№ 272
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110209561 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-023552/17.11.2021 г., издадено от Гергана Б.ова - началник група
към отдел „ПП” при СДВР, на Р. П. П., с ЕГН **********,
за това, че на 03.11.2021 г., около 17:10 часа, в гр. София, по ул. Рилска обител,
управлява л. а. „Смарт” рег. № ***, регистриран на *, от ул. Лепенец към ул. ***. Водачът
отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство „DRUG TEST 5000“ № ARAM 0007, издаден талон за медицинско
изследване № 086648 за ВМА, като лицето не е дало кръв, с което нарушил чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП; 2. Водачът е без СРМПС, с което нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което
му е наложено наказание, както следва:
1. по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца;
2. по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Р. П. П., чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се изтъква, че жалбоподателят бил спрян за проверка за
наркотични вещества от лица, които не били легитимирани да извършват подобна дейност.
Последното нарушавало правото на свободно придвижване, тъй като жалбоподателят бил
принуден да чака повече от час оторизиран екип на пътна полиция. В НП било посочено, че
жалбоподателят бил направил отказ за проверка с техническо средство в 17:10 часа, а
съгласно приложения талон за медицинско изследване това станало в 18:45 часа. В
посочения талон бил даден срок за явяване в болнично заведение за даване на кръвна проба
1
до 40 минути, докато в Наредба 1/2017 г. този срок бил до 45 минути, с което допълнително
се нарушавало правото на защита. В жалбата се претендират разноски, без да се уточняват.
За с. з., редовно призовани, жалбоподателят и неговият процесуален представител не се
явяват, като депозират молба, с която молят да се даде ход в тяхно отсъствие и да се отмени
НП по изложените в жалбата доводи. С молбата се претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лева.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима .
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложени по преписката заверено копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на ВР относно компетентността на АНО и актосъставителя; заверено копие на
Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на ВР за прекратяване на временно
преназначаване на държавен служител в МВР и акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019
г. на Гергана Б.ова като началник на 01 група “Административно-наказателна дейност” на
03 сектор “Административно обслужване” към СДВР-ОПП – относно компетентността на
АНО и заверено копие на Заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, във
връзка с компетентността на актосъставителя П. С.); налице е съответствие между
текстовата част на АУАН и тази на НП; както и съответствие между описаната в двата акта
фактическа обстановка и съответстващата правна квалификация, тоест не се констатират
нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят Р. П. П. на 03.11.2021 г., около 17:10 часа, в гр. София, по ул.
Рилска обител, управлявал л. а. „Смарт” рег. № ***, регистриран на *, с посока на движение
от ул. Лепенец към ул. Летоструй. Непосредствено срещу № 59А на ул. Рилска обител
автомобилът на жалбоподателя бил спрян за проверка от полицейски екип на 05 РУ-СДВР,
включващ св. Д. Х. и неговия колега Х. Т.. При проверката водачът на л. а. „Смарт” рег. №
*** бил установен именно като жалбоподателя Р. П. П.. С него в автомобила пътувало друго
лице от мъжки пол, което се опитало да избегне проверката и побягнало. Св. Х. го застигнал
и задържал като впоследствие в него бил открит полиетиленов плик с бяло прахообразно
вещество. Другият служител Т. останал при водача П.. Последният не носил със себе си
СРМПС на горепосочения автомобил.
Тъй като при последващата беседа с П. възникнали съмнения, че същият е употребил
наркотични вещества, служителите на 05 РУ-СДВР повикали екип от СДВР-ОПП,
2
разполагащи с техническо средства за тестване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. На място пристигнал св. П. С. и неговия колега Мирон Горанов – служители
на СДВР-ОПП. В 18:10 часа жалбоподателят Р. П. бил поканен да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „DRUG TEST
5000“ № ARAM 0007, но същият отказал да бъде тестван. За отказа на Р. П. да бъде тестван
за употреба на наркотици служителят Мирон Горанов изготвил талон за медицинско
изследване № 086648, връчен на Р. П. срещу негов подпис в 18:45 часа, с който на същия
бил даден срок до 40 минути да се яви във ВМА за даване на кръвна проба.
Видно от писмо рег. № И-7999/30.09.2022 г. на ВМА, жалбоподателят Р. П. не е
регистриран в информационната система на ВМА за явяване и даване на кръвна проба на
дата 03.11.2021 г.
На Р. П. бил съставен АУАН бл. № 041005/03.11.2021 г. за нарушения на чл. 174, ал.
