Решение по дело №362/2020 на Административен съд - Монтана

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 468/15.10.2020 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 362 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 ЗДвП /след доп. Дв. бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019год./ във вр. с чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП.

 

Образувано е по жалба от Г.К.П., ЕГН * *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0370-000044 от 07.08.2020 год., издадена от Началник група „Охранителна полиция“ в РУ - Вършец при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която за управление на МПС, без да притежава СУ валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство поради нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Отнети са СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № ВР 3625СХ. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наложената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Твърди се, че караваната с рег. № СЕ 7240 е собственост на негов познат, който му поискал услуга да я премести до гр.Вършец. Твърди, че проверяващите не са установили по никакъв начин, че масата на караваната е над 750кг. и че общата максимална маса на състава – лекият автомобил и караваната надвишава 4250кг., поради което неправилно му е издадена оспорената заповед. Прилага СРМПС на управлявания от него автомобил марка „О*** “, модел „М*** “ с рег. №*** и талон на караваната с №СЕ 7240.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява лично, представлява се от надлежно упълномощения адвокат Р.М. от МАК, който поддържа жалбата. По съществото на делото излага доводи за материална незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка и несъответствието и с целта на закона. Моли за отмяна на издадената заповед за прилагане на ПАМ, като претендира сторените по делото разноски.

Ответникът Началник група „Охранителна полиция“ РУ - Вършец при ОДМВР – Монтана издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка редовно призован, не се явява, не се представлява, не представя отговор в срока по чл.163, ал.2 от АПК и не взема становище по депозираната жалба.

Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0370-000044 от 07.08.2020 год., издадена от Началник група „ОП“ в РУ - Вършец при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 год. на Директора на ОДМВР – Монтана, е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е подадена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.7 по делото) от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0370-000044 от 07.08.2020 год., издадена от Началник група РУ - Вършец при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 год. на Директора на ОДМВР – Монтана, на физическото лице Г.К.П. *** е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № ***.

Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че на 07.08.2020г. около 13,56часа в гр.Вършец на ул.“П*** Евтимий“, Г.К.П. като водач на моторно превозно средство – лек автомобил марка „О*** “, модел „М*** “ с рег. №*** негова собственост, теглил туристическа каравана над 750кг. с номера не по стандарт СЕ 7240 собственост на Ф*** Л*** Г*** от гр. София, като общата максимална маса на състава надвишава 4250кг. и същия не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

За установеното административно нарушение е съставен АУАН серия GА №271654, видно от л.10 от делото за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, връчен на жалбоподателя при отказ да го получи и удостоверен с подписа на един свидетел.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 11.08.2020 г., видно от приложената към акта разписка на л.7 от делото.

По делото е приложен регистрационен талон с №0932146 и рег. №СЕ 7240 за теглената туристическа каравана, където като собственик е отразено лицето Ф*** Л*** Г*** , вид на МПС – „ремарке“, което в марка и модел е отразено „Б*** 450“ с рама №***, къмпинг с четири легла.

Приложено е копие от свидетелство за регистрация на МПС част I за лек автомобил марка „О*** “, модел „М*** “ с рег. №ВР 3625СХ собственост на жалбоподателя, като в G e отразено като маса на превозното средство – 1853, в О технически допустима максимална маса на тегленото ремарке – 740 кг., в F.3 допустима максимална маса на състав от превозни средства – 4800 кг.

По делото са приложени и справки за нарушител, от която е видно, че въз основа на съставения АУАН серия GА №271654 е издадено НП №20-0370-000577 от 17.08.2020г., което не е влязло в законна сила поради обжалването му, като е приложено и свидетелство за регистрация част II.

От представени и приети като доказателства по делото Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.12 на тази заповед Началник група „Охранителна полиция“ при РУ-Вършец, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП.

