Протокол по дело №2659/2023 на Административен съд - Варна

При спазване разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК на поименното повикване в 14,43 часа се явиха:

Ж. И. Н. К., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ЗА ОТВЕТНАТА СТРАНА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МЕСТНИ ДАНЪЦИ“ ПРИ ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, се явява ю.к. Х., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.

Ю.к. Х.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го ДОКЛАДВА

Постъпила е жалба от И. Н. К. против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № М.-АУ-3760-1/10.06.2023 г., издаден от г. инспектор КРД в Дирекция „М.“, Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

Адв. Ж.: Поддържаме жалбата. Да се приеме преписката по оспорения акт и представените с жалбата доказателства относно статута на имота. Нямаме други доказателствени искания. Представям списък за разноските.

Ю.к. Х.: Оспорваме жалбата. Да се приеме преписката и доказателствата, представени с жалбата. Представям и моля да приемете: Методиката за изчисляване на ДНИ и ТБО, Методика от ЦУ на НАП, относно приложението на чл. 10 от ЗМДТ, отговор по жалбата и списък на разноските. Представям и заповед за определяне на органа по приходите в условия за заместване – доказателства за отсъствието на кмета към датата на издаване на заповедта.

Адв. Ж.: Не възразявам да се приемат представените доказателства, с едно уточнение – писмата и методическите указания нямат с. на законите и на нормата. Да се приемат за сведение.

Ю.к. Х.: Това е Вашето становище. За нас са задължителни.

Съдът намира, че писмените доказателства, представляващи преписката по оспорения акт, представените с жалбата и в днешно съдебно заседание са относими към спора и ще имат съществено значение за неговото изясняване и следва да бъдат приети и приложени като доказателства по делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото писмените доказателства, представляващи преписката по оспореният акт – по опис, представените с жалбата - по опис, Методиката за изчисляване на ДНИ и ТБО в АУЗ; Методика от ЦУ на НАП относно приложението на чл. 10 ал.3 ЗМДТ; справка за ползван платен годишен отпуск и фиш.

Адв. Ж.: Нямам други доказателствени искания. Няма да соча други доказателства.

Ю.к. Х.: Нямам други доказателствени искания. Няма да соча други доказателства.

СЪДЪТ, с оглед становищата на страните, че няма да сочат други доказателства, счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, и

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

Адв. Ж.: Уважаема госпожо съдия, моля да постановите решение, с което да уважите жалбата на моята доверителка, да отмените обжалвания акт за определяне на ДНИ, с начин на ползване „земеделска земя“ и да ми присъдите разноски, в случай, че постановите т. решение по силата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за упражняване на безплатна помощ на моята доверителка за това производство, в размер на минималния хонорар по тарифата за минималните възнаграждения на адвокатите. Аз ще се задоволя само едно нещо да обърна внимание на съда. Понеже тук обжалвахме мълчаливо потвърждаване на този акт, но по-късно при други случаи на мои клиенти беше постановен изричен акт и аз от мотивите на този акт разбрах какво разбиране по съдържанието на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ битува в „М.“ Варна. Не зная дали е така в цялата страна – сега, като виждам, че има някакви указания, вероятно се отнася за цялата страна. Неправилно се чете разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, в смисъл, че последното условие за начисляване на ДНИ, а именно „след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по р. на специален закон“ се чете от административните органи при определянето на данъците и това дали въобще се дължат такива данъци и ТБО, че това изискване се отнася само за земеделските земи, извън строителните граници на населените места, и че никакъв специален закон не изисква, когато тези земи са включени в строителните граници на населеното място с ОУП, дори и с ПУП да има такава смяна на предназначението, ако това не е сторено изрично. Само че т. изискване е налице и то е в Закона за опазването на земеделските земи. Това е чл. 17а от Закона за опазване на земеделските земи, който гласи, че промяна на предназначението се допуска за създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии, населени места и селищно образувание, след което с ал. 3 на същия член, законодателят пояснява - промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в с. ОУП се извършва без да е необходима процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране, и само толкова. Цялата останала процедура по смяна на предназначението важи и за земеделските земи, включени в строителните граници на население места с ОУП. Т.е. нищо друго, за нас ми се струва, не е необходимо да преценяте относно законността на този акт освен това, че в разпоредбата на чл. 10, ал.1 се сочат земи, земеделски, определени с общ план или с друг и след смяна на предназначението. Когато ние видим, че за всички земеделски земи такава смяна на предназначението е необходима, когато такава не се установява, а това по преписката е безспорно няма такава смяна на предназначението, ние не можем да изискваме плащането на данък и на ТБО. Такава е и доколкото ми е известно абсолютно безпротиворечивата практика на ВАС по въпроса. В указанията, които методически се дават на колегите по цялата страна от централното ръководство на НАП се сочи нещо, което е изумително – неправилно е разбирането на ВАС, че изискването на чл. 10, ал. 1, втората хипотеза за имоти така и така в строителните граници не следва да се начислява данък. Което означава следното: начисляваме на всички поголовно данък, от 100% - 30% от тях няма да се усетят да обжалват, други няма да разберат, че има мълчалив отказ, който при обжалването значи потвърждаване, трети ще платят защото са дребни пари и както се казва – все някой лев държавата ще изкара, въпреки, че това е незаконосъобразно. По тази причина единствено аз мога да си обясня защо ще се дават указания на органите да начисляват данък в противоречие и с практиката на съда. Това за мен е напълно необяснимо и неприемливо, защото тази практика на съда би трябвало по-скоро да бъде съобразена задължително и от там нататък вече да се търсят, ако ще има някакви други източници на доходи, да се търсят някакви законодателни решения, но не и против закона.

Ю.к. Х.: Уважаема госпожо административен съдия, моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и да потвърдите АУЗД, издаден от орган по приходите при Община Варна. Моля да ми предоставите 10-дневен срок от публикуването на протокола от настоящото съдебно заседание за предоставяне на писмени бележки. Моля да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения срок, като дава 14-дневен срок от днес на процесуалния представител на ответната страна да представи писмено становище.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,56 часа.