Р Е Ш Е Н И Е
№ 282 / 30.06.2023 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание
на тринадесети юни, две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с административно–наказателен
характер № 270 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на Д.И.Д. от гр. Шумен, подадена чрез адв.А.Л.И. – член на САК, срещу Решение № 16/19.01.2023 г.,
постановено по нахд № 20223230201322/2022 г.
по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000576 от 14.07.2022
г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр.Варна, с което на касатора е наложено административното наказание глоба в
размер на 200 лева, предвидено в чл.105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози за нарушение на чл.57, ал.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., издадена
от министъра на транспорта.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на материалния закон. Излагат се доводи, че съдът
неправилно е приел, че наказателното постановление е издадено в съответствие с
процесуалните правила и материалния закон. Оспорва се извършването на
нарушението като се сочи, че видно от писмо на кмета на Община град Добрич за
начална и крайна спирка на автобусите, обслужващи автобусни линии от и за
гр.София, била определена спирка Комплекс „Виста“ гр.Добрич. Тази спирка не
била автогара и на нея нямало длъжностно лице, което да извърши заверката на
пътния лист. Затова липсвала фактическа възможност за изпълнение на това
нормативно задължение. Иска се отмяната на постановеното решение и отмяна на
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба, директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, чрез процесуален представител, в
отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна. Изразява становище
за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли оспореното
решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Добрич
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК,
от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С оспореното пред
районния съд Наказателно постановление №
23-0000576 от 14.07.2022 г. директорът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Варна, е наложил на касатора административното наказание „глоба“
в размер на 200 лева, по реда на чл.105,
ал. 1 от Закона за автомобилните превози затова, че същият в качеството си на
водач на автобус с рег. № СВ5494КТ, и извършващ обществен превоз на пътници по
автобусна линия София-Добрич според маршрутно разписание № 22601 не е
представил за заверка от длъжностно лице на Авторага „Добрич“ Пътен лист от
серия А, № 012620/13.05.2022 г. при тръгване от гр.Добрич на 13.05.2022 г.
около 12,30 часа.
Това деяние е било
квалифицирано в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП като
нарушение на чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., издадена от
министъра на транспорта. Цитираната разпоредба задължава водачите на автобуси да
предоставят на длъжностното лице пътния лист за заверка при всяко пристигане и
тръгване от автогарата. При престоя на процесния автобус на автогара Варна на
13.05.2022 г. контролните органи на РД АА-Варна извършили проверка и
констатирали , че в пътния лист на Д. липсвала заверка от длъжностното лице на
автогарата в гр.Добрич.
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а извършването на изпълнителното деяние е доказано.
Настоящата инстанция
приема, че решението е правилно и законосъобразно и не страда от визираните в
касационната жалба пороци. По делото не е спорно, че в процесния пътен лист
няма заверка от длъжностно лице на автогарата в гр.Добрич при извършване на
обществения превоз на пътници по маршрута Добрич-Варна –Шумен, Търговище-Велико
Търново-София, който е бил осъществяван от водача на пътническия автобус Д.Д..
Възраженията на Д. за
незаконосъобразност на постановеното решение, понеже начална и крайна спирка на
автобусите, обслужващи автобусни линии от и за гр.София не била Автогара
Добрич, а автоспирка Комплекс „Виста“
гр.Добрич, където нямало длъжностно лице, са неоснователни и необосновани.
Разпоредбата на
чл.17, ал.1 от Закона за автомобилните превози определя, че общественият превоз
на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни
схеми - републиканска, областни, общински и междуобластни.
От данните по делото е видно, че
в случая общественият превоз на пътници се е извършвал по републиканска транспортна схема, тъй като в нея са включени
междуселищни автобусни линии, свързващи населени места, определени в наредбата
по чл. 18 от две или повече области. В чл.17, ал.2, изр.2 от ЗАвП е определено,
че републиканската транспортна схема се утвърждава от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно
лице.
Съгласно чл. 20, ал.
1 ЗАвтП междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално
обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути. А нормата на
чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗАвП предвижда, че всички превозвачи, извършващи превоз
на пътници по междуселищни автобусни линии, задължително ползват автогарите
срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото
разписание. В разпоредбата изрично е предвидено, че в населено място с една
автогара същата задължително се включва като обслужваща по маршрута на
автобусните линии, имащи спирка в това населено място.
От цитираните
разпоредби се установява, че обществения превоз на пътници се извършва при
строго определени правила, с които следва да се съобразяват всички участници в
превоза.
От публичния регистър
– Списък на автогарите на територията на Република България, поддържан и
достъпен на страницата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, е
видно, че в гр.Добрич, както и в градовете по процесното маршрутно разписание № 22601 -
Търговище и Варна има по една регистрирана и функционираща автогара. Населените
места с една автогара са посочени в представеното по делото маршрутното
разписание само с наименованията на градовете, докато останалите две населени
места по маршрута, градовете София и Велико Търново, които разполагат с повече
от една автогара, задължителната за посещение автогарата, според нормата на
чл.22, ал.1, т.1 от ЗАвП, е посочена със съответното си наименование.
В писмото на кмета на Община град Добрич, на
което се позовава касаторът, са визирани определените с решение на общинския
съвет автоспирки и предоставените паркоместа за обслужване на автобусите по
маршрута София –Добрич.
Решението на
общинския съвет обаче не дерогира законовата регламентация за осъществяване на
превозите на пътници в страната. Обстоятелството, че при пристигането си в
гр.Добрич превозвачът и водачът на автобуса са длъжни да посетят и определената
от общинския съвет автоспирка, не отменя законовото изискване по чл. 22, ал.1
т. 1 от ЗАвП в населено място с една автогара, какъвто е град Добрич,
съществуващата автогара задължително да се включва като обслужваща по маршрута
на автобусните линии. След като посещаването на автогарата е било задължително
за Д. на 13.05.2022 г. по силата на изпълняваното от него маршрутно разписание,
правилно е била ангажирана наказателната му отговорност за неизпълнение на
задължението му по чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33/1999 г. да предостави на
длъжностното лице пътния лист за заверка при всяко пристигане и тръгване от
автогарата. Обстоятелството, че касаторът не е посетил Автогара - Добрич, както твърди, говори единствено, че е
извършил още едно административно нарушение, а не че е имал право да стори
това. Именно маршрутното разписание е
актът, който задължително определя всички спирки (автогари) по маршрута - § 1,
т. 1, б. "а" от Наредба № 2/2002 г., а в представеното по делото маршрутно
разписание, спирка Комплекс „Виста“ дори не е и включена.
Затова, достигайки до извод, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на водача за
нарушаване на чл.57, ал.3 от Наредба № 33/1999 г., районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
Касационният състав
не установи наличие на касационни основания за отмяна на оспореното решение.
При този изход на
спора е основателна претенцията на процесуалния представител на наказващия
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред касационната
инстанция с оглед нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Воден от горното, Административен съд - Добрич, ІІ
касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
16/19.01.2023 г., постановено по нахд № 20223230201322/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН **********
от гр.Шумен да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Врана сумата от 80 ( осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: