№ 1359
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. И.
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501825 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260637/22.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1703/2021 г. по описа на
СГС, І ГО, 26 състав, частично е уважен предявеният от М. Ю. И. срещу ЗАД „Далл Богг:
Живот и здраве” АД осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 32000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до
пълния му предявен размер от 50000 лв., вкл. и поради съпричиняване на вредоносния
резултат от противоправното поведение на пострадалата, възлизащо на 20%), ведно със
законната лихва върху претендираното главно парично притезание от подаване на исковата
молба - 22.09.2020 г., до окончателното й изплащане (тази акцесорна претенция е
отхвърлена за периода от 22.09.2020 г. до 05.11.2020 г.).
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 40000 лв., но то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 1/5, тъй
като пострадалата чрез своето противоправно поведение (пътувала е в процесния лек
автомобил без правилно поставен предпазен колан) е допринесла в съвкупния
съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат – в съотношение 20/80.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищцата в
частта, в която частично е охвърлен осъдителният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди за сумата от 32000 лв. до пълня му предявен размер от 50000 лв.
Въззивникът счита, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като присъденото
заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука
1
неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД. Поддържа довод, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява, че пострадалата е
извършила противоправно поведение (пътувала е без правилно поставен предпазен колан),
като то да е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, но в молбата от 21.10.2022 г. неговият процесуален представител изразява становище
за нейната неоснователност.
Срещу първоинстанционното решение е подадена и въззивна жалба от ответника в
частта, в която предявеният пряк иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените на пострадалия неимуществени вреди е уважен за сумата от 32000 лв.,
твърдейки, че то е необосновано, тъй като не са съобразени напълно критериите за
справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа релевирания довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на ищцата, като
счита, че действителният принос на пострадалата за настъпване но процесното
застрахователно събитие е значително по-висок от определения от СГС. Не оспорва правния
извод на първоинстанционния съд, че чрез своето виновно и противоправно поведение
делинквентът е причинил твърдените от ищцата увреждания, респ. че през релевантния
период неговата деликтна отговорност е била обезпечена при ответното застрахователно
дружество чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, поради което въззивният съд не може да се произнесе по
необосноваността на тези правни съждения (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК).
Въззиваемата-ищец не е подала писмен отговор на тази въззивна жалба, но нейният
процесуален представител изразява в проведеното пред САС о. с. з. на 25.10.2022 г.
становище за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ищцата в частта, в която е отхвърлена акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за
периода от 22.09.2020 г. до 05.11.2020 г., поради което в тази част то е влязло в законна сила
и въззивният съд не дължи произнасяне.
Въззивната и насрещната въззивни жалби са подадени в законоустановения срок и са
допустими, а разгледани по същество, са неоснователни.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, І ГО, 26 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
2
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивните жалби доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна
инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали и в каква
степен ищцата със своето противоправно поведение е допринесла в единния, съвкупен
съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност за
настъпване на вредоносния резултат, както и дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение.
При определяне размера на това обезщетение е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания
вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – средата на 2020 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10,420 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла следните травматични
увреждания: множествени открити рани на главата; контузия и охлузване в дясна челна
област, главата и лицето; разкъсноконтузна рана в областта на горния клепач на дясно око;
разкъсноконтузна рана в областта на дясната буза и контузия на дясно бедро и колянна
става с кръвонасядане. Вещото лице от СМЕ установява, че първоначално е извършена
хирургична обработка на раните на лицето със зашиване и залепване с тъканно лепило, а по
отношение на контузията на дясно бедро е назначена обезболяваща терапия, покой и
криотерапия. Изяснява се правнорелевантното обстоятелство, че общият лечебен и
възстановителен период за тези травматични увреждания е продължил в относително кратко
време – около 1 месец; тя е търпяла болки и страдания за период от около 20 дни, като
първите 7 дни болките са били с по-голям интензитет. Но след затваряне на раните тя е
продължила да изпитва болки при гнойната секреция от рани, които са се отворили
повторно и от тях са изпадали стъкълца. При извършения на 05.01.2022г. личен преглед
вещото лице е констатирало множество белези в дясната половина на лицето: в средата на
челото - напречен дъговиден белег с дължина 2 см. на нивото на кожата под дясната вежда и
в областта на десния клепач, напречен белег с дължина около 2 см. на нивото на кожата на
върха на носа; белег от рана 1 см. с белези за поставяни конци в областта на нивото на
кожата в областта на дясна назолабиална гънка; белег от рана с размери 2/0,5 см. над нивото
на кожата с гнойна секреция в долния й край; в централната част на дясната буза дъговиден
белег с дължина около 2 см. на нивото на кожата; дъговиден белег над десния устен ъгъл
3
към външния ъгъл на дясно око с дължина около 1,5 см. на нивото на кожата. Тези белези са
с траен характер, но биха могли да се отстранят с хирургична интервенция.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация, и след личен преглед на пострадалата, като
вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетеля О. И., леля на ищцата, се установява, че вследствие на
травмите, получени при процесното ПТП, лицето на ищцата било обезобразено, останали
видими шевовете по клепача, челото, носа, бузата. Това загрозяване притеснявало ищцата,
изпитвала срам, поради което не желаела да излиза извън дома й. Изживявала и паник-атаки,
затворила се в себе си, плачела след инцидента. Имала силно главоболие, увреждане на
врата и коляното. Ползвала платен отпуск за временна неработоспособност за период от 3
месеца, след което обаче се върнала на работа. Притеснявала се, че е погрозняла, както и
да шофира и да пътува в автомобил.
