ГПК, З.Д.Н., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на останалите съделители ПАРИЧНО
УРАВНЕНИЕ на дела им върху възложения имот (без включената като подобрение
селскостапанска сграда от 28.50 кв.м.), както следва:
- на Т.М.Р. и непълнолетната
й дъщеря М.Д.Т., действаща
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т.М.Р., с права
от по 1/24 ид.част, поотделно – по
1 891.67 (хиляда осемстотин деветдесет и един лева и 67 ст) лева, за
всяка една от тях поотделно;
- на С.Н.Т., с права 18/24 ид.части – 34 050.06 (тридесет и четири хиляди и петдесет лева и 06 ст) лева
и
- на А.Т.Р., с права 3/24
ид.части – 5 675.01 (пет
хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и 01 ст) лева, платими в шестмесечен
срок от влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва
върху посочените суми, считано от същата дата на
влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция по чл.349, ал.2 от ГПК на съделителката Т.М.Р., ЕГН-********** срещу останалите съделители за възлагане в
неин дял на допуснатата до делба
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 79 кв.м., построена в процесния УПИ XIII в
квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по ЗРП на град Исперих, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция по чл.349, ал.2 от ГПК на съделителката С.Н.Т., ЕГН-********** срещу останалите съделители за възлагане в
неин дял на двете допуснати до делба
ЖИЛИЩНИ СГРАДИ, съответно със застроена площ от 88 кв.м., а втората сграда -
със застроена площ от 79 кв.м., построени в процесния УПИ XIII в
квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по ЗРП на град Исперих, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА,
на основание чл.346
от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, С.Н.Т., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Р.,
ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-********** и непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-**********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т.М.Р.,
на всяка от тях ПООТДЕЛНО сумата от по 2 399.00 (две хиляди триста деветдесет и
девет) лева във връзка с извършени в
делбения имот след смъртта на
наследодателя Т.Р. Сали, починал на 01.11.2000г., подобрения (полезни разноски), със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, като ОТХВЪРЛЯ претенцията В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ за разликата (823.50 лева) до първоначално заявения размер от по 3 222.50
лева, поотделно за всяка от претендиращите съделителки, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА, на основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от
Закона за собствеността, А.Т.Р., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Р.,
ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-********** и непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-**********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т.М.Р.,
на всяка от тях ПООТДЕЛНО сумата от по 442.98 (четиристотин четиридесет и два лева
и 98 ст) лева във връзка с извършени в
делбения имот след смъртта на наследодателя
Т.Р. Сали, починал на 01.11.2000г.,
подобрения (полезни разноски), със знанието и без
противопоставянето на останалите съсобственици, като ОТХВЪРЛЯ претенцията В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ за разликата (97.08 лева) до първоначално заявения размер от по 537.06 лева,
поотделно за всяка от претендиращите съделителки, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като НЕПОДЕЛЯЕМА допуснатата до делба стара
ЖИЛИЩНА СГРАДА
във вида й, в който съществува към момента:
Едноетажна жилищна сграда без избени
помещения, построена североизточно от новата къща, със застроена площ от 79.00
кв.м., състояща се от две самостоятелни части с отделни входове: западна част -
от три стаи и източна част – от две стаи, построена в процесния УПИ
XIII в квартал 21, образуван от имот с пл.№ 2323 по ЗРП на град Исперих,
в която
публична продан съделителите могат да участват съобразно правилата
на чл.354 от ГПК.
Пазарната
оценка на жилищната сграда (стара) е 8 900.00 (осем
хиляди и
деветстотин) лева.
ОСЪЖДА, на основание
чл.355 от ГПК във вр. с чл.8 от действащата
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите
ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-Исперих дължима държавна такса в размер
на 4 % върху стойността на дяловете им, както следва:
- Т.М.Р.,
ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-********** и непълнолетната
М.Д.Т., ЕГН-**********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т.М.Р.,
ЕГН-**********, с права от по 1/24
ид.част върху имота – сумата от 95.33 (деветдесет и пет
лева и 33 ст)
лева, платима от всяка една от
тях поотделно;
-
С.Н.Т.,
ЕГН- **********, с права от 18/24
ид.части върху имота – сумата от 1 716.00 (хиляда седемстотин и шестнадесет)
лева и
-
А.Т.Р.,
ЕГН-**********, с права от 3/24 ид.части върху имота – сумата от 286.00 (двеста осемдесети шест) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК
във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, С.Н.Т., ЕГН-**********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата от 287.88 (двеста осемдесет и седем лева
и 88 ст) лева - дължима държавна такса върху уважения размер на претенцията по чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за
собствеността за извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски) от трите съделителки Т.М.Р.,
ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-********** и
непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-********** (4 % от 7 197.00 лева).
ОСЪЖДА, на основание
чл.355 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, А.Т.Р., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата
от 53.16 (петдесет и три лева и 16
ст) лева - дължима държавна такса върху уважения размер на
претенцията по чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за собствеността за извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски) от трите
съделителки Т.М.Р., ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-********** и
непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-********** (4 % от 1 328.94 лева).
ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Т.М.Р., ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-**********, непълнолетната М.Д.Т.,
ЕГН-**********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Т.М.Р. ДА ЗАПЛАТЯТ, всяка от тях
ПООТДЕЛНО по сметка на РС-Исперих дължима държавна такса в размер от по 50.00 (петдесет) лева върху отхвърления размер на претенцията й по чл.346 от ГПК във вр. с чл.30, ал.3 от Закона за
собствеността за извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски) срещу
двамата съделители С.Н.Т., ЕГН-********** и А.Т.Р., ЕГН-**********.
ОСЪЖДА, на основание чл.355, изр.1 от ГПК, С.Н.Т., ЕГН- ********** ДА
ЗАПЛАТИ, съответно на делбените й права от 18/24 ид.част:
- на Т.М.Р.,
ЕГН-********** сумата от 152.00
(сто петдесет и два) лева – направени от нея
разноски, ползващи претенцията за съдебна делба, и
- на З.Д.Н., ЕГН-********** сумата от 108.00 (сто и
осем) лева - направени от нея разноски, ползващи претенцията за
съдебна делба.
ОСЪЖДА, на основание чл.355, изр.1 от ГПК, А.Т.Р., ЕГН-********** ДА
ЗАПЛАТИ, съответно на делбените му права от 3/24 ид.част:
- на Т.М.Р.,
ЕГН-********** сумата от 25.32
(двадесет и пет лева и 32 ст) лева – направени
от нея разноски, ползващи претенцията за съдебна делба,
- на З.Д.Н., ЕГН-********** сумата от 18.00
(осемнадесет) лева - направени от нея
разноски, ползващи претенцията за съдебна делба, и
- на С.Н.Т.,
ЕГН-********** сумата от 108.87 (сто и осем лева и 87 ст) лева – направени от нея разноски, ползващи претенцията за съдебна делба.
ОСЪЖДА, на основание чл.355, изр.1 от ГПК, З.Д.Н., ЕГН-********** и непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-**********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т.М.Р., ДА ЗАПЛАТЯТ ПООТДЕЛНО, съответно на делбените им права от по 1/24 ид.част, на Т.М.Р.,
ЕГН-********** сумата от по 8.44
(осем лева и 44 ст) лева – направени от нея
разноски, ползващи претенцията за съдебна делба.
ОСЪЖДА, на основание чл.355, изр.1 от ГПК, Т.М.Р., ЕГН-********** и непълнолетната
М.Д.Т., ЕГН-**********, действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Т.М.Р., ДА ЗАПЛАТЯТ ПООТДЕЛНО, съответно на делбените им права от по 1/24 ид.част, на З.Д.Н., ЕГН-********** сумата от по 6.00 (шест) лева – направени от нея разноски, ползващи претенцията за съдебна делба.
ОСЪЖДА, на основание чл.355, изр.1
от ГПК, Т.М.Р.,
ЕГН-**********, З.Д.Н., ЕГН-********** и непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-**********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т.М.Р., ДА ЗАПЛАТЯТ ПООТДЕЛНО, съответно на делбените им права от по 1/24 ид.част, на С.Н.Т., ЕГН-**********, сумата от по 36.29
(тридесет и шест лева и 29 ст) лева – направени от нея разноски, ползващи претенцията за съдебна делба.
ОСЪЖДА, на основание чл.355, изр.2 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК, С.Н.Т., ЕГН- ********** ДА ЗАПЛАТИ:
- на Т.М.Р.,
ЕГН-********** сумата от 129.53 (сто двадесет и девет лева и 53 ст) лева – направени от нея разноски, ползващи претенцията за сметки, съразмерно на
уважената част, и
- на З.Д.Н., ЕГН-********** сумата от 91.57 (деветдесет и
един лева и 57 ст) лева - направени от нея разноски, ползващи претенцията за сметки,
съразмерно на уважената част.
ОСЪЖДА, на основание чл.355, изр.2 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК, А.Т.Р., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ:
- на Т.М.Р.,
ЕГН-********** сумата от 23.92 (двадесет и три лева и 92 ст) лева – направени от нея разноски, ползващи претенцията за
сметки, съразмерно на уважената част, и
- на З.Д.Н., ЕГН-********** сумата от 17.32 (седемнадесет
лева и 32 ст) лева - направени от нея разноски, ползващи претенцията за
сметки, съразмерно на уважената част.
ОСЪЖДА, на основание чл.355, изр.2 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК, Т.М.Р., ЕГН-**********, З.Д.Н.,
ЕГН-********** и непълнолетната М.Д.Т., ЕГН-**********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т.М.Р., ДА ЗАПЛАТЯТ ПООТДЕЛНО на С.Н.Т., ЕГН-**********, сумата от по
74.19 (седемдесет и четири лева и 19 ст) лева – направени от нея разноски, ползващи претенцията за сметки срещу нея,
съразмерно на отхвърлената част.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: