№ 218
гр. Разград, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101991 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с
която са предявени обективно съединени искове срещу АТ. ИЛ. АТ., за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 3 039,87 лева - главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, 747,24 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 20.10.2019 г. до 20.01.2021 г., 379,87 лева - лихва за забава,
начислена за периода от 21.10.2019 г. до 01.06.2021 г. Твърди, че между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 11.01.2018 г. е
сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-15659723 за сумата
5000 лв., че е уговорена такса ангажимент в размер на 175,00 лева срещу
което кредитодателят се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен
процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК, че тази сума /разликата между 5000 лв. и
175 лв./ е предоставена на ответника по банкова сметка, че за ответника е
възникнало задължение да върне сумата за срок от 36 месеца – до 20.01.2021
г. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава на 20.10.2019 г, поради което е
начислено обезщетение за забава, Твърди, че вземането към ответника е
прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на ищеца с договор за
цесия от 22.04.2020 г.., както и че на ответника е било изпратено уведомление
за това прехвърляне. Обосновава допустимостта на установителния иск с
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1473/2021г., която е връчена на
ответника при условията на чл.47 от ГПК . Иска и присъждане на разноските
по делото.
Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея
при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител
счита, че исковете са неоснователни. Сочи, че не са представени
доказателства за плащанията.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
1
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
Между „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника АТ. ИЛ. АТ. е сключен
договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15659723 на 11.01.2018 г.
Размерът на отпуснатия кредит е 5000 лв. Страните са договорили такса
ангажимент от 175 лв. и застрахователна премия 1008 лв. Общата дължима
сума е 9150,48 лв. при годишен процент на разходите от 44,15 % и 34,32 %
лихвен процент. Уговорено е изплащане на кредита на 36 месечни вноски
всяка по 254,18лв. Последната погасителна вноска е с падеж 20.01.2021 г. В
договора изрично е записано, че с подписа си кредитополучателят
удостоверява, че е получил сумата по договора по банкова сметка.
В този договор е посочен адрес на ответника – гр.***. В раздел
удостоверявания на този договор е посочено, че уведомленията за промени в
данните по договора се извършват на адресите, посочени в договора. При
сключването на договора ответникът е попълнил кратък медицински
въпросник за приемане за застраховане и декларация за предоставяне на
лични данни.
По този договор „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е превел на ответника
сумата 4 825,00 лв. на 12.01.2018 г. по банкова сметка в „Централна
кооперативна банка“АД с титуляр ответника.
С рамков договор от 22.04.2020 г. „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е
прехвърлил на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД вземания по списък
приложение №1, в който под №458 е записан ответника АТ. ИЛ. АТ. със
вземане по договор PLUS-15659723. В този списък е записано, че отпуснатата
главница е 5 000 лв., че неплатената част от същата към 22.03.2020 г. е 3
039,64 лв., че неплатената част от договорната лихва е 747,24 лв., лихвата за
просрочие 111,90 лв. или общо задължение в размер на 3 898,78 лв., като
датата на първата пропусната вноска е 20.10.2019 г. Цедента е издал и
писмено потвърждение за извършената продажба на вземания.
С изрично пълномощно от 22.04.2020 г. законният представител на цедента
„Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е упълномощил ищеца да го представлява
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите
и като него представител да уведоми всички длъжници по рамковия договор
за продажба.
Ищецът е изпратил до ответника уведомление от 17.09.2021 г. за извършеното
прехвърляне, но последният е отказал да получи пратката.
Със заявление от 02.07.2021 г. ищецът е поискал и по ч.гр.д.№1473/2021 г. РС
- Разград е издал заповед срещу ответника за сумата 3039,64 лв. / три хиляди
тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/ и законната лихва от
02.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 747,24 лв. / седемстотин
четиридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/ договорна
възнаградителна лихва за периода 20.10.2019 г. – 04.02.2021 г., сумата 379,87
лв. / триста седемдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ лихва за
забава за периода 21.10.2019 г. – 13.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 01.06.2021
г., сумата 83,34 лв. / осемдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/
разноски по делото и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Тази заповед е връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, като е
установено, че същият не живее на адресите, посочени от него като постоянен
и настоящ, както и че не работи по трудово правоотношение, за да се извърши
връчване по месторабота и в дадения от съда срок по чл.415 от ГПК ищецът е
2
предявил настоящите установителни искове.
Не са представени доказателства сумата да е платена въз основа на договора
за застраховка.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.240, ал.4 и ал.2, чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите във вр. със Закона за
потребителския кредит във връзка с чл.422 от ГПК и в това производство
ищецът следва да установи дали вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение съществува, дали неговият размер е този, посочен в заповедта и
дали той е титуляр на вземането. По-конкретно, трябва да бъде установено,
че е сключен договор за заем, който е реален договор и поражда действие,
след като сумата бъде предадена от кредитодателя на кредитополучателя, че е
настъпила изискуемостта на всички претендирани задължения, че вземането е
било прехвърлено на ищеца с договор за цесия, който е бил съобщен на
длъжника от цедента – стария кредитор или от овластения от него цесионер –
новия кредитор.
В настоящия случай е доказано, че между ответника и „Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД е сключен валиден договор за потребителски кредит, като
кредитодателят е превел на кредитополучателя сумата 4825 лв. срещу
задължението за връщане на общата сума от 9250,48 лв. , дължима на 26
равни вноски от по 254,18 лв.
Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона
за потребителския кредит, поради което и при липса на възражение, съдът
дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно
изискванията на закона за потребителския кредит, както и съобразяването на
договорните клаузи с правилата на добрите нрави.
Процесният договор за заем е бил сключен в писмена форма, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора са били представени в
еднакъв по вид, форма и размер шрифт в два екземпляра по един за всяка
една от страните. В същия договор ясно и конкретно е посочен лихвения
процент на заема:34,32 % и годишния процент на разходите:44,15%, както и
начинът и сроковете за издължаване на сумите. Този договор съдържа ясна
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане: 36 броя
месечни плащания, считано от 20.02.2018 г. до 20.01.2021 г.
По делото е установено, че ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД е
материално правно легитимирана да претендира изпълнение на сумите по
кредита, тъй като вземането на „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е било
цедирано на първото дружество, като уведомлението за цесията не е било
съобщено на ответника поради отказа му да го получи. Такова уведомление е
приложено и към исковата молба и връчено заедно с нея при условията на
чл.47 от ГПК. Възможността за прехвърляне на вземането е посочена в
разпоредбата на чл.22 от процесния договор.
Към датата на издаване на заповедта за изпълнение – 05.07.2021 г. крайният
срок за изпълнение на задълженията по договора е изтекъл, т.к. 36-те месеца
изтичат на 20.01.2021 г.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск за установяване на задължение за
заплащане на главница в размер 3039,64 лв. е основателен и доказан. Между
страните по делото е подписан документ, който следва да отговаря на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Размерът на годишния
процент на разходите, уговорен по договора е под границата, поставена от
3
разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит като условие
за действителност на договора. По делото не бе доказано изпълнение на
задължението на ответника за заплащане на уговорените вноски. Ето защо
искът за установяване на задължението за заплащане на остатъка от
главницата в размер на 3039,64 лв. е основателен. Това задължение е следвало
да бъде изпълнено на части, като към датата на подаване на заявлението –
05.07.2021 г. е настъпила редовната изискуемост и на последната вноска –
тази от 20.01.2021 г.Следователно в случая не се касае за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, а за кредит с настъпил падеж.
Основателен е и искът за установяване на задължението за заплащане на
възнаградителна лихва в размера на 747,24 лв. Това е цената на получения
кредит, същата е договорена между страните и също се дължи от ответника
на ищеца.
Тъй като ответникът е преустановил изпълнението на договора, от датата на
забавата на всяка от вноските същият дължи заплащане на мораторни лихви в
размер на законната лихва за забава, регламентирана в чл.86 от Закона за
задълженията и договорите и чл.33 от ЗПК върху забавените вноски. Ето
защо така предявеният иск за установяване на задължението на ответника за
заплащане на обезщетение за забава за периода 21.10.2019 г. – 13.03.2020 г. и
14.07.2020 г. – 01.06.2021 г. е основателен и доказан в целия размер от 379,87
лв., като същият е проверен и с ел. калкулатор.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно в
заповедното производство разноски в размер на 83,34 лв. и сумата 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК и
в размерите, регламентирани в чл.26 от Наредба за заплащане на правната
помощ., както и разноските по настоящото дело в размер на 438,25 лв., както
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено в размерите на чл.25
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение АТ. ИЛ. АТ. ЕГН: **********
гр. **********, общ. Цар Калоян, обл. Разград, че същият дължи на кредитора
Фронтекс Интернешънъл ЕАД ЕИК: ********* гр. София, УЛ.ХЕНРИК
ИБСЕН/СРЕБЪРНА/ 15, р-н Лозенец, общ. Столична, обл. София (столица),
законен представител Л.К.Д. – изпълнителен директор сумата 3039,64 лв. /
три хиляди тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/ и законната
лихва от 02.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 747,24 лв. /
седемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/
договорна възнаградителна лихва за периода 20.10.2019 г. – 04.02.2021 г.,
сумата 379,87 лв. / триста седемдесет и девет лева и осемдесет и седем
стотинки/ лихва за забава за периода 21.10.2019 г. – 13.03.2020 г. и от
14.07.2020 г. до 01.06.2021 г. по договор PLUS-15659723, сключен на
11.01.2018 г. с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
№929/05.07.2021 г. по ч.гр.д.№1473/2021 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА АТ. ИЛ. АТ. ЕГН: ********** гр. **********, общ. Цар Калоян,
обл. Разград ДА ЗАПЛАТИ на Фронтекс Интернешънъл ЕАД ЕИК:
4
********* гр. София, УЛ.ХЕНРИК ИБСЕН/СРЕБЪРНА/ 15, р-н Лозенец,
общ. Столична, обл. София (столица), законен представител Л.К.Д. –
изпълнителен директор сумата 83,34 лв. / осемдесет и три лева и тридесет и
четири стотинки / разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 1473/2021 г. по описа на РС - Разград и сумата
438,25 лв. /четиристотин тридесет и осем лева и двадесет и пет стотинки /
разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-
докладчик по ч.гр.д. №1473/2021 г. на РС Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5