№ 1330
гр. София, 12.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502677 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. 10 728/16 г. по описа
на СГС.
С решение по делото № 2772/04.05.20 г., съдът, като е приел, че ищцата
С.Б. е съпричинила равностойно с водача на застрахован при ответника ЗД
Бул Инс АД лек автомобил вредоносния резултат (смърт при ПТП на
четиригодишния Я. П.), е присъдил в нейна полза на основание чл. 226 КЗ
отм. и 86 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди (страдания поради
загубата на единственото й дете) в размер на 75 000 лв. и законните лихви от
13.09.2014 г. Под условие, че плащането се осъществи, съдът е уважил
предявения от ответника насрещен иск срещу деликвента – В.К. (управлявал
МПС с 0.96 промила алкохол в кръвта), участващ като трето лице помагач.
Недоволна от решението е ищцата. Тя се позовава на съдебна практика,
че задължението за обезопасяване на пасажерите с предпазни колани е на
водача, а тя е била пътник в леката кола. Моли в отхвърлителната му част
решението да бъде отменено, а исковата й претенция, в размер на 200 000 лв.
– да бъде уважена изцяло. Повтарят се доводи, наведени в исковата молба, че
загубата на дете е крайно травмираща трагедия, последиците от която са
1
незаличими.
Ответникът по обратния иск оспорва жалбата, каквато е и позицията на
ответника- застраховател.
Поради изясняване на делото от фактическа страна и липса на
доказателствени искания, както и с оглед на пандемичната ситуация, САС е
разгледал делото в условията на чл. 376 ГПК. Съобразно нормирането
страните са представили становища и искания за присъждане на разноски за
въззивния процес.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се
произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за
неправилност, разгърнати във въззивната жалба и според доказателствата,
събрани от първоинстанционния съд.
Въз основа доводите на страните и наличния доказателствен материал в
рамките на описаната проверка, настоящият състав прави следните изводи:
Безспорно установено е, че в деня на катастрофата ищцата С.Б. е била
пътник в катастрофиралия автомобил. Установено е, че водачът В.К. е
управлявал МПС след употреба на алкохол. Не е оспорено знанието на
ищцата за алкохолното повлияване на шофьора. Установено е, че ищцата е
допуснала с колата да пътуват в тъмната част от денонощието 15-годишната й
племенничка и 4-годишният й син. При изясняване механизма на ПТП не е
оспорен изводът на вещите лица, че детето Я. П. е пътувало необезопасено в
скута на шофьора, симулирайки, че то управлява автомобила.
Видно от влязлото в сила решение на САС по нохд 325/17 г. механизмът
на ПТП е самокатастрофиране на МПС поради движение при мокра настилка,
по път с наклон и несъобразена скорост при навлизане в десен завой. Според
комплексна автотехническа и медицинска експертиза, осъществена от вещите
лица Б. и Е., след удар в дърво в областта на предната лява врата, стъклото
над нея се счупило и тялото на Я. П. излетяло. Най-вероятно тогава (при
съприкосновение с голяма енергия с горния край на прозоречната рамка) е
получена несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, при която детето
загубило част от черепната покривка с прилежащите кожа и взмеки тъкани и
се получил излив на мозъчно вещество. При падането на детето извън колата,
то получило допълнителни травми по тялото (които биха могли да не са
2
животозастрашаващи). Д-р Б. е убеден, че при възприетия механизъм на ПТП
с напускане на пътното платно, удар в дърво и ротиране на автомобила, ако
детето би било обезопасено чрез поставяне в детска пасажерска седалка с
правилно сключен колан, то би могло да получи травматични увреждания от
колана, но животът му не би бил застрашен.
При така възприетата фактическа обстановка САС прави изводи, сходни
с разгърнатите от първостепенния съд относно съпричиняването от ищцата на
вредоносния резултат. Задължението на водача да следи за безопасността на
пътуващите в колата не изключва родителското задължение, разписано в
разпоредбата на чл. 125, ал. 3 СК, да осигурява постоянен надзор над
непълнолетното си дете. Трагичното стечение на обстоятелствата
свидетелства, че ищцата не е контролирала поведението на четиригодишния
си син, допуснала е той да пътува в тъмната част на денонощието в
автомобил, управляван от лице, употребило алкохол, на забранено за
непълнолетни лица място (предна шофьорска седалка), без да се ползва
пригодено за възрастта на детето обезопасително столче и да се постави
предпазен колан. За да се възприеме съпричиняване на вредоносния резултат
по смисъла на чл. 51 ЗЗД се изисква установяването на обективно (вкл.
безвиновно) противоправно поведение, което е в пряка причинно-следствена
връзка с вредоносния резултат. В светлината на претенция по чл. 226 КЗ отм.
не е необходимо противоправността да произтича от разпоредбите на ЗДвП
или Правилника за приложението му. Налице са две причинни последования
– поведение на водача на застрахования автомобил и поведение на родителя
на детето-пасажер. Ако ищцата, като майка на непълнолетното дете, загинало
при катастрофата, не би допуснала то да пътува в управлявания от деликвента
(употребил алкохол) автомобил, на място, забранено за пасажери
(шофьорското) и би настояла превозът на детето да бъде обезопасен, дори
при конкретния механизъм на ПТП и настъпили телесни увреждания на
детето, вредоносният резултат не би бил летален. Двете вредоносни
поведения са съразмерни и определяйки съпричиняване в размер на 50 % от
пострадалата първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт в
частта за съпричиняване на вредоносните последици.
При определяне размера на обезщетението съдът е отчел тежестта на
загубата, конкретните страдания на ищцата (възпроизведени от разпитана по
делото свидетелка), икономическата ситуация в страната към момента на
3
ПТП (пролетта на 2014 г.) и съразмерните обезщетения, наложени от
съдебната практика. Поради това и относно размера на присъденото
обезщетение решението е правилно и като такова следва да се потвърди.
Наличието на употребен от водача на ППС алкохол е част от
диспозитива на постановената присъда за катастрофата, разгледана като
престъпление. Поради това и на основание чл. 300 ГПК гражданският съд
приема за установено наличието на превишено количество алкохол в кръвта
на водача (0.96 промила), което от своя страна е предпоставка за уважаване на
предявения обратен иск. Същият е уважен под условие, че ответникът
осъществи плащането, дължимо на основание чл. 226 КЗ и 86 ЗЗД до размера
на посоченото в обратния иск обезщетение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на адв. ЗД Бул Инс АД следва да
се заплати адвокатски хонорар в размер на 1200 лв.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА В ОСЪДИТЕЛНИТЕ МУ ЧАСТИ решение №
2772/04.05.20 г., постановено по гр.д. 10 728/16 г. по описа на СГС.
САС определя дата за постановяване на решението 15.12.2012 г., като
страните да бъдат уведомени, че считано от тази дата започва да протича
едномесечния срок за обжалване на решението при прилагане разпоредбите
на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4