ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1520
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120201318 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от „О.............“ с ЕИК .............. с управител
М...С.......И............със седалище в гр.София и адрес на управлание ул.“П... С....“ №....,
ет..... ап......, чрез адв.Е..... АК-Бургас и съдебен адрес в гр.Бургас ул.“С.... С...“ №....,
вх.... ет..... срещу наказателно постановление №КГ-2383 от 11.05.2021г издадено от
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН),
с което за нарушение на чл. 47 ал.4 вр.ал.1 т.3 от Закона за енергията от възобновяеми
източници (ЗЕВИ) и на основание чл.67, ал.3 ЗЕВИ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000,00 (петдесет хиляди) лева.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Застъпва се тезата, че наказателното постановление не е било
надлежно връчено на жалбоподателя или упълномощен представител. Същото се
твърди и за връчването на АУАН. Не се възразява по по същество.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се
представлява от адвокат от АК-Бургас, който поддържа жалбата. Сочи, че в деня на
връчване на АУАН последният е бил приет от лице без представителна власт.
Представя нови писмени доказатества. Моли съдът да отмени наказателното
постановление, поради нарушена процедура. Навежда доводи, че НП не е доставено на
адреса на управление вписан в Търговския регистър, а на друг адрес. Претендира
заплащане на разноски.
За административнонаказващия орган редовно призован представител не се
явява. Изпраща писмено становище, съгласно аргумените в него са спазени
1
процедурите по връчване на АУАН и НП, като за първия акт се твърди, че е предаден
на лице, което е поело задължение да го предаде на управителя на дружеството.
Претендира се ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Счита, че е подадена в
срок поради твърдението в нея, че е жалбоподателят е узнал за НП на 06.04.2022г,
жалбата е подадена в 11.04.2022г до Районен съд–Бургас. Разгледана по същество
жалбата е недопустима поради нейното просрочие, като аргументите в подкрепа на
този извод са следните:
След преценка на събраните по делото доказателства, в това число и гласните
такива в хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, съдът
намира установено от фактическа страна следното:
На 01.09.20202г при проверка в бензиностанция, находяща се в гр.Бургас,
кв.“М............“ било установено, че се предлагало гориво за дизелови двигатели с
Декларация за съответствие №11997 от 2.08.2020г издадена от „И...........“ ЕООД за
партида №4304/25.08.2020г и партида №200805ВС /13.08.2020г в количество от 849
909 л доставено количество 5927,00 литра по ескспедиционна бележка
№015373/28.08.2020г
С протокол №Бс-078/01.09.2020г била взета контролна арбитражна проба от
течното горимвао за дизелови двигателри в съответствние с чл.18 от НИКТГУРНТК от
дозиращия накрайник на бензиноколоната №3 с помощта на удължител за гориво за
дизелови двигатели, обем на резервоара свързан с бензиноколоната 6774,00л с налично
количество 1852,00 л.
Преди да вземе пробата са били източени 4 л от голривото през дозиращия
накрайник и това било удостоверено с касов бон.
Пробата било поставена в 6 броя чисти еднолитрови метални съдове за
еднократна употреба, всеки запълнен с 80% от обема.
Взетата проба от течно гориво била разпраделана, затворена, етикирана и
плобмбирана съгласно чл.20 от Наредбата за изискванията за качеството на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол, във връзка с осъществяването на
контрол на качеството на течните горива (НИКТГУРНТК).
От четирите съда с проба, единият брой бил оставене на проверявана фирма и
два броя за арбитражна проба за ГД ККТГ. В общото количество взета проба от 6,00
литла по касов бон било включено и количедството за промивка на всеки металин съд
за еднократна употреба, преди запълването му с течно гориво.
Съдовете с контролната и арбитражните проби били затворени, етикетирани и
пломбирани с еднократна пластмасова пломба с №107229 и обозначана с ГД ККТГ.
2
Единият съд с контроблна и арбитражна проба се предостадвил на
проверяваното лице/обект. Пробата служела за изпитване при процедура на спор на
етап 1 от Приложение №12 към чл.22 ал.9 от НИКТГУРНТК.
След изпотване на контролната проба в стационарна акредитирана лаборатория
ЛИ ГСМП-ГД ККТГ, ДАМТН-София, със сертификат за акредитация от ИА БСА рег.
№35 ЛИ/26.11.2018г валидна до 30.09.2020г бил изадден протокол от изпитване №С-
0423/03.09.2020г. След извършване на експертизата набаза получените резултати бил
изготвен Констативен проткол за съдражание на биогориво в течно гориво №Кп-0615-
Б/03.09.2020г. Протоколът от изпитване и констативният протокол били изпратени на
основание чл.22 ал.8 от НИКТГУРНТК с писмо изх.№84-01-652/03.09.2020г и известие
за доставяне (непотърсени), връчено и чрез разписка за предадени/получени документи
от 03.09.2020г. С изтговения проткол било установено, че предлаганото течно гориво–
Гориво за дизелови двигатели не съответства с изискванията за съдържание на
биогориво в течно гориво съгласно чл.47 ал.1 т.3 от ЗЕВИ.
