НОХД № 1161/09 г.
МОТИВИ
:
Обвинението против подсъдимия К А.А. *** е за
престъпление по чл. 198 ал.1 във вр. с чл.63
ал.1,т.3 от НК за това, че на 21.03.2009г. в гр.Пазарджик
е отнел чужди движими вещи на обща стойност 46 лв. от владението на Р.А.П. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Представителят
на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда с налагане
на ефективно наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият се
явява лично в съдебно заседание и със служебен защитник. Не се признава за виновен по така
повдигнатото обвинение и дава обяснения по същото.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На
21.03.2009г., около 20.30 часа, подс.К А. –
непълнолетен, се движел пеш по ул.”В Л.” в гр.Пазарджик. В един
момент забелязал,
че пред него се движи младо момиче, което носело черна кожена чанта преметната
през рамо.
Това била св.Р.П., също непълнолетна към момента, която се прибирала към
дома си.
Подс.А. решил да нападне св.П. и да й вземе дамската чанта, със
съдържанието в нея. Точно когато св.П. минавала покрай Тото-пункт, находящ се
срещу училище „К О”, подс.А. се затичал, настигнал пострадалта и дръпнал силно
косата й. Стъписана П. се обърнала с лице към подсъдимия, осъзнавайки,
че е нападната. В момента когато срещнали погледите си св.П. установила, че
познава по физиономия подсъдимия, но в момента не можела да се сети откъде. Св.П.
установила, че и подс.А. се стъписал, т.к. за няколко секунди задължал погледа
си върху нея, като предположила, че той също я е разпознал по физиономия. Без
да казва нищо подс.А. продължил да
държи П. за косата, а тя
в своя
защита го ударила с ръка в областта на гърдите.
Подсъдимият на свой ред я ритнал
силно с крак в корема и в областта на левия й крак. Тя се
присвила, а той я бутнал и съборил на земята. Веднага след това издърпал
чантата й и побягнал в
посока училище „И В”. С отнетите от свидетелката дамска кожена чанта и намиращите се в нея 2
бр. химикалки, 1бр. запалка, 1 бр. огледало, 1 бр. пинсета, 1 бр. Портмоне, в
което нямало пари, 6 бр. секретни ключа и 4 бр.
ключодържателя, подсАнгелов се разпоредил по неустановен начин.
Непосредствено след грабежа св.П. се прибрала в дома си, като споделила за
случилото се със своите близки. Споделяйки за инцидента със своя брат – св.Б.П.,
пострадалата се сетила, че познава подсъдимия по физиономия от интернет-клуба,
в който той и нейния брат ходели, находящ се под така наречения „Блок на
артистите” в гр.Пазарджик. Тя дала
подробно описание на подсъдимия на своя брат, а той на свой ред, в следващите
дни, започнал да разпитва по-редовните посетители на интернет-клуба, с цел да
установи самоличността на нападателя.
Два дни след грабежа св.П. заедно със своята майка сигнализирали за случая
служителите на РУМВР-Пазарджик. Преписката
била възложена на св.Д.Л. – полицейски служител, който предприел издирвателни
мероприятия. По описанието дадено от пострадалата и след разговор с инспектор
детска педагогическа стая – св.Е.К., както и с учители в училище „И В”, чийто
бивш ученик бил подс.А., последният бил установен като извършител на
престъпното посегателство. Св.Л. потърсил подс.А. ***, но неговата майка – св.З.И.
заявила, че синът й от известно време се намира в гр.Пловдив, при своя брат.
Св.Л. попитал св.И. къде е бил синът й в деня на грабежа – 21.03.2009 год.
/събота/ и тя заявила, че същият пребивавал в с.П, обл.Пазарджишка, в дома на
св.А.А., където отишъл още в петък и стоял до неделя. Св.Л. провел разговор и
със св.А., който заявил, че подсъдимият действително често пребивавал в дома
му, като му помагал в земеделството. Посочил още, че на 20.03.2009 год. той
пристигнал в селото, но следващия ден /деня на грабежа/ около обяд майка му се
обадила по телефона и му казала да се прибере в гр.Пазарджик, т.к. баща му щял
ад се връща от гр.София и има намерение да му купуват дрехи. Около 13.00 часа
на 21.03.2009 год. подс.А. ***.