От показанията на свидетеля Й. Й., във фактическо съжителство с ищцата, се
установява, че поради загрозяването на лицето на ищцата детето им не искало да ходи при
своята майка. Пострадалата изживявала паник-атаки, страхувала се да пътува в автомобил,
отказвала да шофира, посещавала психолог и психиатър, пиела лекарства, не можела да
преодолее спомена за починалия пътник в автомобила.
Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетелите, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са
вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани
по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото
състояние и психиката на ищцата и преживените вследствие на инцидента болки и
страдания са непосредствени.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на делинквента К.
Д. К. неимуществени вреди е в размер на 40000 лв. Наистина, законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10,420 млн. лева при причиняване
на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл. 492, т. 1 КЗ.
Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на
2020 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични
увреждания (множествени открити рани на главата; контузия и охлузване в дясна челна
област, главата и лицето; разкъсноконтузна рана в областта на горния клепач на дясно око;
разкъсноконтузна рана в областта на дясната буза и контузия на дясно бедро и колянна
става с кръвонасядане; при възстановителен период от около 3 месеца (съобразно
свидетелските показания), с остатъчни и трайни множество белези в лицевата част на
главата, което обективно е довело до загрозяване на човек в млада възраст,), на пострадал в
работоспособна възраст - на 28 години при настъпване на процесното застрахователно
събитие, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за
преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на
4
сумата от 40000 лв. САС, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, че след загрозяването на лицето ищцата е изпитвала паник-атаки,
както и страх от пътуване с автомобил, поради които се е консултирала с психиатър и
психолог. Но тя е преодоляла първоначалния стрес, като е започнала отново работа. От
друга страна, от приетото от СГС като компетентно изготвено и неоспорена от страните
заключение на СМЕ се установява, че загрозяването на лицето на ищцата може да се
преодолее чрез хирургическа операция, т.е. то не е непреодолимо – в случай че такава бъде
извършена, пострадалата би могла да претендира заместващо обезщетение за ексцес (за
причинените й болки и страдания след тази пластична операция).
Основателно обаче е своевременно наведеното от ответника – в отговора на исковата
молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия (т. нар.
„компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице
съпричиняване на вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в
цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване
на процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това
частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено,
безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От приетата и неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на всички събрани по
делото доказателства, се изяснява правнорелевантният факт, че в случай че ищцата е била с
правилно поставен предпазен колан, не би получила тежките увреждания в областта на
лицето (при изслушване на тази съдебна експертиза в проведеното пред СГС о. с. з. на
18.01.2022 г. вещото лице категорично заключава, че ищцата е пътувала без поставен колан,
макар и от САТЕ да се установява, че на всички места за пътниците л. а. „БМВ 330Д” е бил
оборудван с предпазни колани) - нараняванията в областта на главата и лицето биха били
по-леки.
А от САТЕ се изяснява, че ударът на процесния л. а. „БМВ 330Д”, в който на
предната седалка – до водача, е пътувала пострадалата, е бил челен, поради което при липса
на правилно поставен предпазен колан тялото на ищцата под действието на инерционните
сили се е придвижило напред, нагоре и леко вдясно - лицето и главата са контактували с
предното панорамно стъкло. Именно при неговото разрушаване лицето й е било наранено и
впоследствие – в течение на възстановителния период, са изваждани части от него. Но
основната причина за осъществяване на произшествието представляват противоправните
действия на водача на товарния автомобил, който е отнел предимството на лекия автомобил,
в който пострадалата се е возила като пътник.
При така изяснените правнорелевантни факти, при съобразяване с казуалния принос
на всички участници в процесното ПТП, и настоящият съдебен състав достига до правния
извод, че пострадалата чрез своето противоправно поведение е допринесла в съвкупния
съпричинителен процес с 1/5 за настъпване на противоправния резултат, поради което
определеното застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер
на 40000 лв. следва да бъде намалено с 20%, което възлиза на сумата от 32000 лв. (40000 лв.
х 80%).
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2
ЗА в полза на процесуалния представител на въззиваемата трябва да се присъди сумата от
1070 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
5
представителство пред САС.
С оглед на отхвърлената част от въззивните жалби на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на
въззиваемия трябва да бъде присъдена сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство пред САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260637/22.02.2022 г., постановено по гр. д. №
1703/2021 г. по описа на СГС, І ГО, 26 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. М. Димитров”
№ 1 да заплати на адв. С. К. Н.-К. от САК, с адрес гр. ***, бул. „*** № **, ет. * сумата от
1070 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП М. Ю. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***”
№ * да заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД сумата от 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6