Полученият резултат за показател „Съдържание на метилови естери на мастни
киселини“ били 3,7%, при норма минимуму 6% обемни, съгласно изискванията на
ЗЕВИ.
Актосъставителят П. В. на длъжност старши инспектор в ГД „Контрол и
качество на течните горива“ в присъствието на свидетеля –Г.Ч. на 13.11.2020г съставил
АУАН №А-211, в който вписал като нарушена нормата на чл.47 ал.4 вр. ал.1 т.3 от
ЗЕВИ. Актът бил връчена на 18.12.2020г на М... А..... А.... с ЕГН **********,
упълномощено лице от „О........ “ ЕООД с ЕИК ........... (пълномощно на лист 13 от
делото). На същата дата с връчването на акта били предадени и документи
изчерпателно изброени в разписка на лист 14 от делото.
В тридневния скрок не постъпили възражения по акта. А. не направил
възражения, че няма пълномощия да приема документи и да подписва актове. Това
според представеното писмено доказателство (лист 189 и 190 от делото) удостоверение
от 17.12.2020г, с което пред нотариус е било оттеглено пълномощното от А........... За да
се черпят права от това си действие е било редно като добросъвестно лице
жалбоподателят да уведоми А..........., че е оттеглил пълномощията си от него. Но това
очевидно не е било сторено след като А.......... е показал пълномощно пред
административния орган.
На основание на АУАН е било издадено на 11.05.2021г и обжалваното НП (лист
19 и 20 от делото). В него при идентична фактическа обстановка и при същата правна
квалификация на основание чл.67 ал.3 от ЗЕВИ на дружеството „Ойл Транс 2020“ с
ЕИК ********* е била наложена имуществена снакция в размер от 50 000 лева.
НП е било изпратено за връчване на адраса на управление посочен от
дружеството в Търговския регистър. Върнато било с отбелазване „Сменен адрес“.
3
Изпратено било и по куриерска фирма, като отново е останало невръчено. Направена
била справка в Търговския регистър и било установено, че към 26.07.2021г фирмата-
жарлбоподателя била със статут действаща и без промяна на седалище и адреса си на
управлние–гр.София, ул.“П......“ ..., ет...., ап........ АНО се обърнал за съдействие до
началника на 6-то РУ при СДВР –София за връчване на НП, но последното останоло
отново невръчено, видно от докладна записка на лист 30 от делото. „О.............“ ЕООД
не била установена на адраса на управление в гр.София. Проведен бил разговор с Е....
И.... на длъжност пълномощник на „Е............... и станало ясно, че същата работела в
дружеството като счетоводител от 2019г, но не познавала дружество с имената
„О............2020“ ЕООД и че по местоработата й непрекъснато идвала кореспондеция за
тази фирма, която отказвала да приема поради липсата на каквито и да било
взаимоотношения с това дружество (сведение на лист 32 от делото). Извършена била
справка и се установило, че управителят на дружеството–жалбопоадатела г-н И.........
имал постоянен и настоящ адрас в гр.Бургас, ул.“Ц........“ №.... ет......, установен бил и
мобилен телефонен номер ******* ползван само от него. Проведен бил разговор и
управителят И. дал разрешение НП да бъде изпратено на адрас в гр.Бургас, ул.“К........“
№2 ет.1 фирма „А............“–счетоводството. АНО е счел, че са налице основанията на
чл.58 ал.2 от ЗАНН и е вписал в НП, че поради ненамирането на нарушителя на адреса
на управление и липсата на нов адрес, постановланието следвало да се смята за
връчено на 06.12.2021г
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и гласните (в посочения по-горе смисъл) и
писмени доказателства. Като цяло основният правен спор е съсредоточен около това,
дали постановлението е било редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН и дали
лицето М........ А............ е имал правомощие да приеме АУАН на 18.12.2020г.
Съдът въз основа на задължението си за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
На първо място, съдът дължи да разгледа въпросът за приложението на чл. 58,
ал.2 ЗАНН, респективно за допустимостта на жалбата. В тази връзка, както е посочено
и в Определение № 731/02.04.2013г. по КНАХД №595/2013г. на Административен
съд- Бургас, съдът не е обвързан с констатацията на АНО, че постановлението е
надлежно връчено по силата на правната фикция на чл. 58, ал.2 ЗАНН, а дължи
самостоятелен анализ на фактите, на база на които да прецени дали предпоставките на
горепосочената разпоредба са налице или не. Тук следва да се има предвид, че относно
начините, по които може да се извърши връчване на НП в рамките на
административнонаказателното производство в съдебната практика няма единно
4
схващане. Според разбирането на някои съдебни състави - връчването на
наказателното постановление е уредено в чл. 58, ал.1 от ЗАНН и от една страна,
нормата е достатъчно ясна и не може да се приеме, че е налице празнота, която да
налага съответно приложение на разпоредбите на НПК, а от друга - връчването на
наказателното постановление не може да се разглежда като частен случай на връчване
на призовка или съобщение (наказателното постановление не е нито призовка, нито
съобщение) и в този смисъл нормата на чл. 84 от ЗАНН не дава основание да се
прилагат правилата за връчване на призовки, съобщения и книжа по НПК (Решение от
10.06.2011г. на Административен съд- Варна по адм.д.№ 856/2011г.). Според
въпросното виждане начинът, по който следва да се връчи НП е или лично на
нарушителя срещу подпис или по пощата с обратна разписка.
Според повечето съдебни състави обаче, разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН препраща
относно връчването на наказателните постановления към прилагане на правилата за
връчване по НПК, доколкото в ЗАНН липсват особени правила (Решение №2187 от
26.02.2015 по адм. д. №8214/2014 на ВАС; Решение № 847 от 11.05.2017 г. на
Административен съд - Бургас по адм.д.№ 388/2017 г. и много други), поради което и
връчването следва да се извършва по начина, разписан в НПК.
На база на горното схващане в практиката се наблюдава друга крайност -
в Определение от 17.04.2015г. на Административен съд – Кюстендил по к.а.н.д.
№115/2015г. е прието, че изпращането на НП на нарушителя по пощата чрез известие
за доставяне винаги е незаконосъобразно, доколкото такъв способ за връчване на
призовки, съобщения и книжа не е предвиден в разпоредбите на чл.178 и сл. от НПК.
Във въпросното определение се приема, че надлежно връчване на наказателното
постановление може да се извърши само по реда на чл.178 ал.1 и ал.2 от НПК - лично
на нарушителя или на лицата по чл.180 ал.2 и ал.3 от НПК, като в заключение се
обобщава, че приложимият, съгласно препращащата норма на ЗАНН процесуален ред
по НПК, изключва способа за връчване на НП по пощата чрез известие за доставяне.
Според настоящия състав нито едно от двете крайни становища не следва да се
приеме за съответстващо на духа и разума на закона. В тази връзка съдът счита, че при
връчването на НП следва да се прилагат правилата на НПК, но няма никаква пречка
връчването да се извърши и по пощата с обратна разписка, стига да може
безпротиворечиво да се установи, че административният акт е достигнал до адресата. В
този смисъл е и Решение № 1053 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2015 г.
За да може едно връчване, било то по реда на НПК, било то по пощата, да се
счита за редовно обаче – то следва да бъде извършено съобразно с правилата, които
регламентират съответния способ, като доказателствената тежест относно редовното
връчване се носи от административнонаказващия орган. Той е този, който следва да
представи надлежни доказателства относно редовността на връчването по един от
5
горепосочените два начина.
Ако органът реши да връчи НП по реда, описан в НПК същият следва да се
съобрази с разпоредбата на чл.180 от НПК, съгласно която - връчването на юридическо
лице става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема книжа (ал.5),
което подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или
книжата на лицето, за което са предназначени (ал.6), а връчителят отбелязва в
разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с
лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата (ал.7).
Същевременно в чл.180, ал.4 от НПК е предвидено, че ако получателят не може или
откаже да се подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно
лице, което се подписва.
В случая регламентираната в чл.180, ал.5-7 от НПК процедура за връчване
на наказателни постановления на юридически лица не е спазена, доколкото
длъжностното лице не е изпълнило задължението си, ако не може да връчи книжата на
адресата, да направи отбелязва в присъствието на свидетел, който да се подпише.
Такъв свидетел не е посочен, което прави цялата процедура по връчване на
наказателното постановление нередовна.
Според настоящия състав редовна е процедурата по връчване на НП-то и по
другия допустим начин, а именно – по пощата с обратна разписка. В чл. 36, ал.1 от
Закона за пощенските услуги е предвидено, че пощенските пратки и пощенските
колети се доставят в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на
получаване; в пощенските служби; в други звена от пощенската мрежа; в места или
съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите. Според
втората алинея на същата разпоредба условията за доставянето на пощенските прати и
пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за
регулиране на съобщенията. В чл. 5, ал.1 от Общите правила за условията за доставяне
на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г.
на Комисията за регулиране на съобщенията, изрично е посочено, че препоръчаните
пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Те могат да се
доставят и на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на
адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в
служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката - чл. 5,
ал.2 от Общите правила. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на
получателя по ал. 1 или на лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде
доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок,
определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от
датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните
6
известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от
пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на
служебните известия е не по-малък от две /чл. 5, ал.3 от Общите правила/.
В конкретния случай препоръчаната пощенска пратка, съдържаща обжалваното
Наказателно постановление изпратена за връчване на жалбоподателя чрез пощенски
оператор с обратна разписка, е върната с отбелязване първия път – „сменен
адрес”(л.22), втория път отново е върната с отбелязване - „няма такава
фирма”(л.24) и третият път е прието от проведено връчване чрез органите на МВР-6
РУ при СДВР приключило с докладна записка (лист 30 от делото), от която е видно, че
от събраните данни дружеството не се намира на посочения от него адрес в Търговския
регистър, като това е видно и от сведение на Е. И.а (лист 32) и от докладната записка.
С управителя на дружеството е била проведена онлайн кореспонденция, в която
същият е заявил несъгласие с направените изследвания и е пожелал арбитражна
процедура (лист 70-73 от делото). Изпратена е била покана до известния адрес на
дружеството –в гр.Бургас, ул.“К.......“ №... ет.... за връчване на АУАН на 27.10.2021г е
била получена на този адрес от лице с имената Е.... Я.........посочила себе си като
служител (вероятно в дружестово лист 75 от делото). Потърсено е било съдействието
на кмета на Община Бургас, което от своя страна е задействало процедурата по
връчване на акта чрез директора на дирекция УКОРС (лист 79 и 80 от делото). На
01.12.2020г съобщението на новия адрас е получено отново от Е....Я......... На
18.12.2021г пред органа се явява упълномощено лице М.... А....... с пълномощно от
11.12.2020г (лист 13 от делото) и получава документи и АУАН. А......... не е бил
добросъвестно уведомен от управителя на дружеството, че предния ден на 17.12.2020г
с декларация пред нотариус е оттеглил пълномощията си от него.
В конкретния случай АНО е приел, че доколкото в обратната разписка е
посочено, че лицето не е намерено на адреса (който както беше посочено е адресът на
седалището на дружеството, но там никой не го познава) – то и връчването следва да се
счита редовно по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба, когато
нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за
връчено от деня на отбелязването. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на
правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл.
58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не
просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и
новият му адрес да е неизвестен. Следователно, за да се приложи чл.58, ал.2 от ЗАНН
не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а
следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес. В процесния случай е
извършено не само едно посещение на адрес, който се води като такъв на седалището
на дружеството и е отбелязан в Търговския регистър. Отделно от това отбелязването на
7
обратната разписка не е равнозначно на промяна на адрес и неизвестен нов адрес
(Решение № 5787 от 7.06.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2007г., I н.о.). Следователно
е налице първата от нормативно регламентираните предпоставки за прилагането на чл.
58, ал.2 от ЗАНН, но дори и да се приеме противното, както вече беше посочено за
връчване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН,
законът изисква кумулативното наличие на още една предпоставка - освен че
нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, следва и новият му адрес да е
неизвестен. В случая, не само че нарушителят не е променял адреса си към датата на
връчването (което се потвърждава от онлайн справка в Търговския регистър), но и са
налице данни наказващият орган преди да извърши отбелязването върху наказателното
постановление за неговото връчване при условията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, да е
предприел всички действия по проверка за наличието на регистриран друг
адрес/седалище на жалбоподателя, различен от посочения, поради което и процедурата
по чл. 58, ал.2 ЗАНН не е опорочена.
Воден от всичко горепосочено, настоящият състав намира, че в конкретния
случай правилно АНО е приложил фикцията по чл. 58, ал.2 ЗАНН и правилно е приел,
че наказателното постановление е редовно връчено на нарушителя. Това кара съдът да
приеме, че жалбоподателят не е узнал за издаденото НП едва на 06.04.2022г. като се
твърди, поради което и депозираната срещу него жалба е просрочена, и не следва да се
разглежда по същество.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63д, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020, в сила от 23.12.2021г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, представителят на
административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да
бъде в размер от 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.64, б.“а“ ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти
наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на „О.........“ с ЕИК .......... с управител М..........
8
С......... И........... със седалище в гр.София и адрес на управление ул.“П.......... №...., ет....
ап....., чрез адв.Е...... АК-Бургас и съдебен адрес в гр.Бургас ул.“С....“ №..., вх.., ет....
срещу наказателно постановление №КГ-2383 от 11.05.2021г издадено от Председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което за
нарушение на чл. 47 ал.4 вр.ал.1 т.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници
(ЗЕВИ) и на основание чл.67, ал.3 ЗЕВИ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 50 000,00 (петдесет хиляди) лева като процесуално
НЕДОПУСТИМА.
ОСЪЖДА „О........“ с ЕИК ............с управител М.... С..... И...... със седалище в
гр.С.... и адрес на управление ул.“П..........“ №..., ет.... ап...... да заплати на ДАМТН –
София ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Бургас в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9