№ 258
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
Административно наказателно дело № 20211110207393 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
и при участието на секретаря Анна Стоянова като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 7393 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
1
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № Р-10-290 от 20.04.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
(КФН), с което на „ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК: ********* е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1
от Кодекса за застраховането (КЗ).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Претендира и приложение на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на тези съображения се
иска отмяна на наказателното постановление, а при условията на
алтернативност намаляване на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, не се представлява и не изразява
допълнително становище по делото.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП. Претендира присъждането и на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 08.04.2021 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че считано от
05.03.2021 г. до 26.03.2021 г. застрахователното дружество не се е произнесло
по предвидения в закона ред по заведена пред него щета, като по този начин
на 27.03.2021 г. е извършило нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Прието е за
установено, че всички изискуеми от застрахователя доказателства са му били
представени и са били събрани на 05.03.2021 г., от която дата са започнали да
текат 15-те работни дни за произнасяне.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
2
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 83, чл. 53 и чл.
27 от ЗАНН, чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за КФН и чл. 647, ал. 2, вр. чл. 644, ал.
2, вр. чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на свидетелските показания и от писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетеля В.Ш. – актосъставител, както и от
приложените по делото писмени доказателства, се установява, че по повод на
жалба е била извършена проверка, по заведена в застрахователното дружество
щета, в резултат, на което било установено, че на 05.03.2021 г. на
застрахователното дружество са били представени и събрани всички
необходими и поискани от него доказателства, като до тази дата е бил
извършен и оглед на застрахованото имущество. Дружеството е следвало да
се произнесе, в рамките на 15 работни дни до 26.03.2021 г., което не е
сторило, а се е произнесло едва на 30.03.2021 г. Показанията на свидетеля са
последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните
по делото писмени доказателства (напр. писмото от застрахователя, в което
са посочили на коя дата са им били предоставени всички необходими
документи), поради което съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани като достоверни.
Съдът намира, че посочените писмени доказателства кореспондират
помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани като достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН.
Наказателното постановление и АУАН са издадени в рамките на сроковете
предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 108, ал. 1
от Кодекса за застраховането, като не се е произнесъл в рамките на 15
3
работни дни, от представянето на всички поискани от застрахователното
дружество доказателства, по някой от предвидените в тази разпоредба
начини.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил имуществена санкция в размер на 2 000 лева, в минимално
предвидения от закона размер, поради което същата не може да бъде
намалявана допълнително, тъй като това не би постигнало целите на
административното санкциониране.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният
случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай. В случая
закъснението е минимално, но в същото време се касае за квалифициран
състав на нарушение (извършено при условията на повторност, което
повишава обществената опасност, както на нарушението, така и на
нарушителя), отделно от квалифициращото обстоятелство, жалбоподателят е
санкциониран многократно за поредица подобни нарушения, с влезли в сила
наказателни постановления (за което по делото са приложени писмени
доказателства, а това е и служебно известно на съда), поради което
процесният случай не сочи на по-ниска степен на обществена опасност, а
напротив – касае се за нарушител, който непрекъснато извършва подобни
нарушения и очевидно налаганите му санкции по никакъв начин не постигат
целите предвидени в чл. 12 от ЗАНН. Прилагането на чл. 28 от ЗАНН обаче,
по преценка на настоящия съдебен състав не само, че е незаконосъобразно, но
и допълнително би засилило усещането за безнаказаност у нарушителя.
Допълнително следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 28, б.
„А“ от ЗАНН (която следва да намери приложение, тъй като нормата е
действала по време на извършване на нарушението, а новия закон не е по-
благоприятен за нарушителя), при маловажен случай на нарушение,
нарушителят бива предупреждаван, че при повторно извършване на
4
нарушение, ще бъде наказан. А в случая, както вече се посочи, нарушителят
непрекъснато извършва подобни нарушения, поради което и на това
формално основание тази разпоредба не може да намери приложение, поради
законовата забрана за това. Ето защо претенциите на жалбоподателя в този
смисъл се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-290 от
20.04.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор (КФН), с което на „ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК: ********* е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1
от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, „ЗД Бул Инс“ АД, с
ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисията за финансов надзор,
сума в размер на 100 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6