3, пр. 2 и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В акта П. не вписал възражения, такива не са
депозирани и в срока по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите П. С. и Д. Х.. Показанията
на посочените свидетели са в достатъчна степен обстоятелствени, хронологично подредени,
детайлизирани, логични и абсолютно кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Фактическата обстановка се подкрепя и от приобщените на съдебното следствие
писмени доказателства, както следва: талон за медицинско изследване № 086648; докладна
записка от Д. Х. и Х. Т. и писмо рег. № И-7999/30.09.2022 г. на ВМА. Посочените писмени
доказателства напълно кореспондират на кредитираните гласни такива и в съвкупност с тях
по един категоричен начин допринасят за установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Последната не се опровергава или поставя под съмнение от нито едно гласно
или писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка безспорно доказано е, че именно
жалбоподателят Р. П. е управлявал на посочените в атакуваното НП дата, час и място л. а.
„Смарт” рег. № *** – обстоятелство, което не се оспорва и се подкрепя от всички
кредитирани гласни и писмени доказателства. Безспорно доказано е също, че в качеството
си на водач на горепосочения автомобил, Р. П. е осъществил виновно нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП (“Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
3
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.»), в редакцията към датата на
нарушението. По своите характеристики, освен материалноправна, посочената разпоредба е
и санкционна, поради което наложеното на Р. П. фиксирано наказание по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000
лева, се явява правилно и законосъобразно.
За съставомерността на деянието е иррелевантно дали водачът е употребил
наркотични вещества и от какъв вид, както и дали посоченото техническо средство е било
технически изправно, доколкото в случая се касае въобще за отказ от изпробване за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с тест. Въпросът за изправността
може да бъде поставян и да бъде състоятелен едва след момента на неговото използване,
каквото не е налице. Същественото в случая е, че е доказано управлението на горепосочения
л. а. „Смарт” рег. № *** на посочените в НП дата, час и място, което е задължавало неговия
водач П. да се подложи на проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози. Отказът на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози е доказан по достатъчно несъмнен начин, доколкото е обективиран по предвидения
за това специален ред в чл. 6, ал. 5 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози – в талона за медицинско изследване, който е връчен срещу подпис на П.. По повод
възраженията в жалбата за разминаване в часа на нарушението, напълно съответно на
житейската логика е часът на отказа от тестване за употреба за наркотици да следва по време
часът на управление на автомобила. Съставомерно за деянието е управление на автомобила
(което като време е установено в 17:10 часа), доколкото субект на деянието е «водач» на
МПС. В тази връзка не е озадачаващо, че в талона за медицинско изследване е вписан по-
късен час – 18:10 часа, което е и часът на отказа от тестване. АУАН и НП изрично цитират и
препращат към талон за медицинско изследване № 086648 (екземпляр от който е връчен
срещу подпис и на П.), по отношение на отказа и часа на този отказ, поради което е
несъстоятелно да се обсъжда евентуално нарушение на правото на защита. Ако има някаква
неизрядност в така издадения талон, то това е, че като време за явяване във ВМА за даване
на кръвна проба са дадени до 40 минути, вместо нормативно установените 45 минути по чл.
6, ал. 6, т. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. Последното обаче нито може да се окачестви
като съществено процесуално нарушение, нито поставя под съмнение факта на
осъщественото нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, което
допълнително се удостоверява от приложената справка от ВМА за това, че П. въобще не се е
явил на дата 03.11.2021 г. в посоченото му болнично заведение за даване на кръвна проба.
Единствената възможност за отказ от тестване с техническо средство за употреба на
наркотични вещества е предвидена в чл. 3а, ал. 3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. – когато
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо
средство или тест. Такава хипотеза в случая не е налице.
4
При така установената фактическа обстановка безспорно доказано е, че при условията
на реална съвкупност жалбоподателят Р. П. е осъществил и второ самостоятелно нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП („Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
…2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява“),
доколкото при проверката е установено, че същият не е носил със себе си СРМПС на л. а.
„Смарт” рег. № ***. На посоченото нарушение съответства правилно приложената
санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1,пр. 3 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на
10 лева, като налагането на второ отделно административно наказание е съответно на
принципа в разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, а искането
за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя – оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП № 21-4332-023552/17.11.2021 г., издадено от Гергана
Б.ова - началник група към отдел „ПП” при СДВР, на Р. П. П..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5