Производството е образувано по жалба на “Електроразпределение Пловдив” ЕАД- гр. Пловдив против заповед № 546/08.08.2003 година на кмета на Община Кърджали и се движи по реда на ЗАП. Твърди се в жалбата, че за попълване и поправка на кадастъра била изпратена молба от жалбодателя с изх. № 1389/09.05.2002 година до Община Кърджали. Бил съставен акт, който не бил подписан от молителя. Не било съобразено изискването на чл. 53 ал. 9 от Наредба № 5/21.05.2001 година за правила и нормативи за устройство на територията. Материализирането на границите могло да стане при съставянето на акта за допълване на кадастралния план. Твърди се в жалбата, че около енергийните обекти се създавали сервитутни зони съгласно чл. 60 ал. 4 във вр. с ал. 2 т. 1 от ЗЕЕЕ, а в чл. 67 ал. 3 от Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията се определяло разстояние от всички страни на трафопоста най- малко 3 м. В баланса на дружеството, съгласно заповед № 60/11.02.1997 г. ДМА /земя/, са били увеличени само с 1 м. от всички страни на трафопостовете, за което жалбодателят претендирал. Моли съда да се постанови решение, с което да се отмени заповед № 546/08.08.2003 г., като бъде издадена нова, с която да се одобри допълването на кадастралния план според приложения акт за държавна собственост. В писмена защита по същество поддържа жалбата против заповедта на кмета в частта, с която е отказано допълване на кадастралния план на гр. Кърджали с останалата част от земята, извън границите на сградата- трафопост. В писмената защита се излагат допълнителни съображения за нарушение на материалния закон. Поддържа се също, че когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за материално право, спорът се решава предварително по съдебен ред, което в случая не било сторено. Освен това, актът за непълноти в кадастралния план от 13.01.2003 година не бил подписан на място от жалбодателя като молител, а му бил изпратен с писмо изх. № 1173/18.04.2003 година. Били нарушени формата и производството по издаване на административния акт, който не бил мотивиран. Сочи доказателства. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да бъде отхвърлена. В писмена защита излага подробни съображения. Счита жалбата за недопустима, тъй като се претендирало право на собственост, което било недопустимо в административното производство, а следвало да се реши предварително по съдебен ред. Поддържа се, че съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС- Д.В. бр. 96/1999 г. собствеността върху земите около трафопостовете била общинска като съставеният АДС нямал правопораждащо действие. Ако съдът приемел жалбата за допустима, счита че е неоснователна. Акта за непълноти в одобрен кадастрален план бил подписан от молителя и съставителя. Обратното означавало да се откаже допълването на кадастралния план със сградата- трафопост и земята под него. Сочи се също, че границите на сградата били материализирани, но земята не можела да бъде материализирана, тъй като липсвали граници. След като претендираната земя нe била индивидуализирана по местоположение и граници, липсвал съществен реквизит, който препятствувал издаването на заповед за допълване на кадастралния план със земя. Що се касаело до създаването на сервитутни зони, то те възниквали по силата на чл. 60 от ЗЕЕЕ, но то не било право на собственост, още повече, че въпросът за определяне на сервитутните отстояния от трафопостовете не подлежал на обжалване в административното производство и бил от компетентността на съответните технически органи. Твърди се също, че капиталът на жалбодателя бил увеличен с прилежащата земя, върху която бил построен трафопоста, но не и с обслужващата земя, която била собственост на Общината и каквато земя, видно от представената скица, липсвала. Сочи доказателства. Претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали дава заключение за неоснователност на жалбата и като такава счита, че следва да бъде отхвърлена. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Обжалва се заповед № 546/08.08.2003 година на кмета на Община Кърджали, издадена на основание чл. 134 ал. ІІ т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 6 ал. 6 изр. 1 от ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 86 ал. І от ППЗТСУ във вр. с чл. 32 ал. І т. 2 от ЗТСУ в частта й, с която е отказано допълването на кадастралния план на гр. Кърджали. Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. В тази връзка, доводът в писмената защита на процесуалния представител на ответника по жалбата за недопустимост на същата, тъй като се претендирало право на собственост върху земя, което искане било недопустимо в административното производство, не се споделя. Предмет на обжалване в настоящото административно производство е издаденият индивидуален административен акт, който засяга права на жалбодателя и този административен акт подлежи на обжалване по реда на ЗАП и във връзка с разпоредбите на ЗУТ, а не се търси по същество разрешаването на спор за собственост. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Със заповед № 60/11.02.1997 година на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, издадена на основание § 34 от ЗИД на ЗППДОбП, чл. 221 т. 2 във вр. с чл. 192 ал. І от ТЗ, чл. 15 т. 2, във вр. с чл.10 ал. І и чл. 11 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/1994 година, е увеличен капитала на “НЕК”- ЕАД гр. София със 74956000 лева чрез издаване на 74956 нови поименни акции по 1000 лева всяка. Увеличението било в резултат на внасяне в капитала на дружеството право на собственост върху земя с площ 485289 кв. м., ползувана от клон “Електроснабдяване- Хасково”, в т. ч. и ползуваните земи от бившия клон “Електроснабдяване- Кърджали” съгласно приложение № 1 към заповедта. В писмо на “НЕК” ЕАД, изпратено до жалбодателя с вх. № на последния 3208/25.10.2002 година е посочено, че увеличението на капитала на “НЕК” ЕАД е в резултат на внасяне в капитала на дружеството право на собственост върху земя, ползувана от клон “Електроснабдяване- Хасково”, в това число и ползуваната земя от бившия клон “Електроснабдяване- Кърджали”. Приложение № 1 към заповедта съставлявало рекапитулация на размера и стойността на ползуваната земя, включваща прилежащите терени на сгради, трафопостове и ел. проводи.Посочено е също, че земите, заети от трафопостовете на “Електроснабдяване Кърджали” били с обща площ 32370 кв. м. На 04.08.2000 година на основание чл. 148 ал. 1 и 3 от ППЗДС е съставен акт № 274 за частна държавна собственостза недвижим имот, находящ се в гр. Кърджали, кв. 103 пар. І със следния вид и описание на имота: земя- 132 кв. м., и трафопост № 18А- застроена площ 94 кв. м., на 1 етаж, МК, построен през 1988 г. В т. 11 на АДС е посочено също, че имотът е включен в капитала на търговско дружество- “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД гр. Пловдив, клон Кърджали. На 09.05.2002 г. с молба с изх. № 1389 на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД гр. Пловдив, клон Кърджали, изпратена до кмета на Община Кърджали, жалбодателят е поискал да бъде допълнен одобрения кадастрален план на населените места в Община Кърджали за трафопостовете, собственост на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД клон Кърджали, съгласно приложен списък. Към молбата е приложен и акт за държавна собственост за трафопостовете. С писмо изх. № 1169/07.06.2002 година Община Кърджали е уведомила жалбодателя за необходимостта да допълни материалите към молба с № 1389/09.05.2002 година с приложение № 1 към заповед № 60/11.02.1997 година, с оглед приключване на преписката. На 13.01.2003 година в гр. Кърджали по повод молба вх. № 1169 на жалбодателя, е съставен акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план. В констативната част на акта е описано, че масивна сграда- трафопост- частна държавна собственост, съгласно акт № 743/04.08.2000 година не е нанесен в действуващия кадастрален план, като за останалата площ, съгласно АДС не може да се извърши допълването на кадастралния план, тъй като няма материализирана граница и имотът не може да бъде идентифициран”. Към акта е приложена скица на новозаснетия имот пл. сн. № 6619- сграда и земя под нея, в кв. 100 по плана на гр. Кърджали, с обща площ 114 кв. метра, като е отбелязано, че сградата и земята под нея са включени в капитала на търговско дружество “Електроразпределение” ЕАД- Пловдив, клон Кърджали. Актът е подписан от заявителя инж. Н. Киряков Славчев, за когото не се спори между страните, че към тази дата е бил управител на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД – клон Кърджали, след като му е бил изпратен от Община Кърджали с писмо изх. № 1173/18.04.2003 г., акта за непълноти е бил подписан и от Областния управител на област с административен център Кърджали и от съставителя. На основание чл. 134 ал. ІІ т. 2 от ЗУТ и чл. 135 ал. ІІІ от ЗУТ по направеното искане от жалбодателя, кмета и гл. архитект на Община Кърджали са предписали да се извърши допълване на кадастралния план на гр. Кърджали, относно имот, попадащ в парцел /УПИ/ І, отреден за жилищен комплекс с магазини, дом на строителя в кв. 100, като се обособи нов имот за сградата на трафопоста, ведно със земята под него. След приключване на процедурата, е издадена процесната заповед № 546/08.08.2003 година.Със същата на основание чл. 134 ал. ІІ т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 6 ал. 6 изр. 1 от ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 86 ал. І от ППЗТСУ във вр. с чл. 32 ал. І т. 2 от ЗТСУ по повод писмо вх. № 1389/09.05.2002 година и № 1169/05.11.2002 г. на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД клон Кърджали. При издаването й административният орган също така се е позовал на акт от 14.01.2003 г. за непълноти в одобрен кадастрален план на гр. Кърджали, какъвто по делото не е представен като доказателство. Така ,с издадената заповед е одобрено допълването на кадастралния план на гр. Кърджали с нов имот пл. № 6619 в кв. 100, представляващ сграда- трафопост, ведно със земята под него и нови граници за имот пл. № 6619. Със същата заповед е отказано допълването на кадастралния план на гр. Кърджали с останалата част от земята, извън границите на сградата с мотиви: “За трафопоста няма обособен самостоятелен парцел /УПИ/, попада в парцел І- за жилищен комплекс с магазини и дом на строителя- земята е общинска собственост и в тези случаи, съгласно писмо изх. № 90- 04-729/20.06.2001 година на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, е следвало да се актува единствено сградата на трафопоста. Предвид това и факта, че на място няма материализирани граници, площта на земята, съгласно АДС № 274/04.08.2000 г. не може да бъде идентифицирана”. От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- техническа експертиза, се установява, че имотът, описан в АДС № 274/04.08.2000 г. попадал в парцел І, кв. 103, отреден за жилищен комплекс с магазини и дом на строителя. Имотът освен това нямал материализирани граници. Това било минималната необходима площ за обслужване на трафопоста и се намирала около самата сграда. Пред вид обсъдените доказателства, съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна по следните съображения: Не се спори между страните по делото, че кадастралният план на гр. Кърджали и свързаната с него документация не е предадена на Агенцията по кадастъра, а и не са представени доказателства, установяващи противното, поради което компетентен да издаде процесната заповед, е бил кмета на община Кърджали. В тези случаи, разпоредбата на § 6 ал. 6 от ПР на ЗУТ препраща към приложението на чл. 86 ППЗТСУ /отм./ в зависимост от конкретната хипотеза. С оглед на това и пред вид фактическите основания за издаване на заповедта, съдържащи се в нея и в документите по издаването й, съставът на съда приема, че правните основания за издаването на атакуваната заповед- разпоредбата на § 6 ал. 6 изр. 1 от ПР на ЗУТ във вр. с чл. 86 ал. І от ППЗТСУ и във вр. чл. 32 ал. І т. 2 от ЗТСУ, са правилно приложени. Съдът намира, че неправилното посочване като правно основание за издаване на заповедта на разпоредбата на чл. 134 ал. ІІ т. 2 от ЗУТ ,не опорочава същата, тъй като производството по издаването й, се е развило при хипотезата на чл. 86 ал. І от ППЗТСУ /отм./. Безспорно е, че приложеният по делото акт за частна държавна собственост с № 274/04.08.2000 година, издаден на основание чл.148 ал. І и ІІІ от ППЗДС и съставен по надлежния ред, има доказателствена сила, с каквато се ползуват и отразените в него обстоятелства, до доказване на противното с влязло в сила решение по общия исков ред, което доказване обаче, е допустимо извън рамките на настоящия административен процес. Безспорно е, че актът не създава право на собственост, но удостоверява принадлежността на това право, до установяване на противното. До отмяната или оборването на АДС по исков ред, същият има доказателствена сила. Или, безспорно е, че приложеният към делото акт за държавна собственост, удостоверява правото на собственост на жалбодателя върху земя и трафопост, описани в него. Но приложеният към делото АДС №274/04.08.2000 година удостоверява право на собственост на жалбодателя върху имот, находящ се в гр. Кърджали, кв. 103 пар. І. В атакуваната заповед с № 546/08.08.2003 година, кметът на Община Кърджали, за да откаже допълването на кадастралния план на гр. Кърджали, се е позовал на същия този акт за държавна собственост, но е отказал допълването на кадастралния план на гр. Кърджали с нов имот в кв.100 на същия план. Очевидно е, че е налице несъответствие между имота, по отношение на който се е произнесъл административният орган с обжалваната заповед от една страна и имотът, който касае актът за държавна собственост, като за издаването на заповедта органът се е позовал на същия този АДС. Освен това, в заповедта е посочено, че се има предвид акт за непълноти от 14.01.2003 година в одобрен кадастрален план на гр. Кърджали, какъвто по делото не е представен. Представен е такъв от 13.01.2003 година, с който планът се допълва с новозаснет имот с пл.