По делото по искане на жалбоподателя в качеството на свидетел е разпитана К*** В*** Н*** , която потвърждава факта, че жалбоподателя със собствения си автомобил е теглил караваната за да я премести от с.Д*** О*** до гр.Вършец, тъй като полицейските органи казали на собственика на караваната да я премести от селото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.12 на тази заповед Началник група „Охранителна полиция“ при РУ-Вършец, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП в хипотезата на управление на моторно превозно средство без да притежава СУ валидно за категорията към която спада управлявания състав.

Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Посочената като правно основание за издаването на процесната ЗППАМ разпоредба на чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП, в приложимата  редакция, действаща към датата на издаване на заповедта (изм. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), предвижда да се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

 

От фактическа страна в процесната ЗППАМ са изложени обстоятелствата, че на определена дата и място Г.К.П. е управлявал конкретно индивидуализирано моторно превозно средство – лек автомобил, теглещ туристическа каравана, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, а именно като има категория В, но няма категория ВЕ, за което му е съставен и АУАН. Посочените в заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането. Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която водачът управлява МПС, при положение че "не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство". Изложеното в Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка фактическо описание от друга страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на собственика на управляваното пътно превозно средство ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото в Заповедта правно основание за прилагане на принудителната мярка.

В разпоредбата на  чл. 150а, ал. 1, предл. първо от ЗДвП е предвидено, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Според ал. 2 на чл. 150а от ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви: в т. 6. категория „В“ – моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg; в т. 7. категория „ВЕ“ – без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg".

В § 6, т. 20 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието "състав от пътни превозни средства" като механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло.

В процесния случай по делото не е спорно, че жалбоподателят притежава СУМПС, валидно за управление на МПС категория „В“. Регламентираните в обсъдения правен режим категории на МПС са приложими към съответните моторни превозни средства, съобразно техническите им характеристики, включително и когато същите участват в състав от пътни превозни средства. Съответно в случаите, попадащи в хипотезата на чл. 150а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, е необходимо водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категория „ВЕ“, независимо от притежаваната категория „В“ за теглещото превозно средство. Текстът на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е ясен и не буди съмнение, че мярката се прилага спрямо пътното превозно средство, т. е. в хипотезата на управление на състав от ППС може да бъде прекратена регистрацията както на моторното превозно средство, така и на тегленото с него ремарке или полуремарке.

Повдигнатият от жалбоподателя като спорен въпрос е дали управляваният от него състав от пътни превозни средства – моторно превозно средство и ремарке надвишава 4250 kg., а теглената туристическа каравана е над 750 kg.

В конкретния случай, видно от свидетелството за регистрация, теглещият лек автомобил е с технически допустима максимална маса от 2810 кг. – F.2, което изисква водачът да притежава категория В, съгласно първата хипотеза на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Когато обаче към него се прикачи туристическа каравана, в зависимост от техническите показатели на същата, се определя и необходимата категория. В процесния случай е установено от контролните органи, че туристическата каравана надвишава 750 кг. не е налице и втората хипотеза на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, не е налице и третата хипотеза на тази норма, при която за ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 кг., следва да бъде изпълнено и условието допустимата максимална маса на състава да не надвишава 4250 кг., което в случая не е спазено. Тъй като допустимата максимална маса на състава от пътни превозни средства (с теглещо превозно средство от категория В и туристическа каравана) надвишава тази стойност, то е налице хипотезата, предвидена в чл. 150а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП и водачът следва да има категория „ВЕ“, каквато не притежава.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН в случая Серия GA, №271654 имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от посочената в AУAH, като твърденията на жалбоподателя останаха изолирани и неподкрепени с надлежни доказателства.

Не се установи при издаването на оспорената заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

В случая, не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, тоест тя има и преустановителен ефект.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0370-000044 от 07.08.2020 год., издадена от Началник група РУ - Вършец при ОДМВР – Монтана е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.П. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0370-000044 от 07.08.2020 год., издадена от Началник група „Охранителна полиция“ РУ - Вършец при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която за управление на МПС, без да притежава СУ валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство поради нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

 

 

Административен съдия: