№ 151
гр. Варна, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за
възобновяване № 20243000600370 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.420 ал.2 вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане, подадено от адв.Р. Ж., процесуален
представител на осъденото лице Г. С. Г., ЕГН **********, за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 3965/2021г. на Районен съд - Варна и
по ВНОХД № 1277/2023г. на Окръжен съд - Варна. Искането се основава на
чл.422 ал.1 т.5 от НПК вр. чл.348 ал.1 т.1-2 от НПК.
Излагат се съображения за допуснато съществено процесуално
нарушение, свързано с правото на защита на осъденото лице. Искателят се
позовава на психиатричната му диагноза, установена чрез КСППЕ, като на
този фон коментира липсата на защита, респективно съществено ограничаване
на правата на Г. в качеството му на уязвено лице.
Изтъкнатите съображения по неправилното приложение на закона
касаят неизпълнение от съда на задължението за обективно, всестранно и
пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се, че
първоинстанционната присъда и въззивното решение са постановени при
недоказано по несъмнен начин авторство на деянието от страна на искателя.
Иска се възобновяване оправдаване на осъденото лице по възведеното
му обвинение. Алтернативно – възобновяване, отмяна на присъдата и
връщане на делото за разглеждане в стадий, по преценка на съда.
В съдебно заседание, защитникът и осъденото лице поддържат
становището, застъпено в искането за възобновяване, като молят съда да го
1
уважи. Развиват съображенията, изложени в сезиращия документ.
Прокурорът от АП-Варна изразява мотивирано становище за
неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да
бъде оставено без уважение.
Осъденото лице в последната си дума моли да бъде или оправдан или
делото да се върне на фаза ДП за разследване при спазване на законовите
процедури.
Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си,
намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е
акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК и съдържа доводи в подкрепа на
заявеното на основание по чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК.
Същото е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната аргументация,
искането е неоснователно.
С присъда № 164 по НОХД № 3965/2021г. по описа на ВРС Г. С. Г. бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195
ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 от НК за това, че на 04.12.2019г. в гр.Варна чрез
използване на техническо средство (нож), отнел от владението на Н.К.К., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими
вещи - кутия за дарения на стойност 3 лева и намиращата се в нея парична
сума в размер на 13 лева - всичко на обща стойност 16 лева, собственост на
„300 БГ“ ООД Варна и кражбата представлява опасен рецидив, за което му
било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца при
първоначален „строг“ режим.
С Решение № 116/30.04.2024г., постановено от състав на Окръжен съд
Варна по ВНОХД № 1277 по описа за 2023 година присъдата е била
потвърдена.
I.По възражението за допуснато съществено процесуално нарушение:
За такова се сочи липсата на защитник на осъденото лице, с което
сериозно и съществено било увредено правото му на защита.
*ДП било образувано на 08.01.2020г. с прокурорско постановление.
*Били разпитани свидетели, били извършени разпознавания от страна
на св.Савова, в чието присъствие била извършена кражбата от магазина.
Назначените СОЕ и СТЕ установили стойност на отнетото, както и не
изключили вероятността Г. да е заснет на видеозаписите, предадени от
магазина, в който било сторено деянието. Горните доказателствени източници
довели до подозрения относно автора на деянието в лицето на искателя по
делото.
*Г. бил привлечен в качеството на обвиняем на 13.07.2021г. (л.101 от
ДП) в отсъствие на защитник (за правата си бил надлежно уведомен).
Саморъчно в постановлението за привличане Г. записал следния текст: „Към
2
момента не желая адвокатска защита. Мога да се защитавам сам.“.
Същото написал и на проведения му разпит в качеството на обвиняем, където
се възползвал от правото си да не дава обяснения.
*Така приключило ДП, а делото било изпратено на РП-Варна, която
изготвила и внесла ОА срещу искателя по посочената горе правна
квалификация.
*По внесеният обвинителен акт било образувано НОХД № 3965/2021г.
на РС-Варна, по което процесуалната хронология, касаеща твърдяното
нарушение, е следната:
-на 18.11.2021г. по делото се провело разпоредително заседание, по
което подс.Г. се явил сам и завил, че ще се защитава сам и не желае да бъде
представляван от адвокат.
-в проведените от 20.01.2022г. до 23.02.2022г. Г. продължил да се
защитава сам, при което проявявал изключителна процесуална активност,
участвал в разпитите на свидетели и вещи лица, правел възражения.
-в с.з. на 23.02.2021г. дал обяснения (л.194 от НОХД), които мотивирали
съда да назначи СПЕ, която била изслушана в с.з. на 11.05.2021г. и която дала
следното заключение: че Г. не страда от психическо разстройство в тесния
смисъл на думата (психоза); че има данни за психически и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества; че е в
състояние да разбира свойството и значението на деянието, както и да
ръководи постъпките си; че може да носи наказателна отговорност и да
дава достоверни обяснения по делото. При защитата на СПЕ в с.з., на ВЛ
Бояджиева (психиатър) бил зададен въпрос изричен въпрос, на който тя
отговорила категорично, че той може да се защитава сам, тъй като има
достатъчно интелектуални способности.
-съдебното дирене приключило с осъдителна присъда на 15.06.2023г.
*По жалба на подс.Г., вече чрез ангажиран от него защитник –
адв.Н.Манолов, било образувано ВНОХД 1277/2023г. на ОС-Варна.
*В с.з. на 23.11.2023г. подс.Г. се явил с упълномощения си защитник,
който представил на вниманието на съда епикриза от УМБАЛ „Св.Марина“,
която дала основание на съдебния състав да назначи СППЕ на подсъдимия.
*заключението си по СППЕ експертите защитили в с.з. на 29.02.2024г. и
то било в следната насока: нито по време на деянието, нито към момента на
освидетелстване той не бил в психотично състояние, което да изключва
възможността да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи; настоящото му състояние било разстройство на личността и
поведението и в частност диссоциално разстройство на личността;
липсвали промени в структурата на мисленето като процес и съдържание;
нямало основания да се счита да е имал психотични състояния, които да му
пречат да разбора свойството и значението на извършеното, да ръководи
постъпките си и да може да дава обяснения по делото. При защитата на
СППЕ в с.з. на 29.02.2024г., експертите пояснили, че подс.Г. бил от малък с
личностово разстройство, което обаче не е било никога психотично; че
3
употребата на психоактивни вещества може да обостри състоянието му в
насока дисхармонично поведение. ВЛ заявили категорична поддръжка на
заключението на СПЕ от първата инстанция. Разглеждането на делото
приключило и бил постановен съответният съдебен акт.
Анализът на всичко изложено се свежда до следното:
1/в хода на ДП нямало никакви данни, които да дадат основания за
съмнение в психичните способности на Г., за да бъде назначена СПЕ.
2/в хода на първоинстанционното разглеждане на делото СПЕ била
назначена в първия момент, в който съдът се усъмнил и подложил на
експертиза психическата годност на подс.Г..
3/това било сторено повторно и от въззивния съд.
Заключението на ВЛ по НОХД и ВНОХД били в синхрон и в
категорична насока за вменяемост, както и за липсата на психоза. Наличието
на психотични моменти било пояснено като състояние, което не е психическо
разстройство в тесния смисъл на думата. Употребата на психоактивни
вещества категорично не помагала на състоянието му. Нямало никакви
основания да се счита, че той не бил в състояние да се защитава сам, поради
някакво психично заболяване (психоза).
Всичко изложено до тук води АС до следните изводи:
-липсват данни за твърдяното от адв.Ж. съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в нарушаване на правото на защита на Г. в хода на
ДП или пред първата инстанция, тъй като съответният експерт в изготвена по
назначена от съда СПЕ категорично заявил, че Г. може да се защитава сам,
защото не страда от психоза, поради липса на промени в структурата на
мисленето му като процес и съдържание, въпреки диссоциално разстройство,
подсилвано от употребата на психоактивни вещества. В допълнение следва да
се посочи, че съдебните протоколи (обратно на твърдението на адв.Ж.)
разкриват процесуалната активност на осъденото лице, която не издава
никакви психични отклонение (до момента на обясненията му пред РС-Варна,
в който случай съдът реагирал адекватно и навреме). Заключението на ВЛ, че
пода.Г. може да се защитава сам, тъй като има достатъчно интелектуални
способности, изключват твърдяното СПН, тъй като липсвали задължителните
основания на закона той да бъде представляван от адвокат.
Не се споделя твърдението за налични две заболявания, които налагат
задължителна защита. Заболяванията са квалифицирани от самата защита
като такива в искането за възобновяване: F20.0 (параноидна шизофрения) и
F23.1 (остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми).
В СПЕ и СППЕ такива констатации няма. Поради което и трудно Г. би могъл
да бъде определен като уязвимо лице, нуждаещо се от задължителна защита в
контекста на чл.6 от ЕКПЧ. Посочените диагнози са изведени от защитата въз
основа на епикризи (а не на експертизите по делото), в които тези болести
фигурират, но те са снети „по данни на пациента“. Медицинската
документация сочи предишни хоспитализации с давност от 2001г., не
скорошни. А последната хоспитализация (2022г.) довела до изписване поради
4
болки в гърлото. По отношение на психичното състояние на Г. в епикризата
било записано: психомоторно спокоен, цялостно ориентиран, мисловен
процес- без нарушения и т.н. Всеизвестно е, че поставяне на каквато и да е
диагноза е необходима за целта на самата хоспитализация (независимо от
какъв вид). В двете СПЕ обаче никъде не били коментирани подобни
диагнози, като тези, посочени в епикризата и в искането за възобновяване. В
съдебните експертизи било посочено изписаното горе – липса на психоза,
която да поставя под съмнение вменяемостта или да изисква задължителна
защита.
Въпросът със задължителната защита бил решен по категоричен начин
от ВЛ пред РС-Варна с изявлението, че Г. може да се защитава сам. Т.е. пред
РС-Варна подс.Г. се защитавал сам при установено наличие на способност за
това, а пред ОС-Варна бил надлежно представляван от защитник, но и там,
пред въззивния съд, други експерти в същата област потвърдили същите
констатации.
Заключението на ОС-Варна било аналогично, а поради факта, че Г. все
пак вече бил с упълномощен защитник, то за ОС не възникнал въпрос за
коментар по този въпрос, а и такова възражение не било наведено пред
въззивната инстанция. Това, което заявил защитника пред съда било, че той не
бил разбрал дали Г. бил вменяем; основно пледирал за недоказаност на
авторството на деянието. Така че, да - в решението на ОС няма изричен
коментар по задължителността на защитата, но такъв не бил необходим поради
липсата на такова възражение, както и поради изслушаната СППЕ, която не
разколебала съда относно психичното състояние на Г.. Това е така, защото
самото заключение на ВЛ пред ОС дало категоричен отговор за формирането
на тази преценка.
Поради което и съдът по възобновяването не намери допуснати в
рамките на цялото наказателно производство нарушения, които съществено да
засягат правата на обвиняемия/подсъдим по делото.
II.По възражението за недоказаност:
Настоящата инстанция по възобновяването има компетентност да
провери правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение
във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията
за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.
Доводът за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348
ал.1 т.2 НПК, се свежда до твърденията, че инстанциите по същество
превратно са тълкували доказателства, които са довели до постановяване на
съдебни актове, в рамките на които са игнорирани изложените от защитата и
осъдения твърдения. Прочитът на материалите по делата на РС – Варна и ОС
– Варна не установява наличие на претендираното нарушение. Вътрешното
убеждение на инстанциите по същество е формирано при условията на
непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на чл.314
5
и чл.315 от НПК всички възможни и необходими доказателства за
обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираното
деяние. Данните от доказателствените средства са оценявани в съответствие с
тяхното действително съдържание. В тази насока, направеното възражение е
неоснователно. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може
да бъде предмет на самостоятелна проверка, защото е формирано в
съответствие с основните изисквания на процесуалния закон, включително и
на чл.13, 14, 18 и чл.107 ал.3 НПК. В мотивите на първата инстанция, и във
въззивното решение, в съответствие с изискванията на чл.339 ал.2 от НПК,
съдилищата по същество са посочили, че в основата на своите изводи по
фактите те са поставили писмените и гласните доказателства и
доказателствени средства – показанията на свидетелите У., И., О. и С.,
сторените по делото експертизи, писмените доказателства. В решението на
инстанциите по същество да дадат вяра свидетелите няма нищо нелогично,
тъй като това са лицата, възприели пряко и непосредствено събитията (някои
от тях в цялост, други – в някои моменти). Сторен е подробен анализ на всяко
едно доказателство поотделно, както и в съвкупност. Изложени са убедителни
аргументи защо не е дадена вяра на обясненията на осъденото лице –
съдилищата изложили убедителен отговор защо не ги приемат за достоверни –
поради това, че не кореспондират с установената чрез гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. Свидетелските показания ясно
установяват как около 03:09:03ч. подс.Г. излязъл от магазина, в който вече бил
забелязал кутията за дарения за болно дете с известна парична сума вътре и
как изчакал св.О. да застане на касата, след което влязъл отново, възползвайки
се от това, че продавачката Савова била с гръб към него, заета с обслужването
на св.О.. В това време той прерязал с нож връвта от сезал и взел кутията с
намиращите се в нея монети, след което много бързо, излязъл от магазина.
След като направила своите покупки на свой ред излязла и св. О.. Групата
заедно се отдалечила от магазина и тогава Г. отворил кутията и взел
намиращата се в нея парична сума в размер на 13 лева. Дори пред приятелите
си изразил недоволство, че сумата била малка, след което с част от нея си
купи. цигари. Действията му били заснети от намиращите се в магазина
охранителни видеокамери, експлоатирани от дружеството „300 БГ" ЕООД,
доброволно предадени по делото. Независимо от липсата на твърда
категоричност на заключението по СТЕ на записа, то свидетелките показания
6
категорично установили авторството на деянието, за което подс.Г. бил осъден.
Виждането на тази инстанция е за спазване разпоредбите на чл. 13, 14,
18 и чл.107 ал.3 НПК при формиране на вътрешното убеждение на
съдилищата по фактите. Въпросите, поставени пред въззивната инстанция са
намерили своя фактически и правен отговор. В тази посока (свързана с упрека
към въззивното решение) следва да се посочи и константната практиката на
ВКС относно това, че „лаконичността на мотивите сама по себе си не може да
бъде порок, стига чрез тях да са решени всички важни за наказателното
производство въпроси, очертани с оглед предмета на доказване съобразно
рамките на внесения обвинителен акт.“ (Решение № 2 от 10.02.2020г. на ВКС
по н.д. № 1175/2019г., II н. о., НК). В сходен смисъл е и практиката на ЕСПЧ,
според която „макар съдилищата да не са задължени да дават подробен
отговор на всеки довод (Van de Hurk v. the Netherlands, § 61), от решението
следва да става ясно, че основните въпроси по делото са били разгледани (вж.
Boldea v. Romania, § 30).“ Атакуваните съдебни актове, по мнение на
настоящия състав, са постигнали зададените горе параметри.
В обобщение: Първоинстанционният съд в мотивите си в достатъчна
степен и максимално подробно обсъдил всички събрани доказателства и
направените възражения по съставомерността на стореното от Г. и в тази
връзка изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения в
подкрепа на извода за виновността му, които се споделят и от настоящата
инстанция по реда на извънредното производство. Посочил какви
обстоятелства счел за установени, въз основа на кои доказателствени
материали, както и какви правните си съображения за взетото решение. Затова
основателно и втората инстанция стигнала до еднакъв извод с
първоинстанционния съд по фактологията на престъпната дейност, при
събрани по установения процесуален ред доказателствени материали и
законосъобразно направения анализ на същите, произнасяйки се с решение,
което откъм съдържание отговаря на задълженията му по чл.339 от НПК.
Варненският апелативен съд изцяло споделя изводите относно обосноваността
и правилността на постановената осъдителна присъда по отношение на
молителя Г.. Изложените от въззивната инстанция доводи в тази насока не са
многословни, но в тях е даден отговор на всички възражения, направени пред
ОС - Варна и са изложени ясни правни съображения по тях.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд не намира
основания за възобновяване на наказателното производство, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Р. Ж., процесуален
7
представител на осъденото лице Г. С. Г., ЕГН **********, за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 3965/2021г. на Районен съд - Варна и
по ВНОХД № 1277/2023г. на Окръжен съд - Варна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8