Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-в с-в, в публичното заседание на деветнадесети ноември
през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 2811 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 27.06.2018 г. СРС, 141 с-в, по гр.д.№ 86606/17 г. e осъдил „М.“ ЕАД на
основание чл.200, ал.1 КТ да заплати на П.Г.П. сумата от 834,30 лв.- разликата
между полученото обезщетение по за временна неработоспособност и пропуснатото
трудово възнаграждение за периода от 01.04.2017 г. до 25.09.2017 г.; сумата от
1 899,30 лв.-разходи за потребителска такса, медицинско изделие
/двуполюсна безциментна тазобедрена ендопротеза/ и лекарствени продукти, направени в периода от
31.03.2017 г. до 11.05.2017 г.; сумата от 50 000 лв.-обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, причинени от трудова
злополука, настъпила на 30.03.2017 г. в гр.София, на територията на салон за
клиенти на „М.“ ЕАД през време и по повод на извършване на работа ведно със
законната лихва от 12.12.2017 г. до окончателното плащане на горецитираните
вземания и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 59,68 лв.-обезщетение за
забава върху главницата за обезщетение за имуществени вреди във вид на
пропуснати ползи за периода от 30.03.2017 г. до 11.12.2017 г.; сумата от 135,22
лв.-обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за имуществени вреди
във вид на претърпени загуби /разходи/ за периода от датата на извършване на
всеки разход до датата на депозиране на исковата молба или общо за периода
31.03.2017 г.-11.12.2017 г. и сумата от 3 576,58 лв.-мораторно обезщетение
за забава върху главницата за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 30.03.2017 г. до 11.12.2017 г., като е отхвърлил исковете по чл.200 КТ до пълните предявени размери от 3 699,30 лв. и от 70 000 лв. и
исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД до пълните предявени размери от 263,00 лв. и от
5 007,22 лв.На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на
ответника сумата от 994,43 лв.-съдебни разноски, а на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 2 366,33
лв.-депозит за вещо лице и държавна такса за уважените искове.Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на ответника-„Ч.-Застрахователно
и презастрахователно дружество“ АД, регистрирано в Република Румъния, действащо
чрез „Ч.-Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД-клон България“ КЧТ.
С
определение от 09.11.2018 г. съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК
на „М.“ ЕАД за изменение на решението в частта относно присъдените негова полза
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „М.“ ЕАД в
частта, с която са уважени исковете по чл.200, ал.1 КТ за сумата от 50 000
лв.-неимуществени вреди със законната лихва от 12.12.2017 г. до окончателното
плащане и за сумата от 3 576,58 лв.-обезщетение за забава за периода от
30.03.2017 г. до 11.12.2017 г. с оплаквания, че в посочената част решението е
необосновано и незаконосъобразно.Въззивникът излага
доводи, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал фактическата
обстановка относно механизма на настъпване на увреждането и относно
съпричиняването на вредата от ищцата.Твърди, че неправилно съдът е приел, че е
налице противоречие в показанията на свидетелката С.К.и е приел, че показанията
на свидетелката З.Б.изцяло се потвърждават от експертизата.Твърди, че
увреждането на раменната става не е в причинна връзка с трудовата злополука,
тъй като такова увреждане не е декларирано, не е вписано в разпореждането за
трудова злополука, нито е посочено от ищцата в първоначалните обяснения.Оспорва
извода на първоинстанционния съд, че ищцата не е допринесла за настъпване на
събитието, като излага доводи за допуснати нарушения на задължения по трудовия
договор /чл.9, ал.5, т.5; чл.9, ал.1, т.6/; длъжностната характеристика /относно
спазване на утвърдените във формата правила за здравословни и безопасни условия
на труд и пожарна безопасност; отговорност за правилната и безопасна употреба
на почистващи препарати/, неспазването на които е нарушение на трудовата
дисциплина.Твърди, че ищцата е получила инструкции за безопасност на труда и последващи периодични инструктажи и е била запозната с
правилата за работа при почистване, тъй като е упражнявала тази дейност всеки
ден.Поддържа становище, че ищцата е проявила груба небрежност, като е нарушила
правилата за безопасност и инструкциите на работодателя си, не е изпълнила
вменените й задължения и не е проявила елементарна грижа и внимание при