сн. № 6619, находящ се в кв.100 по плана от 114 кв. метра, при такъв описан в АДС от 94 кв.метра, находящ се в кв. 103 по плана на града. Т.е. отново е налице несъответствие между приложеният по делото акт за държавна собственост, касаещ сграда и земя под нея със застроена площ от 94 кв. метра, находящ се в кв. 103, пар. І и новозаснетият имот с пл.сн. № 6619 – сграда и земя под нея с площ от 114 кв.метра, находящ се в кв. 100 на гр. Кърджали, като освен това в акта за непълноти техническият орган се е позовал на акт за държавна собственост № 743/04.08.2000 година, какъвто по делото няма представен. С оглед на така изложените несъответствия в акта за непълноти в одобрен кадастрален план от 13.01.2003 година, липсата на акт за непълноти с дата 14.01.2003 г., последният- цитиран в атакуваната заповед, както и неотносимостта на АДС с № 274/04.08.2000 година към имота, относно който кметът на община Кърджали се е произнесъл със заповед № 546/08.08.2003 година, следва да се приеме, че в конкретния случай, освен, че не е изпълнена процедурата по чл. 86 ал. І от ППЗТСУ- няма съставен акт за непълноти в одобрен кадастрален план, и изложените в заповедта фактически основания, не съответствуват на действителното положение. При издаването на заповедта е допуснато нарушение на установената процедура, което води до незаконосъобразност на акта. Административният орган, за да откаже да допълни кадастралния план на гр. Кърджали, се е позовал на несъответстващ предходен документ, както и на такъв, който е неотносим към конкретния имот. Съдът не приема и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- техническа експертиза, в което вещото лице се е позовало на АДС 274/04.08.2000 година, който, както вече се посочи се отнася до друг имот, различен от този, предмет на атакуваната заповед. Опорочаването на процедурата по издаване на атакуваната заповед, какъвто довод се поддържа и от пълномощника на жалбодателя, прави същата незаконосъобразна и като такава следва да се отмени. И тъй като въпросът е предоставен на преценката на административния орган, следва след отмяната на заповедта, преписката да се изпрати на административният орган за решаване на въпроса по същество на основание чл. 42 ал. ІІІ от ЗАП, като се съобрази с изложеното по- горе за изпълнение на процедурата по чл. 86 ал. І от ППЗТСУ и мотивиране на административния акт. И тъй като заповедта на кмета на Община Кърджали се отменя на посочените по- горе основания, то съдът не следва да се произнася по останалите, направени в жалбата оплаквания. При този изход на делото следва ответникът по жалбата да бъде осъден да заплати на жалбодателя направените разноски по делото в размер общо на 420 лв., от които 300 лв. д. такса, 40 лв.- възнаграждение за вещо лице, и 80 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като са били представлявани от юрисконсулт. Водим от изложеното и на основание чл. 42 ал. ІІІ от ЗАП окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВАЗаповед № 546/08.08.2003 година на Кмета на Община Кърджали, издадена на основание чл. 134 ал. ІІ т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 6 ал. 6 изр. 1 от ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 86 ал. І от ППЗТСУ във вр. с чл. 32 ал. І т. 2 от ЗТСУ и изготвен акт от 14.01.2003 година за непълноти в одобрен кадастрален план на гр. Кърджали в частта, с която е отказано допълването на кадастралния план на гр. Кърджали с останалата част от земята, извън границите на сградата и изпраща преписката на Община Кърджали за решаване на въпроса по същество. ОСЪЖДА Община Кърджали да заплати на “Електроразпределение Пловдив” ЕАД- гр. Пловдив направените разноски по делото в размер на 420 лв. Решението може да се обжалва пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|