Всичко това и основно диксредитираното алиби за подс.А., създадено от
неговата майка, допълнително затвърдило убеждението, че именно той е извършител
на деянието.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.
В хода на разследването в досъдебната фаза на процеса било извършено
разпознаване от страна на пострадалата П., при което тя категорично разпознала
подс.К А. като лицето, което й било извършила грабеж.
От заключението на назначената
в съдебната фаза на процеса съдебно-психиатрична експертиза, което съдът
възприе изцяло, като компетентно изготвено и неоспорено от страните се
установи, че подс.А. страда от лека към умерена умствена изостаналост епилепсия
гранд мал, редки припадъци. Диссоциално поведение, като по време на извършване
на деянието и към момента на освидетелстването е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, т.е.
е вменяем въпреки непълнолетието си и като такъв следователно е наказателно
отговорен.
От заключението
на оценъчната експертиза, което съдът възприе изцяло, като компетентно
изготвено и неоспорено от страните се установи, че стойността на вещите, предмет
на престъпно посегателство, подробно описани по-горе, възлиза на сумата от 46 лева.
Горната фактическа
обстановка съдът установи изцяло въз основа на показанията на свидетелите П., Л., А., Б.П.,
С И и К. и частично от тези на свидетелите И., А. и Л.В., заключенията на
вещите лица по изготвените оценъчна и СПЕ
и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по реда
на чл.283 от НПК.
Съдът дава
пълна вяра на горепосочените гласни доказателства, т.к. те кореспондират с
останалия доказателствен материал и взаимно се допълват, като по безспорен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Съдът не обсъжда
показанията на св.М., т.к. същите с нищо не допринасят за изясняване на
релевантни за делото факти.
Съдът не
дава вяра на обясненията на подс.А., с които отрича да е извършил приписаното
му престъпление, т.к. същите са израз на защитна позиция, целяща осуетяването
на наказателната отговорност, която му се следва, а не източник за фактите от
обективната действителност. Тези негови обяснения категорично се опровергават
от показанията на св.П., която е абсолютно последователна при очертаване на
фактическата обстановка, като безспорно разпознава подс.А. като автор на
престъплението и изключва всякаква вероятност за припознаване. Св.П няма никакъв личен мотив да уличава
подсъдимия, като му приписва престъпление, което иначе той не е извършил.
Установено е, че те не са имали никакви личностни отношения преди грабежа и в
този смисъл тя не би била така категорично при посочването му като автор на
деянието, включително и посредством разпознаването му по реда на чл.169 и сл.
от НПК, което процесуално-следствено действие съдът кредитира изцяло, като
извършено в съответствие с процесуалните правила. Не е без значение и
показанието на св.С И - племенник на подсъдимия, който заявява категорично, че
няколко дни след грабежа е казал на св.Б.П., че именно подс.А. непосредствено
след датата на извършване на престъплението е заминал за гр.Пловдив.
Допълнитена увереност за фактът, че именно подсъдимият е автор на престъпното
посегателство съдът доби и от показанията на св.Л., който подробно обясни как
майката на А. е опитала да му изгради алиби, като твърдяла , че към датата на
деянието той е бил в с.П при св.А., а в последствие след разпита на последния
се установила, че А. си тръгнал от селото по обяд, в деня на грабежа.