придвижването си в помещението, в което е извършвала работата си и по този
начин в значителна степен е съпричинила вредата.Твърди,
че от приетата по делото медицинска експертиза не е установено защо лекуващият
екип е взел решение за подмяна на тазобедрената става с изкуствена, а не
провеждане на оперативно лечение и фиксиране на счупените костни фрагменти с
хирургични винтове и плака, поради което не може да се направи неоспорим извод,
че преживените болки и страдания се дължат изцяло на трудовата злополука, а не
и на лекарска грешка при проведеното лечение.Оспорва като прекомерен размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди като твърди, че не е доказан
твърденият от ищцата период на зависимост от чужда помощ, необоснован е и
изводът на съда относно възстановителния период и относно наличие на трайни
последици за здравето на ищцата, изразяващи се в хронична болка и неудобства
при определени движения с долен и горен крайник, както и относно тежкото й
емоционално състояние и невъзможността да си намери работа.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата по чл.78, ал.5 ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба и от третото лице-помагач-„Ч.-Застрахователно и
презастрахователно дружество“ АД, регистрирано в Република Румъния, действащо
чрез „Ч.-Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД-клон България“ КЧТ.Въззивникът твърди, че решението противоречи на материалния
закон.Не оспорва наличието на травма и физически наранявания на ищцата, а причините
за травмата и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което
е прекомерно и не отговаря на принципа за справедливост.Изразява становище, че
уврежданията на ищцата са настъпили при проявена груба небрежност от нейна
страна, тъй като е била запозната с извършваната дейност, която е
нискоквалифицирана и въпреки това е проявила такава, каквато не би допуснал и
най-небрежният човек.Твърди, че претърпените травми са причинили на ищцата
затруднение в движението за около 2 месеца, и че изкълчването на раменната
става е лека телесна повреда, а постоперативнят
период на лечение е преминал нормално, поради което размерът на обезщетението
за всички болки и страдания не следва да надвишава 20 000 -25 000 лв.
общо.Моли съда да отмени обжалваното решение и да намали присъдения размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
Постъпила е и
частна жалба от ответника срещу определението по чл.248 ГПК с оплаквания, че ДДС
е неразделна част от адвокатското възнаграждение и се дължи на основание & 2а
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Излага
доводи, че съществува публичен регистър на НАП за регистрираните по ДДС лица,
като съгласно чл.169, ал.4 ЗДДС тази информация се счита известна на всички
трети добросъвестни лица и съдът е следвало да приеме за доказан факта на
регистрацията му по ЗДДС.Поддържа, че фактурата не е доказателство за
регистрация по ЗДДС, тъй като тя е частен документ и удостоверява единствено
изявление от страна на издателя, и то ако е подписана.Моли съда да отмени
определението и да уважи молбата му, като му присъди и сумата от 650 лв.,
представляваща ДДС върху адвокатското възнаграждение.
Ответницата по въззивните жалби-П.Г.П. оспорва същите.Изразява становище,
че същите са неоснователни и недоказани, и че първоинстанционното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ.Ищцата- П.Г.П. твърди,
че с ответника е била в трудово правоотношение за периода от 10.10.2016 г. до
19.10.2017 г. първоначално за длъжността „работник кухня“ в обект-бистро,
находящо се в „Майчин дом“, гр.София, ул. „******, като с допълнително
споразумение от 03.01.2017 г. длъжността й е променена на „помощник-готвач“.На
30.03.2017 г. около 15,30 ч. при изпълнение на длъжностните й задължения като
„помощник-готвач“ в обект на ответното дружество през работно време и по повод
извършваната от нея работа при придвижване в салона за клиенти се е подхлъзнала
на мокър под, паднала е и е получила счупване на бедрената шийка на десен крак
и изкълчване на раменната става.При опит да се изправи е изпитала силна болка,
като десният й крак е бил силно деформиран.Била е хоспитализирана по спешност в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД-гр.София, където на 31.03.2017 г. й е извършена
оперативна интервенция, като й е била поставена „двуполюсна безциментна
тазобедрена ендопротеза с артикулация с
компоненти-глава и инлей-редуциращи фрикцията“.За
осъществяване на оперативната намеса са били налице индикации за болка в ляво
рамо, ограничени движения, дясната ТБС е била палпаторна
и е имала спонтанна болка, както и ограничени движения.Били извършени всички
необходими изследвания, които са дали категорично заключение на лекарския екип,
че по спешност е трябвало да се извърши оперативната интервенция.Твърди, че е
заплатила с лични средства един брой „двуполюсна безциментна
тазобедрена ендопротеза с артикулация с
компоненти-глава и инлей-редуциращи фрикцията“ на
стойност 3 490 лв., тъй като от НЗОК се покрива само 1 800 лв., както
и лекарствени продукти на стойност 165,80 лв. и е заплатила потребителска такса
в размер на 43,50 лв. за престоя на хоспитализацията й.Злополуката е била
призната за трудова с разпореждане № 20580/13.04.3017 г. от НОИ-ТП-София град.Твърди,
че в резултат на злополуката е претърпяла сериозни неимуществени вреди,
изразяващи се в значителни физически и емоционални болки и страдания за
значителен период от време.След изписването й от лечебното заведение общото й
здравословно състояние е било подобрено, но е претърпяла много болки и
страдания въпреки провежданото медикаментозно лечение, било й е назначено
амбулаторно лечение до 25.09.2017 г., тъй като е била трудноподвижна, имала е
нужда от помощ и по препоръка на лекарите не е трябвало да натоварва бедрената шийка и изкълчената
раменна става.През този период е имала нужда от чужда помощ повече от два
месеца, като в определени случаи се е придвижвала с помощни средства
/патерици/, но й е било много трудно и мъчително да се обслужва сама.В острата
фаза на травмата движенията й са били почти невъзможни, болката се е засилвала
при всички естествени за човешкото тяло движения.Въпреки проведената
физиотерапия и рехабилитация лекарят-специалист е посочил в амбулаторния лист,
че ползва помощни средства, има видимо куцаща походка, щадяща десен долен
крайник, болка при натоварване, влажно и студено време.Твърди, че и към
настоящия момент има болки при слизане, клякане и изправяне и когато прави
движение, изискващо усилие за ходене.След злополуката се е затворила в себе си,
смята се за непълноценен човек, който не е способен да бъде полезен на себе си,
на приятелите си и на обществото в пълен обем.Моли съда да осъди ответника да й
заплати сумата 70 000 лв.-обезщетение
за преживените неимуществени вреди; 5 007,22
лв.-обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за
неимуществени вреди за периода от датата на увреждането-30.03.2017 г. до
11.12.2017 г.; 834,30 лв.- обезщетение
за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи, представляващи разликата
между получаваното преди злополуката брутно трудово възнаграждение и
обезщетението за временна нетрудоспособност за периода от 01.04.2017 г. до
25.09.2017 г.; сумата 59,68 лв.-обезщетение
за забава върху главницата за обезщетение за имуществени вреди във вид на
пропуснати ползи за периода от датата на увреждането-30.03.2017 г. до
11.12.2017 г.; сумата от 3 699,30 лв.-обезщетение
за имуществени вреди във вид на разходи /3 490,00 лв.-за закупуване на
„двуполюсна безциментна тазобедрена ендопротеза с артикулация с компоненти-глава и инлей-редуциращи фрикцията“; 40,60 лв.-за платена
потребителска такса към Втора клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД; 2,90 лв.-потребителска такса и 165,80 лв.-разходи а
закупуване на лекарства/; сумата от 263,00
лв.-обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за имуществени
вреди във вид на направени разходи от датата на всеки разход до датата на
подаване на исковата молба или общо за периода от 31.03.2017 г. до датата на
предявяване на иска-11.12.2017 г. със законната лихва върху главниците от
датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.
Видно от
представения трудов договор от 10.10.2016 г. и допълнително споразумение към
него от 03.01.2017 г. страните по делото са били в трудово правоотношение първоначално
за длъжността „работник кухня“, а впоследствие-за длъжността „помощник-готвач“
с основно трудово възнаграждение от 460,00 лв., считано от 01.01.2017 г.
Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед от 19.10.2017 г., считано от същата
дата на основание чл.71, ал.1 КТ.
С разпореждане № 20580/13.04.2017
г. на основание чл.60, ал.1 КСО на НОИ-СУСО злополуката, декларирана с вх.№ 416/12.04.2017
г. от осигурителя-„Мастъп пик“, станала с П.Г.П. на 30.03.2017
г., е приета за трудова по чл.55, ал.1 КСО.Злополуката е станала през време и
по повод на извършваната работа-при придвижване в салон за клиенти пострадалата
се е подхлъзнала на мокър под, паднала е и е получила счупване на бедрената
шийка на десния крак.
Видно от
застрахователна полица № 0145211 „Мастър пик“ ООД има сключен зестрахователен договор с „Ч. ЗПАД-клон България“ по „Комбинирана
застраховка Гражданска отговорност“ за периода от 15.10.2016 г. до 14.10.2017
г.
Съгласно чл.23,
т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред в „М.“ ЕАД работниците са длъжни
стриктно да се придържат към
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, към приетите
технически и технологични правила, правилата за безопасност на труда и
противопожарна безопасност, както и всички вътрешни правила.Неспазването на
правилата за здравословни и безопасни
условия на труд, на техническите и технологичните правила за безопасност на
труда и противопожарна безопасност, както и на всички вътрешни правила е
определено като нарушение на трудовата дисциплина /чл.27, т.4/.Съгласно чл.9,
ал.1, т.5 и т.6 от трудовия договор служителят е длъжен да спазва техническите
и технологичните правила и правилата за здравословни и безопасни условия на
труд и противопожарна безопасност.В длъжностната характеристика за заеманата от
ищцата длъжност е предвидено задължение за спазване на утвърдените във фирмата
правила за здравословни и безопасни условия на труд и правилата за
противопожарна безопасност, хигиенно-санитарните изисквания при работа с храни.
По делото е
представена фактура № ********** за закупена от ищцата двуполюсна безциментна тазобедрена ендопротеза
с артикулация с компоненти-глава и инлей-редуциращи
фрикцията на стойност 4 570,00 лв. с реимбурсирана
сума за имплант от НЗОК-1080,00 лв., т.е. стойността е 3 490,00 лв., както
и фискален бон за сумата от 3 490,00 лв.Представени са и фискални бонове
за платени такси в размер на по 2,90 лв. /от 05.05.2017
г./, за 40,60 лв. /от 06.04.2017 г./, за закупени медикаменти-58,32 лв. /на 06.04.2017
г./, 20,00 лв. /на 11.05.2017 г./, 87,48 лв. /на 07.04.2017 г./.Не се спори, а
и видно от представения РКО от 31.03.2017 г. ответникът е възстановил на ищцата
сумата от 1 800 лв. част от разхода за закупуване на изкуствената
тазобедрена става.
Съдът е обявил за
безспорно, че размерът на разликата между получаваното от ищцата преди
злополуката брутно трудово възнаграждение и обезщетението за временна
неработоспособност за периода от 01.04.2017 г. до 25.09.2017 г. е 834,30 лв.,
както и че размера на разходите за медицински изделия, лекарствени продукти и
потребителски такси, направени от ищцата на датите, посочени в уточнителната молба от 02.02.2018
г., е 3 699,30 лв.
От заключението на
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на вещото лице Ц.Г., изготвено
след проучване на представената медицинска документация е установено, че след
инцидент с падане на 30.03.2017 г. П.П. е постъпила по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“, където са й
установени закрито вътреставно /в тазобедрената
става/ счупване на шийката на дясна бедрена кост и изкълчване на лява раменна
става в раменно-лопатковата й част.Когато счупванията
засягат бедрената шийка и липсват други контраиндикации се препоръчва
провеждане на оперативно лечение.Травмите в тази област са сериозни, защото са
съпроводени и с нараняване на кръвоносните съдове.Ако има големи шансове за
зарастване се извършва само операция за фиксиране на счупените костни фрагменти
и с хирургични винтове или плака.Ако обаче се прецени, че не съществува
вероятност за зарастване на костната глава по време на операцията се извършва
цялостна подмяна на тазобедрената става с изкуствена.По делото е приложена само
епикриза на ИЗ, в която не е отразено състоянието и степента на увреждане на
кръвоносните съдове в засегнатата област, състоянието на костите, изграждащи
самата тазобедрена става и точната локализация на самото счупване и при тези
данни следва да се приеме като меродавна преценката на травматологичния екип,
взел решения за провеждане на оперативна намеса с ендопротезиране.Решението
за вида оперативна намеса, метода и вида на имплантираната изкуствена
тазобедрена става е взето от хирургическия екип след отчитане на множество
фактори и данни за пациентката и предвид това, че в случая то е успешно, следва
да се приеме като правилно.Обикновено след операция за имплантиране на
изкуствена става пациентите престояват в болница от 5 до 8 дни, но понякога
престоят може да е по-дълъг.За избягване на усложнения още след втория
следоперативен ден болните се изправят с помощта на рехабилитатор, като в
следващите дни те следва да започнат рехабилитация и да опитват да ходят сами с
две патерици, започва се обучение в правилно ходене, качване и слизане по
стълби и т.н.Оперираните спят по гръб с възглавница между краката 30 дни,
превръзката се сменя при строго стерилни условия през няколко дни, а конците се
свалят около 12-ия ден след операцията.Задължително се провежда антикоагулантна профилактика против тромбообразуване-обикновено
чрез подкожни инжекции в областта на корема, по лекарска преценка се дават
обезболяващи.При ендопротезирани с двуполюсна протеза
пълно натоварване се разрешава след 3 месеца.При благоприятно протичане на
оздравителния процес функционалното възстановяване настъпва за около 4-6 месеца
след травмата, за какъвто период приблизително са издадените болнични листове
на П., след което пострадалият обикновено е трудоспособен.Оплакванията, описани
в протокола от медицинската комисия за удължаване на отпуска по болест до
25.09.2017 г. са:установена куцаща походка с щадене на десен крак, оплаквания
от болки при натоварване, влажно и студено време.Тези оплаквания са обичайни и
с времето и при провеждане на
физиотерапия могат да се редуцират, но не и да изчезнат напълно поради
факта на проведената оперативна намеса и отстраняването на естествената става,
което води до промени на естествените тъкани.След инцидента на пострадалата е
установено и изкълчване на лява раменна става в раменно-лопатковата
й част, за което е приложено лечение с наместване под локална анестезия и ТВ
контрол, след което ръката е имобилизирана с
превръзка тип Дезо.През възстановителния период
обичайните дейности на ищцата са били затруднени поради затруднени движения с
лява ръка и десен крак и тя се е нуждаела от чужда помощ в ежедневието си, за
придвижването си, нуждаела се е и от помощни средства-патерици.След изписването
й ищцата се е нуждаела от задължителен прием на медикаменти за превенция на тромбооразване-антикоагуланти, обикновено има и
необходимост от обезболяващи и общоукрепващи.Пострадалата
се е нуждаела и от физиотерапия и рехабилитация за избягване на настъпващи
усложнения и подпомагане на лечението до пълното й възстановяване.Пациентите с
изкуствена тазобедрена става водят нормален, пълноценен живот.При правилно
подбрани пациенти, добре изпълнена операция, стриктно спазване на
рехабилитационния режим и лекарските указания изкуствената става функционира
нормално поне още 15 години при около 95% от пациентите.Налице е тенденция за
намаляване процента на усложненията, но не е възможно възстановяване на 100%,
както преди травмата.Възможно е ищцата да получи и двете увреждания
едномоментно /изкълчване на раменната става и счупване на бедрената шийка/ след
падане върху под от собствен ръст при рязко отвеждане от равновесие независимо
от причината за това.От наличните медицински данни не може да се прецени върху
какъв под е паднала ищцата и дали той е бил мокър.
Разпитаната по
делото свидетелка С.К.твърди, че работи при ответника и е присъствала на
инцидента.Твърди, че в края на работния ден е чула силен шум, обърнала се е и я
е видяла паднала на пода, а водата от
кофата за почистване е била изсипана до нея.Свидетелката и колежката й са
вдигнали ищцата.Няма определен човек за почистване, ищцата също е участвала в
тази дейност.Твърди, че подът не е бил мокър, а е имало вода на мястото, където
е била разлята кофата.По време на инцидента в салона не е имало друг
човек.Нейно устно разпореждане е къде да стои кофата.
Свидетелката З.Б.твърди,
че е съседка на ищцата и знае за злополуката.Ищцата е получила увреждания в яблъчната кост и я е сменила, била една седмица в
болница.След това не е могла да се придвижва, била е на легло и свидетелката е
ходила при нея, правила й е тоалета, приготвяла й е храна.Тя я е обслужвала 2-3
седмици, след това ищцата е започнала да се изправя и да ходи сама до
тоалетната.Имала е доста болки.Първоначално е ползвала стол-проходилка, а през
месец май е започнала да се изправя с патерици и месец май-юни е започнала да
се движи сама.Имала е емоционален срив, отчаяна е, че не може да си намери
работа.Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като тя възпроизвежда
лични впечатления и същите не са в противоречие с останалите доказателства с
изключение на частта относно медицинското наименованието на получената травма,
тъй като за този факт са необходими специални познания, а и същите с установени
с безспорни доказателствени средства по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали
негов орган или друг негов
работник или служител има вина
за настъпването им.
От събраните
доказателства се установи, че на 30.03.2017 г. ищцата е претърпяла злополука,
която е приета за трудова с разпореждане на НОИ, вследствие на която е получила
травма-счупване на бедрената шийка на десния крак и е претърпяла вреди.
Спорен
между страните е въпросът за размера на неимуществените вреди, както и за
наличието на съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредоносния
резултат.Настоящият съдебен състав счита, че с оглед рапоредбата
на чл.52 ЗЗД справедливият размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от посочената в разпореждането за трудова злополука травма
е в размер на 45 000 лв.При определянето му съдът съобрази характера на
увреждането; неблагоприятната прогноза-невъзможността за настъпване на пълно
възстановяване /промяна в походката, болки при натоварване при влажно и студено време, които могат да
намалеят, но не и да изчезнат напълно/; отрицателното влияние на това състояние
върху общата й трудоспобност; периодът на нормално
функциониране на поставената изкуствена става /15 години/; продължителността на
възстановителния период /около 6 месеца/; преживяната оперативна интервенция,
изпитваните от ищцата силни болки в продължителен период; неудобствата и затрудненията
в ежедневното битово обслужване, както и възрастта на пострадалата. При
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази и обстоятелството, че
увреждането на раменната става не е посочено нито в разпореждането за трудова
злополука, нито в документите по административната преписка, поради което не е
установена причинната връзка на тази вреда с процесната
злополука.Вещото лице от медицинската експертиза също не е дало отговор дали
травмата е получена при процесната злополука.Разпореждането
за трудова злополука представлява от една страна индивидуален административен
акт относно наличие или не на трудова злополука, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти и липсата на констатирана
травма, която да е призната за последица от трудовата злополука е пречка за обезщетяване
на същата.
Несъстоятелно
е възражението на ответника, че не е доказана необходимостта от подмяна на
тазобедрената става с изкуствена, а не провеждане на оперативно лечение и
фиксиране на счупените костни фрагменти с хирургични винтове и плака, поради
което не може да се направи неоспорим извод, че преживените болки и страдания
се дължат изцяло на трудовата злополука, а не и на лекарска грешка при
проведеното лечение.От заключението на приетата по делото и неоспорена
медицинска експертиза е установено, че преценката на травматологичния екип,
взел решения за провеждане на оперативна намеса с ендопротезиране,
следва да се приеме като меродавна, и че решението е взето от хирургическия
екип след отчитане на множество фактори и данни за пациентката и предвид това,
че в случая то е успешно, следва да се приеме като правилно.
Настоящият
съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд относно липсата на
проявена груба небрежност от страна на ищцата.Не всяко нарушение на
инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това нарушение, което е в
пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка /Р № 977 от 14.01.2010
г. по в.г.д. № 298/2009 г. на ІV ГО на ВКС/.Доказателствената тежест за
предпоставките по чл.201, ал.2 КТ е на работодателя /Р № 62/24.02.2015 г. по
гр.д.№ 2798/14 г., ВКС, IV ГО/. Във всички случаи преценката за наличието на груба небрежност
е конкретна и зависи от установените факти по делото /решение № 194 от
21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г. на ІІІ г.о./.Поддържането на хигиената
на работното място съгласно санитарните изисквания фигурира сред задълженията
на лицата, заемащи длъжността „помощник-готвач“.Не се спори, че ищцата е имала
задължение да спазва установените от работодателя правила за безопасни условия
на труд, за които е била инструктирана.Не се установи при извършване на тази дейност ищцата да е проявила такава
степен на небрежност, която да е основание за намаляване на имуществената
отговорност на работодателя.Показанията на разпитаната по делото свидетелка
Кръстева не установяват такова поведение от страна на ищцата.Следва да се
добави, че тя не е била пряк очевидец на злополуката, тъй като е била с гръб
към ищцата, а и самата тя в показанията си твърди, че не си спомня добре подробности, поради което
показанията й не допринасят за изясняване на обстоятелствата относно
настъпването на инцидента.По отношение на обстоятелството дали подът е бил
мокър е налице констатация в разпореждането за трудова злополука, което е
изготвено след провеждане на административна процедура по установявана на
обстоятелствата, при които същата е настъпила.Поради изложеното
първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от въззивника-ответник
процесуално нарушение, като не е кредитирал показанията на свидетелката
Кръстева.
По отношение на
имуществените вреди не са изложени конкретни оплаквания във въззивната жалба на
третото лице-помагач, а и при първоинстанционното разглеждане на спора съдът е
обявил за безспорен размера на същите.
Частната жалба на
въззивника срещу определението по чл.248 ГПК е основателна.Съгласно
разпоредбата на & 2a от ДР на Наредба № 1/04 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.С оглед
представените доказателства за наличие на регистрация по ЗДДС и след извършена
справка по чл.169, ал.4 ЗДДС на сайта на НАП върху определения от
първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответника от 3 250,00 лв. следва да се присъди и сумата от 650 лв.,
представляваща ДДС или общо възнаграждението възлиза на 3 900 лв. с ДДС.
Поради частично
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която е уважен иска по чл.200, ал.1 КТ за неимуществени
вреди разликата над 45 000 лв. до 50 000 лв., в частта, с която е уважен
иска за мораторна лихва върху сумата от 45 000 лв. за периода 30.03.2017
г.-11.12.2017 г. за разликата над 3 215,50 лв. до 3 576,58 лв., в
частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на СРС на основание
чл.78, ал.6 ГПК над 2 045,76 лв. за държавна такса и над 53,72 лв.-депозит
за вещо лице, както и определението по чл.248 ГПК, като се постанови
решение, с което исковете в тази част се
отхвърлят.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника и сумата
от 402,40 лв.-разноски по делото за първата инстанция.
Неоснователни са
възраженията по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като претендираните размери на
адвокатските възнаграждения от пълномощниците на страните не надвишават
минималния такъв съласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С
оглед изхода на спора въззиваемата следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника-ответник сумата 336,21 лв.-разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК,
а въззивникът-ответник следва да бъде осъден за заплати на въззиваемата
сумата от 2 699,81 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.С оглед разпоредбата на чл.359 КТ разноски в полза на
въззивника-ответник за заплатената държавна такса не следва да се присъждат.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението
от 27.06.2018 г. на СРС, 141 с-в, по гр.д.№ 86606/17 г. в частта, с която е уважен иска на П.Г.П. срещу „М.“
ЕАД на основание чл.200, ал.1 КТ за неимуществени вреди разликата над
45 000 лв. до 50 000 лв.; в частта, с която е уважен иска за
мораторна лихва върху сумата от 45 000 лв. за периода 30.03.2017
г.-11.12.2017 г. за разликата над 3 215,50 лв. до 3 576,58 лв.; в
частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на СРС на основание
чл.78, ал.6 ГПК над 2 045,76 лв. за държавна такса и над 53,72 лв.-депозит
за вещо лице, както и изцяло определението по чл.248 ГПК от 09.11.2018 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П.Г.П. с ЕГН **********
и с адрес: *** и със съдебен адрес:*** срещу „М.“ ЕАД с ЕИК ******и със съдебен
адрес:*** с правно основание чл.200, ал.1 КТ за неимуществени вреди разликата
над 45 000 лв. до 50 000 лв.; в частта, с която е уважен иска за
мораторна лихва върху сумата от 45 000 лв. за периода 30.03.2017
г.-11.12.2017 г. за разликата над 3 215,50 лв. до 3 576,58 лв., като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.Г.П. с
ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:*** да заплати на „М.“ ЕАД с
ЕИК ******и със съдебен адрес:*** сумата 650 лв. /шестотин
и петдесет лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща ДДС върху
присъденото адвокатско възнаграждение за първата инстанция, както и сумата
336,21 лв. /триста тридесет и шест лева и двадесет и една стотинки/-разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.“ ЕАД с
ЕИК ******и със съдебен адрес:*** да заплати на П.Г.П. с ЕГН ********** и с
адрес: *** и със съдебен адрес:*** сумата 2 699,81 лв. /две хиляди шестотин деветдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/-разноски
за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника-„Ч.-Застрахователно
и презастрахователно дружество“ АД, регистрирано в Република Румъния, действащо
чрез „Ч.-Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД-клон България“ КЧТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта относно иска по чл.200 КТ за неимуществени вреди пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.