В израз на
заетата защитна позиция подс.А. твърди, че във времето на извършване на грабежа
е бил в интернет-клуба, където отишъл около 19-19.30 ч. и си тръгнал около
20.30-21.00 часа, а малко след пристигането си в клуба бил заключен в
тоалетната от свои приятели сред които и св.Л.В., които по този начин се
пошегували с него и престоял заключен около 20-25 минути. Тези негови обяснения
се опровергаха и от показанията на св.В., който наистина потвърди , че
подсъдимият бил заключено то него и други приятели в тоалетната, но престоял
там само около 5 минути. Това се потвърди и от св.Д.Т.-собственик на
клуба. Не убягна от вниманието на съда,
че непълнолетният свидетел Л.В. с категорична точност, възпреки изминалото
време сподели, че подс.А. бил пристигнал в клуба точна в 20.10 часа и стоял
тома точно до 21.10 часа, при което на практика той не би могъл да е извършил
престъплението. Не убягна от вниманието
на съда и това, че св.В. не си спомня датата на събитията, но много точно си
спомня часа. В крайна сметка ***, че св.В. съобщава точните часове, т.к. след
като било образувано делото срещу подсъдимия, той заедно със своята майка и св.А.
са го намерили в клуба, разказали му, че се води дело и го помолили да дойде и да свидетелства ,като
услужливо му „припомнили” в колко точно часа е дошъл, респ. си е тръгнал А. от
клуба. При това положение за съда не остана съмнение, на непълнолетния В. е
внушено да съобщи часовете, който той с точност посочва.
При така установената фактическа
обстановка подсъдимият К А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.198 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1,т.3 от НК, като на 21.03.2009г. в
гр.Пазарджик е отнел чужди движими вещи на обща стойност 46 лв. от владението
на Р.А.П. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила, като макар и непълнолетен е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимият е предвиждал, т.е.
имал представа за всички обективни елементи
на престъплението - съзнавал е, че
именно чрез употребата на сила – удряне и дърпане на чантата от ръцете на
пострадалата сломява съпротивата й, като
осъществената принуда е начин и средство за отнемане на владението над вещта,
т.е. за настъпването на обществено
опасните последици, като е искал тяхното настъпване. Действал е с пряк умисъл.
При
определяне вида и размера на наказанието което следва да се наложи на подсъдимия
съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е завишена с оглед конкретните обстоятелства по време, място
и начин на извършването му – в сравнително светлата част на денонощието, по тоношение на
непълнолетно лице, при което принудата е била брутална с причиняване на леки
телесни повреди.
Подсъдимят е личност с висока
степен на обществена опасност , т.к. макар и непълнотелен е осъждан на пробация
през 2006г. за кражба и негативно охарактеризиран по местоживеене, като
криминално проявен още от детска възраст.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в личността на подсъдимия, в ниската му правна и
обществена култура, в надостатъчното култивиране на морални и социални ценности
в семейната и социално среда, довело до незачитането на телесната
неприкосновеност на човешката личност и на чуждото право на собственост,
провокирали и желание да се набавят средства по бърз и дори престъпен начин.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени недоброто здравословно състояние
на извършителя и тежкото му семейно положение и материално състояние. Невисоката стойност на вещите предмет на
посегателство не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. подсъдимият е
имал намерение да присвои противозаконно всичко, което се е намирало в дамската
чанта и което има икономическа стойност, като не е могъл
да знае реалната стойност на ограбеното.
Като отегчаващи обстоятелства
съдът оцени миналото осъждане и негативните характеристични данни.
При тези
данни и като отчете относителната тежест на всяко едно от смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът даде превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства като наложи на подсъдимия А. наказание лишаване от свобода за
срок от една годин, с което намери, че
ще се постигнат целите на наказанието и ще съответно на тежестта на извършеното.
С оглед
данните за личността на подсъдимия и преди всичко неговата младежка възраст съдът
прецени, че за постигане целите на
наказанието и за неговото поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от свобода, с оглед на което и на основание чл.66
ал.1 във вр. с чл.69 ал.1 от НК приложи институтът на условното осъждане, като отложи изтърпяването му за изпитателен срок от 3 години.
Възпитателната работа се възложи на местната комисия при Община Пазарджик.
С оглед
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.
да заплати в полза на държавата по сметка ***, сторените по делото деловодни
разноски в размер на 80 лева за експертизи.
По изложените
съображения
съдът
постанови
присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :